Наименование Стр
ІІ.4. Анализ на техническата инфраструктура и териториалното устройство
Изтегляне 3.1 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Енергийни мрежи и системи
- Алтернативни енергоизточници
- Водоснабдяване и канализация
- Комуникационни мрежи и системи
- Селищна мрежа и териториално устройство
- SWOT АНАЛИЗ НА ТЕХНИЧЕСКАТА ИНФРАСТРУКТУРА И ТЕРИТОРИАЛНОТО УСТРОЙСТВО
ІІ.4. Анализ на техническата инфраструктура и териториалното устройство
Транспортната инфраструктура на община Дряново е развита предимно чрез автомобилни пътища, като малък, но важен дял се заема и от железопътната инфраструктура. Като свързаност на населените места от общината и извън нея, съществуващата пътна мрежа е достатъчно добре развита, с оглед покриване на нуждите на населението и икономиката Пътната мрежа включва 18,3 км първокласни, 81,8 км третокласни и 90,3 км четвъртокласни пътища. Съществуват и много местни пътища, които доскоро бяха рядко използвани, и за които не се води статистика, но напоследък, предвид многото новозакупени имоти по селата от общината, се налага на тях да се обърне съществено внимание. Град Дряново се намира на една от основните пътни артерии, свързващи Северна с Южна България – първокласния път І-5 през връх Шипка, което е своеобразно предимство в транспортно, географско и икономическо отношение. Състоянието на първокласния път в участъка, преминаващ през общината е задоволително. Проблемно е състоянието на третокласната и четвъртокласната пътна мрежа по отношение техническото състояние и поддръжката на пътищата - габарити, настилки, отводнителни и укрепителни съоръжения, маркировки, сигнализации. За експлоатация и поддръжка на третокласните пътища в общината се грижи Областно пътно управление – като принципал на ИА „Пътища”. Практиката показва, че заделяните за целта средства са нищожни, което е видно и от изключително лошото им състояние – дори под нивото на четвъртокласните пътища. Поддръжката на общинската пътна мрежа – четвъртокласни и местни пътища се извършва от общината, за което МРРБ ежегодно отпуска целеви средства, като до момента практиката показва, че са крайно недостатъчни.
От статистическа гледна точка състоянието на третокласната и четвъртокласната пътна мрежа е следното:
В най – лошо състояние е градската и селска улична мрежа. С много малки изключения през последните 15 години са извършвани само частични изкърпвания. Нужни са огромни средства за направа на нови тротоарни и улични настилки, което задължително трябва да се обвърже с подмяната на подземните мрежи на техническата инфраструктура. Връзките с автобусен транспорт до близките села и градове са организирани от транспортна фирма, спечелила конкурс за превозване по одобрените от общината линии. Поддържат се междуселските традиционни линии и маршрутите до съседните по-големи градове Габрово и Велико Търново. До голяма част от по-малките населени места в общината липсва организиран транспорт. Намаляването на ежедневните курсове и броя на превозените пътници се запазва като тенденция през последните години. Основните причини за това са намаляването на работническите и битовите пътувания, нарасналата безработица и повишените цени на превозите. Спадът и закриването на някои производства води до намаляване на количеството и на товарните превози. Железопътният транспорт обслужва пътникопотока само на част от населените места, но играе важна роля за връзката с всички точки на страната. На територията на община Дряново има 3 ЖП гари и 3 спирки по железопътната линия Русе – Горна Оряховица – Дъбово – Подкова. На ЖП гара Дряново има товаро-разтоварна гара, но обработката на товари заема незначителен дял.
Енергийната мрежа на град Дряново се състои от една подстанция 110/20 кV, която се захранва от два 110 кV далекопровода. Селищата на територията на Община Дряново се обезпечават от 10 20кV далекопроводи, които захранват общо 157 броя трафопостове, от които 37 не са собственост на “Електроразпределение Горна Оряховица” ЕАД – клон Габрово. Енергомрежата на технически подрайон Дряново освен селища от община Дряново обслужва и населени места от Севлиевска и Великотърновска общини. Годишното потребление на ел. енергия за 2004 г. възлиза на 32040000 хил. KW/h, като само около 20% от консумираната ел. енергия се ползва от промишлеността. Уличното осветление в община Дряново е икономично и предполага енергоспестяване и осветеност. Частични проблеми, изразяващи се в загуби на електроенергия, има в земеделските зони на град Дряново На територията на общината има два частни ВЕЦ-а, които са включени в националната електроенергийна мрежа. Подстанция - Дряново работи с около 40 % от капацитета си.
Проблемът с газифицирането на гр. Дряново стои от няколко години. Последните разчети, показват срокове за изграждане на газификационна мрежа през 2010-2014 г. Това, разбира се, е обусловено от броя на населението, състоянието на местната икономика и ниската възвръщаемост на инвестицията. Разработената от ЧТК схема на трасето на газо-разпределителната мрежа обхваща почти целия град. Това ще даде възможност за по-лесно и икономически ефективно бъдещо разширяване на мрежата до други потенциални консуматори, в т.ч. и от битовия сектор. Условията, при които ще се изпълняват строителните работи по трасетата на газо-разпределителната мрежа, са сравнително добри и дават възможности за алтернативни решения. След приключване на строително-монтажните работи в даден участък ще има възможност за незабавно включване на консуматорите, принадлежащи към този участък.
