Наказателно право Особена част Престъпления против личността

1. Престъпления извършени по общоопасен начин или с общоопасни средства. Най съществените видове са:

- Палеж – 330 – 333;

- Причиняване на наводнение – 334 – 335;

- Незаконно придобиване и държане на оръжие – 339;

2. Престъпления по транспорта и съобщенията – 342 – 346б;

3. Престъпления против народното здраве и околната среда. С най-големо значение са:

- Изготвяне по опасен начин на храни и питиета за общо ползване – 349 - 351;

- Престъпления, свързани със силно действащи вещества, в това число и наркотици – 354 и следващи;

4. Престъпления при използването на атомната енергия за мирни цели;

5. Други престъпления;
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ИЗВЪРШЕНИ ПО ОБЩООПАСЕН НАЧИН ИЛИ С ОБЩООПАСНИ СРЕДСТВА – РАЗДЕЛ І

Палеж

Чл. 330

Ал. 1 – основен състав - Който запали сграда, инвентар, стоки, земеделски или други произведения, гора, машини, рудник или друго имущество със значителна стойност, се наказва за палеж с лишаване от свобода от една до осем години.

От обективна страна деянието се изразява в запалване на имущество със значителна стойност. Има се предвид не изгарянето, а подпалването.

От субективна страна съставът се характеризира с умисъл.

Чл. 330, ал. 1 следва да се тълкува систематически с чл. 333, който предвижда по-особена хипотеза – чрез взрив. Другото е същото. И по двата състава от субективна страна е налице умисъл.

→ Деецът незабавно да е загасил пожара;

→ Това да е станало преди да са настъпили значителни вреди;

Не може да се приложи към чл. 330, ал. 3.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в причиняване на наводнение. Характерно е, че изрично е посочен резултатът – излагане на опасност на живота или здравето на другиго, което е подобно на чл. 10 – поставяне в опасност.

От субективна страна е налице пряк умисъл.

Ал. 2 – по-тежко наказуем състав - Ако в този случай са последвали значителни вреди, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а ако е последвала смърт за някого, когато деецът не е искал и не е допускал това, наказанието е лишаване от свобода от десет до петнадесет години. Характерно и за двете обстоятелства по ал. 2 е, че те се обхващат от непредпазлива форма на вина – „не е искал и не е допускал”. Следователно при престъпленията по ал. 2 вината е смесена – умисъл за причиняване на наводнението и непредпазливост за настъпилия резултат.
Чл. 335

Ал. 1 – основен състав - Който причини наводнение по непредпазливост и с това изложи на опасност живота или имота на другиго, се наказва с лишаване от свобода до три години. Разликата с чл. 334, 1 е само непредпазливостта.

Ал. 2 – по-тежко наказуеми състави - Ако е последвала смърт или значителни вреди, наказанието е лишаване от свобода до пет години. Тук, за разлика от чл. 334, 2, няма смесена вина – пак е непредпазливост.
Нарушаване на правилата за държане на оръжие

Това е пример за продължено престъпление.

От обективна страна предмет са взривове, огнестрелни, биологични, химични, ядрени оръжия или боеприпаси. Съставът се характеризира и с изпълнително деяние в три форми:

• 
  Придобиване;
  
• 
  Предаване;
  
• 
  Държане;
  

От субективна страна е налице умисъл.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в прибиране на намерените цитирани пушкала без съответното разрешение. Сега всеки, който намери оръжие, трябва да се обади за разрешение преди да го предаде в РПУ.

От субективна страна е налице, умисъл.
Чл. 339а

Ал. 1 – основен състав - Който без надлежно разрешение, което се изисква по закон, произвежда, използва, продава или държи специално техническо средство, предназначено за негласно събиране на информация, се наказва с лишаване от свобода до три години.

От обективна страна се предвижда инкриминирането на съответните дейности без съответното разрешение.

От субективна страна е налице пряк умисъл.

Ал. 3 – по-тежко наказуем състав - Ако деянието по предходната алинея е извършено от длъжностно лице във връзка със службата му, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години.
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПО ТРАНСПОРТА И СЪОБЩЕНИЯТА – РАЗДЕЛ ІІ
Чл. 341

Ал. 1 - Който при управляване на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина наруши правилата за движение, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

Този състав показва една специфика от обективна страна. Изпълнителното деяние се изразява в нарушаване на правилата за движение по пътищата, следователно е бланкетна норма и отпраща към ЗДвП. Съставът е резултатен – поставяне в опасност или застрашаване на здравето или живота на друго лице.

