Наказателно право
Изтегляне 0.89 Mb.
|
Свързани:
162637256138562
| Родов обект на тези престъпления са обществените отношения, свързани със защита интересите на различните кредитори в областта на осъществяваната от тях търговска дейност.
Чл. 227б, ал. 1 от НК предвижда санкция за онези търговци, които не заявяват пред конкретния съд обстоятелството, че са изпаднали в състояние на неплатежоспособност. Субект на престъплението може да бъде само търговец, т.е. това физическо лице, което кумулативно съчетава следните изисквания: да е дееспособен гражданскоправен субект, който по занятие да извършва търговски сделки, изрично посочени в чл. 1, ал. 1, т. 1-15 от ТЗ. За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако дейността му не е посочена в ал. 1 на чл. 1 /чл. 1, ал. 3/ от ТЗ. От друга страна субект на наказателна отговорност по чл. 227б, ал. 1 от НК могат да бъдат онази категория търговци, за които по принцип са допустими правилата относно обявяването в несъстоятелност. Изпълнителното деяние се изразява в незаявяване пред съда на обстоятелството, че търговецът е изпаднал в неплатежоспособност. Осъществяването на това изпълнително деяние може да стане само чрез бездействие – неизпълнение на задължението да заяви в 30-дн. сорк неплатежоспособността си прид съда, което задължение за действие произтича от разпоредбата на чл. 626 от ТЗ. Престъплението по чл. 227б, ал. 1 от НК е формално, на просто извършване, тъй като съставът не свързва възможността за реализиране на наказателна отговорност с настъпването на определени общественоопасни последици. Следователно със самия факт на пропускане от страна на дееца в посочения в чл. 227б, ал. 1 от НК срок да извърши определено действие, престъплението е довършено. Друг обективен признак на състава по чл. 227б, ал. 1 от НК е търговецът да е изпаднал в неплатежоспособност, защото именно това той е длъжен да заяви пред съда и същевременно е важно да се установи какво значи търговецът да е спрял плащанията, защото именно от този момент възниква неговото задължение за заявяване и започва да тече 30-дн. срок. Легално определение на неплатежоспособността е дадено с разпоредбата на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, според която неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане. Неплатежоспособността е състояние на длъжника – обективно състояние, което не зависи от неговата воля. За да е налице неплатежоспособност по см. на чл. 608 от ТЗ, най-напред трябва да е налице неизпълнение на едно парично задължение. То трябва да е изискуемо, като изискуемостта се определя по правилата на чл. 69 и сл. от ЗЗД. На следващо място, трябва да се касае за парично задължение по търговски сделки или публичноправно задължение, свързано с търговската дейност на длъжника. Общото определение на понятието търговска сделка е дадено в чл. 286 от ТЗ, а на публичноправните задължения в ДОПК. Най-накрая, за да е налице неплатежоспособност е необходимо длъжникът да не е в състояние да изпълни паричното задължение. Неплатежоспособността не трябва да има временен характер, да е преходно, краткотрайно състояние. Спирането на плащанията е другият признак от обективна страна на престъплението. Значението му е, че той поставя началото, от което започва да тече 30-дн. срок, в който търговецът е длъжен да заяви, че е изпаднал в неплатежоспособност. Двете понятия “неплатежоспособност” и “спиране на плащанията” по своята вътрешна същност не се различават. В основата им стои обективната невъзможност на длъжника да изпълни едно свое задължение. Разликата между двете основания се състои в меродавния момент на проявление на тази липса на възможност да се платят изискуемите парични задължения. Неплатежоспособността на длъжника може в определен период от време след възникването си да не е известна на останалите участници в търговския оборот, на длъжниковите кредитори. Моментът, в който, образно казано “тя излезе на светло”, става достояние на кредиторите, е моментът, в който плащанията спират. От субективна страна престъплението е умишлено. Деецът трябва да съзнава, че е неплатежоспособен и същевременно, че е спрял плащанията, т.е. не е изпълнил поради невъзможност едно свое изискуемо парично задължение. У него трябва да съществува увереността, че това е трайно, непреходно, обективно състояние на неговото имущество. И като съзнава това, умишлено да не го заяви пред компетентния съд в 30-дн. срок от момента на спиране на плащанията. Съобразно втората алинея на чл. 227б от НК, с наказанието по ал. 1 се наказват и лицата, които управляват и представляват търговско дружество или кооперация, ако в 15-дн. срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност. Една от разликите по този състав в сравнение с този по ал. 1 е в субекта на престъплението. Тук това е управителят или представляващия търговското дружество или кооперация. Кои са лицата, които управляват и представляват търговсикете дружества следва да се търи в ТЗ. Според последния търговски дружества са: събирателното дружество, командитното дружество, дружеството с ограничена отговорност, акционерното дружество, командитното дружество с акции. Съобразно ТЗ органите на управление на АД и ООД са общото събрание и управителя, който организира и ръководи дейността на дружеството съгласно решенията на общото събрание. Решението да се поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност е израз на правомощието да се прекрати дружеството и затова не е от компетентността на неговия управител. Следователно управителят не е задължен да иска от съда откриване производство по несъстоятелност, а от тук и субект на престъплението по чл. 227б, ал. 2 от НК, тъй като за да е бездействието релевантно за наказателната отговорност на субекта, той трябва да е правно задължен да действа. От друга страна общото събрание като келективен орган не може да бъде субект на престъплението по чл. 227б, ал. 2 от НК с оглед възприетия принцип в наказателното право, че наказателната отговорност е лична. Изпълнителното деяние е същото като това на чл. 227б, ал. 1 от НК, с тази разлика, че в ал. 1 се говори за незаявяване, а ал. 2 изисква “непоискване от съда да открие производство по несъстоятелност”. Производството по несъстоятелност се открива освен при неплатежоспособност, но и при свръхзадълженост. Тъй като обаче признак на състава по ал. 2 на чл. 227б от НК е изискването за начало на 15-дн. срок да се счита моментът на спиране на плащането, а този признак е свързан единствено с неплатежоспособността, не и със свръхзадължеността. Следователно при свръхзадълженост от задълженото лице не може да се търси наказателна отговорност за неговото бездействие. Наказателна отговорност е предвидена и за прокуриста ако не е изпълнил задължението си в 7-дн. срок да уведоми търговеца за неплатежоспособността /чл. 227б, ал. 3 от НК/, както и за лицата, които, като са били длъжни да уведомят БНБ за изпадане на банката в неплатежоспособност, съгласно ЗКИ, не са сторили това. Изтегляне 0.89 Mb. Сподели с приятели:
|