Използване на енергията на водата През територията на общината преминава река Янтра, която предоставя възможности за изграждане на малки ВЕЦ. Към настоящия момент по протежението на реката са разположени две ВЕЦ – “Каломен” и “Янтра”. Необходимо е да се търсят организации, финансиращи подобни начинания на частни, държавни и общински инвеститори. Използване на слънчевата енергия Проучванията сочат, че Дряново е един от градовете с най–много слънчеви дни в България. Това се явява чудесна предпоставка за използване на слънчевата енергия като алтернативен енергоизточник.
Водоснабдяване Град Дряново и още 12 населени места ползват вода от хидровъзел “Йовковци”, другите 8 централно водоснабдени села ползват вода от хидровъзел “Стоките” или местни кладенци и сондажи. Останалите 42 населени места ползват вода от местни чешми и кладенци. Водата от хидровъзел “Стоките” през летния сезон недостига и населението ползва вода от местни водоизточници – кладенци и чешми. Има изработен проект за водоснабдяване от хидровъзел “Йовковци” на селата Денчевци, Чуково и Гостилица, като е реализиран І-ви етап до с. Чуково. Водоснабдяването на с. Радовци, с. Русиновци и с. Шушня от сондажен кладенец до с. Русиновци става чрез вътрешна водопроводна мрежа, но амортизирането й причинява постоянни аварии, което налага извършване на цялостна подмяна. Като цяло водопреносната система обслужва 97,2% от населението при качество на водата 96%. Установена е обща загуба на вода в размер на 71 %, от които условни – 18 % и реални - 53 %. Последното говори за силната амортизация както на вътрешните, така и на довеждащите водопроводни системи.
Данни за движението на цените на отделните видове вода за периода 1999 – 2003 г. Питейна вода
Канализация Изградената част от главния колектор на канализационната система на град Дряново е 3,20 км. Уличната канализация на града е изградена около 96 %, в с. Царева Ливада – около 48 %, а в с. Гостилица – около 30 %. Останалите селища имат частични наченки на изграждане на канализация и използват основно септични ями. Рентабилността за отпадните води за 2003 г. е 8 %. Данни за движението на цените на канална вода за периода 1999 – 2003 г.
За гр. Дряново от 1980 год. има разработени предпроектни проучвания за ГПСОВ, но всичко е спряло, поради липса на финансиране. С проекта е определена площадка за разполагане на ГПСОВ в югоизточната част на града. Липсата на пречиствателна станция за отпадни води на територията на общината застрашава увеличаването на замърсяването на реките, а по този начин и биологичното разнообразие в тях. Необходимо е да се търсят средства и възможности за кандидатстване по програми за външно финансиране за изграждане на пречиствателна станция и водопроводи до някои села в общината. С оглед рационалното потребление на водните ресурси в общината е необходимо да се прекрати практиката за използване на питейната вода за напояване (поне където е възможно) и за тази цел да се използва водата от реките. Оценката за качеството на предоставените услуги е противоречива, поради факта, че някои селища са на сезонен режим на водоползване. Причините за това са следните:
Проблеми: А./ В областта на водоснабдяването:
Б./ В областта на канализацията:
На територията на общината функционират 8 микроязовира. Завирените обеми варират от 94 000 мз до 400 000 мз. От тях потенциално опасни са 4 – “Опитна станция”, “Янтра”, “Рамадана” и “Горнич”. Всички язовири са актувани като общинска собственост. След влизането в сила на новия Закон за водите, преобладаващата част от общинските язовири са отдадени на концесия на частни лица и на практика са оставени без необходимата експлоатационна поддръжка /констатирано при есенните технически прегледи на ГЗ/. Единственият контрол от страна на съответните общини се изчерпва на практика със своевременното събиране на концесионните такси. Язовирите на територията на общината не притежават проектно строителна документация, поради това не е възможно да се опише проектната категория. С оглед рационалното потребление на водните ресурси в общината е необходимо да се прекрати практиката за използване на питейната вода за напояване (поне където е възможно) и за тази цел да се използва водата от реките и язовирите.
