Наказателно право Особена част Престъпления против личността
РАЗДЕЛ 4 – ИЗДАВАНЕ НА ЧУЖДА ТАЙНА
Изтегляне 0.86 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- По-тежко наказуеми състави
- РАЗДЕЛ 5 – ПРИНУДА
- РАЗДЕЛ 6 – ИЗДАВАНЕ НА ЧУЖДА ТАЙНА
- РАЗДЕЛ 7 – ОБИДА И КЛЕВЕТА
- ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ПОЛОВАТА НЕПРИКОСНОВЕНОСТ (РАЗВРАТ) – РАЗДЕЛ 8
- Престъпни съвкупления
| РАЗДЕЛ 4 – ИЗДАВАНЕ НА ЧУЖДА ТАЙНА
По раздел 4 има два основни вида престъпления: Противозаконно лишаване от свобода – чл. 142а; Отвличане – чл. 142;
Субект на престъплението е всяко НОЛ. От обективна гледна точка изпълнителното деяние се изразява в лишаване на друго лице от свобода. Може да се осъществи посредством действие и бездействие или само чрез бездействие. Това представлява усложнена престъпна дейност, а именно продължавано престъпление. От обективна страна, наред с изпълнителното деяние, следва да се има предвид, че съставът е резултатен – да има налице ограничаване на свободното предвижване на пострадалия в пространството. Изисква се лишаването от свобода да е противозаконно. Следователно този състав не може да се приложи при осъждане и влизане в затвора на определено лице. По аргумент от противното от ал. 4 излиза, че за да е съставомерно поведението е достатъчно лишаването от свобода да е в рамките на 48 часа. Ако задържането е продължило повече от две денонощия – престъплението става по-тежко наказуемо. От субективна страна съставът се характеризира с умисъл.
Относно по-тежко наказуемите случаи – да се видят самостоятелно. ОТВЛИЧАНЕ Чл. 142 – Който отвлече лице с цел противозаконно да го лиши от свобода, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. Субект на престъпление по основният състав е всяко НОЛ. От обективна страна съставът се характеризира с изпълнителното деяние, изразяващо се в отвличането на пострадалия. Под отвличане се разбира принудително преместване на пострадалия от едно място на друго. Разстоянието не е от значение. От субективна страна имаме 2 елемента – 1. Изискване само за пряк умисъл – тълкувателен извод в тази посока се прави винаги, когато в закона е формулирана цел. 2. Целта тук е противозаконно да се лиши пострадалият от свобода – връзка със 142а, 1. По-тежко наказуеми състави: Чл. 142, ал. 2 т. 1 – Наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, когато: т. 1 Деецът е бил въоръжен;Счита се, че деецът е въоръжен тогава, когато от обстановката е видно, че деецът е дал знаци на жертвата, че би използвал оръжието си. т.2 – Деянието е извършено от две или повече лица По смисъла на чл. 93, т. 12 – съизвършителство (съучастие). т. 3 – Отвлеченото лице е бременна жена или не е навършило 18 години; т. 4 – Отвлеченото лице се ползва с международна защита; т. 5 – Деянието е извършено по отношение на две или повече лица; Трябва да се различава от т. 2 – тук деянието е извършено по отношение на 2 или повече лица – става дума за жертвите. т. 6 – Деянието е извършено от лице, което се занимава с охранителна дейност, от служител в организация, която извършва охранителна или застрахователна дейност, от лице, което действа по поръчка на такава организация или се представя, че действа по такава поръчка, от лице от състава на МВР или лице, което се представя за такова; т. 7 – Отвличането е с користна цел или с цел лицето да бъде изведено извън границите на страната; Хипотезите явно са 2. Особеното е, че ако лицето вече бъде изведено от страната, то ще имаме престъпление по чл. 280 и ще е налице реална съвкупност. т. 8 – Деянието е извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организация или група по чл. 321а или организирана престъпна група; Последната разпоредба отвежда до чл. 93, т. 20. Разпоредбата на т. 20 е специфична. От една страна се изисква структуриране, а от друга се казва, че организацията е структурирана и без да е! Ал. 3 – Ако от деянието по ал. 1 и 2 са настъпили значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от три години до дванадесет години. Има се предвид последиците да са от имуществен или неимуществен характер. Ал. 4 – Ако деянието е извършено повторно или към отвлеченото лице е проявена особена жестокост, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години. Налице са два типа хипотези. Особената жестокост е характеристика на субекта и става дума за