Наказателно право
Хулиганството е квалифицирано
Изтегляне 0.89 Mb.
|
Свързани:
162637256138562
- Навигация на страницата:
- 27. Общоопасни престъпления.
| Хулиганството е квалифицирано когато:
1. Е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред. Според ВС в този случай извършителят не прекратява непристоъните си действия въпреки намесата на съответните органи и лица. Приема се, че съпротивата, която им се оказва не може да се квалифицира като отделно, самостоятелно престъпление по чл. 269-270 от НК, тъй като тя е квалифициращ признак от състава на хулиганството. Когато обаче хулиганските действия са съпроводени с посегателство срещу личността – телесна повреда, обида, клевета, ще е налице съвкупност между съответните престъпления и квалифицирания състав на чл. 325, ал. 2, пр. 1 от НК. Този квалифициращ признак ще е налице, когато съпротивата спряво органа на властта или представителя на обществеността е оказана при изпълнение на задълженията им по опазване на обществения ред. 2. Когато по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм. Този квалифициращ признак ще е налице, когато непристойните действия на дееца са особено нагли и безсрамни, грубо нарушават морала, като тук се включват и развратните действия, извършени публично и създаващи възмущение сред гражданите. 3. Когато по своето съдържание се отличават с изключителна дързост, т.е. когато в много груба форма се засягат обществените или личните интереси и те упорито не се прекратяват, като така се изразява пренебрежително отношение към обществените порядки. В тази хипотеза с хулиганските действия се скандализира обществото, те показват грубо нахалство и тежко оскърбление. Този квалифициращ признак е осъществен, когато извършените хулигански действия сами по себе си представляват престъпление /напр. телесна повреда/. Хулиганството се отличава с изключителна дързост и когато конкретните непристойни действия са съпроводени с употреба на огнестрелно оръжие, тъй като то съдържа опасност за живота на повече хора. Ако дързостта и цинизмът в хулиганското поведение на дееца не е изключително, следва да се приложи основния състав по чл. 325, ал. 1 от НК. 4. По-тежко наказание за хулиганството е предвидено и когато е извършено повторно /чл. 325, ал. 3 от НК/ и когато представлява опасен рецидив /чл. 325, ал. 4 от НК/. Разграничение между хулиганството по чл. 325 от НК и дребното хулиганство по Указа за борба с дребното хулиганство. Дребното хулиганство по УБДХ не е престъпление, а административно нарушение. В УБДХ то е очертано посредством неизчерпателно изброени примерни прояви – ругатни, псувни, оскърбително отношение и държане към гражданите, скарване и др. действия, с които се нарушава обществения ред и спокойствие, но които поради по-ниската си степен на обществена опасност не представляват хулиганство по см. на НК. Според Постановление 2/74г. на Пленума на ВС, разграничителен критерий е степента на обществена опасност на деянието, както и характеризиращите ги признаци, визирани съответно в НК и в УБДХ. При преценката дали дадено поведение съдържа признаците на престъпление по чл. 325 от НК или е обикновена укорима простъпка, за която еветуално следва да се наложи административна санкция, следва да се имат предвид естеството, съдържанието, времето, мястото и начина на извършването. Признак за разграничение е и наличието или липсата на престъпен резултат, тъй като при дребното хулиганство не се изисква грубо нарушение на обществения ред, нито явно неуважение към обществото. Устройване и участие в хазартни игри. Устройването и участието в хазартни игри е уредено в чл. 327 от НК и включва няколко състава: - устройване на хазартни игри без разрешение – ал. 1; - устройване на хазартни игри с разрешение, но не на определените за това места – ал. 2; - системно участие в хазартни игри, като се знае, че са организирани без разрешение – ал. 4. Чл. 327 от НК има предвид два вида субекта – този, който устройва игрите и този, който участва в тях. Първият състав обхваща устройването на хазартни игри. Устройването на хазартни игри трябва да е без съответното разрешително. По този начин се нарушава съответния ред, по който се разрешва извършването на такава дейност. Втората алинея предвижда отговорност за устройване на хазартни игри, но не на определеното за това място. В този случай поначало извършителят има съответното право да устройва хазартни игри, но не се съобразява с мястото където трябва да ги провежда. Третата алинея предвижда два квалифицирани случая – ако деянието е извършено повторно или ако представлява особено тежък случай. Квалифицираните случаи се отнасят до ал. 1 и 2 на чл. 327 от НК. Повторност ще бъде налице ако деецът е осъждан по някоя от първите две алинеи на чл. 327 от НК. За да се изясни кога случаят е особено тежък следва да се излезе от определението на чл. 93, т. 8 от НК: Особено тежък случай е този, при който извършеното представлява с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства ракрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Наказателна отговорност възниква за участието в хазартни игри, но при наличието на две условия: участието да е системно и участникът да знае, че хазартните игри са организирани без разрешение. 27. Общоопасни престъпления. Общоопасните престъпления са очертани в гл. ХІ от Особената част на НК. Характерно за гл. ХІ е, че тя е единствената, която е обособена не съобразно родовия обект на престъпленията включени в нея, а с оглед на това, че те разкриват обща опасност. Престъпленията се наричат общоопасни, защото с тяхното извършване се създава опасност за засягане на лични и имуществени права и интереси на един широк и предварително неопределен широк кръг лица. Общоопасните престъпления включени в гл. ХІ от НК са групирани в пет раздела: раздел І “Престъпления, извършени по общоопасен начин или с общоопасни средства” – чл. 330-339б от НК; Изтегляне 0.89 Mb. Сподели с приятели:
|