Най-богатият човек във Вавилон
Изтегляне 318.01 Kb.
|
| от незнайна буря с незнайна посока.
Човек, чиято съдба никой не може да предскаже.“ Нима ми беше съдено до края на живота си да плащам за неизвестни прегрешения? Нима ме чакаха нови разочарования и беди? Изненадах се, като видях, че Арад Гула ме чака в двора на моя господар. Помогна ми да сляза от коня и ме прегърна, сякаш му бях брат. Тръгнахме по улицата и аз бях готов да вървя подире му, както подобава на един роб, но той ме прегърна през раменете и възкликна: – Къде ли не те търсих! Вече бях загубил надежда, когато Суасти ми разказа за лихваря, а той ме отпрати при твоя господар. Проклетникът се пазари дълго и ме принуди да платя скъпо и прескъпо, но си струваше! Твоята теория и твоята предприемчивост ми бяха пътеводни звезди към успеха. – Теорията е на Мегидо – поправих го. – И негова, и твоя! Благодарение на двама ви заминавам за Дамаск, а ти ще ми бъдеш съдружник. От днес си свободен човек. – Той извади от пазвата си глинената плочка, на която пишеше, че съм роб, и я хвърли на калдъръма с такава сила, че тя се пръсна на парчета. Двамата ги тъпкахме с крака, докато от тях остана само червеникав прах. В очите ми напираха сълзи. Знаех, че съм най-щастливият човек във Вавилон. В миговете на най-големи изпитания трудът наистина се беше оказал най-верният ми приятел и ми беше помогнал да не загина като черноработник, помагащ за зидането на градските стени. Тъкмо заради усърдната ми работа, младежо, дядо ти ме беше избрал за съдружник. Хадан Гула попитал: – Сериозно ли говориш? Нима за него работата е била тайният ключ към богатството? – Когато се запознах с дядо ти, това беше единственият ключ – отвърнал Шару Нада. – Той обичаше да се труди и боговете щедро го възнаградиха. – Май започвам да разбирам... – замислено промърморил младежът. – Чрез работата той е привлякъл множеството си приятели, които са се възхищавали от неговото усърдие, довело до невероятния му успех. Работата му е спечелила уважението на съгражданите му от Дамаск. Чрез нея се е сдобил с всички прекрасни неща, за които мечтая. А пък аз си мислех, че работата е отредена само за робите. – Животът е съпътстван от много удоволствия – отвърнал Шару Нада. – За всяко си има време и място. Радвам се, че трудът не е отреден само за робите. Защото, ако нямах работата си, щях да съм лишен от най-голямото си удоволствие. Нищо не може да я замени. Двамата смушкали конете и се приближили до масивната бронзова порта. Стражите почтително поздравили Шару Нада, един от най-уважаваните жители на Вавилон. Керванът преминал през портата и поел по улицата, а младежът казал на ментора си: – Открай време мечтая да приличам на дядо си. Но сега за пръв път разбрах какъв човек е бил. Разбрах го благодарение на теб, ти ми отвори очите. Сега го уважавам още повече и съм още по-решен да стана като него. Боя се, че никога не ще ти се отплатя, задето ми даде верния ключ към неговия успех. От днес нататък ще го използвам. Ще започна скромно, като него, не ми трябват скъпи украшения и одежди. Хадан Гула свалил обиците и пръстените си. После дръпнал юздите на коня, за да прояви уважение към водача на кервана и да язди след него, както е подобаващо. Изтегляне 318.01 Kb. Сподели с приятели:
|