особеност, свързана с дееца и неговата личност. РАЗДЕЛ 5 – ПРИНУДА Характерно за групата състави е, че от гледна точка на формата принудата може да е част от усложнена престъпна дейност – грабеж, изнудване и др. Основен състав – чл. 143, 1 – Който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреба с властта си, се наказва с лишаване от свобода до шест години. Субект на престъплението е всяко НОЛ. От обективна страна механизмът се характеризира с осъществяване на принуда спрямо пострадалия от дееца. Тази принуда може да се изрази в 3 варианта – сила, заплашване или злоупотреба с власт, при което е необходимо да се посочи още един признак за субекта и пострадалия – наличие на особена връзка между тях – на власт и подчинение. Съставът е резултатен – пострадалият претърпява, пропуска или извършва нещо противно на волята си. Тези неща не може да имат имуществен характер, защото тогава ще се говори за престъпление против собствеността. Следователно чрез тълкуване се стига до извода, че трябва да има личен характер. Пр. – Да не иде на среща с либето си. От субективна страна съставът се характеризира с умисъл. По-тежко наказуемите случаи са по чл. 143, 2 и 3. всички хипотези са вече разгледани (ал. 2→чл. 142, 2 т. 6 и 8; ал. 3→116, 2).
Престъпленията по чл. 143а следва да се различава от престъплението по чл. 97а. Отношението между двете е отношение на поглъщане. Поглъщащ състав е чл. 97а, тъй като, наред с признаците по чл. 143а, предвижда и преследването на противодържавни цели. ЗАКАНА Основен състав – чл. 144, 1 – Който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба от сто до триста лева. Субект е всяко НОЛ. От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в заканване спрямо пострадалия с престъпление против живота или имуществото му или против такива на негови близки – чл. 93, т. 10. Много е важно да се има предвид от какво обстоятелство трябва да е заканата. В закона се казва, че тя трябва да може да възбуди основателен страх. Съставът обаче не е резултатен – може и да не е възбудила. Достатъчно е от условията, при които е осъществена заканата, да е видно, че би могла да възбуди основателен страх. От субективна страна се изисква умисъл. По-тежко наказуеми случаи: Ал. 2 - за тълкуването й важи казаното за чл. 116, 1 т. 1. Ал. 3 – Ако деецът се е заканил с убийство или деянието е извършено от лице по чл. 142, 2, т. 6 и 8, наказанието е лишаване от свобода до три години или пробация. Както случаите по чл. 127, така и тези по чл. 144, 3 са често срещани на практика при прокуратурата. Най-често се проявяват при скандали от битов характер и са много характерни за най-милите хора в България – гражданите от ромски произход. Друга възможна хипотеза по чл. 143, 3 е препращането към 142, 2 т. 6 и 8. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ДОБРОТО ИМЕ, ЧЕСТТА И ДОСТОЙНСТВОТО НА ЧОВЕКА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПО РАЗД. 6 И 7 РАЗДЕЛ 6 – ИЗДАВАНЕ НА ЧУЖДА ТАЙНА Основен състав – чл. 145, 1 – Който противозаконно открие чужда тайна, опасна за доброто име на някого, която му е поверена или му е станала известна във връзка с неговото занятие, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева. Субектът тук е особен – лице, което по силата на своето занятие е задължено в случаи на осъществяване на своите функции, ако му бъде поверена лична тайна, да я пази. От обективна страна предмет на престъплението е лична тайна, опасна за доброто име на пострадалия. Друг признак е, че тайната е споделена от пострадалия по негова воля във връзка с осъществяването на неговото занятие. Характеризира се с изпълнителното деяние – откриване на чужда тайна. От обективна страна съставът изисква откриването да е станало противозаконно – в нарушение на правилата, регламентиращи дейността на разкрилия тайната. От субективна страна съставът се характеризира с умисъл. Друг основен състав – чл. 145, 2 – Който разгласи тайната на осиновяването с намерение да причини вредни последици на осиновения, на осиновителя или на семейството им, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с пробация, а когато от деянието са настъпили тежки последици – с лишаване от свобода то 1 година.. Субект е всяко НОЛ. От обективна страна се изисква пострадалият да е осиновен, осиновител или семейството им като цяло. Изпълнителното деяние