Стройте се! Това бе събитие, което отвори очите на учениците — да открият, че „в Твоето име и бесовете се покоряват на нас" (Лука 10:17). „Покорявам" (hupotasso) е военен термин, който означава „поставям под командване". Той представя група войници, които внимават и следват изрично заповедите на своя командващ офицер.
Може би учениците страдаха от същата неправилна представа, която заслепява много християни днес. Ние виждаме Бога и царството Му от едната страна, а Сатана и неговото царство от другата страна. И двете царства изглеждат много мощни и ето ни нас, по средата между двете, като въжето на два състезаващи се отбора по дърпане на въже. В някои дни сякаш Бог печели, а в други дни дяволът като че ли надделява. И ние не можем да определим кой ще спечели битката.
Но учениците се върнаха от мисията си с нов поглед, верен поглед. Духовната власт не е борба за дърпане на въже в хоризонталната плоскост, това е вертикална командваща верига. Исус Христос има цялата власт на небето и на Земята (Матей 28:28); той е на върха. Той е дал Своята власт и сила на слугите Си, за да я упражняват в Негово име (Лука 10:17); ние сме под Него. А Сатана и демоните му? Те са на дъното, подчинени на властта, която Христос ни е дал. Те нямат вече право да управляват живота ти, както редник няма право да нарежда на генерал да чисти тоалетните. Защо тогава царството на тъмнината упражнява такова отрицателно влияние в света и живота на християните? С една дума, лъжата. Сатана не е равен по сила на Бога, Той е победен враг. Но ако успее да те накара да вярваш в лъжата, че има повече сила и власт от теб, ще живееш, сякаш това е вярно! На теб е дадена власт над царството на тъмнината, но ако не я вярваш и не я упражняваш, все едно, че я нямаш.
Осъзнах този контраст по време на един разговор с жестоко обладана от демони жена. По време на срещата ни жената, която беше висока и яка, изведнъж се изправи от стола и тръгна към мен с пламнал поглед и ръмжаща уста. В този момент бях благодарен, че оръжията в нашата война не са плътски, защото иначе трудно щях да се защитя от обладан от демони човек с нейните размери.
Вместо това аз изговорих тези думи, основани на 1 Йоан 5:18 — не на жената, защото тя в момента не бе на себе си, а на злия дух, който я управляваше: „Аз съм Божие дете и лукавият не може да се докосва до мен. Седни веднага." Тя спря на момента и се върна на стола си. Ако не бях упражнил властта си в Христос, щеше да ме обхване страх и щеше да последва някакъв силов двубой. Но като застанах твърдо в името на Христос, аз неутрализирах празната демонстрация на сила на демона и можах да покажа на жената стъпките към свободата.
Епизодът беше просто демонична тактика за сплашване с цел да ме накара да се уплаша. Но „оръжията, с които воюваме, не са плътски" (2Коринтяни 10:4). Когато Сатана се опита да внуши страх, трябва да държим положението си в Христос и да проявяваме духа на Духа, който включва себеобузданието, нужно, за да не откликнем със страх (Гал. 5:23).