От субективна страна деецът допуска резултата – възможен е само евентуален умисъл.

Това е пример за ситуация, в която в довършено престъпление се въздига опит, осъществен чрез евентуален умисъл. По принцип наказуем е само опита при пряк умисъл.

Субект е само работник или служител в транспорта.

От субективна страна е налице пряк умисъл.

Ал. 3 - Ако с деяния по предходните алинеи умишлено са причинени смърт, телесна повреда или значителни имуществени вреди на другиго, наказанието е:

а) при причиняване на значителни имуществени вреди - лишаване от свобода от една до десет години;

б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без имуществени вреди - от три до дванадесет години;

в) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1998 г.) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б" - лишаване от свобода от десет до двадесет години, а в особено тежки случаи - от петнадесет до двадесет години или доживотен затвор.

Регламентирано е престъплението, при което в следствие на поведението по ал. 1 или 2 се води до смърт или телесна повреда на друго лице. Това вече е довършеното престъпление.

Съставът се характеризира както с пряк, така и с евентуален умисъл. Ако деянието по ал. 1 или 2 е осъществено при пряк умисъл то ще се квалифицира като опит по ал. 3.
Чл. 343 – Разликата с чл. 342 е само във формата на вината по отношение на резултата. Нарушаването е умишлено, но резултатът е по непредпазливост.

Ал. 1 - Когато с деяния по предходния член по непредпазливост са причинени:

а) (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) значителни имуществени вреди, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация;

б) (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) тежка или средна телесна повреда, независимо дали са настъпили последиците по буква "а", наказанието е лишаване от свобода до четири години за тежка телесна повреда и до три години или пробация за средна телесна повреда;

в) смърт, независимо дали са настъпили последиците по буква "а", наказанието е лишаване от свобода до шест години.

→ Значителни имуществени вреди – стойността на причинените имуществени последици.

→ Причиняване на средна или тежка телесна повреда. Квалификацията по буква „б” се прави независимо от това, дали има или няма претърпени значителни имуществени вреди.

→ Причиняване на смърт. Има известна диференциация в зависимост от това дали е умишлено или по непредпазливост, тъй като ако причиняването на смърт е умишлено, квалификацията е независима от буква „а” и „б”. По чл. 343 когато смъртта е по непредпазливост уговорка за квалификация се прави само с оглед на буква „а” – независимо дали са настъпили вреди. Ако с едно деяние се причинени смърт на едно лице и телесни повреди на други, ако смъртта е умишлена, то квалификацията е само за смъртта. Ако обаче е по непредпазливост ще се приложи чл. 343, 1 б. „б” и „в”. (Тук никой нищо не зацепи и се наложи обяснение: С едно деяние се причинява смърт и отделно на седящите отзаде – телесни повреди. Ако смъртта е умишлена при условията на чл. 342, 3 б. „в” няма да има отделна квалификация. Ако смъртта е по непредпазливост и са налице и телесни повреди – ще е по чл. 343, 1 както по буква „б”, така и по б. „в”. Поглъщането чл. 343, 1 б. „в” обхваща само буква „а”, но не обхваща когато е по буква „в” на чле. 342, 3 настъпването на телесните повреди. `Псолютно нищо не разумях!).

Това са случаите, при които деецът, след извършване на деянието, е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия. Това е типичен случай на поощрителна норма за следващо престъплението поведение. Не се изисква пострадалите да са спасени.

Разпоредбата не изисква да са настъпили каквито и да било последици. Изисква се и концентрацията да е установена по съответния ред – кръвна проба и то веднага след проверката, а не на следващия ден.

Трудността при прилагането се основава на няколко момента:

1. 
   Съставът се характеризира с умисъл – излиза, че човекът трябва да си е направил проба, да е установил, че е пиян и така да се е качил в колата.
   
2. 
   Законът не обвързва наличието на алкохола със състоянието на шофьора. Никой не поставя въпроса дали когато си пийне не кара по-добре. Има научни изследвания, сочещи, че при някои хора ограниченото количество алкохол води до стабилизиране на реакциите.
   

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в служене с контролни знаци. Условието за криминализиране е тези знаци да са издадени за друго МПС или въобще да не са издадени от компетентните органи.

От субективна страна е налице умисъл.

Обикновено извършването на това престъпление представлява практическа подготовка за извършването на по-тежки престъпления.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в заличаване или подправяне на идентификационни номера на МПС. Няма значение дали номерът е на двигателя, рамата или друг. Условието е това да става по съответния ред.

