Надежда минкова пенчева

взаимодействието си с държавата като следствия възникват дисиметрии и
„приспособяването“ към тях, преодоляването или компенсирането им е посилно за държавата, става дума за действието на легитимни „нови“ субекти. Когато настъпват функционални нарушения, интензивно провокиращи стабилността и функционирането на държавата или средата, говорим за съприкосновение с нелегитимни „нови“ субекти. За тяхното противодействие, както и за опазването на функционалната си структура, държавата е силно затруднена. Именно „нови“ субекти и намиращите се в определени отношения с тях глобални процеси усилват основните причини за заличаването на
вътрешната и външната област в политиката и в същото време – парадоксално - съдействат за овладяването на това ново положение. Такова е въздействието на
политически изграждащи, легитимни - неправителствени или правителствени субекти
(ЕС, някои ТНК и т н.), в чието създаване и действие самата държава може да има пряко или индиректно участие. „Нови“ субекти и свързаните с тях процеси провокират и основните причини за въвеждането на надграничния контекст на сигурността. Такъв е резултатът от действието на рушащи политическото статукво нелегитимни субекти, каквито са например терористичните и криминални групи, за чието премахване държавата провежда целенасочена политика.
Категорията „съвременна“ държава в изследването се разбира в смисъла на съвкупност от определени същностни за традиционната държава характеристики, които изменят типичното си проявление след глобалните промени, настъпили през последното десетилетие на ХХ в. и края на Студената война. Типологизирането на държавата е осъществено въз основа на историческата типизация, показваща промяната на държавата паралелно с общото, глобално развитие; въз основа на реалисткото разбиране, че поведението на държавите е предопределено от положението им в измеренията на глобалната система; както и въз основа на ефекта от определени резултативни признаци
(промяната в конкретни свойства и отношения на държавата като единица на анализ). Тъй като предметът на изследването подхожда към общия екзистенциален въпрос за държавата от гледна точка на политиката, интересите и сигурността, основният интерес е към резултативните признаци, които отразяват промяната в: (1) процеса на формулиране и реализация на политическото поведение на държавата; (2) постигането на държавните интереси, валидността на принципа за максимализирането им и обективнитe ограничения за това; (3) постигането на сигурност в контекста на глобалната среда и прилаганите за това подходи.
Съвременната държава в пространството на глобализиращите има три отчетливи аспекта във външнополитическата си практика. В първия аспект от поведението си глобализиращата държава търси начини за влияние върху останалите субекти в
глобалната система. Съществената характеристика, която този аспект проявява, е
пространствената широта на нейната политика. Вторият аспект изразява стремежа на глобализиращата държава към функционална „универсалност“, което превръща в характерна черта всеобхватността на заангажираните от нея интереси. С третия аспект от външнополитическото си поведение глобализиращата държава се стреми към
непрестанен достъп до всички нови информационни и други технологии, а като резултат и признак за това, променя организацията на компонентите на своята сила и я привежда постоянно в „съответствие“ с предизвикателствата на съвременните условия. Посочените характеристики на глобализиращата държава се конкретизират от гледна точка на модела за държавните функции и установените в първата точка на Раздела закономерности в съществуването и поведението на държавата като институционална система. Правят се

предположения относно предпоставките за разузнавателна дейност и нейните възможности при глобализиращата държава, които да се проверят в следващия раздел.
Съвременната държава в пространството на локализираните отговаря на типизиращи характеристики, чиято голяма пъстрота успява да отрази вътрешното многообразие на групата, но пък затруднява създаването на нейния обобщен образ. В разсъжденията се спазва направеното по-горе вътрешно категоризиране на локализираната държава, като голямо внимание се отделя на процесите, характерни за пространството на локализираните – интеграцията и ролята на ЕС за политиката и сигурността на държавите членки; национализирането като мотивирано от стремежа на локализираната държава да овладее предизвикателствата към държавността си или пък да им даде отговор;
конфликтността като основен подход във външнополитическото поведение на някои държави (които в съчетание с други свои характеристики се възприемат като отчуждени или (само)изолирани), както и конфликтността в ролята ѝ на фактор за вътрешнополитическите проблеми в някои държави. В зависимост от степента, в която в този втори случай конфликтността засяга легитимността на държавната власт, и в зависимост от съотношението между вътрешната дезинтеграция и външната намеса, тези държави се определят като революционизирани и/или радикализирани, регресирали и/или
разпадащи се. Характеристиките на различните типове локализирани държави също се конкретизират от гледна точка на закономерностите, установени в първата точка, и се свързват с предпоставките и възможностите за тяхната разузнавателна дейност.

Изтегляне 408.67 Kb.

Сподели с приятели: