Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия (нсфомсп)
Изтегляне 315 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.2 Етапи на калкулиране на разходите
| Калкулационната единица служи за измерител на един калкулационен обект и се определя от натурално– веществената му форма. Тя може да бъде:натурална – тон, метър, брой; условна единица (машиночас, нормочас), експлоатационна единица (използване на полезна търговска площ). Съществен момент е, че калкулационната единица не бива да бъде просто количествен измерител на обекта, а трябва да отразява единицата количество продукция при определено качество и потребителна стойност.
Между калкулационния обект и калкулационната единица съществува тясна взаимовръзка. Общото между тях е, че се отнасят до един и същ продукт. Различават се по принадлежността си към различни процедури на калкулирането. Обекта на калкулирането е свързан преди всичко със синтетичното и аналитичното отчитане на разходите, а калкулационната единица – с изчисляването на себестойността. Калкулационната единица е неотменна част при съставянето на калкулацията и изчисляването на фактическата себестойност. На практика се извършва като сумата на разходите на един обект се разделя на количеството калкулационни единици. Себестойността е съвкупният паричен израз на разходите за производство на определен продукт, възникнали в рамките на предприятието. В НСФОМСП 2, възприемайки философията на МСС 2, е регламентирано, че разпределянето на постоянните общопроизводствени разходи за всеки производствен продукт се извършва на базата на нормалния капацитет на производствените мощности. Нормалният капацитет е очакваното средно производство за няколко периода при нормални условия, като се взема предвид загубата на капацитета в резултат на планираната поддръжка. Всяко предприятие извършва определена дейност, поради което се налага само да определя елементите на себестойността, които дават най-верен израз на направените разходи по производството на даден продукт или извършена услуга. Елемент на счетоводната политика във всяко предприятие е определяне организацията на разходите и оттам калкулирането на себестойността на продуктите и услугите. НСФОМСП 1 – Представяне на счетоводните отчети е категоричен, че счетоводната политика се разработва до началото на отчетния период. Съгласно Закона за счетоводството себестойността е оценката на произведените в предприятието активи, в които не се включват адменистративните разходи, разходите по продажби, финансовите и извънредни разходи, т.е. в себестойността се включват основните производствени разходи. Себестойността е основен показател за ефективността на стопанската дейност. Калкулацията е формата на определянето на себестойността на продукцията и показава какви разходи се правят по статии. Системното снижаване на себестойността води до повишаване на рентабилността и допринася за намаляване на цените на предлаганите продукти и услуги. В т.8.5 на НСФОМСП 2 е посочено, че предприятията сами определят организацията на отчитане на разходите и начина на формиране на себестойността. Отчитането на разходите за преработка е ргламентирано в НСФОМСП 2. Това са разходи непосредствено свързани с производството на продукция или извършване на услуги, без които е невъзможно получаването на готов продукт или оказване на услуги. 4.2 Етапи на калкулиране на разходите Отчитайки спецификата на дейността си всяко предприятие следва да съблюдава следните етапи на калкулиране на себестойността: - отчитане на разходите пряко свързани с произвежданата продукция; - отчитане на постоянните и променливите общопроизводствени разходи; - отчитане на брака в производството; - отчитането на незавършеното производство(ако има такова); - отчитане на разходите за преработка и определяне на фактическата себестойност. Взависимост от организационната структура и характера на дейността си всяко предприятие създава необходимата му аналитичност по счетоводните сметки за своевременно и точно разпределяне на разходите, пряко свързани с произвежданата продукция по статии на калкулацията. От значение е разходите натрупани по сметките от гр. 60 да намерят точен адрес по сметките от гр. 61 Разходи за дейността. За да се избегне смесването на постянните и променливи общопроизводствени разходи предприятието може да обособи аналитично водене на тези разходи, за да бъдат включени в себестойността на продукта или услугата тези разходи трябва да бъдат разпределени между отделните видове продукти или услуги по определена от предприятието база (НСМСП 2). Разпределението на общопроизводствените разходи се извършва по различен начин за постоянните и променливи разходи. Разпределението на постоянните общопроизводствени разходи по видове продукция се извършва на база на нормалния капацитет на производсвените мощности, които може да се изразява в брой човекочасове или машиночасове, в количеството произведена продукция, в количеството вложени материали и др. измерители. Нормалният капацитет на производствените мощности изразява очакваното средно производство на няколко периода или сезона (обикновено три годищен период или сезон), при нормални условия като се отчита загубата на капацитет в резултат на планираната поддръжка на мощностите. На базата на нормалния капацитет се определя нормативен коефициент на разходите. Това е отношението между плановия размер на постоянните общопроизводствени разходи и нормалния капацитет и показва колко лева постоянни разходи следва да се включат систематично в себестойността на произведената продукция, за да се обоснове договарянето и осъществяването на сделките. Калкулирането в себестойността на продукцията на постоянните общопроизводствени разходи с предварително определен планов размер се налага от това, че за разлика от разходите пряко свързани с произвежданата продукция, техният фактически размер остава непроменен до края на отчетния период. От това следва, че разпределението на фактически отчетените постоянни общопроизводствени разходи е един последващ етап от формирането на себестойността, който има коригиращо значение за текущо включените в нея разходи и затова се извършва така, че себестойността на продукцията се формира по един предварителен размер. Разпределението на променливите общопроизводствени разходи се извършва на база на реално използваните производствени мощности (фактически обем произведена продукция, фактически отработени човекочасове и др.). В края на отчетния период или по кратък срок в зависимост от характера на дейността на предприятието извършва обобщаване на съставените счетоводни записвания с цел калкулиране на натрупаните разходи, формиращи фактическата себестойност. Фактическата себестойност се формира чрез последователно приключване на набраните разходи за избрания период по аналитични сметки. След установяването и се извършва заприходяване на готовата продукция в склада на предприятието. Необходимо е ръководителите на предприятията да наблюдават и анализират внимателно разходите, формиращи себестойността и разходите, свързани с реализацията на продуктите, да осъществяват ефективен превантивен контрол и да търсят начини за намаляване на тези разходи. Това ще даде възможност за конкурентноспособност на продуктите и услугите на пазара. Изтегляне 315 Kb. Сподели с приятели:
|