От субективна страна е налице умисъл.
Чл. 346 – отнемане на чуждо МПС с намерение за ползване.

Ал. 1 - Който противозаконно отнеме чуждо моторно превозно средство от владението на другиго без негово съгласие с намерение да го ползува, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години. Наказанието тук е по-тежко от чл. 194, защото там няма определен минимум. Направено е с цел деецът да не е заинтересован да твърди неистини. Разликата с чл. 194 е, че тук само чуждо МПС може да е предмет на престъплението. Освен това тук не се изисква намерение за присвояване, а за ползване. Другите неща са като при чл. 194.

Ал. 3 - Наказанието по ал. 2 се налага и на лице, което предлага съдействие за връщане на отнетото превозно средство срещу получаването на имотна облага. Ако не се цели имотна облага ще е налице принуда. От субективна страна – пряк умисъл.

Ал. 5 и 6 – забележителни случаи.
Чл. 346б - Който противозаконно проникне в чуждо моторно превозно средство без съгласието на собственика, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до три хиляди лева. Съставът от обективна страна се характеризира с проникване в чуждо МПС. От обективна страна има две условия – това да е станало противозаконно и без съгласието на собственика. От субективна страна – умисъл
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ НАРОДНОТО ЗДРАВЕ И ОКОЛНАТА СРЕДА – РАЗДЕЛ 3
Чл. 349

Ал. 1 – основен състав - Който умишлено тури или примеси опасен за живота или здравето предмет в кладенец, извор, водопровод или в друго приспособление, предназначено за общо ползуване, откъдето или с което се черпи вода за пиене, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

От обективна страна предмет на престъплението е приспособление, предназначено за общо ползване, с което или от което се черпи вода за пиене. Изпълнителното деяние е дадено в две форми – тури или примеси опасен за живота или здравето предмет.

От субективна страна е налице умисъл.

Ал. 2 – по-тежко наказуем състав - Ако от деянието е последвала тежка телесна повреда, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а ако е последвала смърт, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. По ал. 2 резултатът също трябва да е обхванат от умисъла – от систематично тълкуване с чл. 351.

Ал. 3 – основен състав - Съобразно различията по предходните алинеи се наказва и онзи, който с цел да зарази хора разпространи причинители на епидемично заболяване.

От обективна страна изпълнителното деяние се състои в разпространяване на причинители на епидемично заболяване.

От субективна страна имаме пряк умисъл + цел- да бъдат заразени люде.
Чл. 350

Ал. 1 – основен състав - Който изготви храни или питиета, предназначени за общо ползване, по такъв начин, че в тях се създават или попадат опасни за здравето вещества, както и онзи, който продава, предлага за продан или по друг начин тури в обръщение такива храни или питиета, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

От обективна страна предмет са храни и питиета за общо ползване. Изпълнителното деяние е дадено в два варианта – изготвянето им по горепосочения начин и пускане в обръщение на такива храни и питиета.

От субективна страна е налице умисъл.

Ал. 2 – основен състав - Който наруши правила, уреждащи добива, производството, преработката, съхранението или търговията с животни, суровини, храни или питиета, предназначени за общо ползване, и с това изложи на опасност здравето или живота на другиго, се наказва с лишаване от свобода до три години.

От обективна страна предмет са животни, суровини, храни, питиета предназначени за общо ползване.

Изпълнителното деяние представлява нарушаване на правилата, свързани с добива, производството, съхранението или търговията с них.

Съставът е резултатен – престъпните последици представляват излагане на опасност на здравето или живота на други.

От субективна страна – умисъл.

Ал. 3 – по-тежко наказуем състав - Ако от деянието по ал. 1 и 2 е последвала средна телесна повреда за другиго - наказанието е лишаване от свобода до шест години, ако е последвала тежка телесна повреда за другиго - лишаване от свобода от една до осем години, а ако е последвала смърт - лишаване от свобода от три до петнадесет години. Става дума за реално настъпила средна или тежка повреда или смърт на друго лице.
Престъпленията по чл. 349 и 350, осъществени с антидържавна цел при условията на чл. 97, се третират като престъпления против държавата – имаме отношение на поглъщане.

Престъпленията по чл. 349 и 350, извършени по непредпазливост, се наказват по чл. 351.

Предмет на престъплението са човешки органи или тъкани. Изпълнителното деяние се изразява в нарушаване на правилата, установени за вземане или предоставяне на такива органи или тъкани.