І. Въведение І.1. Основание и процес на разработване на общинския план за развитие

І. Въведение

І.1. Основание и процес на разработване на общинския план за развитие.

Общинският план 2006-2013 ще има изключително важно значение за определяне насоките за развитие в следващия стратегически период с оглед предстоящото членство на Република България в ЕС и значително променената среда, в която ще функционират всички национални структури и териториални единици. Това най-вече ще се отнася за въвеждането на ясни правила на работа, децентрализация на дейностите, сериозни финансови средства (както национални, така и на ЕС) за провеждане на силна местна политика, максимално мобилизиране на собствените сили и ресурси.

Разработването на общинския план се осъществи в периода януари-юни 2005 год., като в процеса на изготвянето му участваха голям брой местни експерти от всички сфери. Включени бяха представители както на общинската администрация, така и на държавни структури, на частния бизнес, на сдружения и съюзи от неправителствения сектор. Формирани бяха три работни групи, отговарящи на основните приоритетни сектори на общината, респективно “Икономическо развитие”, “Социална сфера” и “Инфраструктура, териториално устройство и околна среда”. Най-важните процедури, генералните насоки и контролът при разработването на плана се направляваха и координираха от Управителна група.

Работата по общинския план премина през два основни етапа - изготвяне на подробни анализи по сектори, включително анализи на силните и слабите страни, възможностите и заплахите. Първият етап (м. януари-април 2005) бе свързан с набиране и обработване на данни за анализите. Ползваха се статистически данни, предишни разработки, налични справки и информация в общинската администрация. Допълнителна информация бе набрана от външни институции в зависимост от сектора. С много голямо значение за качествения анализ на ситуацията, извеждане на тенденции, очертаване на проблеми и набелязване на насоки за развитие се оказаха експертните констатации и мнения по различни въпроси от аналитичните раздели на плана. Във втория етап (м. май-юни 2005) се разработиха визия, приоритети и цели за развитие, конкретизирани в мерки и дейности към всеки приоритет и съответните цели.

В процеса на изготвяне на общинския план бе дадена възможност за активно участие на широката общественост, като периодично се предоставяше информация в местните медии за хода на работата, проведено бе обсъждане на работен вариант на документа, след което бяха отразени направените рационални забележки и предложения.

II. Анализ на социално-икономическото развитие на общината

ІІ.1. Оценка на географското положение и природните ресурси - фактор за развитие.

1. Географско положение

Площта, върху която е разположена общината, е 248,5 кв. км., което представлява малко повече от 0,22 % от територията на страната.

Град Дряново се намира на 22 км от гр. Габрово, на 24 км от гр. Велико Търново, на 17 км от гр.Трявна и 34 км от гр. Севлиево. Градът е ситуиран на първокласен път Е-85 Русе – Велико Търново – Габрово – Шипка – Казанлък – Стара Загора. През него преминава основна железопътна артерия, свързваща Северна и Южна България: Русе – Горна Оряховица – Дъбово – Стара Загора – Подкова. Най-близкото летище е в Горна Оряховица и се намира на 40 км.

2. Територия

Най-голям дял от територията на общината заема земеделската земя - 59,9 %, на следващо място са горските територии, съставляващи 32,30 %. Населените места и другите урбанизирани територии представляват сравнително нисък дял – 6,10 %. Още по-нисък е делът на териториите заети от водни течения и водни площи - 0,6 %, а териториите за транспорт и инфраструктура са 1,05 %. Защитените територии заемат едва 1,40 %.

Територията на общината е разпределена на 19 землища, като най-голямо е землището на село Царева ливада, представляващо 12,94%, на следващо място е това на село Гостилица, представляващо 11,89 % и на трето място е това на град Дряново – 10,35 %.

3. Релеф

Дряновската река и нейният приток - река Андъка проломяват Страженското възвишение, като образуват живописни, но трудно проходими проломи. Реката силно се всича в баремските варовици и формира скаровидната си долина. По нейното протежение върху двата бряга се разпростира гр. Дряново.

Надморската височина на община Дряново, в посока север-юг, се колебае от 180 – 640 м.

