Никаква причина не може да освободи длъжностното лице от задължението да подпише акта. /чл.24./

Актове за гражданско състояние, съставени в чужбина

Поправките се пишат не в самият текст на акта, а от страни в графа "Бележка" и се подписват от всички лица, които подписват акта./Чл.83./

Зачеркванията се извършват така, че зачеркнатите думи да могат да се четат и се уговарят от странни, графата "бележка" с подписите на лицата, подписали акта.

Поправките и допълванията на актовете, които са допуснати от съда се извършват като се направи бележка за това от страни на вписания акт в графата "бележки". Тази бележка в текущите регистри или в онези, които са внесени в архивата на съда. Длъжностното лице по гражданско състояние изпраща точен препис от направената бележка на председателя на съда, които разпорежда и наблюдава, така че същата бележка да се направи и в регистъра които е внесен в съда./чл.85/

От 1 януари 1921 г. се завеждат нови регистри за населението, въз основа на сведения, които ще дадат главите на домакинствата при общото преброяване на населението на 31.12.1920 г.

В регистъра се записват всички жители на общината, които имат постоянно местожителство в нея.

ПРАВИЛНИК ЗА ВОДЕНЕ НА РЕГИСТЪР ЗА НАСЕЛЕНИЕТО В

ГРАДСКИТЕ И СЕЛСКИТЕ ОБЩИНИ

от 19.12. 1920 г. Д.в. бр.214 от 21.12.1920 г.
Воденето на регистрите за населението се възлага на градските и общински кметове.

Вписаните в домакинските преброителни карти сведения ще се пренесат на специални домакински листове, които ще останат в общинските управления за завеждане новите регистри.

В регистрите за населението се записват поименно, с трите им имена, без съкращение /кръщелно име, презиме и фамилно име или прякор/, всички лица, без разлика на пол, възраст, народност и поданство, които имат постоянното си местожителство в населеното място. Омъжените жени се записват с името на съпруга си , а разведените по бащино./чл.5/

Правилника за водене регистрите за населението в общините име за цел обособяването на всички провени в състава на населението, настъпили след съставяне на регистъра, а именно промените по механическото движение на населението и тези по естественото движение.

Задължително е било подаването на заявление от гражданите, когато се преместват да живеят в дадена община.

Преместването на едно лице от едно населено място в друго с намерение да живее там уседнало и изкарва прехраната си, създава промяна на местожителството. Последното се извършва чрез отписване от регистъра на едно населено място и записване в този на другиго. /Чл.21/

Когато за някое вписано в регистъра за населението лице се констатира грешка в името, датата и мястото на раждане- поправката се извършва служебно, или по заявление от заинтересовани въз основа актове за гражданско състояние. За лица родени вън от пределите на Царството, ако нямат възможност да представят преписи от такива актове, както и за лица родени в България преди 1 януари 1893 година до която, дата не са водени регистри за гражданското състояние поправката се извършва въз основа на рождени документи /кръщелни свидетелства/издавани от църковните власти въз основа на църковните регистри или на махленско свидетелство, както и такива, издавани съгласно чл.26 ал.2 от Закона за българското поданство или въобще за достоверни документи /Чл.29/.

Въвежда се карта за самоличност от 1.01.1935 година.

Картата служи за доказване самоличността на лицата пред разните учреждения в страната. /От чл.58/

Всеки жител на една община е длъжен да бъде записан в общинския регистър за населението. Записването в две или повече общини, както и незаписването в никоя община е забранено. /чл.17/

особените разпоредби от същия Закон, които остават в сила.

Законът за припознаване на незаконородените деца,

за узаконяването им и за осиновяването от 12 януари 1890 г. се отменява.

Осиновяването до тогава е било само непълно, по-късно с изменението в ЗЛС през 23.06.1961 осиновяването на лица в заварено положение се приравнява към пълно осиновяване.

В чл.6 се регламентират начините за припознаване на извънбрачно дете от бащата:

1. 
   или в акта на раждането;
   
2. 
   или с акт съставен преди или след раждането, подписът и съдържанието на който са заверени по нотариален ред;
   
3. 
   или със завещание;
   

Никой не може да бъде осиновен от няколко лица, освен от двама съпрузи./чл.34/

Осиновителното производство се изпраща от околийския съдия служебно на областния съд по местожителство на осиновителя, за да бъде утвърдено осиновяването./чл.41/

Определението с което се допуска осиновяване се обнародва в Държавен вестник.

Препис от определението, което допуска осиновяването се праща от съда на длъжностното лице по гражданско състояние по месторождение на осиновения за отбелязване отстрани на акта за раждане.

Според чл.46 Осиновения приема семейното име на осиновителя и добива качеството на негов законен наследник.

Осиновяването не създава никакви гражданскоправни отношения