Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия (нсфомсп)
Изтегляне 315 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия (НСФОМСП)
- Вътрешни потребители
- “Деньо Калчев” ЕООД
- Глава първа Характерни особености на дейността и въпроси на себестойността на промишлената продукция 1.
ВъведениеРазходите и тяхното отчитане и калкулиране заемат съществено място в счетоводството на предприятието. Това е така, защото дейността на всяко предприятие се характеризира с извършените разходи. А те от своя страна оказват пряко влияние върху финансовия резултат на стопанските субекти и изискват правилно отчитане, оценка, управление и контрол. Това е немислимо без познаването на основните норми на счетоводната отчетност, въведени с хармонизирането на българското с международното счетоводно законодателство. Новите счетоводни практики следва да се анализират в контекста на осъществяваната в страната счетоводна реформа, имаща за цел хармонизиране на националната ни счетоводна база с постиженията на световната счетоводна практика. Актуализираният вариант на Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия (НСФОМСП), представлява български аналог на Международните счетоводни стандарти (МСС), целящ осъществяване на по–плавен преход към директното прилагане на последните. Международните стандарти за финансово отчитане целят уеднаквяване на начина на представяне на информацията във финансовите отчети на предприятията с общо значение, т.е. за широк кръг потребители: → Вътрешни потребители: – органи за управление; – собственици; → Външни потребители: – инвеститори; – персоналът като контрагент; – заемодатели; – търговски контрагенти; – правителства и правителствени служби; – общественост. В практиката се допускат съзнателно или не доста отклонения при признаването и отчитането на разходите, което неминуемо довежда до изкривяване на представата за фактическото състояние на предприятието относно получения финансов резултат, калкулирането на себестойността и т.н. Ето защо целта на настоящата разработка може да се определи като изследване отчитането и калкулирането на разходите в конкретно предприятие и търсене на съществуващи недостатъци в организацията и технологията на отчитането. Обект на изследване са разходите за дейността и съответно калкулирането на себестойността на продукцията, а предмет – отчитането на разходите за дейността и калкулирането на себестойността на продукцията във фирма “Деньо Калчев” ЕООД гр. Сливен. Основните задачи на изследването са свързани с проблемите, които съществуват в практиката по отношение отчитането на разходите за дейността и калкулирането на себестойност. Глава първа Характерни особености на дейността и въпроси на себестойността на промишлената продукция 1. 1. Особености на организацията и технологията на производството на промишлената продукция и тяхното отражение върху отчитането и калкулирането на разходите за основна дейност Промишлената дейност е разнообразна. Тя се характеризира с обособени в технологично отоношение производствени единици, разположени на не голяма площ и добре защитени от прякото влияние на атмосверните условия и обособени в самостоятелни предприятия. Резултатите от дейността на тези промишлени предприятия обикновено се измерва с произведената продукция. Продукцията обикновенно е предназначена за продажба и има две основни измерения: веществена и невеществена. Веществената продукция има винаги определено натурално измерение, отгаваря на определени технически и качествени параметри, които се определят от потребителите на продукция, или пък са налице национални или приети международни стандартни изиксвания. Невеществената продукция е прието да се разглежда като услуги под формата на ремонтни работи, превози, пощенски и комунални дейности и пр. Тя няма материално-веществено измерение и се потребява в момента на производството й. Продукцията се оценява по себестойност, която е формирана от основните производствени разходи. Възможно е произведената продукция текущо да се оценява по оценки, близки до себестойността. Задължитено в края на отчетния период тези оценки се превеждат към фактическата себестойност. Себебстойността на произведената продукция се формира конкретно от преките разходи за производството и от съответната част от общите постоянни и променливи производствени разходи. В икономическата литература съществуват различни интерпретации за същността на разходите. В общите разпоредби на Националните Стандарти за финансови отчети за Малки и Средни Предприятия (НСФОМСП) е дадено следното определение на понятието разход: ”намалението на икономическата изгода през отчетния период под формата на извеждане извън предприятието или намаляване на собствения капитал, отделно от това, което подлежи на разпределяне между собствениците на капитала, и преоценката, отразена в собствения капитал”. В контекста на Международните Счетоводни Стандарти разходите са: “форма на намаляване на активите или възникване на пасиви, което може да бъде достоверно измерено и води до намаляне на бъдещи изгоди на предприятието, с изключение на случаите на равностойна замяна на един актив с друг”. Според известния доктор по икономика и дипломиран експерт-счетоводител професор Стоян Дурин1 разходите са: “съвкупност от пренесени и създадени стойности. Пренесените стойности са адекватни на амортизациите на амортизируемите активи, на провизиите на провизируемите активи и на стойността на изразходваните материали и получените услуги. Създадените стойности се измерват с начислените суми за заплати и осигуровки”. Същият автор обобщава, че разходите могат да се определят или като намаление на активи или като увеличение на задълженията /пасиви/, като тази постановка най-точно отговаря на същностната страна на разходите. Това означава, че намалението на един актив винаги се превръща в разходи или той се заменя с друг актив. По отношение на разходите друг автор – В. Божков2 се изказва така: “По-конретно разходите се формират от намалението на стойността на активи, начисляването на трудово възнаграждение, осигуровки и други в резултат на осъществена дейност в предприятието, независимо от момента на тяхното изплащане. Като разходи се отчитат и начислените провизии, когато това е предвидено в нормативен акт”. Във връзка с дадената дефиниция за разходите, цитирана от НСФОМСП, Г.Тодоров3 отбелязва, че намалението на конкретни видове активи, чрез предоставянето на аванси, погасяването на заеми, придобиването или създаването на активи и др. подобни, не води до намаляване на стопанските изгоди на предприятието, а следователно и до образуване на разходи през отчетния период. Изясняването само на същностната страна на разходите не е достатъчно за целите на счетоводството. За да се изяснят правилно въпросите по отчитането на разнообразните разходи в предприятието е нужно те да бъдат научно класифицирани и групирани. 1.2. Групировка на разходите за дейността Групировката на разходите съобразно действащото законодателство може да се представи по следния начин: Изтегляне 315 Kb. Сподели с приятели:
|