се изразява в разгласяване на тайната на осиновяването. От субективна страна има пряк умисъл. Друга специфика е, че деецът преследва причиняването на вредни последици на пострадалия. По-тежко наказуеми състави – в края на ал. 2, ако от деянието са настъпили тежки последици. Друг основен състав – 145а,1 – Който използва информация, събрана чрез използване на СРС, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева. Субект е всяко НОЛ. Предмет на престъплението е информация, събрана чрез СРС. От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в използване от дееца на тази информация за цели извън нейното предназначение по закон. Целите по закон са или за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство. От субективна страна е налице умисъл. По-тежко наказуеми случаи: ал. 2 – Когато деянието е извършено от длъжностно лице, което е придобило информацията и тя му е станала известна в кръга на неговата служба, наказанието е лишаване от свобода от една то пет години и глоба до пет хиляди лева. Хипотезата ще е налице тогава, когато извършителят е лице, което е придобило информация в кръга на неговата служба или длъжностно лице, на което е станала известна информацията в кръга на неговата служба. РАЗДЕЛ 7 – ОБИДА И КЛЕВЕТА За да се изясни непосредственият обект на посегателството трябва да се имат предвид двете страни на човешката личност – лична чест и достойнство – това, което човек счита за себе си, че е. Другата страна е свързана с името на човека в обществото, с неговото реноме. Поради тази специфика засягането на едната или другата страна води до различен вид посегателство. Ако бъде засегната личната чест и достойнство - обида, ако се засегне реномето – клевета. Няма пречки и за идеална съвкупност. Обида Основен състав е чл. 146, 1 – Който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с глоба от хиляда до три хиляди лева. В този случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание. Субект на престъплението е всяко НОЛ. От обективна страна съставът най-напред се характеризира с изпълнителното деяние, дадено в две форми – казване или извършване на нещо унизително за честта или достойнството . на второ място от обективна страна се изисква това казване или извършване да е в присъствието на пострадалия – в смисъл, че казаното или извършеното трябва да достигне до него. Съставът е резултатен – не само обидните думи и действия трябва да достигнат до пострадалия, но той трябва да ги възприеме като такива – следователно се изисква те да бъдат не само обективно унизителни, но и субективно. Във връзка с тези три особености се очертават категории от лица, които не могат да бъдат обидени: → Невменяеми; → (с известна условност) Малолетните; → Лица, които считат, че са достигнали такава степен в своето интелектуално развитие, че никой не би могъл да ги обиди; От субективна страна съставът се характеризира с умисъл – пряк или евентуален. Трябва да се докаже, че деецът е възприемал това, което казва/прави като унизително и обидно→да се отличава от „шегичките”. Пр. Има групи хора, които говорят така, както в нормалното общуване би било обидно, например вместо „Добър ден” поздравяват майка ни. В чл. 146, 2 – регламентирано е основание за освобождаване от наказателна отговорност (подобно на чл. 130) – Ако обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да освободи и двамата от наказание. Клевета Основен състав е чл. 147 – Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с глоба от три хиляди до седем хиляди лева и с обществено порицание. Субект на престъплението е всяко НОЛ. От обективна страна имаме две форми на изпълнителното деяние – разгласяване на позорно деяние за другиго; приписване другиму престъпление. За да има клевета разгласеното позорно обстоятелство не трябва да отговаря на истината. Това може да се изведе от ал. 1 и по аргумент от противното от чл. 147, 2 – Деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления. Втората форма на изпълнителното деяние е различна от набедяването по чл. 256. От субективна страна е налице умисъл. Очевидно той трябва да обхваща това, че се разгласява позорно за друго лице обстоятелство и че то не отговаря на истината. Тук, предвид характеристиката на обекта на посегателството, не се изисква пострадалият да научи за клеветата – тук се засяга не личната чест, а реномето.
