Наказателно право
Изтегляне 0.89 Mb.
|
Свързани:
162637256138562
- Навигация на страницата:
- Изпълнитленото деяние
- 17. Престъпления против кредиторите.
| От субективна страна, безстопанствеността по чл. 219, ал. 1 от НК е деяние, което се извършва по непредпазливост и в двете й форми – небрежност или самонадеяност. При небрежността деецът не е предвиждал настъпването на значителните вреди за дадено предприятие или стопанство, но е имал възможността и задължението да ги предвиди. При самонадеяността, деецът е предвиждал престъпния резултат, но е мислил, че той няма да настъпи.
С оглед на това, че безстопанствеността е непредпазливо престъпление, съучастие при неговото извършване е невъзможно. В случая ще е налице съпричиняване, като съобразно степента му ще се носи и съответната наказателна отговорност за отделните лица. Вторият състав на безстопанствеността е даден в чл. 219, ал. 2 от НК. Съгласно този текст, който въпреки задълженията си не е упражнил достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на обществено имущество, и от това са последвали значителни щети на предприятието или на стопанството, се наказва... Субект на безстопанствеността по чл. 219, ал. 2 от НК е длъжностно лице, притежаващо контролни правомощия. То е задължено да упражнява контрол върху друго “подконтролно” длъжностно лице. Отношенията между тях са на контролен орган и контролирано лице. Това контролиращо лице може да бъде административен ръководител, ревизор. На следващо място, за да се ангажира отговорността на контролиращото лице, подконтролното длъжностно лице трябва да е осъществило деяние, от което са настъпили значителни щети за предприятието или стопанството. Това деяние трябва да е престъпление /може и граждански деликт/, като то може да бъде както такова по чл. 219, ал. 1 от НК, а така също и всяко друго посегателство – кражба, присвояване, документна измама и др. Изпълнитленото деяние се изразява в неупражняване на достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на обществено имущество и от това са последвали значителни щети на предприятието или на стопанството. Дали упражненият контрол е достатъчен, т.е. дали е ефективен или не, следва да се установява за всеки конкретен случай, като се съобразят какви точно са били задълженията на дееца като контролен орган, кои от тях е изпълнил или не, както и всички други обстоятелства по делото. Престъплението по чл. 219, ал. 2 от НК е резултатно. Довършено е с настъпването на престъпния резултат. И тук абсолютно необходим признак от обективна страна за съставомерността на деянието е наличието на причинна връзка между неупражнения контрол от страна на дееца и деянието на подконтролното лице, респ. настъпилите значителни щети. В случая деецът не причинява лично и непосредствено престъпния резултат, а с неупражняването на нормативно определения контрол той обективно създава условия за извършване на престлението от друго лице и с това допринася за настъпването на вредите. За отговорността по чл. 219, ал. 2 от НК е достатъчно да се констатира, че ако контролното длъжностно лице бе изпълнило задълженията си, причинния процес, поставен от друго лице, е могъл да бъде спрян и настъпването на резултата – осуетен. От субективна страна и безстопанствеността по ал. 2 на чл. 219 от НК е деяние, което се извършва по непредпазливост в нейните две форми – небрежност и самонадеяност. И тъй като деянието по ал. 1 и 2 на чл. 219 от НК е непредпазливо следователно няма опит към това престъпление. Деянието по чл. 219, ал. 1 и 2 от НК е квалифицирано, когато е извършено умишлено. Друг квалифициращ признак е визиран в ал. 4 на чл. 219 от НК, когато престъплението е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай. Двете предпоставки са кумулативно дадени. Особено големите размери се преценяват само от паричната им равностойност. Особено тежък случай е налице, когато извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Всички останали престъпления по чл. VІ са умишлени. Когато те са извършено по непредпазливост, извършеното следва да се квалифицира като непредпазлива безстопанственост по чл. 219, ал. 1 от НК. Напр. сключена съзнателно неизгодна сделка – налице е престъплението по чл. 220 от НК, ако деецът не осъзнава неизгодността на сделката – сключването на такава сделка по непредпазливост в момента, в който настъпят значителните щети, престъплението се квалифицира по чл. 219, ал. 1 от НК, защото не е положил достатъчно грижа за възложената му работа. 17. Престъпления против кредиторите. Престъпленията против кредиторите са уредени в раздел Іа на гл. VІ от Особената част на НК. Изтегляне 0.89 Mb. Сподели с приятели:
|