РАЗДЕЛ 9 – ТРАФИК НА ХОРА

→ Да се използват лицата за развратни действия;

→ Да се използват за принудителен труд;

→ Да бъдат използвани за отнемане на телесни органи;

→ Да бъдат държани в принудително подчинение;

По-тежко наказуеми случаи – чл. 159а, 2 (и 3) нищо особено.
Чл. 159б, 1 – основен състав – Който набира, транспортира, укрива или приема отделни лица или групи от хора и ги преведе през границата на страната с целта по чл. 159а, 1, се наказва с лишаване от свобода от три до осем години и глоба до десет хиляди лева. От обективна страна имаме 2 отделни акта на поведение, единият от които изцяло съвпада с описаните в чл. 159а, 1 и към него като допълнителен се прибавя превеждането на пострадалия през границите на страната. Това означава, че по 159а имаме трафик в рамките на страната, а в чл. 159б – международен трафик. Това е форма на усложнена престъпна дейност, но особена. Това престъпление не може да се квалифицира нито като съставно, нито като двуактно. В някои случаи вторият етап е престъпление (незаконно преминаване на границата). В други случаи преминаването формално е законно и става със съгласието на пострадалите (група гювендии преминават границата като балетна трупа). От субективна страна и тук съставът се характеризира с пряк умисъл и с целта по чл. 159а.

По-тежко наказуеми състави – чл. 159б, 2 – Ако деянието по ал. 1 е извършено при условията на чл. 159а, ал. 2 и 3, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева. Най-тежко е наказанието в чл. 159в – Когато деянието по чл. 159а и 159б представлява опасен рецидив или е извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба до двадесет хиляди лева, като съдът може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ПРАВАТА НА ГРАЖДАНИТЕ

ГЛАВА ТРЕТА

Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с упражняването и гарантирането на основните права на гражданите. Това са все права, имащи защита от конституцията.

Системата на престъпленията се състои от 3 групи:

1. 
   Престъпления против политическите права на гражданите:
   

• 
  Престъпления против националното и расовото равенство – раздел 1;
  
• 
  Престъпления против изповеданията – раздел 2;
  
• 
  Престъпления против избирателните права – част от раздел 3 – чл. 167 – 169;
  
• 
  Престъпления, свързани със свободата на политическите убеждения – част от раздел 3 – чл. 169а – 169б;
  
• 
  Престъпления против свободата на събранията, митингите и манифестациите – раздел 8;
  

2. 
   Престъпления против личните права на гражданите:
   

• 
  Нарушаване неприкосновеността на кореспонденцията – раздел 5;
  
• 
  Нарушаване на неприкосновеността на помещение, жилище или превозно средство – раздел 4;
  

3. 
   Престъпления против лично-икономическите права на гражданите:
   

• 
  Престъпления против трудовите права на гражданите – раздел 6;
  
• 
  Престъпления против интелектуалната собственост – раздел 7;
  

1. 
   Участници – всички лица, които се намират там, това е достатъчно;
   
2. 
   Подбудители – лица, които правят изказвания с цел да се укаже на тълпата какво да стори;
   
3. 
   Предводители – вече е ясно какво ще се прави и предводител е този, който организира действията;
   

Ако е активно избирателно право:

→ Лицето не е български гражданин, а от 1 Януари 2007г. не е гражданин на ЕС при условията, при които е допустимо;

→ Деецът не е навършил 18г.;

→ Когато за втори или n-ти път лицето упражнява избирателното си право;

→ Лица, лишени от свобода;

→ Поставени под запрещение;

Пасивно право:

→ Пр. Да се спази условието за възраст за президент например – над 40г., български гражданин;

→ Български гражданин;