Развитието на системата и качеството на връзките са на относително добро равнище. Всички по-големи населени места на територията на община Дряново от гледна точка броя на населението са телефонизирани. Изключение прави с. Каломен, телефонизацията на което обаче би било нерентабилно за “БТК” АД от гледна точка на необходимите разходи и последващата им възвръщаемост. Инсталираният капацитет телефонни постове чрез действащите АТЦ е 6 600 броя. Телефонната плътност за Дряново е 45 ТП/100 жители, което е по-висок показател от средния за страната. АТЦ на територията на община Дряново са аналогов тип. Към момента няма цифрови АТЦ. Телефонният пренос на изходящите и входящи телефонни разговори от и към община Дряново е цифров. Преносната мрежа е осъществена чрез 44 км. оптичен кабел и 215 км. медни кабели. Територията на община Дряново с малки локални изключения има покритие от следните мобилни оператори: “Мобилтел” АД, “Глобул” АД и “Мобиком” АД. Предстои покриване на територията на община Дряново от мобилния оператор на “БТК” АД. Цялата територия на общината има ефирно покритие от БНР, БНТ, БТВ. На територията на град Дряново има изградена кабелна телевизионна мрежа от “Боряна – Съба Христова” ЕТ. Достъп до ИНТЕРНЕТ на територията на общината осигурява “БТК” АД чрез действащите телефонни постове. Доставчик на Интернет услуги за град Дряново е и “Боряна – Съба Христова” ЕТ. На територията на община Дряново има 9 броя пощенски станции: Дряново, Царева ливада, Ганчовец, Соколово, Керека, Гостилица, Славейково, Скалско и Янтра. Трактова кола при необходимост обслужва останалите населени места в общината. Дейността на пощенските станции се изразява в: приемане и изпращане на колетни пратки, инкасиране суми на В и К и БТК, изплащане на пенсии, социални помощи. Пощенската станция в Дряново работи с около 40 възложителя. Осъществява се разнос на пратки, Мобилтел, Глобул. Предлагат се услуги ЕМS, Булпост, услуги на Телецентъра.
Съгласно единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици, приет с Решение № 565 на Министерския съвет от 10.VІІІ.1998 г. Община Дряново е трета категория. Общинският център гр. Дряново е населено място от 3 функционален тип, село Царева ливада е от 5 функционален тип, селата Ганчовец и Гостилица са от 7 функционален тип. Всички останали населени места общо 59 на брой са от 8 функционален тип. По-голяма част от действащите ЗРП на населените места са изработени в периода 1945 – 1980 г., което ги прави практически непригодни към новите условия. Град Дряново и селата Царева ливада, Ганчовец, Скалско и Соколово имат изработени застроителни и регулационни планове, като последният е одобрен през 1991 г. ЗРП на град Дряново е одобрен през 1988 г. Само осем населени места имат одобрени регулационни планове. Град Дряново и село Славейково имат одобрени кадастрални планове в цифров вид през 2003 година. През 2004 г. беше изработена и е в процес на одобряване цифрова кадастрална карта на село Денчевци и село Пейна. Изработват се и кадастрални карти на 6 населени места в землище Игнатовци – селата Билкини, Глушка, Големи Българени, Кукля, Петковци и Игнатовци. По-голямата част от населените места в общината са без одобрени каквито и да е планове, което прави територията трудна за управление. Общият им брой е 38. Това създава изключително затруднение както в техническото обслужване на населението, така и в урбанизирането на територията. В последно време се наблюдава засилен инвестиционен интерес към малките населени места, но липсата на картен материал затруднява бързото и качествено техническо обслужване. Наложително е да се съсредоточат ресурси за обезпечаване на територията с актуални устройствени планове и кадастрални карти. Състояние на сградния фонд В по-голямата си част публичният сграден фонд е изграден в периода 1965 -1985 г., като монолитно строителство с носеща скелетна стоманобетонова конструкция – остарял и силно амортизиран, непригоден за нови технологии и неотговарящ на съвременните тенденции в урбанизацията. В община Дряново има изградени общо 4 888 жилищни сгради. В периода 1919-1945 г. са изградени 1 434 броя, в периода 1946-1960 г - 1 131 бр.; от 1961-1981 г. – 1 084 бр., а от 1981-2000 г. – 458 сгради. След 2001 г. – 1 сграда. Най-голям е броят на сградите с носещи тухлени стени – 3 716. Стоманобетоновите са 229 броя, а тези с други носещи конструкции са 943 броя. Общият брой на жилищата е 7 276 броя, полезната площ е 468 000 кв.м, в т.ч. жилищната е 295 000 кв.м. Жилищната площ на човек от населението е 26,2 кв.м, като е най-висока за областта и е над средната 22,1 кв.м. за областта. Едностайните жилища са 629, двустайните са 1 888, тристайните са 2 299, тези с четири и повече стаи 2 460 броя. На 1000 човека от населението се падат 646 броя жилища. Средният брой лица на едно жилище е 1,55, което е най-ниско за областта. Най-голям е делът на жилища на частните физически лица, които са 6993 броя, държавните и общинските са едва 260 броя, а тези на частни юридически лица са само 23 броя. ИЗВОДИ:
SWOT АНАЛИЗ НА ТЕХНИЧЕСКАТА ИНФРАСТРУКТУРА И ТЕРИТОРИАЛНОТО УСТРОЙСТВО
Каталог: uploads -> docs docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Списък на загиналите във войните за освобождение и обединение на българските земи docs -> Наредба №34 от 29 декември 2006 Г. За придобиване на специалност в системата на здравеопазването docs -> Наредба №39 от 16 ноември 2004 Г. За профилактичните прегледи и диспансеризацията docs -> Наредба №18 от 20 юни 2005 Г. За критериите, показателите и методиката за акредитация на лечебните заведения docs -> С решение №61 т. III от 27 март 2012г., на основание Изтегляне 3.1 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||