Наказателно право
Изтегляне 0.89 Mb.
|
Свързани:
162637256138562
- Навигация на страницата:
- Изпълнително деяние
| Чл. 146 от НК, който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида...
От обективна страна: Субект: по основния състав на обидата е всяко наказателно отговорно лице. Пострадал може да бъде само конкретно физическо лице. При това то трябва да е в състояние да възприеме обидните изрази или действия, както и. следователно Изпълнително деяние: е посочено чрез думите “каже” или “извърши”. Формата на деянието е винаги действие. Не е възможна обида чрез бедействие. Унизителният характер на казаното или извършеното от дееца се преценява на сновата на доминиращите в обществото критерии и разбирания що е унизително за честта и достойноството. От друга страна става дума за обективен критерий, установен в обществото, а не за субективното усещане на пострадалия. Поради това личните възгледи на лицето, към което се отправя обидата, са без значение за наказателноправната оценка относно характера на казаното или извършеното. Обидата може да бъде словестна “каже”- тук става дума за различни епитети, оценки, квалификации и т.н., като не е необхидимо да се изтъкват факти. Може да има обида чрез действие /не като форма на деяние/ - чрез жестовове. Обидата може да бъде и чрез телесна повреда /идеална съвкупност/. На следващо място изключително важен обективен признак е, че обидата се извършва в присъствието на обиденото лице. Задочната обида не е престъпление, с изкл. на военните престъпления. Присъствието на пострадалия се разбира в най-тесния смисъл, а именно: физическото присъствие на пострадалия, но когато пострадалият не просто присъства, а плюс това той трябва да е в състояние да разбере обидното отношение към него, да е способно да формира съзнание и чувство за лична чест и достойнство. В този смисъл не могат да бъдат пострадали от обида малките деца; невменяемите; лицета, страдащи от някои физически недостатъци – страдащи от глухота при обида, изказана устно или от слепота при обида чрез действие; когато чужденец не разбира езика, на който са изказани обидните думи или лицето е в състояние на тежък сън. Това “в негово присъствие” се тълкува и по-широко – обида в телефонен разговор, обида чрез писмо и на трето място в най-широк смисъл – обида чрез средствата за масова информация – изрично чл. 148, ал. 1, т. 2, разпространена чрез печатно произведение или по друг начин, като тук е налице особеност: като се изхожда от характера на средствата за масова информация не се изисква да се докаже, че пострадалият е гледал самото излъчване по телевизия, радио. Презумира се, че той е гледал, слушал. На следващо място обидата е резултатно престъпление, следователно то е довършено в момента, в който пострадалият възприеме обидното действие /обидно съобразно обективния критерий доминиращ в обществото/. Не е необходимо нищо повече от това. Специално не е необходимо де се доказва, че пострадалият е бил засегнат и се е почувствал не добре от възприетото обидно действие. Изтегляне 0.89 Mb. Сподели с приятели:
|