VІІ. НАУЧНА ИНФРАСТРУКТУРА

Изграждането на модерна научноизследователска инфраструктура е основополагащо за постигането на значими научни резултати в приоритетни за страната ни направления. Научната инфраструктура обвързва трите ключови фактора, необходими за изграждането на динамичен икономически модел на устойчиво развитие и заетост – образование, научни изследвания и иновации и осигурява стратегическото и ефективно развитие на науката и иновациите, повишаване на конкурентоспособността на научните продукти.

В България, на практика липсва ясно обособена институционална рамка, която да управлява научната инфраструктура. Научният ресурс в частта материална инфраструктура се характеризира с:

• 
  остаряла материална база и неефективно използване на съществуващата материална база;
  
• 
  липса на съвременен подход при административно-финансовото управление на наличната инфраструктура в рамките на базовите организации;
  
• 
  липса на специализиран персонал, обучен и квалифициран да обслужва оборудването и неговите потребители. Тези дейности често се изпълняват по съвместителство от академичен персонал. Невъзможността за назначаване на специализиран персонал често се корени в архаичните и централизирани методи на управление на базовите организации.
  
• 
  липса на координация и допълняемост на налично съвременно оборудване в рамките на една институция и между отделните организации;
  
• 
  липса на концентрация на апаратура, в някои случаи – силно персонализиран подход и дублиране на оборудването..
  

Въпреки тази положителна тенденция на насочване на ресурси в развитие на съвременна научно-иновативна база, няма ефективен инструмент за изграждането на комплексни и интердисциплинарни съоръжения. За тази цел е необходимо да се гарантира използването на различни видове финансови инструменти - например Структурните фондове, заеми от европейските банкови институции и национална подкрепа.

В европейски контекст важна мярка, насочена към подобряване на състоянието на научната инфраструктура на европейско равнище, е приемането на т. нар. Европейска пътна карта за научна инфраструктура. Документът включва 44 голямо-мащабни инфраструктурни проекта, които са определени като особено важни и значими за развитието на европейското научно пространство и изграждане на икономика, базирана на знанието и иновациите. Пътната карта на Европа дава възможност всяка година да се обновява списъка с „водещите” инфраструктурни инициативи.

МОМН разработи Национална пътна карта за научна инфраструктура, приета с РМС № 692 от 21 септември 2010 г. която обхваща големи научни комплекси, обслужващи специфични икономически и социални потребности на страната, региона на югоизточна Европа и пан-европейските инфраструктури, в които България ще участва. Основната приоритетна насоченост на приоритетната научна инфраструктура е в областта на енергията, морски изследвания, нови материали за различни приложения, информационни и комуникационни технологии, социални изследвания.

Изводи:

• 
  Иницииране на политика за изграждане на съвременна научна инфраструктура;
  
• 
  следва да се осигури съвременен подход при административно-финансовото управление на наличната инфраструктура в рамките на базовите организации;
  
• 
  от голямо значение е използването на Структурните фондове за наука, научна инфраструктура и иновации. Така ще се гарантира устойчивост на финансирането за по-мащабни изследователски проекти, които ще имат добавена стойност и нарастващ във времето ефект върху развитието на икономиката и на регионите. Необходимо е да се дефинира национален процент на разходи от Структурните фондове за научноизследователска дейност;
  
• 
  с малки изключения научната инфраструктура не е съвременна; не концентрира достатъчно много ползватели от различни научни институции и икономически звена, поради което е неефективно натоварена, поради което е необходимо да се създаде план за нейното осъвременяване и пълноценно потребяване;
  
• 
  необходимо е да се създаде национален каталог за уникално научно оборудване.
  

Въпреки немалкото усилия за създаването на подходяща среда за развитие на научните изследвания, високите технологии и иновациите, в редица отношения ЕС изостава от САЩ, Япония и бързо развиващите се азиатски държави. По данни на Глобалния иновационен индекс в ранг-листата¹⁴ на държавите от ЕС-27 и основните им международни партньори се наблюдават няколко основни характеристики:

• 
  Само четири от държавите, класирани в първите десет места, са членки на ЕС;
  
• 
  По осреднени стойност ЕС-27 се класира на 20-та позиция;
  
• 
  Новите държави-членки попадат в групата на изоставащите държави, а България е на 38-ма позиция от изследвани общо 48 държави. Прави впечатление, че по всеки от изследваните индикатори се наблюдава допълнително влошаване на научния ни потенциал. Особено осезаемо е това за показател „Човешки ресурс”, където спрямо 1995 и 2000 г, България изостава с 11 позиции ( 2008 година).
  

