Здраве и качество на живота, биотехнологии и екологично чисти храни;
Нови материали и технологии;
Културно историческо наследство;
Информационни и комуникационни технологии.
Следва да се отбележи, че за изследвания в горепосочените области, имащи отношение към сигурността и отбраната, и особено в частта за нови материали и технологии, подкрепа ще се търси основно от министерствата на отбраната и вътрешните работи.
Наред с тези приоритети, ще се разработват и тематични програми, които ще покриват секторни приоритети като и/или ще бъдат отговор на форс мажорни обстоятелства, бедствия и пандемии.
Специално внимание следва да се обърне и на фундаменталните изследвания. Те ще се развиват на програмно-конкурсен принцип, както в приоритетните направления, така и във всички области на познанието. Тъй-като финансирането на фундаментални изследвания е директна инвестиция във световната икономика, то публичното финансиране на такъв тип дейност в България е обосновано единствено и само с цел поддържане на образователният потенциал във висшите ни училища. Ударението при финансиране на фундаментални изследвания ще бъде за междуинституционални колективи и научни обединения, които работят в тясно взаимодействие със утвърдени световни центрове и лаборатории във съответните области. Делът на разходите за фундаментални изследвания няма да надвишава 15% от общите разходи за наука.
Ще продължи подкрепата за научна дейност чрез институционалното финансиране, на базата на разработени програми и планове за научна дейност, за да се поддържа релевантно за страната ниво на научни знания и специалисти, необходими за различни области на икономиката и управлението, както и за създаването на иновативни решения.
Инструменти:
Въвеждане на насочени национални тематични програми в приоритетните области;
Въвеждане на тематични секторни програми, съвместно с други министерства и агенции;
Развитие на научни комплекси в приоритетните направления; (Този инструмент е тясно обвързан с Мярка 2 на Задача 3 относно развитието на националната научна инфраструктура);
Осигуряване на специфични механизми за провеждане на научни изследвания в отговор на неотложно възникнали потребности;
Подкрепа на научното развитие чрез институционално финансиране на база разработени програми и планове за научна дейност в приоритетни области;
Поръчкови изследвания за текущи въпроси и проблеми и анализ на социално-икономически тенденции.
Мярка 3. Развитие на научния потенциал, чрез създаване на привлекателни условия за научна кариера, професионално израстване и квалификация и специализация на учените
Качеството на провежданите научни изследвания зависи преди всичко от човешкия потенциал - висококвалифицирани и мотивирани изследователи.
Държавата ще провежда по-ефективна политика, насочена към повишаване на икономическия и социалния статус на учените и към създаване на атрактивни условия за научна дейност, които да им дават достатъчна доза професионално самочувствие. Държавата ще насърчава завръщането на висококвалифицирани български учени, работещи в научни институции в чужбина. Ще инициира действия за модернизиране на всички аспекти от структурата и управлението на научните организации с цел повишаване на техният научен и човешки потенциал. Ще се осигури подкрепа и за съвместна работа между българската диаспора и научните организации у нас чрез въвеждане на специализирани схеми за това. Ще продължи дейността за подпомагане участието на български научни колективи и учени в международни и европейски програми и инициативи. Същевременно е необходимо да има механизъм за периодична оценка на научния състав и на работата на учените.
Специално внимание ще бъде отделено за привличане и задържане на младите и талантливи хора в науката. Ще продължат и ще се доразвият програмите, по които на проектен принцип млади учени получават подкрепа – въвеждане на „проектна” докторантура, следдокторантски програми, финансиране на участието на млади хора в международни конференции, осигуряване на средства за публикации в реферирани списания и др. Предвиждат се мерки за повишаване на интереса към научноизследователска дейност на студенти, за създаване на условия за усвояване на съвременни знания от младото поколение и подготовка на нова генерация учени.
Инструменти:
3.1. Въвеждане на хоризонтални програми за подкрепа на научния потенциал, в т.ч. и насочени програми за интеграция и реинтеграция на българската научна диаспора;
Стимулиране на изследователска дейност в магистърски програми;
Въвеждане на „проектна” докторантура;
3.4. Подкрепа на докторски и след докторантски програми;
3.5. Стимулиране на мобилността на учените и подкрепа за развитието на кариерните центрове и регионалните звена за мобилност на учените, като част от Европейската мрежа за мобилност;
3.6. Въвеждане на схеми за подкрепа на творчески отпуск (едногодишен платен отпуск от базовата организация, за което ученият се задължава да извършва изследвания по свое усмотрение в друга организация) за български учени в научни и индустриални организации в страната и чужбина и други краткосрочни стимули за професионалното развитие на учените.
Мярка 4 Интегриране на науката в България в Европейското изследователско и университетско пространство
Участието на България в европейските рамкови програми ще продължава да бъде поощрявано чрез поддържане на съществуващите насърчителни схеми и въвеждане на нови насочени дейности, подпомагащи включването ни в различни съвместни програми и инициативи. Ще бъде отделено внимание на изграждането и развитието на научни мрежи, в които научна информация, знания и технологии се обменят свободно. Акцент ще се постави на разширяване участието ни в международни мрежи в приоритетни за страната области.
