Наказателно право
Изнудване по чл. 213а, ал. 1 от НК
Изтегляне 0.89 Mb.
|
Свързани:
162637256138562
| Изнудване по чл. 213а, ал. 1 от НК.
Чл. 213а. (1) Който с цел да принуди другиго да се разпореди с вещ или със свое право или да поеме имуществено задължение го заплаши с насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за него или негови ближни... Изпълнителното деяние на изнудването по чл. 213а, ал. 1 от НК може да бъде осъществено само чрез действие и представлява заплашване – застрашаване с бъдещо деяние. Средствата, с които деецът предизвиква страх у пострадалия, са изчерпателно изброени: насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за жертвата или негови ближни. Заплашване с насилие е довеждане до знанието на пострадалия, че в бъдеще ще бъде упражнена някаква форма на физическо въздействие върху личността на жертвата или на негови ближни. Заплашване с разгласяване на позорни обстоятелства – твърдение пред пострадалия, че факти, които са от естество да накърнят обществената оценка за него, ще бъдат съобщени на трети лица. За да възникне целеният от субекта страх у жертвата, е необходимо тези обстоятелства, от една страна, да съществуват действително, а, от друга – да не са обществено достояние. Те трябва да са свързани с личността на жертвата или на негови ближни. Застрашаване с увреждане на имущество – може да се отнася както до застрашаване с унищожаване или повреждане на имуществото на жертвата, а така също и на негови близки. Застрашаване с противозаконно действие с тежки последици – тези последици могат да бъдат предизвикани както в правната сфера на жертвата, така и на негови близки. Противозаконното бездействие не е годно средство за заплашване. За изнудването по чл. 213а, ал. 1 от НК също е необходимо деецът да доведе до знанието на пострадалия какво поведение иска последният да осъществи. Деецът трябва да поиска от пострадалия да се разпореди с вещ или със свое право или да поеме имуществено задължение. Изнудването по чл. 213а, ал. 1 от НК е формално престъпление, в което не се изисква настъпването на имуществени вреди или на какъвто и да е резултата. Довършено е със самото заплашване, с упражняването на заплахата /не се изисква пострадалият да е мотивиран/. Субект на изнудването по чл. 213а, ал. 1 от НК е всяко наказателноотговорно лице. От субективна страна изнудването по чл. 213а, ал. 1 от НК може да бъде осъществено само с пряк умисъл и освен това е необходима и особена цел. Прекият умисъл включва съзнание у дееца за това, че пострадалият не желае да се разпореди с определена вещ или друго свое право, нито пък да поема имуществени задължения. Субектът предвижда, че вслествие на заплашването у жертвата може да възникне страх, което е неговата пряка цел. Особената цел, която деецът преследва, е да принуди пострадалия да извърши известни разпоредителни действия или да поеме имуществено задължение въпреки нежеланието на жертвата да стори това. Изтегляне 0.89 Mb. Сподели с приятели:
|