Наказателно право
Изтегляне 0.89 Mb.
|
Свързани:
162637256138562
- Навигация на страницата:
- 25. Лъжливо документиране.
| Подправка на частен документ – чл. 309 от НК.
Деянието по чл. 309 от НК е двуактно престъпление. От обективна страна трябва да е налице както съставяне на неистински или преправяне на истински частен документ, така и неговата употреба от дееца, за да докаже съществуването или не, прекратяването или изменението на някое право, задължение или правоотношение. По този състав престъплението ще е довършено с използването на документа – чрез представянето му пред съответното длъжностно лице или частно такова. Преди това ще е налице опит. Не е необходимо съответното длъжностно или частно лице да е било действително заблудено относно истинността на документа. Още по-малбо се изисква от подправката и употребата на документа да е настъпила някаква конкретна вреда за другиго. Друга особеност на престъплението по чл. 309 от НК е, че деецът може да извърши първия акт – съставянето на неистински или преправен на истински частен документ сам или чрез друго лице, като и в двата случая има качеството на извършител. При наличието на втората хипотеза, въпросът за отговорността ще зависи от субективната страна на деянието. Когато има общ умисъл за съставянето, съответно преправянето и използването на документа, другото лице, осъществило първия акт на деянието, е съизвършител. При липсата на общ умисъл относно употребата на документа, ще е налице посредствено извършителство. От сбуктивна страна подправката на частен документ е умишлено престъпление, като умисълът на дееца трябва да обхваща още от първия момент двата акта на изпълнителното деяние: подправката и употребата /именно субективната страна на престъплението по чл. 309 от НК го отграничава от употребата на неистински частен документ като самостоятелно престъпление/. Подправката на официален и частен документ е квалифицирана с оглед субекта, а именно: когато деянието е извършено от длъжностно лице във връзка с неговата служба – когато се касае до официален документ, законът изисква деецът да извърши подправката в кръга на службата си, а във втория случай да се касае до такъв частен документ, който му е поверен по силата на служебното му положение. Следва да се отбележи, че когато се касае до засягане на частен документ престъплението е довършено с факта на подправката – за разлика от положението при общия състав на подправката на частен документ по чл. 309 от НК, който изисква освен това още и употребата на документа. Документната подправка по чл. 315 от НК се изразява в съставяне на неистински документ чрез специфични методи, визирани в двете алинеи на нормата. По см. на ал. 1, деецът съставя неистински документ като попълва лист, предварително подписан от издателя му, със съдържание, несъответстващо на волята на пописалия го. При вотрата хипотеза на чл. 315 от НК, деецът чрез измама склонява друго лице да подпише документа, който не съответнства на волята му, напр. чрез поставяне на въпросния документ сред много други за подпис. Привилегировани състави за документните престъпления по чл. 3087-310 от НК са предвидени за маловажни случаи, като трябва да се имат предвид обстоятелствата, при които е съставен или преправен документът, целта на подправката, характера на обществените отношения, които са засегнати от подправката, дали документът е използван или не – по какви причини, значимостта на засяганите от деянието права и отношения, личността на дееца. 25. Лъжливо документиране. С оглед системата на документните престъпления по гл. ІХ от НК, втората група престъпни посегателства, свързани със съставянето на документи, се изразява в т.нар. лъжливо документиране по чл. 311-314 от НК /първата група – подправка на документи по чл. 308-310 и чл. 315 от НК/. Характерно за тези посегателства е специфичния предмет, върху който се въздейства – само върху удостоверителен документ. Последните установяват съществуването или не извън тях на факти и обстоятелства с правно значение, които авторът възпроизвежда в документа /диспозитивните документи изразяват едно първично изявление на техния автор, в което не се отразяват факти или обстоятелства извън самото изявление/. С оглед на това не е налице удостоверителен документ, когато в него се съдържат не конкретни факти или обстоятелства, а предположениея за съществуването или липсата им. Поради това е възможно удостоверителните документи да са с вярно или невярно съдържание. При последните отразените в тях факти или обстоятелства не съответстват на обективната действителност. Когато се удостоверява съдържанието на диспозитивен документ, така съставеният удостоверителен документ ще бъде с невярно съдържание, ако не съответства на диспозитивния документ, като без значение ще бъде несъответствието между последния и действителния /т.