Държавата ще полага усилия за осигуряване и разширяване на достъпа на българската научна общност до най-важните съвременни информационни платформи и бази данни.
Ще продължи и ще бъде разширена практиката за провеждане на информационни кампании и обучения за повишаване на капацитета на научните колективи за усвояване на средства по националните и европейски програми, в т. ч. рамковите програми за научни изследвания и структурните фондове на ЕС.
България ще има активна позиция при осъществяването на дейностите на регионалните стратегии и програми, каквито са Дунавската стратегия и дейностите на Съвета за регионално сътрудничество със страните от Югоизточна Европа.
Инструменти:
4.1. Координация на национални, регионални и европейски политики и програми;
4.2. Въвеждане на насочени схеми, подкрепящи участието на националната научна общност в Европейските програми и инициативи;
4.3. Въвеждане на принципа на допълняемост на финансовите инструменти и използване на поне 15% от Структурните фондове за наука и иновации, от които поне 8% за изграждане на научна инфраструктура ( вж. мярка 2 на Задача 3);
4.4. Реципрочно отваряне на национални научни програми за участие в транснационални програми със споделено финансиране между страните-членки и Европейската комисия;
4.5. Достъп до европейски и международни организации и научна инфраструктура
4.6. Поддържане, оптимизирани и разширяване на достъпа до съвременни масиви на бази данни с реферирани научни издания и публикации и комуникационна инфраструктура.
4.7. Национална подкрепа за функционирането и разширяването на партньорството в рамките на европейската мрежа на иновативните предприятия;
ЗАДАЧА 2 ИЗГРАЖДАНЕ НА УСТОЙЧИВА ВРЪЗКА ОБРАЗОВАНИЕ-НАУКА-БИЗНЕС КАТО ОСНОВА ЗА РАЗВИТИЕ НА ИКОНОМИКА, БАЗИРАНА НА ЗНАНИЕТО Мярка 1. Стимулиране на частния сектор за участие в научната дейност: Участието на частния сектор в научно изследователската дейност е една от основните задачи на ЕС. Като дейност е предвиден в почти всички политически документи на Общността. Предвижда се включването на бизнеса не само под формата на преки инвестиции, а като бенефициент на научни знания и продукти и стабилен партньор в триъгълника на знанието. Изграждането на ефективни партньорства между научните организации, университетите и бизнеса обогатява всички участници в процеса с нови знания и умения и създава висока добавена стойност за икономиката. Участието на бизнеса в научно-образователния процес подпомага изграждането на нова генерация учени и предприемачи, което способства за създаване на нов пазарен профил и на условия за привличането на повече инвестиции. Балансираното участие на различните партньори както и активната роля на бизнеса в научния процес генерира нови знания, води до създаването на иновативни продукти и реновира състоянието на икономиката. Научното обслужване и участие в усвояването или създаването на нови технологии в индустрията е необходимо за гарантиране на интелигентен, устойчив растеж с по ефективно използване на ресурсите.
В България, иновациите формират24 малка част от добавената стойност на българската промишленост, 26% по данни на МИЕТ и Евростат, при стойности от 45% средно да ЕС. Имайки предвид структурата на българската икономика, т.е. преобладаващ дял на малките и средните предприятия (МСП), усилията следва да са насочени към осигуряване на стартов капитал за тези компании и впоследствие за развитите на тяхната пазарна устойчивост. Това се предопределя и от световните тенденции - през 80-те години на 20 век инвестициите в научноизследователска и развойна дейност 80% са по поръчка и се финансират от големите компании, със служители над 25 000 души, за десет години, техният процент намалява с 20 пункта за сметка на нарастването на дела на МСП до 25%.25
Инструменти:
Разширяване на схемите, предоставящи стартов капитал за финансиране на рискови изследвания и гарантиране устойчивост на фирмите на пазара;
Въвеждане на схеми за развитие на инженерни дисциплини в университетите;
Въвеждане на насърчителни схеми за заетост на млади изследователи в предприятията;
Подобряване на координацията между фонд „Научни изследвания” и Националния иновационен фонд, в т.ч. и чрез обмен на информация и резултати;
Про активни действия в посока на защита на интелектуалната собственост чрез регулярните и специфични схеми на Фонд „Научни изследвания”, Националния иновационен фонд и схемите по ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика.
Всички инструменти, свързани с изграждането на връзката между елементите на „триъгълника на знанието” ще бъдат реализирани при водещата роля на МИЕТ.