България о е изправена пред предизвикателствата, пред които са изправени и развитите страни-членки на ЕС, като това се случва в условията на тежък преход след дългогодишна изолация от научно-изследователския международен живот и при ниски показатели на процент от БВП, заделян за НИРД. В този смисъл ефективното управление на науката като икономически фактор, гарантиращ ръст, заетост и динамичност на националната икономика, е приоритет на българското правителство.

Наблюдаваният икономически растеж в България през последните години рязко забави своите темпове, тъй като се характеризираше с наличието на традиционни и с бърза възвращаемост сегменти от пазара като строителството, недвижимите имоти и финансите. В същото време не са развивани иновативни и наукоемки технологии, които да подпомогнат конкурентоспособността на икономиката. В страната малка част от иновациите формират промишлеността, а секторите зависещи от евтина работна ръка имат висок дял от добавената стойност. За последните седем години ( 2001-2008, по данни на Световната банка)¹⁵ експортният потенциал на страната също е съсредоточен в традиционно силни сектори, но трудоемки и поглъщащи вносни природни ресурси. По данни на Евростат за 2008 г., делът на високотехнологичните продукти като дял от общия износ е 3,57, при стойности на другите нови държави членки между 4 и 6,5 и среден процент за ЕС-27 – 15.

Научният капацитет за този период рязко спада. Това е видно от промяната на интензитета на патентоване преди и след 1990 г. и от много ниската активност на заявяване и издавена на защитни свидетелства към Европейския патентен офис, Японския патентен офис и патентната служба на САЩ. Триадни патенти (т.е. тези, подадени и присъдени в трите служби – европейската, японската и американската) почти няма. По данни на Евростат за 2005 г. за България на милион население те са 0,13.

Изводи:

• 
  Необходимо е да се определят приоритети за развитие на значими за икономиката и обществото научни изследвания и иновативни технологии;
  
• 
  Следва да се осъществи поетапно увеличение на средствата за научна дейност и технологично развитие, като процент от БВП и особено чрез предприемане на действия за насърчаване на частните инвестиции за наука
  
• 
  Важно е да се засилят действията на правителството и научните институции по отношение ефективен трансфер на знания, за да се гарантира пазарна устойчивост на новите научни разработки.
  
• 
  Държавата трябва да се намеси активно като определи концепцията, структурата и бизнес модела на звената, които биха реализирали успешно пазарни иновации в рамките на едно устойчиво публично частно партньорство.
  

1. 
   Няма устойчивост и прогнозируемост на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, като за базов индикатор се ползва целта, заложена с РМС № 803 от 10.11.2010 г. относно приемане на предварителен вариант на Националната програма за реформи на Република България (2010-2013 г.) в изпълнение на Стратегията „Европа 2020”. Важен компонент при повишаване на инвестициите в НИРД е увеличаване на финансирането със средства от европейските фондове и програми и инвестиции от частния сектор;
   
2. 
   Липса на съвременни методи на управление в публичните университети и научни организации. Това води до невъзможност за обновяване на научния състав, силно неблагоприятна възрастова структура на персонала и на стимули, в т.ч. и неатрактивни образователни програми и модули за младите хора в училищна и студентска възраст, които да ги подтикнат към научна кариера;
   
3. 
   Липсва динамичност на институционалната структура на публичната научна система и неизползване на инструментариума на кохезионната политика за нейното осъвременяване;
   
4. 
   Нисък дял на програмното финансиране на научните изследвания, както и промяна на съотношението между публичните и частни инвестиции
   
5. 
   Невъзможност организациите да развиват схеми за мобилност – вътрешно и интеринституционална, и интерсекторна, за което са налице и нормативни пречки;
   
6. 
   Липсва програмното начало при реализиране на докторантурата и необходимост от въвеждане на преобладаващо проектно финансиране на докторската степен по проекти от интерес на индустрията;
   
7. 
   Нарушена съгласуваност на политиките за образование, наука и иновации;
   
8. 
   Недостатъчно добре развита институционална рамка за научни изследвания; липса на взаимодействие между различни организации, публични и частни, посредством съвременни междуинституционални структури, като клъстери, технологични центрове; центрове за технологичен трансфер; центрове за комерсиализация на патенти и интелектуална собственост и други);
   
9. 
   Ограничен инструментариум и не ефективно прилаган в национален план за подкрепа на иновациите - схеми за стартово финансиране; фондове за гаранции и рисков капитал;
   
10. 
    Липса на съвременно управление на интелектуалната собственост в публично финансираните научноизследователски организации и университетите;
    
11. 
    Липса на координационни механизми, от типа национални технологични платформи, обединяващи научните и индустриални интереси.
    

