Исусовиятдокумент в съвременния свят „Това може чудесно да се отнася за дванадесетте и седемдесетте, които бяха подготвени с власт и изпратени от Исус", може би си мислиш. „Но ние живеем в друга диспенсация. Виждам надаряването с власт в Евангелията, но това споменава ли се и в посланията? Можем ли да се радваме на същата власт в Христос в духовното царство, както онези, които лично са обикаляли с Него?"
Напълно! Всъщност заради смъртта, възкресението и възнесението на Христос и последвалото изливане на Святия Дух имаме дори още по-голямо предимство в духовната битка, отколкото първите ученици. Те бяха с Христос (Марк 3:14, 15), но ние сме в Христос. Това бе голямата новина на апостол Павел в първите редове на Посланието му до ефеската църква. Забележете колко пъти той споменава нашето положение в Христос (курсивът добавен):
Благословен да бъде Бог Отец на нашия Господ Исус Христос, който в Христа ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места; както ни е избрал е Него преди създанието на света, за да бъдем святи и без недостатък пред Него в любов (стихове 3, 4)... за похвала на славната Си благодат, с която ни е обдарил във Възлюбения Си, в когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му (стихове 6, 7)... като ни е открил тайната на волята Си според благото намерение, което е положил в Себе Си, за да се приложи, когато се изпълнят времената, сиреч да се събере в Христа всичко (стихове 9, 10)... В Него казвам, в когото станахме и наследство... тъй щото да бъдем за похвала на Неговата слава ние, които отнапред се надеехме на Христа, в когото и вие, като чухте словото на истината, сиреч благовестието на нашето спасение — в когото като и повярвахте, бяхте запечатани с обещания Святи Дух (стихове 10-13).
Апостол Павел искаше да бъде сигурен, че никой няма да пропусне главната му мисъл. Десет пъти в първите 13 стиха той ни напомня, че всичко, което имаме, е резултат на нашата близка, лична връзка с възкръсналия Христос и Неговия пребъдваш Дух.
След като твърдо е установил колко реално е нашето положение в Христос, Павел дава израз на желанието на сърцето си за изпълнени с Духа вярващи в молитвата си:
Да просвети очите на сърцето ви, за да познаете каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното от Него наследство и колко превъзходно велика е силата Му към нас вярващите — сила, която е според действането на могъщата Негова мощ, с която подействува в Христа, когато Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Си страна на небесата (Ефес. 1:18-20).
Защо се моли Павел очите на сърцето ни да се отворят? Защото проблемът със самоличността и начина, по който гледаме на себе си като християни, не е в това, че не сме в Христос, проблемът е, че не го виждаме или не го забелязваме, просто не го осъзнаваме. И когато не разбираме кои сме, нямаме свободата и плодоносния живот, които са присъщи за нашата идентичност. Освен това апостол Павел предполага, че проблемът ни с властта в духовния свят не е в това, че не сме потопени в превъзходното величие на Христовата сила, просто не го виждаме. И докато не успяваме да осъзнаем своя достъп до Христовата власт над царството на тъмнината, няма да успяваме да упражняваме тази власт в живота си и ще живеем в окови.