Мярка 2. Засилване на интеграцията между елементите на „триъгълника на знанието” Силните и устойчиви връзки между науката и бизнеса са в основата на развитието на икономика, основана на знанието. Интегрирането на образователния и научния процес е неделима политика от процеса Болоня и създава стабилни условия за генериране и използване на научно познание. Трите елемента на триъгълника на знанието предвиждат и устойчивост на връзката научен и образователен процес. Обвързването на различни елементи на знанието в неделима среда е предпоставка за устойчив и приобщаващ растеж, както и стимулиране на икономика с високи равнища на заетост. Това предполага и наличието на подходящ човешки ресурс, който да обслужва потребностите на различните сфери, както и бързата реализация на учени и предприемачи. Така ще се създадат условия за модернизиране на трудовите пазари и ще се реализират гъвкави образователни мостове между различните сектори.
Въвеждането на схеми, които да подпомогнат връзката научно- образователни институции-индустрия и търсенето на кадри от страна на бизнеса налага и въвеждане на диференциация на образователните институции и на тази база определяне на тези, които ще развиват силна научна дейност. Последното ще гарантира и възпроизводството на ново научно поколение за научно-иновативната система.
Водеща е ролята на МИЕТ при реализиране на част от инструментите по тази мярка.
Инструменти:
2.1. Въвеждане на насочени програми за подпомагане на научна дейност в МСП и създаване на навици у ръководствата им да търсят сътрудничество с научни звена;
2.2. Обучение на млади кадри по заявка и с финансовото участие на бизнеса и популяризиране на постиженията на млади изследователи;
2.3. Създаване на мрежи от регионални институции и научни организации за изпълнение на целеви регионални задачи и програми;
2.4. Развитие и интензифициране на трансфера на знания чрез схеми за създаване на инкубатори за научни идеи;
2.5.Поддържане на национална интерактивна платформа за връзка образование-наука-бизнес.
ЗАДАЧА 3 ИЗГРАЖДАНЕ НА БЛАГОПРИЯТНА СРЕДА ЗА НАУЧНА ДЕЙНОСТ Мярка 1. Въвеждане на оценка на научна дейност Въвеждането на ефективна система за оценка на научноизследователската дейност е компонент на всяка съвременна научна политика. Тази система позволява да се наблюдава процеса на усвояване на средствата, равнището на изпълнение на научните задачи и резултатите от научната дейност. Оценката е важна, защото дава възможност държавата да анализира доколко ефективна е научната политика и да набелязва мерки за нейното усъвършенстване на основата на съпоставимост и съизмерване на качеството на научноизследователската дейност със световните и европейските стандарти.
Оценката е важен инструмент на държавата при въвеждането на нови политически мерки в различни области, в т.ч. и в научно-иновативната система. Тя спомага взимащите решения с предварителен анализ на състоянието и екстраполира ефекта и ползите от прилагането на нови решения във времето.
Наред с това, предприятията биха могли да се ползват резултатите на тази оценка и да потърсят форми за сътрудничество с определени научноизследователски структури. Оценката позволява научните организации на свой ред да формулират бъдещите си научноизследователски цели и да оптимизират дейността си. Чрез оценката на качеството на изследванията се гарантира публичност и прозрачност при разходването на публичните средства и възможност за целенасочена обществена дискусия по основните въпроси на националната научна политика.
Инструменти
1.1. Провеждане на оценка на въздействието при въвеждането на нови решения и мерки в областта на науката и иновациите;
1.2. Въвеждане на задължителна, периодична международна оценка на организациите, финансиращи и провеждащи научни изследвания, развойна дейности и иновации;
1.3. Регламентиране на дългосрочни обективни критерии за оценка и мониторинг на научни програми и резултати;
1.4. Регламентиране на система за периодична и обективна оценка на научните организации, извършвана по методика, външна за тези организации, с ясни, обективни и дългосрочни критерии.
Мярка 2. Развитие на научната инфраструктура: Развитието на научната инфраструктура е един от основните приоритети на европейската Стратегия 2020. Научната инфраструктура заема основно място в триъгълника на знанието и е обвързващ елемент на трите компонента на този триъгълник. Изграждането, поддържането и достъпа до съвременни научни инфраструктури гарантира високо качество на направените изследвания, модерен процес на обучение и възможност за привличане на интелектуален потенциал, насърчаване на предприемачеството чрез възможност за генериране на нови знания и техния трансфер към икономиката на страната. Научната инфраструктура създава сериозни предпоставки за изграждането на регионални научни комплекси изпълняващи специфични за областта задачи. Научната инфраструктура е естествено място за изграждане и развитие на публично частното партньорство и за поддържане на устойчиви връзки между участниците в него. Тя е фундамент за изграждането и развитието на традиционна инфраструктура и за предлагане на нови работни места изискващи специфични компетенции. Освен всичко друго научната инфраструктура стимулира международното научно сътрудничество като така се обогатява и разширява натрупания опит и знание на различни научни колективи. Наличието на модерна база създава благоприятни условия за учените и техните семейства като гарантира свободното им движение и циркулация, а не загуба на интелектуален потенциал.
Ефикасността от този вид дейност подобрява осезателно резултативността от научните изследвания, които се измерват с различни индикатори като публикационна активност, патентна активност, полезни модели и т.н.