От субективна страна е налице умисъл.
Чл. 169 – основен състав – Длъжностно лице, както и лице от състава на избирателно комисия, което наруши тайната на гласуването или по какъвто и да е начин преправи резултат от избори, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация. От субективна страна – умисъл.
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ СВЪРЗАНИ СЪС СВОБОДАТА НА УБЕЖДЕНИЯТА
169б – основен състав – Който чрез насилие, заплашване или по друг незаконен начин попречи на някого да осъществи своите конституционни политически права, се наказва с лишавано от свобода до три години или глоба от сто до триста лева. От обективна страна има примерно изброяване на начините, по които може да стане това. От субективна страна съставът се характеризира с умисъл. Този текст играе ролята на субсидиарен на което и да е престъпление по раздел 3 и глава 3, както и на самата особена част, ако става дума за поведение, неконкретизирано в друг състав на престъпление.

По-тежко наказуеми състави – чл. 169в.
РАЗДЕЛ 8 – ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СВОБОДАТА НА СЪБРАНИЯТА, МИТИНГИТЕ И МАНИФЕСТАЦИИТЕ
Чл. 174а, 1 – основен състав – Който с насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин разтури или попречи да се проведе събрание, митинг или манифестация, допустими по Закона за събранията, митингите и манифестациите, се наказва с лишаване от свобода до 2 години.

От обективна страна изпълнителното деяние се характеризира с 2 форми. Първата е разтуряне на събранието, митинга или манифестацията. За тази форма е характерно, че събранието е започнало, но благодарение на поведението на дееца се преустановява и не може да продължи съгласно планиранията на участниците. Втората форма се изразява в попречване да се проведе събрание, митинг или манифестация. Става дума за поведение, пречещо на започването съобразно целите на организаторите.

От обективна страна съставът се характеризира с кумулативно наличие на 2 условия: 1. Съответното събрание да е допустимо по ЗСММ. Условията за допустимост са посочени в него и следователно диспозицията е бланкетна. 2. Поведението на дееца да е незаконно – по незаконен начин да разтури събранието – насилие, заплашване и др.

От субективна страна е налице умисъл.

Субект не е всяко НОЛ, а такова, имащо качеството на организатор. Под организатор се разбира лицето, което осъществява първоначалното съгласуване на волята на участниците в съответното събитие. Формите на изпълнителното деяние са 2: 1. Провеждане на забранен митинг, събрание, манифестация; 2. Продължаване на провеждането на такъв. При тази форма на изпълнителното деяние започването на събранието е законосъобразно.

От обективна страна се изисква условието това да се прави в нарушение на чл. 12 и чл. 13 от ЗСММ.

От субективна страна е налице умисъл.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява във влизане в чуждо жилище. Под жилище се разбира място, обитавано за живеене от 1 или повече лица. Чуждо е жилището тогава, когато друго лице го обитава → собственикът също може да извърши това престъпление. Съставът се характеризира с начина, по който се осъществява влизането в чуждото жилище. Имаме изчерпателно изброяване на начините, водещи до инкриминиране на деянието: сила, заплаха, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт или специални технически средства.

От субективна страна е налице умисъл.

Чл. 170, 2 – по-тежко наказуеми случаи (в лекцията ал. 3 е пропусната – самостоятелно) – Ако деянието по предходната алинея е извършено нощем или от въоръжено лице, или от две или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години.

→ когато деянието е извършено нощем. Пр. Къща на два етажа, на които живеят различни лица, които са се скарали за тока. Една нощ живеещият на първия етаж решил да реши проблема, качил се на втория етаж (не било заключено), напълнил една кофа със студена вода, залял съседа си докато спял и го пребил. После си слязъл долу, пийнал 7-8 ракии и заспал. В този случай деецът ще отговаря само за телесната повреда. Тук няма влизане по смисъла на чл. 170, 1, което трябва да е налице за ал. 2.

→ когато деецът е въоръжен;

→ когато деянието е осъществено от 2 или повече лица – чл. 93, т. 12 – съизвършителство;

Това са случаи, при които поканваме някого, почерпваме го, правим и други неща, а той не иска да си ходи. Казва „Не, оставам!”.