По-тежко наказуемите състави са дадени едновременно за обидата и клеветата в чл. 148. Няма нищо особено с изключение на това, че ал. 3 предвижда реторсия. Особено престъпление – чл. 148а – Който разгласи устно, чрез печатни произведения или по друг начин данни, обстоятелства или твърдения за другиго, основаващи се на неправомерно придобита информация от архива на Министерството на вътрешните работи, се наказва с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева. Субект е всяко НОЛ. От обективна страна предмет на престъплението е неправомерно придобита информация от архива на МВР. От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в разгласяване на тази информация, която се отнася за друго лице, различно от дееца. От субективна страна имаме умисъл. Тази разпоредба е приета преди 7-8г. поради зачестилите използвания по неправомерен начин на тази информация ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ПОЛОВАТА НЕПРИКОСНОВЕНОСТ (РАЗВРАТ) – РАЗДЕЛ 8 Системата на престъпленията по раздел 8 е изградена на база критерий характер на половото действие. Съобразно това по раздел 8 се обособяват няколко подгрупи: Блудства – 149 – 150; Престъпни съвкупления – 151 – 154; Престъпления-хомосексуални действия по чл. 157; Други полови престъпления – престъпления, подготвящи почвата за развратни действия – 155 – 156; Порнография – чл. 159 (много важен член!!!) Блудство Основният състав е чл. 149, 1 – Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, се наказва за блудство с лишаване от свобода от една до шест години. Субект е всяко НОЛ. От обективна страна пострадал от престъплението е лице, ненавършило 14г. Няма значение пола на лицето. От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в осъществяване на блудствени действия спрямо такова лице. Под блудствено действие се разбира такова, което е от естество да възбуди или удовлетвори полово желание на дееца без съвкупление. От субективна страна съставът се характеризира само с пряк умисъл и с целта – да се възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление. пр. Лято е. Млади хора, тийнейджъри, дошли да се срещнат по образователни въпроси със студените в СУ. Сред тях имало моми-мръсници на по 13 – 14г., облечени твърде неприлично. Одеждите им предизвикали множество одобрителни възгласи и възбуда на двора. На момите им харесало и минали няколко пъти. Вършат ли те блудствени действия? – Не! Нужен е физически допир, контакт между дееца и пострадалия.