е. дали разпореждането закрепено в него е изпълнено/. Предмет на лъжливо документиране по чл. 311-314 от НК може да бъде само истински удостоверителен документ /официален или частен/ с невярно съдържание. По аргумент от противното основание от чл. 93, т. 6 от НК, истински документ е този, който представлява писмено изявление на лицето, което действително го е съставило. Лъжливото документиране по чл. 311 от НК е налице, когато длъжностното лице в кръга на службата си състави официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства или изявления, като от субективна страна е необходимо то да е извършено с цел така изготвения документ да бъде използван като доказателство за тези обстоятелства или изявления. Субект на престъплението по чл. 311 от НК може да бъде само длъжностно лице, в кръга на службата на което влиза задължението да отразява истината при съставяне на удостоверителен документ. Ако деянието е извършено от длъжностно лице, но извън кръга на службата му, не е налице лъжливо документиране по чл. 311 от НК /следва да се прецени не е ли налице престъпление по чл. 308, 310, 274, ал. 1 от НК и др./. Деянието ще е несъставомерно по чл. 311 от НК и когато е извършено от лице, което обаче не е длъжностно по смисъла на закона. От обективна страна, изпълнителното деяние се изразява в съставяне на истински официален документ с невярно съдържание. То може да се извърши по три начина: - да бъде изготвен от самия деец – длъжностно лице; - деецът да нареди на свой подчинен или му продиктува съдържанието на документа с тези неверни обстоятелства, след което го подписва; - длъжностното лице подписва изготвен от друго лице документ като съзнава, че отразените в него факти или обстоятелства са неверни, но го прави с цел използването му като доказателство за тях. Когато документът се съставя, респ. подписва едновременно от повече лица, всички те ще бъдат съизвършители, ако действуват със съзнание, че внасят в документа неверни обстоятелства. Ако умисълът е даден само у някои от тях, който заблуждава другите, единствено той ще носи отговорност по този текст. Престъплението по чл. 311 от НК е довършено със самото съставяне на документа с невярно съдържание. Не се изисква причиняването на вреда или друг резултат. Не може да се търси отговорност едновременно и за съставянето и за използването на документа с невярно съдържание, съответно на неистински или преправен документ, поради което наличието на документна измама по чл. 212 от НК изключва приложението и на документните престапления по чл. 308-316 от НК. Отговорността за документно престъпление изключва отговорността и за престъпление по служба по чл. 282 и сл. от НК. Възможна е обаче и реална съвкупност между двете деяния /използва служебен превоз за лични нужди, след което съдаде документ с невярно съдържание, за да докаже, че привозът е обществен и да се освободи от задължението да заплати следващите се такси, ще отговаря по чл. 282 и чл. 311 от НК/. От субективна страна, престъплението по чл. 311 от НК се извършва с пряк умисъл – необходимо е деецът да съзнава, че при съставянето на документа внася в него неверни обстоятелства и наред с това да цели така съставеният документ да бъде използван като доказателство за тези обстоятелства. В противен случай, при отсъствието на подобни представи, ще е налице несъставомерност на деянието по чл. 311 от НК от субективна страна. За съставомерността на деянието по чл. 311 от НК е от значение наличието на особена цел, която преследва деецът, а именно така съставеният документ да бъде използван. Не е необходимо тази цел да бъде реализирана. В случай, че документът вече е бил използван и в резултат на това деецът – длъжностно лице получи без правно основание чуждо имущество, престъпната дейност следва да се квалифицира не по чл. 311 от НК, а евентуално по чл. 202 от НК /съставно длъжностнно присвояване или опит към него/, или съответно по чл. 212 от НК – документна измама. Когато целта е не само документът да бъде използван, но и чрез него да се получи чуждо имущество без правно основание е налице документна измама по чл. 212 от НК. В чл. 311, ал. 2 от НК е предвиден привилегирован състав за лъжливото документиране – в маловажни случаи. Дали случаят е маловажен следва да се изхожда от нормата на чл. 93, т. 9 от НК – да се имат предвид обстоятелствата, при които е съставен документът, целта на удостоверяването на неверните факти и обстоятелства, характера на обществените отношения, застрашени от невярното документиране, личността на дееца и др. Изтегляне 0.89 Mb. Сподели с приятели:
|