Докладът на Европейската комисия относно ключовите данни за наука, технологии и конкурентоспособност декларира, че Структурните фондове са най-важният инструмент за финансиране на научна инфраструктура в новите страни-членки. За програмния период 2007-2013 г. тези държави заделят общо 5 млрд. евро за подкрепа конкретно изграждането на инфраструктура.26 За съжаление България е една от страните, която няма приоритетно направление в тази насока и съответно на този етап нулево финансиране.
Важна мярка на българското правителство ще е да бъдат обвързани националните стратегически документи именно с използването на Структурните фондове за научна и развойна дейност и особено за развитието на НПКНИ.
Инструменти:
2.1. Развитие на национална пътна карта за научна инфраструктура, обвързана и с приоритетите на научната стратегия;
2.2. Използване на структурните фондове за изграждане на национални научни инфраструктура за ефективно участие в Европейската пътна карта за научна инфраструктура;
2.3. Създаване на нов научен ландшафт чрез концентрация на научно оборудване и екипировка за постигане на осезаеми научни резултати;
2.4. Подкрепа за развитието на публикационна дейност, комуникационни мрежи, дигитализиране на депозитариуми и уникални научни колекции и др.;
Мярка 3. Укрепване на социалните измерения на науката Новите тенденции на европейската стратегия са насочени към повишаване на информираността на обществото относно постиженията на науката и иновациите, както и за възможностите им за подобряване качеството на живота. Важно е да се гарантират етични норми за различни по тип изследвания и да се увеличи доверието при провеждането на авангардни научни изследвания. В този смисъл ролята на медиите и неправителствени организации е важна при осигуряването на достоверни информационни канали за различни новости в науката. Запознаването от най-ранна възраст с възможностите на науката предполага повишаване на интереса към занимание с изследователска работа и моделира среда за ново високо образовано поколение. Стремежът е науката да стане част от популярната култура на обществото и все повече да заема регулярно пространство в обществения живот. В този смисъл създаването на специализирани „магазини на науката” към различни публични научни организации е особено препоръчително. „Магазини на науката” са специализирани структури, които осъществяват връзката между потребностите на обществото и провежданите научни изследвания. Дават достъп на неправителствения сектор до научни разработки и са място, в което студентите като част от образователната си програма реализират обществено-полезни и значими изследвания.
3.1. Разширяване на регистъра на научната дейност с платформа за публикуване на резултатите от публично финансираните изследователски проекти и програми, обвързана с Европейската платформа за свободен достъп до публикации и резултати;
3.2. Въвеждане на награда „Лаборатории на качеството” за целева подкрепа на най-ефективните и резултатни научни групи;
3.3. Провеждане на диалог с обществото за ролята на науката и създаване на „научни магазини”;
3.4. Стимулиране на поредица от информационни инициативи на конкурсен принцип за демонстриране на научните достижения;
3.5. Въвеждане на програма за стимулиране на научната активност на ученици и студенти с акцент на природните науки и математиката;
3.6. Регламентиране на награди за научна дейност за издигане престижа на учения.
ПРИЛОЖЕНИЕ 1: ОРГАНИГРАМА НА ДЪРЖАВНАТА ИНФРАСТРУКТУРА НА НАУЧНО-ИНОВАЦИОННАТА СИСТЕМА
ПРИЛОЖЕНИЕ 2: Национални цели на страните-членки на ЕС по отношение стратегическа цел на Европа 2020 за достигане на инвестиции в НИРД в размер на 3 % от БВП до 2020 г.
ДЪРЖАВА
ПУБЛИЧНИ РАЗХОДИ ЗА НИРД КЪМ 2008 (% от БВП)
ЧАСТНИ ИНВЕСТИЦИИ ЗА НАУКА КЪМ 2008 (% от БВП)
ЦЕЛ ЕВРОПА 2020: 3% ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ БВП СЛЕДВА ДА СЕ ИНВЕСТИРА В НАУКА И ИНОВАЦИИ
Австрия
0,78
1,89
Национална цел до 2020: 3,76 % от БВП Основни Мерки:
-изграждане на иновационния потенциал на предприятията
-засилване на научните изследвания
-информационно общество
Белгия
0,57
1,35
Национална цел до 2020: 2,6 - 3 % от БВП Основни Мерки: -развитие на нетехнологични иновации и на социалните измерения на иновациите
-публична подкрепа и премахване на пречките пред финансирането на иновациите;
-преструктуриране на индустриалния сектор на базата на конкурентоспособност/иновации/инфраструктура
-дефиниране на 5 приоритетни области за наука и развойна дейност: устойчиво развитие, дълъг и качествен живот; здраве, възобновяема енергия, технологии.