→ Чрез употреба на сила или заплашване. Когато в определен състав се обхващат признаците на повече от едно престъпления, то става дума за съставен състав, поглъщащ по отношение на съставящите го. → Чрез използване на безпомощността на пострадалия. → Чрез привеждането му в такова безпомощно състояние. Разликата между последните две е, че при второто деецът не е причастен към правата на жертвата в безпомощно състояние. Разликата между първото и третото е, че при третото се използват всякакви други начини за привеждане в безпомощно състояние, освен принуда и заплашване. Останалите по-тежко наказуеми състави са по л. 3-5 – все обстоятелства, които са вече тълкувани. Сред тях по-особено внимание заслужава ал. 5, т. 2 – ако при блудството е причинена тежка телесна повреда или опит за самоубийство. Достатъчно е по силата на чл. 11, 5 да има непредпазливост по отношение на самоубийството. Ако би било умишлено ще имаме съвкупност от престъпления 149, 5 + 127. Втори основен състав – чл. 150 – Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, чрез употребата на сила или заплашване, чрез използване на безпомощното му състояние или чрез привеждането му в такова състояние, се наказва с лишаване от свобода до шест години, а в особено тежък случай – с лишаване от свобода от две до осем години. Разликата с чл. 149,1 е, че се регламентира двуактно престъпление. От обективна страна пострадалият от престъплението е лице, навършило 14г. Единият от двата акта представлява блудствени действия, а другият – 1. при използване на сила или заплашване – тук се третира като двуактно престъпление, защото блудствените действия с лице над 14г. не са престъпление; 2. Използва се безпомощното състояние; 3. Привеждане в такова състояние. По същество важи правилото на чл. 149, 2. В края на чл. 150 имаме по-тежко наказуем състав – особено тежък случай на блудство – чл. 93, т. 8. Престъпни съвкупления Основен състав – чл. 151, 1 – Който се съвкупи с лице, ненавършило 14-годишна възраст, доколкото извършеното не представлява престъпление по чл. 152, се наказва с лишаване от свобода от две до шест години. Субект на престъплението е всяко НОЛ. От обективна страна потърпевш е лице, ненавършило 14г. Няма значение пола на пострадалия. Изпълнителното деяние от обективна страна се изразява в самото съвкупяване. Съставът е резултатен. От обективна страна има едно допълнително условие – да не е престъпление по чл. 152 (изнасилване). Следователно по чл. 151, 1 се имат предвид случаи на доброволно съвкупяване. Основание за инкриминиране на деянието е ниската възраст. От субективна страна съставът се характеризира с пряк умисъл. Съдържанието на умисъла трябва да обхваща освен самото съешаване и факта, че се съвкупява с лице под 14г. – затова и защитата се стреми да докаже, че деецът не е могъл да предположи, че лицето е под 14 г. В този случай ще имаме фактическа грешка. Втори основен състав – чл. 151, 2 – Който се съвкупи с лице, навършило 14-годишна възраст, което не разбира свойството или значението на извършеното, се наказва с лишаване от свобода до три години. Субект е всяко НОЛ. От обективна страна тук пострадалият е лице, което, макар да е навършило 14г., не разбира свойството и значението на извършеното – невменяем. Изпълнителното деяние се изразява в самото съвкупяване. От субективна страна е необходим пряк умисъл. Изнасилване – чл. 152 (твърде дълго, не се поддава на цитиране). Това е най-често срещаното престъпление от този раздел. Самостоятелен субект на изнасилване може да е само мъж. В съучастие може да участват и жени, във всички възможни форми, включително и съизвършителство. От обективна страна пострадал може да е само жена. Това е несправедливост. Сега съдилищата са принудени да наказват изнасилвачките посредством съвкупности от престъпления, например хулиганство + телесна повреда. Наред с качеството на пострадалия имаме и три варианта на изпълнение – чл. 152,1 т. 1-3. По т. 1, когато съвкуплението се осъществява с пострадалата, която е лишено от възможност за самостоятелна отбрана без нейно съгласие. Деецът само се е възползвал от факта, че пострадалата е в безпомощно състояние, но не я е довел д това състояние. По т. 2 – когато за осъществяване на съвкуплението се използва принуда – психическа или физическа. Тук престъплението е двуактно. Т. 3 – когато се приведе жертвата в безпомощно