Най-хубавото
Изтегляне 0.97 Mb.
|
Свързани:
Невястата Христова, ДуховнаТрансформация.Конспект2021, Prizivat, Poslednata bitka, the path, Girls-with-Swords-Bulgarian, viografia na kenet hegin, Holy-Spirit-Book-Bulgarian, 171 Bojiite-praznici, СТИХОВЕ ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ К.Блейк, Книги библейски теми, Praseta v hola, 02-Основите-на-Христос (2), prokliatia
| Имаш ли нужното?
Какво е нужно, за да упражняваме успешно Христовата власт над духовните сили? Може ли всеки християнин да го прави, независимо от нивото си на духовно израстване? Ако да, защо не сме по-постоянни в демонстрирането на своята власт над царството на Сатана? Вярвам, че има поне четири изисквания, за да демонстрираме властта над началствата и властите в духовното царство. Вяра. Представете си новак полицай, който се приближава към натоварено кръстовище, за да управлява движението за първи път в живота си. Казали са му в академията, че е нужно само да излезе на улицата и да вдигне ръка, и колите ще спрат, но той не е съвсем сигурен. Застава на тротоара, изсвирва тихичко със свирката си и някак си махва на приближаващата кола, която профучава покрай него. Неговият авторитет е снижен от липсата му на самоувереност. Сега си представете как на сцената се появява опитен полицай. Той взема ситуацията в ръце, стъпва на улицата внимателно, но уверено, изсвирва силно със свирката си, протяга ръка — и колите спират. Няма съмнение в ума му, че той държи под контрол това кръстовище, защото има твърда вяра в своята власт. В духовното царство, ако не вярваш, че имаш власт, няма да я упражняваш. Ако твоята вяра е слаба, нейният израз също ще бъде слаб и неефективен. Но ако сграбчиш уверено авторитета, който Христос ти е дал, ще го упражняваш с увереност. Имах интересно обаждане една вечер от младежки пастор, чиято вяра в собствената му власт бе поставена на изпитание. Той бил на посещение в дома на един от младежите си, докато родителите били на боулинг. Това било християнско семейство, но по-големият брат в дома живеел в лъжа. Той мамел останалите членове на семейството и сам бил мамен. — Д-р Андерсън, седях там и разговарях с момчето от моята група и малката му сестра, когато почувствах зло присъствие в стаята. То ни наблюдаваше и решихме да проверим какво става в останалите стаи на къщата. В една от стаите почувствахме, че е с около 10 градуса по-студено, отколкото в останалите стаи. Знаех, че нещо изобщо не е наред. — Какво направи? — попитах аз. — Извиках на глас: „Добре, знам, че си тук. Покажи ни се." Изведнъж една картина на стената се затопли до 35 градуса. В този момент реших, че е по-добре да ви се обадя. Вярата у моя млад приятел в собствената му власт изведнъж бе спаднала. Ако изобщо предизвикаш зъл дух по този начин, трябва да си в състояние да упражниш своята власт в Христос и да разрешиш конфликта. Аз отидох в къщата на следващата вечер и се срещнах с цялото семейство, включително момчето, чиито лъжи бяха отворили вратата за демоничното действие. Молихме се заедно и бащата, главата на дома, пое властта над своя дом. След два дни нямаше белези на зло присъствие. Тогава една вечер врагът явно бе решил да изпита властта на семейството. Малкото момиче се събудило през нощта ужасено. Видяло слаба светлина в коридора, която се процеждала под вратата на спалнята й. Родителите й спели от другата страна на коридора и тя искала да отиде при тях, но се страхувала да отвори вратата. Накрая, като си спомнила нашата молитва преди няколко вечери, тя упражнила своята вяра и отворила вратата. Още щом сторила това, светлината изчезнала и повече не се върнала. Може да смяташ себе си за „новак" по отношение на спирането на дяволските „автомобили". Но Исус Христос е опитен ветеран, а ти си в Него. Изгради своята вяра във властта, като изследваш как Исус действаше срещу силите на тъмнината в Евангелията и как на нас се заповядва да го правим в посланията. 