институционалната система или друга по-остра вътрешна конфликтност. Другата подгрупа също е много разнородна. Тя обхваща
революционизирани и/или
радикализирани държави
(като Египет, Тунис, Йемен),
„регресирали“ и/или
разпадащи се (често бивши революционизирани) държави (като Ирак, Сирия, Либия),
изолирани (отчуждени) държави (като Северна Корея),
домодерни общества и
провалени държави (като Сомалия,
Афганистан). Към тези типове държави „отскоро“ трябва да
се прибави още един - държава „черупка“ - йерархично тяло, притежаващо социално-икономическата инфраструктура на държава, но все още без външна легитимност и вътрешен консенсус
(примерът за такова „тяло“ поне засега е само един – ДАЕШ).
Функционалното измерение отразява възможностите на групите от общностното измерение да развиват икономика, да поддържат
определен технологичен ресурс, както и да осигуряват необходимите условия за увеличаване на благосъстоянието си.
Ресурсното измерение отразява наличието, достъпа (и възможностите той да бъде осигурен) до необходимите за съществуването и развитието на групите от общностното измерение ресурси от всякакъв порядък - от природни суровини до стратегическа и тактическа информация.
Представените измерения на глобалната среда и, разбира се, най-вече спецификите на общностното измерение, както и
на включените в него групи, ни дават основание да отбележим
глобализацията,
сътрудничеството и
конкуренцията като много силно изявени процеси в глобализиращото пространство, а
национализирането,
интеграцията и
Сподели с приятели: 
