Наказателно право Особена част Престъпления против личността

От обективна страна имаме три форми на изпълнителното деяние:

• 
  Участие в извършването на опит за преврат. Превратът се характеризира с 2 основни момента – предварителна тайна подготовка и внезапен удар по властта в центъра или по места. Наказва се само опита за преврат – трудно ще накажем един успешен преврат.
  
• 
  Участие в извършването на бунт. Под бунт се разбира открито повдигане на множество люде против властта, които са предварително обединени от организационен или териториален признак.
  
• 
  Участие във въоръжено въстание – открито повдигане на множество хора, към които всеки може да се присъедини. Това е и разликата с бунта.
  

От субективна страна при измяната е характерно наличието на пряк умисъл и специфична антидържавна цел в три варианта:

1. 
   Да бъде съборена властта;
   
2. 
   Да бъде подронена властта – да се създадат структурни изменения, водещи до трудно упражняване на властта – едно или повече звена да не функционират.
   
3. 
   Да се отслаби властта – да се създадат функционални смущения в държавата.
   

От обективна страна пострадал е държавен или обществен деятел – лице, което е натоварено по предвиден в закона ред да осъществява държавни или обществени функции. Изпълнителното деяние се изразява в лишаване от живот на такова лице.

Съставът се характеризира с пряк умисъл и антидържавна цел – 2-ят и 3-ят вариант на целта по чл. 95.

Чл. 96, 1 е пример за отношение на поглъщане между съставите – поглъща чл. 116, 1

Разликата с ал. 1 е само от гледна точка на причинения резултат – тежка телесна повреда по чл. 128, 2.

Как ще се накаже, ако е причинена средна телесна повреда? – Ще се третира по чл. 129, а фактът, че е с особена цел, ще се третира като утежняващо обстоятелство.

Ал. 3 –основен състав - Който с целта по ал. 1 чрез палеж, взрив, наводнение или друго общоопасно деяние причини смърт на едно или повече лица, се наказва с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, с доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в извършване на общоопасно престъпление – възможни варианти са тези по чл. 349 и 350. Отпращането е изрично лимитирано.

От субективна страна е налице пряк умисъл и цел по ал. 1.

Разликата между чл. 97 и чл. 96, 3 е не само това, че по 97 престъплението е ограничено само до две престъпления, но и с това, че по чл. 97 не се изисква настъпването на смърт на едно или повече лица. И двата състава са поглъщащи спрямо съставите по гл. 11.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в задържане на заложник. Престъплението е усложнено, тъй като се предполага деецът да постави освобождаването на заложника в зависимост от изпълнението на определено условие. То може да е поставено пред държавата, обществена организация или трето лице. Формата на усложнена престъпна дейност е двуактно престъпление.

От субективна страна е налице пряк умисъл и цел по чл. 96, 1.

Чл. 97а, 1 се различава от чл. 143а, 1. Чл. 97а, 1 поглъща чл. 143а, 1.

От обективна страна престъплението се изразява в извършване на едно от изброените там престъпления. Препращането е изрично и изчерпателно. То обхваща престъпления против личността, собствеността и най-вече общоопасни престъпления.

Това, което дава основание да се определи като тероризъм е субективната страна – наслагва се специфичен пряк умисъл и цел в неколко варианта:

1. 
   Да се създаде смут и страх у населението;
   
2. 
   Да се принуди орган на властта и други субекти да извърши или пропусне нещо в кръга на неговите функции. Орган на властта требва да се разбира в смисъла на чл. 93, т. 2 и 3. Представителите на чужда организация или държава трябва да се разбират по международните конвенции, по които е страна Царство България.
   

Субект е само български гражданин.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в преминаване на страната на неприятеля. Няма значение под каква форма се прави това – има неизчерпателно изброяване. Важното от обективна страна е това, че действието се третира като престъпление против държавата при специфично условие – наличие на обявена или започнала война. Чл. 93, т. 11 - "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяване на тяхното прекратяване.

От субективна страна съставът се характеризира с умисъл. Няма изрично посочване на антидържавната цел. Следователно такъв тип поведение може да е свързано с каквато и да е цел.

Субектът е само български гражданин.

От обективна страна изпълнителното деяние е дадено в две форми:

1. 
   Напускане на страната;
   
2. 
   Отказ лицето да се върне в страната;
   

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява във водене на преговори с чужда държава или международна организация във вреда на нашата държава.