От обективна страна изпълнителното деяние се характеризира с оставане в чуждо жилище. Освен това е нужно да се налице две условия: 1. Деецът остава въпреки изричната покана да напусне дома; Оставането му е противозаконно – има случаи, при които едно жилище се обитава законно от 2 и повече лица – съпрузи, родители и деца. Те в определен момент може да се скарат, да се сбият и често се случва единият да покани другия да „напусне”. Тук това не е достатъчно, тъй като пребиваването е законно.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЛИЧНИТЕ ПРАВА НА ГРАЖДАНИТЕ
РАЗДЕЛ 5 – НАРУШАВАНЕ НА НЕПРИКОСНОВЕНОСТТА НА КОРЕСПОНДЕНЦИЯТА
Чл. 171, 1 – основен състав – /.../

Предмет на престъплението е адресирано от едно до друго лице съобщение, независимо в каква форма – писмо, телеграма, колет, e-mail. Извън предмета съставът се характеризира с изпълнителното деяние в множество форми. Характерно е наличието на условие – поведението да се осъществява противозаконно. Това е казано изрично, тъй като има законови основания, при които неприкосновеността на кореспонденцията може да се наруши, например по отношение на затворниците – всичко изпратено от тях и за тях подлежи на проверка.

Изисква се субектът да е длъжностно лице по чл. 93, т.1, което се е възползвало от служебното си положение – по силата му е улеснено в достъпа до съобщенията.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в узнаване от дееца на неадресирано до него съобщение, предадено от далекосъобщително средство. Съставът се характеризира с начина на осъществяване – чрез използване на специални технически средства. Изисква се и наличие на противозаконност в поведението.

От субективна страна имаме умисъл.
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЛИЧНО-ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ПРАВА НА ГРАЖДАНИТЕ
РАЗДЕЛ 6 – ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ТРУДОВИТЕ ПРАВА НА ГРАЖДАНИТЕ
Чл. 172, 1 – основен състав – Който попречи на някого да постъпи на работа или го принуди да напусне работа поради неговата народност, раса, религия, социален произход, членуване или нечленуване в синдикална или друга организация, политическа партия, организация, движение или коалиция с политическа цел или поради неговите или на ближните му политически или други убеждения, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до 5000 лева.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в две форми: 1. Попречване на друго лице да постъпи на работа; 2. Принуждаване на едно лице да напусне работа.

От субективна страна се характеризира с 2 момента: 1. Умисъл; 2. Мотивите за поведението на дееца – изброяването им е изчерпателно
Чл. 172, 2 – основен състав – Длъжностно лице, което не изпълни заповед или влязло в сила решение за възстановяване на неправилно уволнен работник или служител, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Субектът е особен – длъжностно лице, което по силата на заеманата длъжност може да сключва или прекратява трудови правоотношения.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в неизпълнение на влязло в сила решение за възстановяване на работа на неправомерно уволнен служител или работник. У закона фигурира още една форма, която обаче няма как да се реализира – неизпълнение на административна заповед – днес възстановяването става само от съда.

От субективна страна имаме умисъл.

Трябва да се тълкува систематично с ал. 5.

От обективна страна съставът се характеризира със своя предмет – чуждо за дееца авторско произведение. Под чуждо се разбира такова, на което деецът не е изключителен автор. От обективна страна изпълнителното деяние се обозначава като използване на такова чуждо произведение. Съществено от обективна стана е, че това трябва да стане без съгласие на носителя на авторското право. По аргумент от противното на ал. 5 се изисква случаят да не е маловажен, тъй като тогава деянието ще се третира като административно нарушение. Кога случаят е немаловажен се изхожда от аргумент на противното от чл. 93, т. 9.

От субективна страна е налице умисъл.

