Най-богатият човек във Вавилон
Изтегляне 318.01 Kb.
|
ГЛИНЕНА ПЛОЧКА №5Отново грее пълна луна и ми хрумва, че отдавна не съм писал на моите плочки. Да, много отдавна – изминаха дванайсет пълни луни. Днес обаче няма да пропусна, защото е велик ден: изплатих и последните си дългове. Днес с прекрасната ми съпруга ще си устроим празненство, за да ознаменуваме постигането на голямата ни цел. При последното ми посещение при кредиторите се случиха доста събития, които задълго ще останат в паметта ми. Ахмар ми поиска прошка заради грубите си думи и обяви, че съм сред най-добрите му приятели. Дори Алкахад надмогна вечната си заядливост и ми каза: „Навремето беше като мека глина, която всеки може да мачка и да моделира, сега обаче си като парче бронз, което устоява на натиск. Ела при мен, ако някога ти потрябва злато или сребро.“ И други ми засвидетелстваха уважението си и се обърнаха към мен с думи на почит. А жена ми ме гледаше с онова обожание, от което всеки мъж добива самочувствие. Тук е мястото да кажа, че успехът ми се дължи на плана. На същия план, който ми даде възможност и да изплатя задълженията си, и в кесията ми да има златни и сребърни монети. Препоръчвам го на всички, които искат да преуспеят. Защото, щом този план дава възможност на един бивш роб да покрие задълженията си към кредиторите и същевременно да разполага с пари, значи ще е от полза за всеки, стремящ се към независимост. Ще се придържам към него, защото съм убеден, че, ако продължа да го следвам, ще се наредя сред най-богатите хора на земята. Колеж „Сейнт Суитин“ НОТИНГАМСКИ УНИВЕРСИТЕТ Нюарк он Трент, Нотингам 30 октомври 1934 До професор Франклин Колдуел, чрез Британската научна експедиция, Хила, Месопотамия Драги професоре, Ако при бъдещите разкопки сред останките от Вавилон срещнете призрака на възрастен търговец на камили, носещ името Дабазир, бъдете така добър да му предадете моето послание. Кажете му. че двама университетски преподаватели от Англия са му безкрайно задължени за неговите записки върху глинените плочки. Вероятно си спомняте как преди година ви писах, че с госпожа Шрусбъри възнамеряваме да осъществим неговия план, според който човек може да погасява задълженията си и същевременно да разполага със собствени пари. Може би сте се досетили, че сме затруднени финансово, макар да се опитахме да го скрием от приятелите си. Години наред нямахме покой заради стари дългове, опасявахме се, че някой наш кредитор ще направи голям скандал и ще ме уволнят от университета Опитвахме се да отделяме по няколко шилинга от скромния си доход, за да покриваме заемите си, обаче положението ставаше все по-катастрофално. Освен това бяхме принудени да пазаруваме от по—скъпи магазини, защото там все още ни отпускаха кредит. Накратко, бяхме попаднали в пословичния омагьосан кръг и, вместо да се подобри, положението се влошаваше. Дори да искахме, не можехме да се пренесем в по-евтина квартира, понеже дължахме пари и на хазяина. Но всичко изглеждаше, че сме в задънена улица. До момента, в който в живота ни се „появи“ вашият познат, търговецът на камили от Вавилон, планът му сякаш беше създаден за разрешаване на нашите финансови проблеми и ние решихме да го изпълним. Съставихме списък на дълговете си и аз го представих на кредиторите, като обясних, че при сегашното положение не съм в състояние да им се издължа. Всъщност те вече се бяха досетили — сметките им го показваха. Добавих, че единственият начин е всеки месец да заделям двайсет процента от заплатата си и така за малко над две години да се издължа напълно. Обещах, че през това време ще престанем да пазаруваме на кредит и ще плащаме всяка покупка В интерес на истината всички проявиха разбиране. Възрастният продавач в магазина за плодове и зеленчуци – мъдър и симпатичен човек, ни каза много деликатно: – Ще е чудесно, ако плащате покупките си и едновременно покривате част от задълженията си, защото от три години не сте давали нито пени. Окуражихме се от добротата му, предложихме същия вариант на собствениците на други магазини и ги убедихме да го приемат. Накрая ги накарах да подпишат договор, според който се задължаваха да не ни притискат, ако редовно получават двайсет процента от нашите доходи, и със съпругата ми започнахме да кроим планове как да живеем с останалите пари. Бяхме се зарекли стриктно да се придържаме към плана и да заделяме десет процента от заработеното. Мисълта да притежаваме сребърни и дори златни монети беше много съблазнителна. Осъществяването на плана, водещ към коренна промяна в живота ни, беше като вълнуващо приключение. Беше ни интересно да пресмятаме как да живеем сносно със седемдесет процента от приходите ни. Започнахме с наема и договорихме чувствително намаление. После направихме ревизия на любимите си марки чай и на други „луксозни“ храни и напитки и останахме приятно изненадани от откритието, че много често можем да купуваме по-висококачествени стоки на по-ниски цени. Давам си сметка, че историята е прекалено дълга, за да ви я разкажа в писмо, затова ще кажа само, че осъществяването на плана се оказа сравнително лесно. И тъй като не ни затрудняваше, ние го спазвахме с радост. Сякаш бреме беше паднало от плещите ни. Какво облекчение беше да не се притесняваме от кредиторите! Есе пак ще ви разкажа и за десетте процента от приходите ни. които трябваше да влизат в нашата кесия. И наистина известно време в нея дрънкаха монети. Ме, не се смейте. Разбирате ли, беше ни интересно. Истинско удоволствие е да започнеш да спестяваш пари. които да останат неприкосновени. Повярвайте, че е много по-удовлетворяващо да спестяваш, отколкото да харчиш. След като се порадвахме на звъна на монетите в кесията ни. образно казано, намерихме начин да ги използваме така, че да ни носят печалба. Захванахме се с нещо и всеки месец трябва да правим вноска, възлизаща на онези десет процента. Странно, но това се оказа най-приятният момент от нашето връщане към финансовата стабилност и е първото в списъка с разплащанията ни. Колко удовлетворяваща е мисълта, че приходите от инвестицията ни постоянно нарастват! Докато настъпи време да се пенсионирам, вече ще притежаваме солидна сума, която ще ни осигури приличен живот. И то без заплатата ми да е повишена! Изглежда невероятно, но е истина. Редовно изплащаме старите си задължения, същевременно инвестицията ни се увеличава. При това сега материалното ни положение е много по-стабилно. Невероятно колко голяма е разликата между спазването на финансов план и това да се оставиш да те носи течението. В края на следващата година, когато вече няма да дължим нищо никому, ще разполагаме с повече пари за инвестицията си и дори ще можем да попътуваме. Зарекли сме се да не допускаме ежедневните ни разходи да надвишават седемдесет процента от дохода ни. Предполагам, вече разбирате защо искаме да изразим благодарност на онзи старец, чийто план ни спаси от нашия ад на земята. Знаел е за този ад, самият той го е преживял, затова е искал другите да се поучат от горчивия му опит. И затова е изписвал върху глинените плочки своите прозрения. Имал е послание към събратята си по съдба и то е било толкова важно, че дори след пет хиляди години продължава да е актуално и значимо както в деня. когато е било погребано под руините на Вавилон. Изтегляне 318.01 Kb. Сподели с приятели:
|