Общината попада в периферията на Горнооряховската сеизмична зона. Според контурите на зоните могат да се наблюдават възможни огнища на земетресения. Това са магнитутни нива, от които може да се очакват въздействия върху земната повърхност от ІV- VІІІ степен по скалата на Медведев – Шпонхойер - Карник. Като най-тежка се прогнозира сеизмичната обстановка в центъра на град Дряново и селата Скалско, Гостилица и Радовци.

Град Дряново се характеризира с линиярната си конфигурация, разположен по долината на р. Дряновска. Надморската му височина е от 234 до 300 м. Обграден от съседните ридове и хълмове се създава впечатлението, че е разположен високо в планината.

През значителна част от територията на общината, през землищата на селата Янтра, Скалско, Славейково, Гостилица преминава река Янтра, която описва живописни меандри

4. Климат

Средните годишни валежи в района са 750 мм - типични за земите с умереноконтинентален климат и вътрешно годишно разпределение. Максимумът на валежите е през пролетта (първичен) от м. март до първата половина на месец юни и вторичен – през есента. Минимумът на валежите е през лятото и зимата. При южните ветрове снегът бързо се стопява, а стичащите се води, заедно с пролетните валежи, причиняват понякога големи наводнения. Реките Дряновска и Янтра излизат от коритата си. Издигането на настъпващите неустойчиви въздушни маси през лятото са причина за развитието на мощна гръмотевично-дъждовна облачност, която поражда поройни валежи и градушка. Този характер на летните валежи се отразява неблагоприятно върху климата и става причина за интензивните ерозионни процеси по склоновете, както и за прииждането на реките.

5. Почви

Сивите горски почви са характерни за районите с надморска височина до 1000 м. Образуват се в условията на умереноконтинентален климат и имат ясно изразен хумусен хоризонт. Притежават неблагоприятни физикомеханични свойства.

Алувиално-ливадните почви са разпространени предимно по поречието на река Янтра и река Дряновска. Намират се на заливните тераси на реките и са богати на скални материали и хумусни вещества.

Растителната покривка е формирана от мезофитните видове - мизийски бук, габър, горунд, изграждащи чисти и смесени фитоценози, които се намират в различно състояние. Антропогенната дейност се е отразила негативно върху тяхната продуктивност и структура. В състава й участва едролистната и дребнолистна липа, клен и др.

6. Води

На територията на общината са известни два минерални извора – в близост до елата Чуково и Маноя. Поради малкия и силно променлив през различите сезони дебит / 0,5 л/сек / изворите не са регистрирани като значими.

7. Полезни изкопаеми

8. Растителност и животински свят

В района добре растат нискостеблени горски храсти, плодовете на които са с отлични вкусови качества, гъби и билки, свежи и зелени до късна есен, благодарение на летните валежи. Освен че са естествен фактор за почистване на атмосферата, горите дават убежище на дребен и едър дивеч.

По отношение на фауната регионът се характеризира с преобладаването на Северноевропейски животински видове. От едрите бозайници се срещат благороден елен, сърна и дива свиня. В планината са характерни някои хищници, като вълк, лисица, а от дребните - бялка, златка и язовец. Голямо е разнообразието на птици, влечуги и насекоми. В реките се срещат мряна, кефал, уклей, раци и други дребни водни обитатели. Различните видове животни могат да бъдат обект на ловен туризъм, има и редки и защитени екземпляри, които са ценни за изследователите. В своето единство тези елементи на заобикалящата ни среда създават благоприятни предпоставки за развитие на различни видове туризъм. Полезният дивеч се охранява и опазва от човека.

ИЗВОДИ:

1. 
   Стратегическото разположение на общината определя многообразието от възможности за устойчиво развитие на региона. Разположението й в Централната част на България дава възможност за развитие.
   
2. 
   Регионът е изключително благоприятен за човешкия организъм, от климатична гледна точка, и е подходящ за възстановителен туризъм. Известни в страната са лечебните свойства на климата, които оказват положително въздействие върху заболяванията на дихателната, сърдечносъдовата система и опорно двигателния апарат.
   
3. 
   Благоприятната екологична обстановка, в съчетание с нископланинския релеф и умереноконтинентален климат, са добра предпоставка за развитието на рекреационния туризъм и отдиха на гражданите, както и на полупланинското земеделие.
   
4. 
   На този етап водните ресурси на общината не се използват рационално. Възможно е използването им за изграждане на малки водно- електрически централи, за съоръжения за напояване и рибовъдство и други.