На страниците, описващи историята на човечеството, няма по-бляскав град от Вавилон. Дори споменаването на името му извиква представата за богатство и разкош. Съкровищата от злато и скъпоценни камъни, струпани там, са баснословни. Логично е да се предположи, че такъв разкошен град се е намирал на място, заобиколено от гъсти гори и в близост до богати рудници. Само че предположението ще е погрешно. Вавилон е бил построен в безводна долина край река Ефрат. Нямало нито гори, нито рудници, нито пък камъни, които да се използват за построяването на сгради. Градът дори не се намирал край някой от обичайните маршрути на търговските кервани. Дъждовете не са били достатъчно обилни, за да се отглеждат селскостопански култури.
Вавилон е ярък пример за способността на човека да постига амбициозни цели, като използва наличните средства. Всичко в този град е плод на усилията на жителите му. Всичките му богатства са създадени от хората.
И все пак градът бил облагодетелстван от природата с плодородна земя и с пълноводна река. Вавилонските майстори създали система за отклоняване на водата от реката чрез бентове и напоителни канали, която и до днес се нарежда сред най-великите постижения на инженерната мисъл. Каналите прекосявали безплодната долина и чрез тях живителната вода напоявала плодородната почва. Това достижение на тогавашните майстори е сред първите, описани в историята на човечеството. Дотогава светът не бил виждал толкова богата реколта, постигната благодарение на гениалната напоителна система.
Вавилон е имал още едно предимство: по време на дългото си съществуване да бъде управляван от мъдри царе, които не се стремяли към завоюване на нови територии и към ограбването им. Вавилонците участвали в много войни, но повечето били локални и хората бранели града си от чуждоземни завоеватели, които ламтели за баснословните му богатства. Забележителните владетели на Вавилон завинаги ще останат в историята заради своята мъдрост, предприемчивост и чувство за справедливост. Този град не е създал горделиви владетели, амбицирани да завладеят познатия свят, само за да задоволят егоистичните си цели.
Вавилон вече не съществува. Скоро след напускането на съзидателните човеци, които го построили и поддържали хилядолетия наред, останали само запустели руини. Мястото, на което се е намирал, е в Азия на около деветстотин и шейсет километра източно от Суецкия канал, на север от Персийския залив. Местоположението му – приблизително 30 градуса северна ширина – е сходно с това на град Юма в щата Аризона. Климатът и на двете места е горещ и сух.
Днес долината на Ефрат, която преди хилядолетия е била гъсто населен земеделски район с отлична напоителна система, отново е безплодна пустош, подвластна на природните стихии. Рядката трева и пустинните храсталаци се опитват да оцелеят сред брулените от вятъра пясъци. Няма ги плодородните ниви и огромните градове, няма ги керваните, натоварени със скъпи стоки. От началото на християнското летоброене тук живеят само номадски арабски племена, които се прехранват, като отглеждат малки стада.
Долината е осеяна с високи глинести хълмове, които векове наред не правели впечатление на пътешествениците. Археолозите започнали да проявяват интерес едва след като рядко падащите проливни дъждове започнали да отмиват пръстта и на бял свят излезли отломки от глинени съдове и парчета от тухли. Американски и европейски музеи финансирали изпращането на експедиции до пустинната област. Находките при разкопките доказали, че хълмовете всъщност са останки от древни градове. Или, другояче казано, те са техните надгробни могили.
Вавилон е сред тези погребани градове. Пустинните ветрове са го засипвали с пясък в продължение на около двайсет столетия. Тухлените стени, изложени на стихиите, се разпаднали и отново се превърнали в глината, от която били направени. Днес приказно богатият Вавилон е купчина пръст; изоставен е бил толкова отдавна, че никой не е знаел името му, докато не били намерени, след грижливо отстраняване на отпадъците, затрупали улиците му през вековете, останките от величествените храмове и дворци.
Мнозина учени са на мнение, че цивилизациите на Вавилон и на другите градове в долината са по-стари, отколкото се посочва в съществуващите писмени свидетелства. Въпреки това датите на някои събития отпреди осем хиляди години са доказани със сигурност. Интерес представляват методите, използване за определяне на тези дати. Сред руините на Вавилон били открити ръкописи, описващи слънчево затъмнение. Чрез компютърни изчисления съвременни астрономи открили кога е имало подобно затъмнение, което се е виждало от Вавилон, и така установили кой период от древния календар отговаря на нашия.
По този начин е доказано, че преди осем хиляди години шумерите, населявали Вавилония, живеели в градове-крепости. Можем само да гадаем кога всъщност са възникнали тези градове. Обитателите им не били неуки варвари, а образовани и просветени люде. Според историческите източници те са били първите инженери, астрономи, финансисти и математици в историята на човечеството, както и първите, които са имали писменост.
Вече споменахме напоителните системи, които преобразили безводната долина в земеделски рай. Многобройните канали още са забележими, въпреки че са запълнени с пясък. Някои били толкова широки, че, когато били празни, в тях можели да яздят редом един до друг дванайсет конника. По големина те могат да се сравнят с най-големите канали в Колорадо и Юта.
Вавилонските инженери осъществили още един проект, който по мащабите си не отстъпва на този за напояването на безводната долина. Чрез сложна система те отводнили грамадни блатисти участъци при устията на реките Тигър и Ефрат и ги превърнали в обработваеми земи.