Субект е само лице, натоварено по предвидения в закона ред да изпълнява държавна служба или поръчение пред чуждо правителство или международна организация.

От субективна страна е налице умисъл.

Особеност – санкцията предвижда кумулативно лишаване от права, което означава утежнение във връзка с общия режим на наказване на тези престъпления – чл. 114, 1 налагането на тази санкция е факултативно. По разгледания състав съдът няма право на преценка.
Чл. 104 и чл. 105

Чл. 104, Ал. 1 – основен състав - Който издаде или събира с цел да издаде на чужда държава или на чужда организация информация, представляваща държавна тайна, се наказва за шпионство с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.

Изпълнителното деяние е в три форми. Първите две са посочени в чл. 104, а последната – в чл. 105.

1. 
   Издаване на информация, представляваща държавна тайна;
   
2. 
   Събиране на такава информация с цел да бъде издадена;
   
3. 
   чл. 105, 1 - Който се постави в услуга на чужда държава или на чужда организация, за да й служи като шпионин, ако не е извършил деяние по предходния член, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години. Това представлява приготовителна дейност за шпионаж, която е въздигната в довършено престъпление. Вторият вариант е по същество опит за шпионаж
   

Много е характерен резултатът – информацията, представляваща държавна тайна, да отиде в полза на чужда държава или организация. Едва с отиването на тази информация там поведението е довършено.

По чл. 104, 1 от субективна страна имаме умисъл, който се ограничава само до пряк умисъл за втория вариант. Това е така не само заради изричното посочване, а и по чл. 18, 1.

По чл. 105, 1 от субективна страна имаме пряк умисъл, тъй като изрично е посочено – „за да й служи като шпионин”.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в 2 форми – унищожаване и повреждане на значително обществено имущество. Под унищожаване се разбира това по чл. 216, 1. Под обществено имущество се има предвид това по чл. 93, т. 4 - "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на общините, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват. Кога е значително се преценява по т. 6 – (?).

От субективна страна е налице пряк умисъл + антидържавна цел в два варианта:

1. 
   Да се отслаби властта;
   
2. 
   Да й се създадат затруднения – функционални смущения в по-ниска степен в сравнение с отслабването.
   

От обективна страна този състав се характеризира с 2 форми на изпълнителното деяние: разстройване или подравяне на отделен стопански отрасъл или стопанско предприятие, учреждение или обществена организация. По-тежко е подравянето – тежки разстройства, парализа. При разстройването имаме дрисък () – причиняване на функционални смущения.

Имаме изчерпателно посочване на начините, по които това може да стане:

1. 
   Като се използват държавни учреждения, обществени или стопански организации;
   
2. 
   Като се възпрепятства техната дейност;
   
3. 
   Като не изпълнява възложените му важни стопански задачи. Следователно при вредителството може да се достигне до резултат, подобен на този по чл. 106, но по косвен начин. Подобна е и безстопанствеността, но е различно. Чл. 107 е поглъщащ спрямо чл. 219, 3.
   

От обективна страна изпълнителното деяние е в две форми:

1. 
   Проповядване на фашистка или друга антидемократична идеология. Понятието „фашистка” е типичен пример за т. нар. каучукови текстове – много трудно се доказва и прилага.
   
2. 
   Проповядване на насилствено изменение на държавния строй – има си процедури за придобиване и упражняване на властта (Народното събрание – подпалено!).
   

От обективна страна деянието се изразява в опетняване на герба, знамето или химна на Република България. Това е един от най-често прилаганите състави в гл. 1 – мине не мине и някой се изпикае на знамето на мач или пред герба, сложен на някоя институция. Няма значение начина на опетняване (Така например Камелия си беше увила бомбите в знамето, на един френски порнофилм българска актриса беше стъпила с копитата си върху герба. Освен това се носят слухове, че малцинствени елементи палят български знамена. Клади, клади, горящи клади за всички!!!!!!!!!!!!!!! ).

От субективна страна е налице умисъл.
ДРУГИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
Чл. 109, ал. 1 и 2 - Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел да извършва престъпления по тази глава, се наказва с лишаване от свобода до дванадесет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление. (2) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до десет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление. Това е пример за т. нар. неосновна форма на съучастие – организиране, ръководене или членуване в такава група. За отбелязване е, че миналата година с измененията се върнахме към по-удачно понятие.

Образуването и ръководенето се наказва по ал. 1, а другите неща – по ал. 2.

