Субект на престъплението по чл. 341а от НК може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Изпълнителното деяние по ал. 1 на чл. 341а от НК представлява поставяне във въздухоплавателно средство такова опасно устройство или вещество, което може да го разруши или повреди така, че обективно да доведе до негодност на същото в полет или до застрашаване сигурността му в полет.
От субективна страна престъплението е умишлено /в учебника за МВР и непредпазливо/.
Изпълнителното деяние по ал. 2 на чл. 341а от НК има две форми: Първата негова форма е разрушаването или повреждането на съоръжение за ръководство на въздухоплаването, което обективно води до застрашаване сигурността на въздухоплавателно средство в полет.
Предмет на засягането са различни наземни апаратури, които се използват за управление на полетите.
Втората форма на изпълнителното деяние е съобщаване на информация или даване на сигнал, които са лъжливи, поставяне на лъжлив знак или премахване на знак, предназначени за обезпечаване сигурността на движението.
Съобщаването на информация става най-често устно – чрез радиовръзка между пункта за управление на движение и въздухоплавателното средство. Понякога тази информация може да се предаде и чрез светлинни или звукови сигнали.
Знаците трябва да са предназначени за постоянно информиране на въздухоплавателните средства. Знакът се смята премахнат не само когато липсва, но и когато бъде увреден по такъв начин, че да загуби информационната си стойност. За преместване на знака е предвидена отговорност по чл. 344 от НК.
От субективна страна деянието по ал. 2 на чл. 341а от НК е умишлено /пряк умисъл/.
Изпълнителното деяние по ал. 3 на чл. 341а от НК представлява извършване насилие спрямо лице, което е на борда на въздухоплавателно средство в полет. Въздухоплавателното средство трябва да бъде в полет. Насилието може да се изрази както в употреба на физическа сила, така и в различните форми на заплашване. Насилието трябва да бъде от такова естество, че обективно да води до застрашаване сигурността на полета. Извършването на деянието не следва да представлява друго по-тежко престъпление – ще се отговаря в този случай за по-тежкото престъпление.
