Наказателно право
Трудности при квалификация
Изтегляне 0.89 Mb.
|
Свързани:
162637256138562
- Навигация на страницата:
- 8. Злепоставяне.
| Трудности при квалификация: с оглад на самата квалификация на телесните повреди, когато на пострадалия са причинени няколко по вид телесни повреди имаме едно престъпление с оглед на най-тежката повреда, която е причинена, т.е. имаме поглъщане на по-леките от по-тежките. На следващо място когато са насени няколко повреди от един и същи вид също е налице едно деяние, което се квалифицира съобразно вида на телесната повреда. Трето, изключително важно е положението, че когато се определя вида на телесната повреда не се вземат предвид прогнозите за бъдещо подобрение на пациента с помощто на лекарска помощ в смисъл такъв: имаме загуба на функция и след като имаме загуба е изпълнено едно от изискванията на телесната повреда от един вид, но след време след определен брой операции се постига известно възстановяване на функцията, последното е без значение за квалификацията. Ако от деянието е причинена определен вид телесна повреда, но с течение на времето развитието на причинния процес продължава и се стигне до влошаване на здравословното състояние и до по-тежка телесна повреда, крайната квалификация е на по-тежката, която макар и след време е настъпила.
8. Злепоставяне. В раздел ІІІ на гл. ІІ от Особената част на НК са уредени престъпните посегателства, които не увреждат живота или здравето, но са свързани с опасност от такова увреждане. Непосредствен обект на тези престъпления са обществените отношения, които възникват във връзка с неприкосновенността на човешкия живот и здраве. От значение за тези престъпления е дължимото поведение на субектите. Те са винаги длъжни да предприемат определени действия за отстраняване на възникнала вече опасност за живота и здравето или предотвратяването на такава. Изпълнителното деяние най-често се осъществява чрез бездействие. Това престъпно бездействие е със собствено съдържание посочено в самата разпоредба на НК, което освобождава законодателя от необходимостта да възлага в друг нормативен акт, извън НК, юридическо задължение за правомерно действие, чието неизпълнение ще представлява престъпление. Това обаче не е абсолютно задължително, какъвто е например случая с убийство /забранява се съставомерния резултат, респ. всяко действие или бездействие, което е в причинна връзка със съставомерния резултат и като се говори за убийство друг нормативен акт да посочи това забранено действие/. На следващо място може въпросното задължение да бъде визирано в друг нормативен акт без това да е задължително, например чл. 140 от НК – такова задължение съществува в ЗДвП. Ако обаче вземем чл. 139- тук преди този текс имаме морално задължение – няма друг закон който възлага това задължение за оказване на помощ, сочи се от НК защото изразява бездействие. Възможно е обаче изпълнителното деяние да бъде осъществено и чрез действие – при нарушаване на установените правила. От гледна точка на въздействието върху обекта на престъпленията, тези по чл. 136-137 от НК са резултатни престъпления на поставяне в опасност. Останалите престъпления от раздел ІІІ са формални. В тази връзка от особено значение е въпросът за отношенията на злепоставянето към убийството и телесните повреди. Злепоставянето е свързано с опасността за живота или здравето на злепоставения. Когато тази опасност се реализира, т.е. когато настъпи увреждане на здравето или смърт, ще е налице съответната телесна повреда, респ. убийство /при евентуален умисъл или непредпазливост/. Ако е поставен в опасност живота или здравето на повече от едно лице и по отношение на едно тази опасност се реализира, ще е налице идеална съвкупност между злепоставянето и съответното увреждащо престъпление. От субективна страна злепоставянето е умишлено престъпление, осъществено с евентуален умисъл. Ако деецът е действал при пряк умисъл, то ще е налице опит за убийство или причиняване на телесна повреда. В чл. 136, ал. 2 от НК е предвидена отговорност и при непредпазлива форма на вина. Системата на престъпленията по раздел ІІІ на гл. ІІ е свързана с връзката между поведението на дееца и възникването на опасност. От тази гледна точка могат да се различат: Престъпления, чрез които се създава опасност и Престъпления, свързани с неотстраняване на възникнала опасност, при което е възможно: тя да не е предизвикана от субекта; субектът да не отстранява опасност, която сам е предизвикал. Разпоредбата на чл. 136, ал. 1 от НК въздига в престъпление нарушаването на безопасността на труда – “който, наруши правилата, установени за охрана на безопасността на труда, и с това изложи на опасност живота или здравето на трудещите се ...” Субект на престъплението по чл. 136, ал. 1 от НК може да бъде както лице, за което съществува нормативно задължение за осигуряване безопасността на труда /ръководител/, така и обикновен изпълнител – работник или служител, когато нарушава отнасящи се до тях изисквания и с това създава опасност за живота и здравето на друго лице. Изтегляне 0.89 Mb. Сподели с приятели:
|