Наказателно право
Предмет на престъплението е имущество, придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние. Формите на изпълнителното деяние
Изтегляне 0.89 Mb.
|
Свързани:
162637256138562
| Предмет на престъплението е имущество, придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние.
Формите на изпълнителното деяние са две: 1. извърши финансова операция или сделка с имущество; 2. прикрива произхода, местонахождението, движението или действителните права върху имущество. И двете форми се осъществяват чрез действие. Посредством така извършените дейтвия се укрива престъпния произход на предмета и в този смисъл имотната облага се “легализира”. Двете форми на изпълнителното деяние се намират в отношение на вид към род, което значи още и отношение на специална и следователно прикриването ще бъде налице, доколкото не е осъществена другата форма – извършване на фактически операции или сделки. Другият основен състав на изпирането на пари е даден в ал. 2 на чл. 253 от НК. Съгласно този текст, наказанието по ал. 1 се налага и на този, който придобие, получи, държи, използва, преобразува или спомогне по какъвто и да е начин за преобразуването на имущество, за което знае или предполага към момента на получаването му, че е придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние. Изпълнителното деяние тук се изразява в шест форми - придобие, получи, държи, използва, преобразува или спомогне по какъвто и да е начин за преобразуването на имущество. Тези форми на изпълнителното деяние ще служат за окачествяване на съответното поведение на дееца при съобразяване на съотношението им с формите на изпълнителното деяние по ал. 1. Защото напр. преобразуването на имущество може да стане чрез извършването на правна сделка и тогава ще се прилага текста, който се отнася за този конкретен вид изпиране. От субективна страна формата и видът на вината са прекият умисъл. Деецът трябва да съзнава или предполага, че имуществото е било придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние. С разпоредбите на ал. 3-5 на чл. 253 от НК са предвидени квалифицирани състави на изпирането на пари, когато деянието е извършено: 1. от две или повече лица, сговорили се предварително, или от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група; 2. два или повече пъти; 3. от длъжностно лице в кръга на службата му; 4. чрез откриване или поддържане на сметка във финансова институция под фиктивно име или под името на лице, което не е дало своето съгласие за това. (4) деянието по ал. 1 и 2 е извършено със средства или имущество, за които деецът е знаел или е предполагал, че са придобити чрез незаконен трафик на наркотични вещества и/или техни аналози, и/или прекурсори. (5) Когато средствата или имуществото са в особено големи размери и случаят е особено тежък. Престъплението по чл. 253 от НК се различава от вещното укривателство. Престъплението по чл. 253 от НК няма нито обективния признак на вещното укривателство по чл. 215 – деецът не е участвал в първичното престъпление, нито субективния признак – деецът да е имал цел да набави за себе си или другиго имотна облага. Съгласно чл. 253а от НК, наказуемо е и приготовлението за това престъпление. Престъплението нецелева употреба на бюджетни средства е предвидено в чл. 254а от НК. Според ал. 1 на този текст, длъжностно лице, което в нарушение на бюджетен закон или подзаконов акт по прилагането му се разпореди с бюджетни средства или със средства с целево предназначение не по предназначението им, се наказва ... Изтегляне 0.89 Mb. Сподели с приятели:
|