Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия (нсфомсп)
Изтегляне 315 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Полупостоянни разходи или стъпаловидни разходи
- 1.2.4 Групировка на разходите като разходи за продукта и разходи за периода Разходите за продукта
- Разходите за периода
- 3. Данъчно третиране на разходите
- 1.3.Себестойност и структура на себестойността на промишлената продукция
| Полупроменливи или смесени – разходи, които съдържат едновременно и постоянен и променлив компонент. Такива са например телефонните разходи, които съдържат постоянен компонент под формата на такса и променлив компонент под формата на заплащане в зависимост от телефонните импулси за периода.
Полупостоянни разходи или стъпаловидни разходи – през даден период те са постоянни за определен обем дейност, но нарастват или намаляват с константна сума при достигане на други равнища на дейност. Например такива разходи са разходите за заплати при прилагане на система с прогресивно заплащане на труда според изработката. 1.2.4 Групировка на разходите като разходи за продукта и разходи за периода Разходите за продукта са тези, които са свързани с производството на продукта и създаването на услуги, и непосредствено се идентифицират с тях. Те могат да бъдат завършени разходи (посочват се в ОПР като себестойност на продажбите) и незавършени разходи (посочват се в баланса като материални запаси, налични в края на периода). Разходите за периода са тези, които завършват в рамките на даден независим отчетен период. Това са административни разходи, разходи за продажба и други, които съгласно изискванията на финансовото счетоводство не се включват като елемент на разходите за продукта. Авторите отбелязват още, че не всички производствени разходи са разходи за продукта. Съгласно приложимите национални стандарти разходите по неизползван капацитет и разходите за брак в производството над допустимите норми не следва да се третират като разходи за продукта. Те са от групата на “разходи за периода”, тъй като следва да се отнасят в намаление на финансовия резултат за периода, през който са възникнали. 3. Данъчно третиране на разходите Съгласно новото данъчно законодателство от 2007 г. по член 204 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат следните документално обосновани разходи: 1. Представителни разходи, свързани с дейността. Тук основната разлика с действащите разпоредби до 31.12.2006 г. се състои в свиването на обхвата на разходите, подлежащи на облагане в тази част в сравнение с чл.35, ал.1 от отменения ЗКПО. Това означава, че даренията и спонсорството, отчетени като разходи, след 01.01.2007 г. няма да бъдат предмет на облагане по член 206, т.1 ЗКПО. 2. Социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол; социалните разходи, предоставвени в натура включват и: а) разходите за вноски за доброволно и здравно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация и/или застраховка “Живот”, ако е свързана с инвестиционен фонд; Според член 205 от ЗКПО, социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. б) разходите за ваучери за храна; 3. Разходите, свързани с поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност. Данъчно задължени лица са: Според член 207 ал.1 данъчно задължени лица за данъка, са лицата, които подлежат на облагане с корпоративен данък. Член 207 ал.2 гласи, че данъчно задължени лица за данъка са всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол. Общо за данъците върху разходите от 01.01.2007 г. е валидно: - Намаляване на данъчните ставки на 10 на сто върху определената за всеки вид разход данъчна основа. - Когато данъчно задълженото лице има надвнесен данък върху разходите или корпоративен данък, същият може да се приспадне от дължимия данък върху разходите. 1.3.Себестойност и структура на себестойността на промишлената продукция . Съгласно Закона за счетоводството (Допълнителни разпоредби §1,т.4), себестойността е „оценката на произведените в предприятието активи, в която не се включват адменистративните разходи, разходите по продажби, финансовите и извънредни разходи”. Според НСФОМСП 2, „себестойността на продукцията се определя от стойността на употребените материали, разходите за преработка и другите разходи, свързани с производството на съответната продукция”. Разходите за преработка включват разходите, които са пряко свързани с произвежданите продукти, както и постоянните и променливи общопризводствени разходи, които се правят в процеса на производството. Себестойността на предоставените услуги се определя от разходите за труд и осигуровки на персонала, зает в предоставянето на услугата, и съответната част от общопризводствените разходи. В себестойността на предоставените услуги не се включват трудът и другите разходи, свързани с продажбите и с общия административен персонал финансовите и извънредните разходи. Тези разходи се отчитат като текущи в периода, в който са направени. Предприятията сами определят организацията на отчитане на разходите и начина на формиране на себестойността на продукцията и услугите съобразно изискванията на този стандарт и спецификата на производствената дейност, и вида на произвежданата продукция. Организацията на отчитане на разходите и начина на формиране на себестойността е елемент на счетоводната политика на предприятието и се прилага системно най-малко през един отчетен период. Ако към себестойността се прибавят разходите по продажби се получава т. нар. търговска себестойност. Ако към търговската себестойност се прибавят административните разходи се формира пълната себестойност на продукцията. Процесът на калкулиране, освен като инструментариум за осигуряване на управляващите органи с информация за производствените разходи, може да бъде разгледан и като изчислителна процедура за изчисляване на себестойността. На практика този изчислителен процес се осъществява чрез използването на калкулацията. Тя е средство на счетоводството за системно обхващане и точно разграничаване на разходите на предприятието съобразно направлението на извършването им, сцел – изчисляване на себестойността, респ. цената на определена калкулационна единица. Обект на калкулиране е признакът, който служи като основание за класифициране на разходите. Той може да бъде готов продукт, или продукт с частична завършеност, вид работа или услуга. Обикновено обекта на калкулиране се определя от спецификата на дейността. Мярката, в която се изразява един калкулационен обект, се нарича калкулационна единица. Изтегляне 315 Kb. Сподели с приятели:
|