Характерно е, че групата или организацията е предназначена да извършва престъпления (мн.ч.!) против държавата.

От субективна страна е налице умисъл.

→ по чл. 109 приготовителното действие е само създаването на организацията или групата. По чл. 110 може да се извърши и от обикновен извършител.

→ по чл. 109 лицата се готвят да вършат престъпления (мн.ч.), а по 110 – за конкретно престъпление. Ако групата по 109 е създадена с цел да извърши едно конкретно престъпление тя ще се накаже по чл. 110.

→ ако се извърши едно от престъпленията, за които е била създадена групата по чл. 109, участниците ще отговарят и за самото създаване, ръководене или участие, защото създаването е самостоятелно престъпление. ще е налице реална съвкупност. По чл. 110 ако се извърши престъплението няма да се носи отговорност по чл. 110.

1. 
   Против реда на управлението – раздел 1;
   
2. 
   Престъпления по служба – раздел 2;
   

От обективна страна пострадал е орган на власт по смисъла на чл. 93, т. 2. изпълнителното деяние се изразява в самото осъществяване на принудата спрямо пострадалия, независимо дали е физическа или психическа.

От субективна страна е налице пряк умисъл + специфична цел – да се принуди орган на властта да извърши или пропусне да извърши нещо по служба, което е в кръга на неговите властнически компетенции.

Ал. 2 – основен състав - Същото наказание се налага и за деяние по предходната алинея, извършено спрямо представител на обществеността, частен съдебен изпълнител или помощник-изпълнител.

Посегателството е аналогично на това по ал. 1, но пострадал е представител на обществеността по чл. 93, т. 3 или частен съдебен изпълнител или помощник-изпълнител по ЗЧастСъдИзп

От обективна страна пострадал се явява орган на власт, съдебен изпълнител или помощник-изпълнител. Изпълнителното деяние, за разлика от чл. 269, се изразява в пречене на пострадалия да изпълнява задълженията си. Съставите на чл. 270, 1 и чл. 269 са в отношение на алтернативност.

Предвижда се условието преченето да е противозаконно – това е бланкетна норма.

От субективна страна е налице пряк умисъл.

Съставът от обективна страна се характеризира с изпълнителното деяние – напускане на населено място въпреки установената по надлежен ред забрана. Под напускане се има предвид землището на населеното място. Има и условие – това напускане на става самоволно (в нарушение на предвидения от закона ред).

Субект е само лице, спрямо което е предприета такава административна мярка.

От субективна страна е налице пряк умисъл.

Съставът е усложнен: изисква се определена последователност от действия – субект е само лице, спрямо което са взети мерки за административен надзор. От обективна страна е налице първоначално нарушение на някоя от мерките за административен надзор, предупреждение от съответния административен орган лицето да не продължава нарушаването. След съответното предупреждение трябва да има системно нарушение на мерките – 3 нови нарушения Първото нарушение в този случай не се брои при установяването на системност. Броят се престъпленията след предупреждението (май?).

От субективна страна е налице пряк умисъл.

Тази разпоредба е рядък пример за абсолютно определена санкция – пробация за срок от една година.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в извършване на действие, спадащо в кръга на службата на длъжностно лице.

Субект е лице, което не заема или е лишено от заемането на службата. Субектът не е управомощен за осъществяване на което е да е от правомощията на службата – „самоволно от дееца”.

От субективна страна е налице умисъл.

Особеността е само с оглед на това, че по ал. 2 става дума за кръга на функциите на представител на обществеността.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в носенето на униформени дрехи или служебен знак. Субект е лице, което няма право да ги носи. От субективна страна е налице умисъл.

Самото изпълнително деяние е дадено в две форми – подправяне (материална подправка по смисъла на чл. 243) и пускане в обръщение на подправени официални удостоверителни знаци.

От субективна страна е налице умисъл.

Ал. 2 – основен състав - Който съзнателно се ползува от такъв подправен знак, се наказва с глоба от сто до триста лева.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в такъв подправен знак. От субективна страна е налице умисъл.

От обективна страна предмет са официалните удостоверителни знаци, но със съществено ограничение – такива, с които се установява плащане или се отчитат стойности. Изпълнителното деяние е в три форми: отнемане (по смисъла на чл. 194, 1), унищожаване (по смисъла на чл. 216, 1) и скриване (по смисъла на чл. 216, 1).