2. Смирение. Смирението не означава, че трябва винаги да се оглеждаш за камък, под който да пропълзиш, защото се чувстваш недостоен да направиш каквото и да е. Аз определям смирението като увереност, която е основана правилно. При упражняването на власт смирението е поставяне на увереността в Христос, източника на нашата власт, а не в себе си. Исус не се боеше да упражнява Своята власт, но Той показа огромно смирение, защото вършеше всичко според както Неговият Отец Му бе казал. Гордостта твърди: „Съпротивих се на дявола самичък". Лъжливото смирение определя: „Бог се съпротиви на дявола, аз нищо не сторих". Истинското смирение сочи: „Съпротивих се на дявола чрез Божията благодат". Без Христос не можем нищо (Йоан 15:5), но това не означава, че не трябва да направим нещо. Ние упражняваме властта смирено чрез Неговата сила и в Неговото име. 3. Смелост. Изпълненият с Духа християнин, носи белега на истинско, богоугодно чувство за кураж и смелост в духовната война. В навечерието преди да поведе народа към обещаната земя Исус Навин получи наставление четири пъти да бъде силен и смел (Исус Навин 1:6, 7, 9, 18). Когато ранната църква се молеше за своята мисия за споделяне на благовестието в Ерусалим, „потресе се мястото, гдето бяха събрани; и всички се изпълниха със Святия Дух и с дързост говореха Божието Слово" (Деян. 4:31). Смелостта, вдъхновена от Духа, стои зад всеки успешен напредък в църквата днес. Обратното на смелостта е малодушието, страхът и неверието. Забележете какво мисли Бог за тези качества: Аз съм Алфа и Омега, началото и краят. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота. Който побеждава, ще наследи тия неща; Аз ще му бъда Бог и той ще Ми бъде син. А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудните, чародейците, идолопоклонниците и всичките лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт (Откр. 21:6-8). Това е нещо доста сериозно — страхливците са наредени в огненото езеро заедно с убийците, чародейците и идолопоклонниците! Това трябва да ни мотивира да упражняваме властта със смелост (2 Тим. 1:7). Много християни, които срещам, се страхуват от тъмната страна на духовния свят. Дори студенти от семинарията в Талбот са ми казвали: „Бих искал да изкарам курса си за духовните конфликти, но се страхувам да говоря за демоните". Вярно е, че малкото знания могат да бъдат опасни и страшнички, но натрупването на знания за истината могат да подействат освобождаващо. Обикновено след като група студенти завърши курса, някои от тях казват: „По-рано се страхувах от тези неща, но сега знам кой съм в Христос и не ме е страх повече". Точно така трябва да гледаме на нещата. 4. Зависимост. Властта, за която говорим тук, не е независима власт. Ние не тръгваме по собствена инициатива като някакви смахнати евангелисти, тръгнали на лов за дявола, решили да го предизвикват да се бие. Божият първоначален призив е всеки от нас да се насочи към служение на царството: да обича, да се грижи, да проповядва, да поучава, да се моли и т.н. Но когато демоничните сили ни предизвикват, докато се стремим да изпълняваме служението си, ние трябва да се справим с тях на основата на своята власт в Христос и зависимостта си от Него. Тогава се справяме с първичната си задача. Властта на вярващите не е и власт, която да упражняват над други вярващи. Ние трябва да се подчиняваме „един на друг в страх от Христа" (Ефес. 5:21). На Земята има установена от Бога власт, която ръководи социалните структури на управление, работата, дома и църквата (Римл. 13:1-7). Изключително важно е да се покоряваме на тези управляващи власти, освен ако изискват от нас да извършим нравствен грях спрямо Бога. Изтегляне 0.97 Mb. Сподели с приятели:
|