Наказателно право
Изтегляне 0.89 Mb.
|
Свързани:
162637256138562
| Изпълнителното деяние на самоуправството се изразава в самоволно, не по установения от закона ред, осъществяване на едно действително ии предполагаемо чуждо или принадлежащо на дееца право.
На първо място трябва да е налице едно претендирано от дееца право. Без значение е дали то е действително или предполагаемо. За съставомерността на самоуправството е от значение убеждението на лицето, че правото съществува. Ако такова убеждение липсва, извършеното не може да се квалифицира като самоуправство. Когата се касае за предполагаемо право, деецът добросъвестно се заблуждава, че то съществува. Такова заблуда може да се отнася само до съществуването на правото, не и до реда, по който то може да бъде реализирано. Затова изземването на собствени вещи, които се намират във владението на друго лице, ако е извършено самоволно, се явява самоуправство. Не е налице самоуправство, а престъпление против собствеността, когато се отнемат лични вещи на пострадалия, без неговото съгласие, заради непогасено парично задължение към дееца. На следващо място, за съставомерността на самоуправството, е необходимо претендираното от дееца право да е оспорено от другиго. Оспорвано може да бъде както самото право, така и редът по който се осъществява. На трето място, претендираното право трябва да бъде осъществено от дееца самоволно, не по установения от закона ред. Това означава, че за реализирането на съответното право съществува законов ред, с който деецът не се съобразява и от неговите действия настъпва провяна в съществуващото до тогава положение. Ако действията от страна на дееца са били извършени по установения ред, т.е. не самоволно, няма самоуправство по см. на чл. 323 от НК, дори и когато е налице оспорване на тези му действия от трети лица, вкл. и държавни органи. За съставомерността на самоуправството е необходимо самоуправната проява да не представлява маловажен случай. Преценката за това се прави по аргумент на противното от чл. 93, т. 9 от НК. От субективна страна, самоуправството е умишлено престъпление. Деецът трябва да съзнава, че когато извършва промяна на съществуващото фактическо положение, като осъществява съответното право, нарушава установения от закона ред, както и че липсва съгласие за това от страна на засегнатото лице. Изтегляне 0.89 Mb. Сподели с приятели:
|