Наказателно право
Изтегляне 0.89 Mb.
|
Свързани:
162637256138562
- Навигация на страницата:
- Умишлен палеж /чл. 330 от НК/.
- Субект
- Изпълнителното деяние
- От субективна страна
раздел ІІ “Престъпленя по транспорта и съобщенията” – чл. 340-348б от НК; раздел ІІІ “Престъпления против народното здраве и против околната среда” – чл. 349-356 от НК; раздел ІV “Други общоопасни престъпления” – чл. 356а-356в от НК; раздел V “Престъпления при използване на атомна енергия за мирни цели” – чл. 356г-356ж. Престъпленията включени в раздел І се характеризират с начина на извършването им, с който се създава обща опасност или с това, че при тяхното извършване се поставят или оставят в действие общоопасни средства, каквито са огън, вода, взривни вещества и др. Умишлен палеж /чл. 330 от НК/. Съгласно чл. 330, ал. 1 от НК, който запали сграда, инвентар, стоки, замеделски или други произведения, гора, мишини, рудник или друго имущество със значителна стойност, се наказва за палеж. Субект на умишления палеж е всяко наказателноотговорно лице. Предмет на престъплението може да бъде движимо или недвижимо имущество, което има значителна стойност. Стойността на запаленото имущество се определя от нейния абсолютен размер в пари към момента на палежа. Имуществото има значителна стойност ако по пазарни цени тя е поне няколко хиляди. В случаите, когато имуществото, предмет на престъплението, не е със значителна стойност и е чуждо на дееца, отговорността за последния е по чл. 216 от НК – унищожаване и повреждане. Без значение за състава на престъплението е дали запаленото имущество е лична собственост на дееца или не. Изпълнителното деяние се изразява в запалване предмета на престъплението. То може да бъде осъществено чрез действие или бездействие. За да е довършен палежът е необходимо подпалената вещ да може да гори самостоятелно. Размерът не причинените вреди не е признак на състава. От субективна страна престъплението е умишлено – пряко или евентуален умисъл, но деецът не трябва да има за цел отслабване на властта или създаване на затруднения, защото тогава ще се касае до диверсия по чл. 106 от НК. Умишленият палеж е квалифициран, когато: ако палежът е представлявал опасност за живота на някого /чл. 330, ал. 2, т. 1 от НК/. Тази опасност трябва да бъде конкретна и реална /не е необходимо да е и реализирана/. Тя трабвя да е налице по отношение на лице, различно от дееца. По отношение на тази опасност деецът трябва да има непредпазливо отношение. Ако е имало опасност пожарът да се разпостре и върху други имоти със значителна стойност /чл. 330, ал. 2, т. 2 от НК/. Не е необходимо друготно имущество дас е намира в непосредствена близост, важното е да е имало конкретна възможност за разпростиране на пожара при съществуващи конкретни възможности за разпространяване на пожара при съществуващи конкретни условия. Не е необходимо тази възможност да е реализирана. Ако запаленото имущество има историческа, научна или художествена стойност или ако в запаленото помещение се пазят предмети, които имат такава стойност /чл. 330, ал. 2, т. 3 от НК/. Ако палежът е извършен от лице, което действа по поръчка или в изпълнение на решение на организация или група по чл. 321а или организирана престъпна група /чл. 330, ал. 2, т. 4 от НК/. Ако запалената гора или друго имущество със значителна стойност се намира в защитена територия /чл. 330, ал. 2, т. 5 от НК/. Други квалифицирани състави са дадени в чл. 330, ал. 3 от НК, но те намират приложение само във връзка със случаите по чл. 330, ал. 2, не и по осъществяване на основния състав на палежа. Първата хипотеза на чл. 330, ал. 3 от НК е при осъществяване на някой от квалифицираните състави по ал. 2 на чл. 330 да са настъпили значителни вреди. Ако обаче квалифициращият елемент липсва, макар и от палежа да са настъпили значителни вреди, отговорността ще бъде по основния състав. Втората хипотеза на чл. 330, ал. 3 от НК е при осъществяване на някой от квалифицираните състави по ал. 2 на чл. 330 да е последвала смъртта на някого. И тук деецът иска или допуска възникването на пожара, но отношението му към настъпилата смърт е отрицателно. Квалифицираният умишлен палеж по чл. 330, ал. 3, пр. 2 от НК поглъща непредпазливо причинената смърт. Ако по отношение на смъртта деецът е действал с умисъл, не може да се приложи разпоредбата на чл. 330, ал. 3, пр. 2 от НК, а ще е налице идеална съвкупност от престъпления – умишлен палеж по чл. 330, ал. 1 и умишлено убийство по чл. 115 и сл. от НК. Изтегляне 0.89 Mb. Сподели с приятели:
|