Има и условие – извършеното да не съставлява по-тежко престъпление – някои от посочените вече текстове или други престъпления против собствеността или стопанството.
Чл. 279 – незаконно преминаване на границата.

Ал. 1 – основен състав - Който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто до триста лева.

От обективна страна имаме два варианта на изпълнение на престъплението:

1. 
   Когато се преминава границата, независимо на влизане или на излизане, без съответното разрешение от органите на властта.
   
2. 
   Когато това влизане или излизане се извършва с разрешение на органите, но не през определените за това места.
   

От обективна страна изпълнителното деяние е дадено в два варианта: превеждане през границата без разрешение на органите на властта – не се има предвид да се преведе повече от 1 лице; превеждане с разрешение, но не през определените за това места.

От субективна страна – умисъл.

Ал. 2 – по-тежко наказуеми случаи – особено т. 2 - Наказанието е лишаване от свобода от една до десет години, глоба от хиляда до три хиляди лева и конфискация на част или на цялото имущество на дееца, ако:

1. през границата е преведено лице, ненавършило 16-годишна възраст;

2. превеждането е станало без знанието на лицето;

3. преведеният през границата не е български гражданин;

4. е използвано моторно, въздухоплавателно или друго транспортно средство;

5. превеждането е организирано от група или организация или е извършено с участието на длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение.
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПО СЛУЖБА – РАЗДЕЛ 2
Това са същински длъжностни престъпления, защото при тях е характерно, че още в основния състав е налице изискване субектът да е длъжностно лице. Наред с това те са общи длъжностни престъпления – груповият обект на посегателство са обществените отношения, произтичащи от службата на лицето, без да е необходимо да се засягат и други обекти.
Чл. 282 – често се използва при липса за какво да се хванем.

Ал. 1 – основен състав - Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6, или с пробация.

Предвидени са четири форми на изпълнителното деяние:

• 
  нарушаване или неизпълнение на служебните задължения – активна и пасивна форма на накърняване на служебните задължения;
  
• 
  превишаване на власт или права. Тук е характерно, че субектът на престъплението излиза извън своята компетентност. Превишаването може да се изрази в три типа поведение.
  

• 
  Когато се навлиза в правомощията на по-горестоящ орган или длъжностно лице;
  
• 
  Навлиза се в правомощия или функции на длъжностно лице по хоризонтала;
  
• 
  Решението трябва да се вземе от колективен орган, а то се взима еднолично.
  

От субективна страна е налице пряк умисъл и цел, която е дадена в три варианта:

→ Когато деецът цели да набави облага за себе си;

→ Когато деецът цели да набави облага за другиго;

→ Когато деецът цели да причини другиму вреда – има се предвид такава от имуществен или неимуществен характер. Под другиго и другиму се разбира ЮЛ или ФЛ. Под вреда – от имуществен характер (но нещо не се връзва с предишното изречение).
Чл. 283 – основен състав - Длъжностно лице, което използува своето служебно положение, за да набави за себе си или за другиго противозаконна облага, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Изпълнителното деяние се изразява в използване на служебното положение.

От субективна страна имаме пряк умисъл и цел – да се набави за себе си или за другиго противозаконна облага.

Житейски казано става дума за експлоатирането на длъжностното качество на дееца без да е свързано с активно или пасивно поведение. Служебното качество се експлоатира в една извънслужебна дейност и това е разликата с подкупа (май?).

За да се осъществи това престъпление е необходимо да има друго престъпление, извършено от друго лице. От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в допускане подчинено на дееца лице да извърши престъпление, свързано със службата или работата. Това е бездействие. Между субекта на престъплението и този, който допуска извършването на престъплението има връзка на служебна зависимост.

Дали това престъпление е умишлено или може да е и по непредпазливост? – Може да се отговаря и за извършване по непредпазливост. Ако е умишлено, защо допустителят не отговаря за съучастие? – Длъжностното лице действа с умисъл, но бездейства, а помагачеството е активно.

От субективна страна допустителят действа умишлено. (Ема как стават тия работи през три реда различни неща??!?)

От обективна страна има две форми на изпълнение на деянието: 1. Набедяване на друго лице в престъпление; 2. Представяне на неистински доказателства срещу друго лице. Съществен признак е фактът, че която и да е от формите, тя трябва да се осъществи пред надлежен орган на властта. Има се предвид всеки, който може да възбужда или осъществява наказателно преследване.