/Тук е говорил по стара редакция на закона и няма нищо общо с написаното там ↑/:

(От обективна страна предмет на престъплението е звукозапис, видеозапис, радио или телевизионна програма, софтуер, компютърна програма. Изпълнителното деяние се изразява в най-различни варианти, обобщени чрез термина ползване. Изпълнението трябва да е без предвиденото по закон съгласие на автора. Прилага се аргумент от противното на ал. 5.)
Чл. 173, 1 – основен състав – Който издава или използва под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.

Предмет на посегателство е чуждо произведение или значителна част от такова. Под значителна част се разбира такава, която изразява основно авторовата идея → критерият не е количествен, а качествен. Изпълнителното деяние е издаване или използване на предмета на престъплението под свое име или под псевдоним.

От субективна страна е налице умисъл.
Чл. 174, 1 – основен състав – плагиатство – Който, като злоупотреби със служебното си положение, се включи като съавтор на изобретение, полезен модел или промишлен дизайн или на произведение на науката, литературата или изкуството, без да е взел участие в творческата работа по неговото създаване, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.

Субектът тук е особен – има връзка между него и пострадалия – служебно правоотношение.

От обективна страна предмет на престъплението могат да са както обекти по специалния ЗПат, така и произведения на науката, литературата или изкуството. От обективна страна изпълнителното деяние е включване като съавтор. Имаме условие – без деецът да е взел участие в творческата работа. Освен това, предвид особената връзка между дееца и пострадалия, е характерен и начинът на извършване – злоупотреба със служебно положение.

От субективна страна е налице умисъл.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ БРАКА, СЕМЕЙСТВОТО, ГРАЖДАНСКОТО СЪСТОЯНИЕ И МЛАДЕЖТА

Системата на тези престъпления е:

1. Престъпления против брака:

- засягащи обществените отношения, свързани със сключването на брак – чл. 176 – 178;

- засягащи обществените отношения при вече сключен брак – чл. 179;

2. Престъпления против семейството – чл. 181 – 183.

3. Престъпления против гражданското състояние – чл. 184 – 186.

4. Престъпления против младежта – чл. 187 – 193.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в скриване на законна пречка за встъпване в брак. Относно законната пречка се препраща към най-важния закон в нашата правна система – Семейния кодекс. Това означава, че разпоредбата е с бланкетен характер. Наличието на друг брак е друго престъпление и не се обхваща тук. Ако единият съпруг скрие, че по отношение на другия съпруг има законна пречка за брак, например е луд – напълно невменяем, то той ще бъде посредствен извършител на престъплението. От обективна страна е важно и това пред кого се скрива законната пречка – това е длъжностното лице по гражданското състояние. Това е така, защото подписът на длъжностното лице създава брака. Свидетелите са факултативни. Съставът за брака се изпълнява с полагане на подписа на длъжностното лице.

От субективна страна законът е изричен – казва се „съзнателно” → изисква се умисъл.
Чл. 176, 2 – основен състав – Длъжностно лице по гражданското състояние, което извърши бракосъчетание, като знае, че има законна пречка за сключването на брака, се наказва с лишаване от свобода до три години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, 1 т. 6.

Имаме особен субект.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в извършване на бракосъчетание. То трябва да стане при наличие на законова пречка за встъпване в брак.

От субективна страна съставът се характеризира с умисъл – съдържанието му включва съзнаване на факта от длъжностното лице, че има пречка, и въпреки това е извършено бракосъчетание. В някои райони на страната се уговаря с длъжностното лице, в случай, че първото родено от брака дете е момиче (не се смята за качествен наследник), да не подписва акта за брак, та да могат да изгонят момата. В тази хипотеза извършването не може да се квалифицира по този текст. В такъв случай ще се приложи някой от текстовете 182 и следващи.

От обективна страна е налице склоняване на друго лице да сключи брак. Инкриминиращото обстоятелство е начинът за склоняване – по насилствен начин. Но дори и това само по себе си не е достатъчно – изисква се така сключения брак да бъде обявен за недействителен именно поради липсата на доброволност при встъпване в него. Явно е, че законът в този случай се стреми да не постановява ex lege разтрогването на брака, освен ако няма гаранции, че такава е волята на лицата.