-изграждане на център за върхови постижения за устойчиво развитие и финансиране на схеми за „зелени” научни изследвания
-развитие на приложни докторантури и финансова подкрепа на малки иновативни предприятия
България
0,33
0,16
Национална цел до 2020: 1,5 % от БВП Мерки:
Въвеждане на приоритетите за научни изследвания и развойна дейност
Използване на структурните фондове за развитие на научна инфраструктура
Развитие на човешките ресурси за научни изследвания в т.ч. докторанти, пост-докторанти и млади учени;
Активно участие в рамковите програми и нови инициативи на ЕК
Кипър
0,32
0,15
Национална цел до 2020: 0,50 % от БВП
Мерки: -повишаване на научни потенциал
-приоритизация на науката
-Въвеждане на иновациите в публичния сектор
Чехия
0,55
0,91
Национална цел до 2020: 2,7 % от БВП Мерки: -въвеждане на преки и непреки стимули за частния сектора да инвестира в научна и развойна дейност ( ваучерна схема за МСП при работа с публични научни организации; приспадане на данъци при покупки на стоки и услуги,свързани с научна и развойна дейност от университетите и научните институции);
-предоставяне на инвестиции в научна и развойна дейност от публични фондове в размер на 1 % от БВП и на съответстващи инвестиции чрез Структурните фондове в рамките на настоящия и бъдещия програмен периода;
-насърчаване на координацията на политиките в рамките на триъгълника на знанието и на различните нива – национално, европейско и глобално.
Германия
0,79
1,84
Национална цел до 2020: 3,00 % от БВП, от които2 % от частния сектор и 1 % публични разходи
Дания
0,80
1,92
-
Естония
0,71
0,59
-
Гърция
0,42
0,16
Национална цел до 2020: 2,00 % от БВП Мерки:
нова институционална рамка за наука, технологично развитие и иновации
Испания
0,61
0,74
Национална цел до 2020: 3,00 % от БВП, от които частни инвестиции в размер на 2% и публични разходи в размер на 1 % Мерки:
- Подобряване на връзките между университетите и индустрията
- Значително повишаване на бюджета за наука и развитие с фокус на нови научни програми, сътрудничество между академия и бизнес и създаване на мрежа от уникална научна инфраструктура
- програми, насърчаващи наемането на учени
- Намаляване на бариерите пред възможностите за експлоатация и трансфер към индустрията
- Подобряване на финансирането и пазарни възможности за фирми с иновативен потенциал
Финландия
0,94
2,78
Национална цел до 2020: 4,00 % от БВП
Мерки: - Подобряване на ефективността от научните, развойни и иновационни политики в т.ч. и в публичния сектор
-Развитие на стимули за науката, развитието и иновациите
- Насочване на образованието и науката към потребностите на обществото и бизнеса
- Повишаване на конкурентността и по-специално в сектора на услугите
Франция
0,72
1,3
Национална цел до 2020: 3,00 % от БВП (IG4 and B5) Мерки: -Подобряване на ефективността на публичните разходи
-инициатива „Инвестиране в бъдещето” за програма за наука и развитие, в т.ч. инфраструктура, тематични области на върхови компетенции, например оборудване, здраве и биотехнологии и енергия в т.ч. и ядрена
- данъчни кредите при инвестиции в наука и развойна дейности от частния сектор
-
Унгария
0,46
0,53
Национална цел до 2020: 1,8 % от БВП
Мерки: - Обновяване и изпълнение на национална стратегия за наука, технологично развитие и иновации
-Преструктуриране на институциите в областта на науката и иновациите
Ирландия
0,49
0,93
-
Италия
0,54
0,64
-
Латвия
0,46
0,15
-
Люксембург
0,30
1,32
Национална цел до 2020: 2,6 % от БВП
Мерки: -стратегическа партньорска инициатива с институти на САЩ в тематични области
-изграждане на Град на науката към Университета в Люксембург, включващ научни институти, инкубатор и научни лаборатории (2015)
Литва
0,61
0,19
Национална цел до 2020: 1,5 % от БВП
Мерки:
-консолидиране на държавните научни институции и укрепване на тяхната инфраструктура и човешки ресурси;
-Комерсиализация на научните резултати чрез подкрепа сътрудничеството на академичния и частния сектори
Опростяване на процедурите за финансиране на проекти;
Прилагане на Закон за насърчаване на инвестициите
Закон за иновациите
Данъчни политики, в т.ч. въвеждане на специални режими, третиращи научните инфраструктури и научната дейност на фирмите
Екологични норми и защита на околната среда
Регионализация и необходимост от създаване на „региони на знанието”
Развитие на транспортна инфраструктура
Зависимост от внос на енергийни ресурси
Модернизация на системата за кариерно израстване чрез ЗРАС
Ръст на БВП
Ръст на инфлацията
Парична политика (лихви)
Ръст на ПЧИ в иновативни сектори на икономиката
Специализация на икономиката в сектори, зависещи от иновации и знание
Политика по отношение на безработицата/ заетостта на младите, завършили висше образование;
Засилване на експортния потенциал на средно и високотехнологични продукти
Промяна в начина на заплащане на труда на научните работници;
Броя на завършващите инженерно технологични специалности;
Броя на завършващите математически специалност;
Рязко намаляване на броя научни работници вследствие на излизането им в пенсия;
Мобилност на учените;
Емиграция на младото поколение;
Застаряване на населението и спад на учащите ( вследствие на демографска криза 1996-1997 г.)
Повишаване процента на неграмотност сред учениците
Заетост във високотехнологични сектори
„Здравословно остаряване” (Ранна диагностика на социално-значими заболявания)
Държавните разходи за научни изследвания;
Скорост на трансфера на технологии;
Развитие на ИКТ;
Определяне на малък брой национални технологични приоритета;
Въвеждане на е-правителство
Климатични промени
Еко-технологии и еко-иновации
Чиста и ниско емисионна енергия.
Използване на съвременни високоефективни и нискоемисионни технологии с улавяне и съхранение на СО2
ПРИЛОЖЕНИЕ 4 Разходите за НИРД на България възлизат на 0.53% от БВП през 2009 г., от които 0.37% от БВП публични и 0.16% от БВП – частни (спрямо едва 0.1% от БВП през 2005 г.). През 2010 г. за наука бяха предвидени 0.7% от всички бюджетни разходи (от които 2.6% за капиталови разходи, вкл. за изследователска инфраструктура). През 2011 г. 0.8% от планираните общи бюджетни разходи ще бъдат насочени към наука, 2.8% от които ще бъдат капиталови.
Тенденция за нарастване на финансирането в НИРД
* ОПК – Оперативна програма „Конкурентоспособност”
ПРИЛОЖЕНИЕ 5
Приоритети на 7 РП, в които България има добра успеваемост ( получено финансиране за периода 2007-2010 г. над 2 млн. евро финансиране)
Здраве
ИКТ
Околна среда
Области със силно присъствие на ПЧИ
Химически продукти
Производство на метали
Промишленост и енергетика
Телекомуникации
Перспективни сектори на българската икономика, на база на Анализ, изготвен от Министерството на финансите и работна група към него, 2010 г., инкорпориран в Анализ на научната дейност в Република България
енергетика, електричество, производство на енергия и газ
здравеопазване, медицина и развитие на биотехнологиите
телекомуникации, информационни технологии и информационни услуги
Области, в които има висока публикационна активност ( съгласно аналитична част към Стратегията)
Химия
Физика
Медицина
ИНДИКАТОРИ ЗА МОНИТОРИНГ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЦЕЛИТЕ, ЗАДАЧИТЕ И МЕРКИТЕ НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ
Прието РМС относно Националната програма за реформи в изпълнение на целите на стратегията „Европа 2020”
0,53 %
1,5 %
Публични разходи за НИРД като процент от БВП28
Публични разходи за НИРД е сумата от разходите за НИРД на правителствения сектор и на сектора на висшето образование
Изчисления на Европейската комисия съгласно Нота RTD.C3/PV/PB D (2010) 521583 до членовете на комитета за науката и технологии и на членовете на Работната група «Научни изследвания»
0,35 %
0,7 %
Частни разходи за НИРД като процент от БВП
Частни разходи за НИРД е сумата от разходите за НИРД на бизнес сектора и на частния нестопански сектор
Изчисления и прогнози на МИЕТ
0,17 %
0,8 %
Процент на Структурните фондове за НИРД
Процент от средствата, отделяне за кодове 01 и 02 съгласно единен класификатор на дейностите
Междинни прегледи по програмите, начални стойности
1%
15%
ІІ. Индикатори за наблюдение
Индикатор
Описание
Метод на остойностяване
Начална стойност
Целева стойност – 2020 г.
Процент на публичните средства за наука, влагани в приоритетните научни области
Разходи за институционални програми и за научни проекти, влагани в разработки, касаещи една от дефинираните приоритетни области
(За базова година се приема годината на приемане на Стратегията, тъй като досега няма дефинирани национални приоритетни области)
0
(За периода 2006-2009 г. чрез насочени програми този процент е около 10% от публичните разходи)
60 %
Брой изградени съвременни научни инфраструктури в приоритетните научни области
Брой проекти от НПКНИ, които попадат в приоритетните области и получат финансиране за създаване на материална база
Допусканията се основават, че до 2013 е възможно преструктуриране на част от мерките по ОП „Конкурентоспособност”, а от 2013 г. ще има специализирани приоритетни оси по тази оперативна програма
0
5
Брой участия в Европейската пътна карта за научна инфраструктура
Брой на проектите, в които България участва като официален партньор и плаща членски внос
На база на актуализация на НПКНИ
6
10
Брой институционални програми в приоритетните области
Финансиране на научната дейност на научните организации на базата на дългосрочна научна програма
Допусканията се основават, че ще има въведена система за оценка на научната дейност в страната
0
3
Брой съвместни изследователски центъра
Сформиране на съвместни научни центрове, в които е съсредоточена съвременна апаратура за провеждане на интердисциплинарни изследвания и разработки на базата на проектно финансиране
Допусканията се основават, че от 2013 г. в рамките на новия програмен период ще има специализирана схема към ОП „Конкурентоспособност”, подкрепена чрез различни програми към националните фондове, финансиращи наука и развойна дейност
0
2
Брой изградени национални научни мрежи
Брой неформални групи, които работят по съвместна научна програма, споделят си научно оборудване и експертиза ( могат да работят съвместно за определен период от време и към национална научна инфраструктура или съвместен научен център) и обменят знания, учени и опит
На база на годишни научни отчети на научните организации
25
115
Брой консорциуми, участващи в европейски научни програми, инициативи и мрежи
Брой формирования от български научни организации, които участват в проекти, финансирани от европейски инструменти за наука
База данни на Европейската комисия и данни от научните организации
Към 2010 г.