Амбицията на правителството е да съдейства за изграждане на «Общество на знанието» като създаде условия и перспективи за постигане на целите на европейската стратегия 2020.

Реализирането на целите и задачите на Националната стратегия за развитие на науката 2020 ще способства за пълноценното интегриране на България в Европейското научно семейство и ще ни направи активен и конкурентоспособен партньор в европейските изследователски и иновативни мрежи.

Националната научна стратегия има за цел да създаде условия и подходяща среда за осигуряване на качествени научни изследвания чрез концентрация на ресурси в приоритетни области и чрез мерки за изграждане на ново поколение учени.

Правителството осъзнава необходимостта от дългосрочна и последователна политика в областта на научните изследвания и иновациите, за да преодолее значителното изоставане на България от развитите европейски държави. Тази «пропаст» ще нараства, ако не бъдат предприети навременни и ефективни мерки за справяне с най-наболелите проблеми на българска наука – ниско ниво на финансирани; липса на млади учени, фрагментация на системата и слаба връзка между отделните елементи на системата – образователни и научни институции от една страна и наука-бизнес от друга.

До 2020 г. Стратегията гарантира:

• 
  Концентрация на ресурси в приоритетни области на научните изследвания, ефективно използване на националните и европейски фондове и подобряване на съотношението между институционално и програмно финансиране;
  
• 
  Развитие на съвременни центрове за провеждане на конкурентоспособни научни изследвания и решаване на значими научни задачи, в които ще се концентрират научен състав, финансови ресурси, съвременна научна апаратура и оборудване, необходими за провеждането на значими и интердисциплинарни научни изследвания;
  
• 
  Въвеждане на ефективна система за оценка на научноизследователската дейност, която ще дава възможност държавата да анализира доколко ефективна е научната политика и да набелязва мерки за нейното усъвършенстване на основата на съпоставимост и съизмерване на качеството на научноизследователската дейност със световните и европейските стандарти;
  
• 
  Инициира и стимулира процес на модернизация на научно-изследователските организации и повишаването на техния потенциал в синхрон с увеличаване на бюджетните разходи. Това ще осигури по-ефективно усвояване на бюджетните средства за наука и ще позволи по-интензивното им увеличаване до набелязаните нива.
  
• 
  Създаване на ново поколение учени, подкрепа за утвърдените учени и възвръщане на престижа на професията „учен”;
  
• 
  Повишаване участието на индустриални партньори в процеса на иновациите и подобряване на трансфера на знания и иновациите към икономиката и обществото.До 2020 г. България трябва да разполага с модернизирана изследователска среда и да е в състояние да бъде конкурентоспособен партньор.
  

1. 
   Принцип на партньорство на две основни нива
   
   1. 
      Партньорство между институциите, провеждащи политиката в областта на науката и иновациите и по-специално между Министерството на образованието, младежта и науката, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и другите секторни политика като здраве, земеделие, отбрана и сигурност;
      
   2. 
      Партньорство между организациите на научно-иновативната система – университетите, научни организации и бизнеса
      
2. 
   Принцип на допълняемост, чрез който ще се гарантира концентрация на ресурси и на инструменти. Ще се търси оптимално използване на националните и европейски фондове и програми с цел постигане на по-осезаем ефект от инвестициите. Националната стратегия отчита икономическите приоритети на Правителството, заложени в стратегията на МИЕТ за развитието на икономиката. Стратегията отчита целите и на други национални ключови документи, като се стреми да постигне надграждане, а не да дублира вече заложени мерки. (Например: Стратегия за младежта; Националната програма за реформи; икономически анализ на България, Стратегия за развитие на научните изследвания в областта на аграрния сектор (2009-2018) и други). Нашата цел е да направил комплексен документ.
   
3. 
   Принцип на равно участие на всички заинтересовани лица – Националната стратегия е документ, който касае цялата българска общественост. Стратегията е обект на публичен дебат и ще се стреми да отрази всички конструктивни предложения и мерки. МИЕТ и МФ са съ-вносители на Националната стратегия с оглед гарантиране на кохерентност на политиките и тяхното ресурсно обезпечаване;
   

Там са дефинират следните цели:

1. 
   ИЗГРАЖДАНЕ НА КОНКУРЕНТОСПОСОБНА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА ИНФРАСТРУКТУРА КАТО ЕЛЕМЕНТ ОТ ЕВРОПЕЙСКОТО ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ПОРСТРАНСТВО.
   
