Наказателно право
Изтегляне 0.89 Mb.
|
Свързани:
162637256138562
| Видове документи. Документите биват твърде разнообразни. Те могат да бъдат подразделени въз основа на различни критерии:
Официални и частни документи. Разграничението се прави на плоскостта на това, дали авторът на документа действува при документирането като частно лице /от свое име или като представител на другиго/ или в качеството си на длъжностно лице, което в рамките на предоставената му компетентност осъществява по този начин едно служебно действие и ангажира съответната организация. Това следва от изричното определение на чл. 93, т. 5 от НК, според което официален е документът, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложените му функции. От тук и по аргумент от обратното във всички случаи, когато документът не е съставен от длъжностно лице, действуващо в служебното си качество, той се явява частен документ. Първото нещо, което трябва да се подчертае във връзка с характера на официалния документ е, че се касае до документиране, извършено от длъжностно лице в широк смисъл. На следващо място, документът трябва да бъде издаден в кръга на службата на длъжностното лице, т.е. при наличието на една негова основна компетентност в тази област, като конкретна служебна проява в рамките на тази компетентност. Ако деецът изобщо не притежава такава основна компетентност, ще имаме “присвояване на власт”, макар че по външен вид документът може да притежава всички формални елементи на редовен официален документ. На следващо място официалният документ трябва да бъде издаден при спазване на установения ред и форма, определени от съответния нормативен акт. Диспозитивни и удостоверителни документи. Диспозитивни са документите, които изразяват едно първично изявление на техния автор, в което не се отразяват факти или обстоятелства извън самото изявление. Официални диспозитивни документи са напр. заповеди, разрешения, разпореждания и др. Частни диспозитивни са напр. договор за покупко-продажба, дарение и др. При тези документи, доколкото изявлението не се позовава на констатация относно известни съществуващи извън него факти, не може да се поставя въпрос за вярно или лъжливо съдържание. Удостоверителните документи имат функцията да материализират такива изявления, съдържанието на които отразява съществуващи извън тях факти или изявления на други лица с правно значение. Официален удостоверителен документ е например диплом за завършено образование. Частен удостоверителен документ е например разписка. Тъкмо удостоверителната функция на тази категория документи се явява засегната в случаите на лъжливо документиране. Истински и неистински документи. Истински е документът, чийто привиден автор е наистина лицето, което в действителност е изразило едно свое конкретно изявление. Обратното, неистинският документ затова е неистински, защото неговият привиден автор не е действителния му автор. Документът съдържа известна неистина, обаче в една именно определена накоса: относно автора на документа, относно произхода на документа от едно или друго лице. Без значение в това отношение е съдържанието на документа – дали последният отразява вярно или лъжливо обективните факти /никой няма право да изготвя документ от чуждо име, даже ако в него изразява вярно съществуващи обстоятелства. Втората форма на неистинския документ е подправения документ. При нея деецът използва за своите цели предварителна даденост на съществуващ и истински документ – изготвен именно от лицето, което фигурира като негов автор и тъкмо този съществуващ истински документ бива използван от дееца чрез преправка, т.е. чрез внасяне промени в съществените елементи на неговото съдържание, които водят до засягане на тези елементи на изразеното в него мисловно съдържание и правно значение. В резултат на преправката се създава такова положение, при което привидният автор не е действителният съставил документа в неговия преправен вид, поради което и преправеният документ по своите особености се явява вид на неистинският документ. Неистински могат да бъдат както официалните и частните документи, така и диспозитивните и удостоверителните. Ако документът е изготвен от лицето, което го подписва, с указание на някакво качество, каквото последният не притежва – документът остава истински /с оглед произхода му от определено физическо лице, което фигурира като негов автор/, като в подобни случаи може да се постави въпроса за присвояване или привишаване на власт, ако се претендира служебно качество, или за някаква измама – ако се заблуждава трето лице относно наличността на представителна власт, предоставена от честно лице. Изтегляне 0.89 Mb. Сподели с приятели:
|