От субективна страна е налице умисъл.
177, 2 – основен състав – Който отвлече лице от женски пол с цел да го принуди да встъпи в брак, се наказва с лишаване от свобода д отри години, а ако пострадалата е непълнолетна, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

От обективна страна изпълнителното деяние е отвличане на ♀. Отвличането е по смисъла на чл. 142.

От субективна страна е налице пряк умисъл и специфична цел на дееца – да принуди пострадалата да встъпи в брак. При някои групи от населението това е много разпространено – милите роми.
Чл. 178, 1 – основен състав – Родител или друг сродник, който получи откуп, за да разреши да встъпи в брак негова дъщеря или сродница, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.

Субектът тук е специфичен – само родител или друг сродник на бъдещата съпруга. Има се предвид от кръга на онези сродници, от които в конкретния случай зависи положителното отношение на единия от двата рода към сключването на брака.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в получаване на откуп.

От субективна страна имаме пряк умисъл заедно със специфична цел – за да се разреши на ♀ да встъпи в брак се преследва получаването на откуп. Под откуп се разбира каквато и да е облага, с изключение на обичайните подаръци. Този откуп се дава само срещу разрешението.

Чл. 178, 1 трябва да се различава от 192, 1 – там откупът се иска за да се разреши на ♀ да заживее съпружески с някого.

Съгласно ал. 2 е наказуемо и даването и посредничеството на такива откупи.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ОБЩЕСТВЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С ВЕЧЕ СКЛЮЧЕН БРАК
Чл. 179, 1 – основен състав – Който при наличност на законен брак сключи друг, се наказва за многобрачие с лишаване от свобода до три години.

Субект тук е лице, което има качеството на съпруг. Изпълнителното деяние се изразява в сключването на брак при наличието на друг законен такъв.

От субективна страна съставът се характеризира с умисъл.

Престъплението се обозначава като двубрачие или многобрачие.

Практически случай: Преди години в Софийския Районен Съд е съдена жена, което била едновременно в брак с пет мъжа. Как го е направила: Сключва брак и живее 6 месеца с мъжа си. После го напуска и отива да живее в друга област. По това време се използват зелените паспорти, в които има графа семейно положение, където е отбелязано името на съпруга. Жената си „губи” паспорта и си изважда нов. В него името на съпруга не е отбелязано, а само пише – „омъжена”. Жената добавяла „Не” пред думата. След това сключвала нов брак и по същия начин нататък. Съдията я попитал: „ Ама оти?”. Жената отговорила: „Ми мама тека ме е учила – тръгна ли с нов да се омъжвам!”.
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СЕМЕЙСТВОТО
Чл. 183, 1 – основен състав – Който, като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две и повече месечни вноски, се наказва с пробация. Това е един от съставите с най-голямо приложение.

Трябва да се тълкува систематично с ал. 2.

Субектът тук е особен – само лице, което вече е осъдено с присъда от гражданския съд да плаща издръжка. Решението трябва да е влязло в сила.

От обективна страна пострадал е съпруг, възходящ, низходящ, брата или сестра на дееца. Изпълнителното деяние от обективна страна се изразява в неплащане на издръжката в размер на 2 или повече месечни вноски. Поставя се въпрос дали те трябва да са последователни – не трябва. Частичното неизпълнение на задължението не е основание докато не се достигне размерът на две месечни вноски. От систематичното тълкуване с ал. 2 се стига до извода, че деецът не би следвало да е в обективна невъзможност да дава издръжка.

От субективна страна е налице умисъл.

Ал. 2 – Същото наказание се налага и на онзи, който нарочно се постави в невъзможност да дава издръжка, било като прехвърли имуществата си, било като не упражнява правата си или по друг начин. Специално се регламентира случая, при който деецът се поставя нарочно в обективна невъзможност да дава издръжка.