2. 
   ПОДОБРЯВАНЕ НА ОБСЛУЖВАНЕТО И КОНТРОЛА НА НАУЧНАТА ИНФРАСТРУКТУРА В БЪЛГАРИЯ
   
3. 
   ЗАСИЛВАНЕ НА ИНТЕГРАЦИЯ МЕЖДУ НАУЧНИТЕ ОРГАНИАЦИИ И ЗВЕНА НА ПУБЛИЧНИТЕ НАУЧНИ ОРГАНИЗАЦИИ И УНИВЕРСИТЕТИТЕ В СТРАНАТА И ВРЪЗКАТА ИМ С БИЗНЕСА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ПРИОРИТЕТИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО
   
4. 
   МОДЕРНИЗАЦИЯ НА НАУЧНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ И ПОВИШАВАНЕ СТАТУТА НА УЧЕНИЯ В ОБЩЕСТВОТО
   

Задачите и мерките за развитието на научните изследвания са насочени към справяне с предизвикателствата пред нашата страна в областта на науката и всички те формират националната научна политика, насочена към постигане на целите, очертани по-горе.

Важен акцент в политиката за развитие и повишаване на ефективността на научните изследвания и иновациите е създаването на достатъчно стимули за консолидиране на научноизследователските структури и на научния потенциал. Целта е чрез обединяване на финансови ресурси, инфраструктура и изследователски състав да се изградят и утвърдят силни научноизследователски звена, които извършват качествени научни изследвания и са конкурентоспособни на европейско и световно равнище .

Необходимо е да се предприемат стъпки, насочени към децентрализация на източниците на финансиране на научноизследователската дейност и ангажиране на различни институции при ползването на различни инструменти.

Държавата ще подпомага развитието на изследователски експериментални центрове за провеждане на конкурентоспособни научни изследвания и решаване на значими научни задачи, в които ще се концентрират научен състав, финансови ресурси, съвременна научна апаратура и оборудване, необходими за провеждането на значими и интердисциплинарни научни изследвания.

Инструменти:

1.1. Въвеждане на модел на финансиране, стимулиращ конкуренцията и развитието, който се базира на качеството на провежданите изследвания. Въвеждане на дългосрочни договори с университети и научни организации за ефективно разпределение на публичните средства;

1.2. Увеличаване на средствата за научни изследвания и иновации до 1,5 % от БВП до 2020 г., от които поне 0,7 % са публични разходи за наука ( Вж. приложение 4);

1.3. Увеличение дела на програмното финансиране по отношение на институционалното при формирането на издръжката на научните организации;

1.4. Подкрепа за развитието на съвместни изследователски центрове за концентрация на критична маса от научен потенциал и насочени към обслужване на секторните политики на държавата;

1.5. Поощряване създаването на нови и поддръжката на съществуващите научни екипи между учени от различни научни организации.

Изборът на приоритетни области е направен въз основава на (Виж Приложение 5 - представени в синтезиран вид приоритетните направления, определени с ключови национални и европейски документи):

• 
  Програмата за европейско развитие¹⁷дефинираща приоритетите на българското правителство;
  
• 
  Секторната стратегия за привличане на инвестиции в страната на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма;
  
• 
  анализ на научната дейност в България¹⁸;
  
• 
  икономически анализ и анализ на експортния потенциал, реализиран със съдействието на Световна банка¹⁹;
  
• 
  научните приоритети на ЕС при отчитане на инициативата²⁰ за водещи пазари – с оглед постигане на по-добра интеграция и по-пълноценно използване на инструментите на Европейската общност в областта на научните изследвания;
  
• 
  анализ на групата на Еско Ахо относно мерките за създаване на Иновативна Европа²¹;
  
• 
  области със засилено присъствие на преки чуждестранни инвестиции ²²;
  
• 
  приоритетните направления на Седмата рамкова програма²³;
  
• 
  необходимост да се насърчават приложни изследвания – с оглед отговаряне на потребностите на бизнеса и повишаване на съвместната работа между академичен и частен сектори;
  

1. 
   
   Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
   2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
   2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
   2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
   2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
   2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
   2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
   2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
   2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116
   
   
   
   Изтегляне 1.02 Mb.
   
   Сподели с приятели: