От субективна страна обидата е умишлено престъление /по арг. от противното от чл. 14 от НК, деецът към момента на обидното действие възприема всички обективно фактори/. От друга страна обидата означава от волева страна искане, желание да се засегне достойнството.
В чл. 146, ал. 2, ако обиденият е отвърнал веднага с обида, е уредена реторсията, т.е. създадена е възможност съдът да не накаже и двамата, ако пострадалият от обида е отвърнал веднага с такава на лицето, което му е нанесло обидата. Реторсията е само една възможност, не и задължение на съда. Той може следователно да накаже и двамата. В такъв случай обече съдът трябва да отчете при индивидуализацията на двете наказания провокиращото поведение на първия субект и това, че второто лице е провокирано от нанесената му обида.
Квалифицирани случаи за обида -чл. 148, ал. 1:
1. нанесена публично – в присъствието на обиденото лице и на най-малко още две или повече лица. Не е необходимо непременно мястото да е публично. Освен от пострадалия обидните думи трябва да бъдат възприети и от още няколко лица. От субективна страна субектът трябва да съзнава, че обидата се възприема от множество лица; 2. разпространена чрез печатно произведение или по друг начин; 3. на длъжностно лице или на представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му и 4. от длъжностно лице или от представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му Чл. 147, ал. 1,който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета. Ал. 2 Деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления. Съпоставка между обида и клевета: 1. При клеветата се разгласява винаги конкретно обстоятелство, конкретен факт за другиго, вкл. преписване на конкретно извършено престъпление, докато при обидата за такива конкретни факти не става дума.
2. За да имаме клевета този факт трябва да не отговаря на обективната истина, той е неистински факт /в обективен план/, докато при обидата няма значение истинността или неистиността на обидните епитети и разсъждения в смисъл такъв, че дори и те да отговарят на истината, това не изключва престъплението обида, защото обидата засяга чувството за лично достойнство. Следователно липсва клевета тогава, когато онова, което се говори е истина.
3. Невярното обстоятелство, което се разгласява е позорено.
4. За да имаме клевета е необходимо клеветническото деяние да бъде осъществено поне пред едно трето лице, различно от пострадалия, което така да се каже представлява обществеността и по този начин се засяга авторитета на пострадалия пред обществото. Не е необходимо пострадалият да присъства.