От субективна страна е налице пряк умисъл. Това изрично е подчертано за първата форма на деянието – „знае”. Разграничителният критерий с клеветата е именно, че набедяването се прави пред надлежен орган.

Ал. 2 – по-тежко наказуем състав - Ако набеденият бъде привлечен към наказателна отговорност, наказанието е лишаване от свобода от една до десет години.
Лъжесвидетелстване
Чл. 290

Ал. 1 – основен състав - Който пред съд или пред друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва за лъжесвидетелствуване с лишаване от свобода до пет години.

Субектът тук е особен – само такива лица, които имат качеството на свидетел по смисъла на наказателно-процесуалното право.

От обективна страна има две форми на изпълнителното деяние: 1. Потвърждаване на неистина (активно); 2. Затаяване на истина – знае фактите, но ги премълчава (пасивно).

Отново е налице специфичното условие това да е направено пред надлежен орган на властта. Няма значение формата на свидетелстване – устно или писмено.

От субективна страна е налице умисъл, а дали е пряк или евентуален – в закона е казано „съзнателно”.

Ал. 2 – основен състав - Същото наказание се налага и на преводач или тълковник, който пред съд или пред друг надлежен орган на властта писмено или устно съзнателно даде неверен превод или тълкуване.

Субектът също е особен – преводач или тълковник.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в даване на неверен превод или тълкуване. Отново е налице условието това да стане пред надлежен орган на властта.

От субективна страна е налице умисъл.

Особеността на субекта произтича от това, че той е вещо лице.

Изпълнителното деяние се изразява в даване на неверно заключение. Останалото е като при предходните състави. За отбелязване е, че само при този вариант законът предвижда допълнителен основен вариант – ал. 2 - Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация. Съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1 точка 7. Това е така заради завишените изисквания към вещите лица.
Чл. 290а – основен състав - Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация, представена пред съд, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Формите на изпълнителното деяние са ограничени само до варианта, когато това става в писмена декларация, представена пред съд. За разлика от другите случаи тук няма изискване за особеност на субекта – имат се предвид хипотези, при които определено лице, преди да бъде конституирано в процеса, подава декларация с цел по-късно да може да се ползва от нея. Следователно тук качеството на дееца не е от значение.

От субективна страна е налице умисъл.
Чл. 292

Ал. 1 – За престъпление по чл. 290 и 291 наказуемостта отпада:

1. когато лицето, ако каже истината, би обвинило себе си в престъпление и

2. когато лицето се отрече пред надлежния орган от своето лъжливо свидетелствуване, превод, тълкуване или заключение до влизане на присъдата или решението в сила и преди да е възбудено срещу него наказателно преследване за това.

Тук разпоредбите са интересни, защото или водят до изключване на отговорността, или до освобождаване от наказателна отговорност:

• 
  т. 1 – хипотезата е не отпадане, а изключване на наказуемостта, тъй като по време на осъществяване на деянието, то е или наказуемо или не. Въобще не възниква отговорност, защото няма престъпление. това са случаите, в които деецът, ако каже истината, би обвинил себе си в престъпление;
  
• 
  т. 2 – Лъжесвидетелстването е наказуемо към момента на осъществяването, но при определени предпоставки се стига до освобождаване от наказателна отговорност на дееца. Тези предпоставки са 3 и са дадени кумулативно:
  

• 
  Деецът отново пред съответния орган да се отрече от своето лъжливо тълкуване, свидетелстване или превод.
  
• 
  Това да се случи преди да е влязла в сила присъдата (решението). Ако то е обжалвано също може.
  
• 
  Това трябва да се случи преди спрямо дееца да е възбудено наказателно преследване.
  

На основание ал. 2 тази разпоредба намира приложение и за особените хипотези на чл. 290а.

От обективна страна са налице 3 форми на изпълнителното деяние:

• 
  Спомагане на лице, извършило престъпление, да избегне наказателно преследване. Това означава въобще да не се стигне до наказателно преследване.
  
• 
  Спомагане спрямо лицето да бъде осуетено наказателното преследване – спомага се лицето да остане ненаказано – възбудено е наказателно преследване, но деецът спомага да се не стигне до осъждане с влязла в сила присъда.
  
• 
  Спомагане лицето да остане ненаказано – влязла е в сила присъда с наказание, но деецът способства престъпникът да не изтърпи наказанието.
  