320
До 2013 г.
550
За периода 2013-2020 г.
750
Брой електронни бази данни с осигурен достъп за учените
Брой на лицензи на МОМН за достъп до информационни електронни масиви
Данни от МОМН
3
5
Брой проекти за сътрудничество наука-бизнес
Брой съвместни НИРД проекти, по поръчка на бизнеса
Данни по ОП „Конкурентоспособност” и на тази база допускане за следващия програмен период
30
Към 2013
110
За периода 2013-2020
250
Брой лица с образователна и научна степен „доктор”
Брой на завършили докторанти
НСИ
580
1150
Дял студенти, завършващи годишно природни и инженерни специалности
Процент на дипломираните студенти в природни и инженерни специалности
НСИ
21% или 62 838
31% или
Около 90000, ако се приеме че общия брой студенти до 2020 г. ще се запази към 300 000 души
Брой защитени патенти и промишлени дизайни в Европейския патентен офис
ЗАДАЧИ И МЕРКИ НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ
Задача
Мерки
Описание
Резултати от изпълнение на задачата
Повишаване на динамичността, резултатността и ефективността на научноизследователската и развойна дейност в полза на икономиката и обществото
Въвеждане на модел на финансиране, стимулиращ конкуренцията, развитието и резултати за приложение в обществото и икономиката и увеличаване на средствата за научни изследвания и иновации.
Въвеждане на приоритети за научните изследвания
Развитие на научния потенциал, чрез създаване на привлекателни условия за научна кариера, професионално израстване и квалификация и специализация на учените
Интегриране на българската наука в Европейското изследователско и университетско пространство
Развитие на секторни научни програми
Предвижда се подобряване на съотношението между институционално финансиране и програмно, на базата на конкурси. Въвеждане на дългосрочни договори с университети и научни организации за ефективно разпределение на публичните средства.
Предвижда се поетапно повишаване на инвестициите в НИРД, при комбинирано използване на съществуващите източници – национални фондове, европейски програми и кохезионни инструменти.
Дефиниране на 5 национални приоритета, в които ще се съсредоточи поне 70% от финансирането на НИРД. Ще се подкрепят специализирани тематични програми в тези области; ще се съсредоточава критична маса от интелектуален потенциал и инфраструктура, ще се оформят силни научни направления, което ще е база за развитие на школи в съвременни направления;
Справяне с проблема на „изтичане на мозъци” и ниските нива на млади хора, които имат интерес и качества за научна кариера. Необходими са набор от действия, които обхващат различни политики от компетенциите на МОМН, МИЕТ и МТСП. Трябва да има интегриран подход – да се стартира с насърчаване и задълбочаване на математичните и научни познания още в ученическа възраст; поощряване и създаване на условия за докторантура и лесен достъп до професионално израстване.
Също така е важно да се осигурят възможности за квалификация и развитие на компетенциите на утвърдените учени и подкрепя за тяхното участие в европейски и международни форуми.
Членството в ЕС постави пред България нови възможности и ангажименти. Обвързването на националните програми между различни страни-членки е приоритет за Европейската комисия. Така се концентрират ресурси, учени, научна инфраструктура и се очаква по-висока добавена стойност на резултатите. България е важно да поддържа и да въвежда нови схеми, които подпомагат и разширяват възможностите на българските учени да присъстват и да участват в различите научни инициативи на Общността.
Това ще гарантира допълняемост на ресурсите и ще дава необходимото научно знание за решаването на важни обществени-икономически проблеми.