състояние. Съставът е резултатен и довършен опит е невъзможен. От субективна страна съставът се характеризира с пряк умисъл. По-тежко наказуеми случаи – ал. 2-4. Няма нищо сложно в тълкуването. От 1 страна по ал. 2, т. 2 ако изнасилената е низходяща сродница – изправени сме пред кръвосмешение, наред с изнасилването. Възходящият ще отговаря за изнасилване. За кръвосмешение ще отговаря само ако са се праснали доброволно. Ал. 3, т. 2 трябва да се различава от чл. 152, 4 т. 2 – при едната разпоредба става дума за тежка телесна повреда, а при другата – за средна телесна повреда. Разпоредбата на чл. 152,2 т. 1 трябва да се различава от чл. 152, 4 т. 1, като при първата разпоредба пострадалата е на възраст между 14 и 18 г. Ако е последвало самоубийство – по-тежкият резултат се обосновава от непредпазливост. Основен състав – чл. 153 – Който се съвкупи с друго лице, като го принуди към това чрез използване на служебната му или материална зависимост от него, се наказва с лишаване от свобода до три години. Пострадал може да е само жена. От обективна страна изпълнението на престъплението се изразява в съвкупление между дееца и пострадалата. Субект е лице, от което жертвата се намира в материална или друга зависимост. Самостоятелен обект тук може да е също само мъж, но той може да действа в съучастие с жена. От субективна страна съставът се характеризира с пряк умисъл и една особеност – деецът да съзнава, че осъществява съвкуплението с пострадалата само и единствено благодарение на материалната или служебната й зависимост от него. Кръвосмешение (инцест) – чл. 154 – Съвкупление между възходящи и низходящи, между братя и сестри и между осиновители и осиновени се наказва с лишаване от свобода до три години. Имаме необходимо съучастие. По принцип съставът може да се осъществи от 2 НОЛ, но има хипотези, при които единият няма да отговаря. Обхват на кръвосмешението – между низходящи и възходящи – прабаба и правнук; братя и сестри (съребрена ІІст.); между братовчеди няма кръвосмешение (те са над ІІст.); между осиновители и осиновени. Чл. 155, 1 – основен състав (по него е съден Прибранко 1) – Който склонява друго лице към проституция или свожда към блудствени действия или съвкупление, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до три хиляди лева. Субект е всяко НОЛ. От обективна страна изпълнителното деяние е дадено в 2 форми – склоняване на друго лице към проституция и свождане към блудствени действия или съвкупление. От субективна страна се изисква пряк умисъл. Чл. 155, 2 – основен състав, форма на усложнена престъпна дейност – престъплението публичен дом: Който предоставя систематически помещение на различни лица за полови сношения или за блудствени действия, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева. Лицето трябва да организира такива услуги не от свое име и не за своя сметка. Ако го прави от свое име и за своя сметка и заплаща патентен данък – може. Изискват се три отделни акта – систематическо предоставяне на помещения за секс или блудствени действия. Освен чрез изпълнителното деяние съставът с характеризира и с условието това систематично предоставяне да е на различни лица. Практиката е установила, че са достатъчни 3 лица. Ако е имало онождане три пъти само с едно лице – престъпление няма. По тази разпоредба всички лица са престъпници. Затова и тя се прилага рядко и при случаи с особен обществен отзвук. Чл. 155, 4 – основен състав – Който склони или принуди друго лице към употреба на наркотични вещества или техни аналози с цел проституиране, съвкупление, блудствени действия или извършване на полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години и с глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева. От обективна страна имаме следните основни форми на изпълнителното деяние: → склоняване на друго лице към употреба на наркотици или техни аналози с цел проституиране; → принуждаване на друго лице към употреба на наркотици или техни аналози със същата цел; → същият вариант, но целите са други – свождане към сношение, хомосексуални действия или блудство; Субект е всяко НОЛ. Имаме умисъл.
Ако лицата са ♂ - дали се е стигнало до сношаване, до проникване; ако са ♀ - дали се е стигнало до оргазъм. Това е много трудно за доказване, въпреки че някои съдебни медици твърдят, че могат да го установят. Изтегляне 0.86 Mb. Сподели с приятели:
|