Херодот, прочутият гръцки пътешественик и историк, посетил Вавилон когато градът бил в разцвета си; благодарение на него разполагаме с единственото известно описание на града, направено от външен човек. Той разказва за чудесата на Вавилон и за някои странни обичаи на жителите му, за плодородната почва и за богатия добив от пшеница и ечемик.
Славата на този древен град отдавна е залязла, но мъдростта на вавилонците е достигнала до нас благодарение на оригиналния им начин за отбелязване на събитията. По онова време нямало хартия, ето защо те старателно издълбавали писмените си знаци върху влажни глинени плочки, които след изпичането в пещ се втвърдявали. Плочките били с дължина 20, широчина 15 и дебелина 2,5 сантиметра.
Тези глинени „бележници“ били използвани така, както днес използваме хартията. Върху тях „записвали“ легенди, стихове, описания на исторически събития, царски укази, документи за поземлена собственост, полици и дори писма, доставяни чрез пратеници до далечни градове. Чрез тези плочки научаваме повече за ежедневието на обикновените хора. Например на една (вероятно принадлежала към „архива“ на провинциален търговец) е описано как на определена дата някакъв клиент заменил крава за седем чувала пшеница, три от които взел веднага, а другите оставил на съхранение.
Под развалините на древните градове археолозите са открили „библиотеки“, съдържащи хиляди подобни плочки.
Според древните хора, стените, опасващи Вавилон, можели да се сравнят по величие с египетските пирамиди, затова ги причислявали към седемте чудеса на света. Предполага се, че царица Семирамида е наредила да бъдат изградени първите стени, датиращи от възникването на града, които обаче не са открити при разкопките. Неизвестна е и точната им височина. От описанията, намерени в старинните ръкописи, можем да съдим, че зидовете са били високи от десет до петнайсет метра, отвън са били облицовани с тухли и са били предпазвани от дълбок ров, пълен с вода.
Изграждането на последните и по-известни стени започнало приблизително шестстотин години пр. Хр. по заповед на цар Навополасор. Замисълът му бил толкова мащабен, че той не доживял да види крайния резултат. На сина му Навуходоносор, чието име ни е известно от Библията, се паднало да довърши проекта.
Размерът на построените по-късно стени е изумителен. Според информацията, открита в благонадеждни източници, зидовете били високи четирийсет и осем метра – приблизително колкото петнайсет-етажна съвременна сграда. Предполага се, че дължината им е била между 14,4 и 17,6 километра. Били толкова широки, че отгоре можела да се движи колесница, теглена от шест коня. Днес от тази забележителна конструкция налице са само останки от основите на стените и защитният ров. Към пораженията, нанесени от природните стихии, се добавили и набезите на арабите, които разбивали стените и отнасяли тухлите, за да ги използват за своите постройки.
Срещу Вавилон предприемали нападения могъщите армии на почти всеки владетел от тази епоха на завоевания на чужди територии. Мнозина заповядвали градът да бъде обсаден, но опитите за превземането му винаги били неуспешни. Тук е мястото да отбележим, че тогавашните армии не били за подценяване. Според историците тези армии се състояли от по 1000 конника, 2500 колесници, 120 полка от по 1000 пехотинеца. Обикновено се отделяли две-три години за подготовката, включваща осигуряването на снаряжение и складове с храна по пътя на армията.
В много отношения Вавилон приличал на съвременните ни градове. Имало улици и магазини, амбулантни търговци предлагали стоките си в жилищните райони. Свещеници извършвали богослужения в разкошните храмове. Царските дворци се намирали в центъра и били опасани от стена, за която се предполага, че е била по-висока от крепостните зидове, обграждащи Вавилон.
Вавилонците били прочути със сръчността си: някои били скулптори и художници, други се занимавали с тъкачество, златарство, изработване на метални оръжия и на земеделски сечива. Бижутерите сътворявали изящни ювелирни изделия. За това свидетелстват предметите, открити при разкопките на гробовете на богати граждани. Сега повечето находки са изложени в най-известните световни музеи.
През този период на зараждане на цивилизацията, когато другите хора още използвали каменни секири, ловували и се сражавали с копия и стрели с кремъчни остриета, вавилонците вече имали брадви, копия и стрели с метални накрайници.
Жителите на Вавилон били умели финансисти и търговци. Ако се съди по сведенията от историческите документи, те са създали парите като платежно средство, също и полиците и актовете за собственост.
До 540 година пр. Хр. нито една вражеска армия не успяла да влезе във Вавилон, а дори, когато това се случило, стените не били разрушени. Всъщност историята за падането на града е много необичайна. Кир, един от прочутите завоеватели от онази епоха, възнамерявал да нападне Вавилон и да преодолее непревземаемите му стени. Съветниците на Набонид, тогавашния цар на Вавилон, го убедили да влезе в сражение с Кир, без да чака градът да бъде обсаден. Армията на Кир обаче сразила вавилонските воини, които побегнали. Така завоевателят влязъл в града през отворените порти, без да срещне по-нататъшна съпротива.
От този ден могъществото на Вавилон започнало да се топи и след няколко столетия той бил напълно изоставен от жителите си; ветровете и бурите изравнили величествения град със земята, от която бил съграден. След падането си Вавилон никога не възвърнал предишната си слава, но човешката цивилизация му дължи много.
През вековете внушителните храмове в древния град са се превърнали в прах, но мъдростта му остава вечна.