Концентрация на ресурси и на научен потенциал;
Възможност за интердисциплинарни програми;
Добро използване на националните и европейски фондове;
Определяне на приоритетни направления, които ще се и ориентир за бизнеса относно научните компетенции и потенциал;
Възвръщане на престижа на професията „учен”
Утвърждаване на България като желан партньор за европейските програми за страните от Западните Балкани, Дунавския регион и Черно море;
Участие в поне две съвместни програми инициативи и разширяване присъствието ни в проекти от типа „ЕРА-НЕТ” за координация на националните програми в приоритетните области, дефинирани със Стратегията
Изграждане на устойчива връзка образование-наука-бизнес като основа за развитие на икономика, базирана на знанието
Стимулиране на частния сектор за участие в научната дейност
Засилване на интеграцията между елементите на „триъгълника на знанието”
Резултатите от научната дейност имат отзвук сред академичните среди, обществото и бизнеса. Те спомагат за поддържане на високо ниво на изследователската дейност, за развитие на нови, перспективни направления, за подобряване качеството на живот на гражданите; присъстват във всеки един сегмент на управлението на държавата и разбира се са важни за развитието на икономиката и конкурентоспособността. За да има реализация на новото научно знание е необходимо да бъдат създадени механизми за неговата рентабилност и възможности за реализация на пазара.Това изисква и по-добра интеграция между институциите, които създавате и предлагат научно знание и търсещите го. Също така се оформя тенденцията, че икономиката следва да се базира все повече на новости и иновации вследствие на търсенето им и тяхната необходимост.
Повишаване на инвестициите от бизнеса за НИРД;
Повишаване на разходите в сектор „Висше образование” за наука;
Възможности за създаване на стартиращи компании, в т.ч. и наличие на иновационни посредници, подкрепящи иновативни идеи и подпомагащи тяхната реализация;
Повишаване на капацитета на МСП за технологично развитие
Изграждане на благоприятна среда за научна дейност
Въвеждане на оценка на научна дейност
Развитие на научна инфраструктура
Укрепване на социалните измерения на науката
Оценяването е неделима част от процеса на предоставяне и повишаване на инвестициите в дадена сфера. Научните изследвания не са изключение. Оценка на резултатите от въвеждането на нови политики и мерки е база за доброто и ефективно изпълнение на настоящата Стратегия.
Експертна оценка на резултатите и на дейността на субектите на научната система ще дава базата за концентрацията на повече средства или пък оттеглянето на държавата от подкрепата на неперспективни области.
Ще се разработят критерии и система за оценка, като основен момент е наличието на международен бенчмаркинг и компетенции;
Необходимо е да се създаде среда за провеждане на качествени изследвания. Тава не може да стане без изграждането на съвременна инфраструктура, т.е. модерни апарати, свързаност до електронни бази данни и мрежи, наличие на стандартни лабораторни площи и възможност за провеждане на конкурентоспособни изследвания и за предоставяне на уникални и/или нови услуги, трансфер на технологии и други.
Тъй като подобен род съоръжения са много скъпоструващи и не са по силите на една държава, дори и със силна икономика като Германия,например, България възприема подход на изграждане на Регионални партньорски структури, които да бъдат свързани към европейски крупни инфраструктури. Така не сме в изолация и е съизмеримо с възможностите на националната икономика- Развитието на националните инфраструктури и участието в европейските консорциуми е обвързано с приоритети на Стратегията, със силните научни компетенции на страната ни и с географското ни положение, напр. Черноморска държава; страна от т.нар. дунавски регион.
Ролята на науката за обществото често се пренебрегва у нас. На практика едва през последните 3-4 години започва да се осъзнава необходимостта от „реклама” на науката и на нейните възможности. Това е продукт, който няма стойност, а ползите не могат да бъдат количествено измерени и представени. В същото време не се оценява от голяма част от гражданите, тъй като се приема за елитарно пространство, разбираемо и достъпно за малцина.
Комуникацията на науката и на научните постижения се развива с много бързи темпове като професия в Европа. Засега България изостава като активности възможности.
Международна оценка на научната дейност на висшите училища;
Регулярен преглед на резултатите от научната дейност;
Изпълнение на проектите от Националната пътна карат и международна оценка на ефективността от изпълнението й;
Достъп до европейски инфраструктури чрез пряко участие в европейските консорциуми и чрез насочени програми, подкрепящи български колективи да провеждат средносрочни изследвания на уникални европейски комплекси;
Учредяване на награда за научна дейност;
Повишаване информираността на обществото за научните резултати и постижения;
Инициативи за повишаване интереса на младежите към науката, особено към точните и природните науки
Повече публичност на резултатите
ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ 2011-2013 ГОДИНА Планът за действие е рамката за конкретните действия, програми и инициативи, които Правителството ще реализира до 2013 година във връзка с изпълнение на Националната стратегия за научни изследвания.
Планът за действие е съобразен с европейски програмни периоди и през 2013 година ще бъде направен отчет на изпълнението и изготвен следващ план за действие, обхващаш средносрочен план до 2020 година и краткосрочни програми за изпълнение.
Планът за действие обхваща политики, приоритети и програми на водещите министерства и ведомства в научно-иновационната система.
Планът за действие отчита и е съобразен с Решение № 558 на Министерския съвет от 29 юли 2010 година за одобряване на основните допускания и бюджетната прогноза за периода 2011-2013 г., приемане на разходните тавани по първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, без по общини, за периода 2011-2013 г. и за одобряване актуализация на Стратегията за управление на държавния дълг.
Планът за действие отчита и възможността за прилагане на параграф