Ал. 3 – основание за освобождаване от наказателна отговорност – Деецът н есе наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба не се прилага повторно.

Ал. 4 – по-тежко наказуем състав – Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание. Тук повторността представлява специален рецидив по смисъла на чл. 28. Специалният рецидив в случая не предполага неплащането на издръжка да е по отношение на едно и също лице. Лицето просто трябва да е от кръга на възможните пострадали по ал. 1.

Чл. 182, 1 – основен състав – Родител или настойник, който остави лице, намиращо се под родителски грижи или настойничество, без надзор и достатъчна грижа и с това създаде опасност за неговото физическо, душевно или морално развитие, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация, както и с обществено порицание.

Субект на престъплението е само родител или настойник.

Изпълнителното деяние се изразява в поставяне на лице, намиращо се во горенаписаното положение, без надзор и родителска грижа. От обективна страна съставът е резултатен – най-малко трябва да се създаде опасност за физическото, психическото или моралното развитие на пострадалия.

От субективна страна е налице умисъл.

Този състав много прилича на състава за злепоставянето по гл. 2. Тук обаче имаме особена връзка между пострадал и деец.
Чл. 182, 2 – основен състав – Родител или друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняването на родителски права или относно лични контакти с дете, се наказва с пробация или глоба от сто до триста лева, а в особено тежки случаи – с лишаване от свобода до 6 месеца или с глоба от сто до триста лева.

Субектът е родител или друг сродник.

От обективна страна имаме два варианта на изпълнителното деяние. При единия е налице осуетяване на изпълнението на съдебно решение относно упражняването на родителски права, а при втория варианта – осуетяване на съдебното решение относно личните контакти с лицето.

Обикновено след развод или раздяла родителските права се концентрират у единия родител (обикновено майката). За другия родител съдът обикновено определя да взима децата през първата и третата неделя от месеца от 8.00 до 20.00 часа и 20 дни през лятото. Бащата идва в неделя в 8.00, но на вратата неочаквано се появява тъщата с тиган в ръка и не ги дава.

От субективна страна е налице умисъл.

Ал.3 – подобен на чл. 183, 3 – дава възможност за освобождаване на дееца от наказателна отговорност: Деецът не се наказва, ако след предупреждение от надлежен орган на властта изпълни решението или отстрани пречките за изпълнението му. Тази разпоредба не се прилага повторно.
Чл. 182б, 1 – основен състав – Лице от женски пол, което даде съгласие за продажба на детето си у нас или в чужбина, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева. Тази разпоредба е прието във връзка със зачестили цигании.

Субект на престъплението е ♀.

От обективна страна пострадал е дете на съответната ♀. Изпълнителното деяние се изразява в даване на съгласие за продажбата на детето от майката без значение у нас или в чужбина.

От субективна страна е налице пряк умисъл.

Субект е само трудна ♀.

От обективна страна разликата с ал. 1 е, че изпълнителното деяние е даване на съгласие за продажба преди раждането. Пострадал от престъплението е плодът, но под условие, че се роди здрав и жизнеспособен. Но и ако не се роди – пак е престъпление.

От субективна страна е налице пряк умисъл.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в две форми: Укриване или заменяне на гражданското състояние на друго лице (най-често подхвърляне).

От субективна страна съставът се характеризира с умисъл.

Ал. 2 – по-тежко наказуем състав – Ако това бъде извършено с користна цел, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от сто до триста лева.
Чл. 186 – основен състав – Който прибере подхвърлено или заблудено дете по-малко от седем години и незабавно не съобщи за това на властта, на родителите или настойника му, се наказва с пробация или глоба от сто до триста лева.

Престъплението е двуактно. Характеризира се от обективна страна с два отделни акта, всеки от които сам по себе си не е престъпление. Единият е прибиране на подхвърлено или заблудено дете на по-малко от 7 г. Вторият акт е, че деецът не съобщава за това незабавно на родителите, властта или настойниците му.

От субективна страна съставът се характеризира с умисъл.