Субект може да бъде всяко физическо лице, но обхватът на субектите е ограничен от ал. 3 – механизъм за изключване противоправността на деянието - Горните разпоредби не се прилагат спрямо съпрузите, низходящите, възходящите, братята и сестрите на укриваното лице и техните съпрузи.

От субективна страна е налице умисъл.

Ал. 2 и 4 – регламентират по-тежко наказуеми случай. По ал. 4 това са особени субекти на престъплението - Ако деецът е съдия, прокурор, следовател или лице от състава на Министерството на вътрешните работи, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години. Ал. 2 е свързана със субективната страна - Ако това е извършено с цел за имотна облага, наказанието е лишаване от свобода до пет години, но не по-тежко от предвиденото за укривания.

Има поредица от разпоредби, които са подобни на личното укривателство. При тях субектът е длъжностно лице. Системата им обхваща самостоятелни състави, което е донякъде условно. По-добре би било да се регламентират като квалифицирани. Такива са чл. 288, 295, част от чл. 299.

Субектите са затворници и е достатъчно наговарянето им да избягат чрез задружни усилия. Това наговаряне по същността си представлява приготовление.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в три варианта:

• 
  Приемане на дар или облага;
  
• 
  Поискване на дар или облага;
  
• 
  Приемане на предложение или обещание за дар или облага.
  

Субект на пасивния подкуп е длъжностно лице. Наред с това, на основание чл. 305, субект на пасивен подкуп може да е и арбитър или вещо лице.

От субективна страна е налице пряк умисъл.

Ал. 2 – по-тежко наказуеми състави - Ако длъжностното лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да наруши или загдето е нарушило службата си, когато това нарушение не съставлява престъпление, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба до десет хиляди лева. Случаят е когато действието или бездействието е нарушение, но не и престъпление

Ал. 3 - Ако длъжностното лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да извърши или загдето е извършило друго престъпление във връзка със службата, наказанието е лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева. Действието или бездействието е на собствено основание престъпление по служба. В случая наказателната отговорност ще е за реална съвкупност – престъпление по служба + пасивен подкуп.
Чл. 302 и 302а – други квалифицирани случаи

Чл. 302, т. 2 – Когато подкупът е извършен чрез изнудване и злоупотреба със служебното положение на дееца – длъжностното лице дава възможност на интересуващия се да разбере, че няма да получи нищо, докато не плати. На основание чл. 306 имаме обстоятелство, изключващо наказуемостта на далия подкуп в случаите, когато далият е бил изнуден да стори това.

Чл. 302, т. 4 – подкуп в големи размери.

Чл. 302а – особено голям и особено тежък случай. Това е един от редките случаи на затвор от 10 до 30 години.
Активен подкуп

Чл. 304

Ал. 1 – основен състав - Който предложи, обещае или даде дар или каквато и да е облага на длъжностно лице, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.

Предвидени са 3 варианта на изпълнителното деяние:

• 
  Даване;
  
• 
  Предлагане;
  
• 
  Обещание;
  

От субективна страна е налице пряк умисъл.

Трудността при тълкуването идва от чл. 304, 2 - Ако във връзка с подкупа длъжностното лице е нарушило служебните си задължения, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба до седем хиляди лева, когато това нарушение не съставлява по-тежко наказуемо престъпление. Съчетава по-тежко наказуем активен подкуп, който иначе е диференциран между ал. 2 и 3 на чл. 301. Диференциращият критерий е, че се дава подкупа и длъжностното лице нарушава служебните си задължения, но това нарушаване или не е престъпление, или, макар да е престъпление, не е по-тежко наказуемо със самия активен подкуп. Тогава отговорността е само на основание чл. 304, 2. Ако обаче във връзка с дадения подкуп длъжностното лице е извършило по-тежко наказуемо престъпление, то тогава далият подкупа ще отговаря и за подбудителство.
Посредничество

Чл. 305а - Който посредничи да се извърши някое от деянията по предходните членове, ако това не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.

Деянието се наказва само ако не представлява по-тежко престъпление – когато не се е стигнало да даване/приемане. Ако това стане ще се отговаря или за активен или за пасивен подкуп като съучастник.

От обективна страна изпълнителното деяние е създаване на обстановка или условия за даване или получаване на подкуп.

От субективна страна е налице предварителен умисъл и цели:

1. 
   Да се предизвика даване, получаване или обещаване на подкуп;
   
2. 
   Да се навреди на онзи, който приеме или даде подкуп.