Направо към навигационните връзки, личните инструменти или формуляра за търсене

МИСЪЛТА

Ако мисълта в Черния век е била около човека или магнетизмът се е разпространявал на малки разстояния, то в Новия век мисълта е безгранична. (7–54)

Не мозъчното вещество мисли, а мисълта се ражда в огнените центрове. (9–234)

Мисълта е не само неразрушима, но тя и нараства в пространството. (11 –245)

Има само две наслаждения за хората — мисленето и екстазът на красотата. Само при тях може да се придвижи човек към високите сфери. Затова е нелепо да се говори за мъките на мислителя или твореца. Те не се измъчват, а се радват. Но за някои радостта е в безумието и безделието. (12–85)

Мисълта е рефлекс на духа и затова движението на мисълта е неимоверно бързо. Само след много степени по скалата за бързина започва изчисляването на скоростта на светлината. (2.3.V.14)

Мисълта може да бъде видяна и измерена. Като духовна същност тя не може да бъде унищожена, но може да и бъде противопоставена подобна на нея с по-голям потенциал. (6–211)

Мисълта не умира в пространството. Няма предел за нейното разпространение. Там тя се превръща в енергия, чист огън, от който възниква нова съзидателна мисъл, която отново се приобщава към огъня. Такъв е кръговратът на енергията. Нека в сърцето си човек прецени каква мисъл ще му бъде пристойна. (12–378)

Мислената енергия живее в пространството и никой не знае предела на нейното разпространение. Но болшинството земни мисли са слаби и вяли, и затова те се разтварят в пространството по-лесно, отколкото съсредоточените мисли. Човек може да няма нищо против някои негови мисли да станат общо достояние, но много свои помисли желае да съхрани в тайна. Затова той трябва да се грижи за чистотата на мисленето сди, което ще бъде действие за благото на човечеството и може да приближи сроковете на еволюцията. Ако всички мисли на човечеството в сегашното му състояние оставаха да живеят в пространството, каква опасна бъркотия на енергиите би се получила. (12–587)

Мисълта не изчезва в пространството, но има разлика между мислите, излетели без предназначение и мисълта, изпратена с определена цел. Мисълта звучи в пространството и това не трябва да се разбира символично, а в буквален смисъл. Има много предания, в които се казва, че определени събития са били предизвестявани със звучащи явления. Не събитията звучат, а съпровождащото ги напрежение на мислите. (1 3–224)

Има мисъл, водеща навътре, при която повърхността на духа не се люшка и друга мисъл, летяща в пространството като ядро, носещо заряд със взрив. Откритите центрове обвиват мисълта с цвета на човека и така физически се образува лъч. Така се сформира истинската индивидуалност. (2.2.ІV.2)

Може да се мисли с мозъка или със сърцето. Сега е времето на сърцето и ние трябва да съсредоточим нашите стремежи в това направление. Без да освобождаваме мозъка от труда, ние сме готови да признаем сърцето за двигател. (7–277)

Има два рода мислене. При единия мисълта се ражда от чувство, с други думи от сърцето, а при другия от ума, по съседство с разсъдъка. Саможертвата се ражда от сърцето. (13–13)

Човек може да мисли едновременно в три слоя. Не трябва да се смята, че земната мисъл ще бъде винаги по-лоша от тънката. Нерядко земната мисъл влече хората към достойни действия, а тънката лъкатуши по отдавна изживян път. Огнената искра ще бъде винаги безупречна, но трябва да може да се разпали. Тя може понякога и изобщо да не пламне. Особено силно въздействие се получава когато трите слоя съвпаднат. Но може да се наблюдава и случай, когато човек попада едновременно под три различни подбуждения. Спомнете си старата приказка, когато в един човек се вместяват и ангел, и дявол. Тези три деления са само основни. Всъщност такива деления са много повече. Трябва да се стремим към единение в мисленето, (13–303)

Далеч не всички мисли могат да се облекат във форма. Има мислена пушилка, която не само че е лишена от форма, но и се смесва с други такива кълба прах. (12–83)

Трябва да се разбере какво представлява малката мисъл. Тя като насекомо подсича всички най-силни подбуждения. И най-устойчивият характер се разклаща от пробожданията на малките мисли. Най-благородните решения се обезличават под слоя от срамни мисли. На подвига пречат преди всичко не толкова съмнението, колкото безформените мисли, породени от стари привички. Твърдя, че не е трудно да се освободим от привичките, ако пренасяме достатъчно време съзнанието в бъдещето. (7–523)

Даже великанът може да бъде спрян от малката мисъл, ако тя действа в дисонанс. Колко хора се оглеждат, стряскат, менят направлението и всячески оказват внимание на мимолетните мисли, даже не забелязвайки техния източник. (7–316)

Безпорядъчните мисли са като въшки и бълхи. Те поразяват финото вещество и донасят често смъртна отрова. Именно малките мисли са безумни и те са главното препятствие за сближение на Тънкия и плътния свят. (7–495)

Най-вредни от всички са тъй наречените неволни мисли. Всяка съзнателна мисъл вече съдържа някаква организираност, но най-лоши от всички са малките скитници, които без смисъл задръстват пътя. (4–234)

Ако съсредоточаването на мисълта е трудно, то понякога не е лесно да се избавиш пък от мисли. Лекарите са отбелязали така наречените натрапливи мисли. Такова състояние може да бъде не само от обсебване, но и от неподвижност на мозъчните центрове. Трябва да се постигне умението да се отстрани ненужната мисъл. За тази цел е необходимо да се правят малки упражнения, заставяйки се да се пренася мисълта чрез въображаемо масиране на мозъка и замествайки я с друго задание, но така, че предидущата изобщо да не оцветява следващата. (9–99)

Трябва да се изчиства мозъка постоянно от такива неканени гости, натрапливите мисли. Независимо от успеха, тези малки червей понякога успяват да прегризат и най-твърдото дърво. Те особено обичат да прегризват стълба на доверието. (9–100)

Огънят обгаря несъвършените мисли. Трябва да се унищожат бацилите на нисшите мисли, които са по-заразителни от всички болести. Трябва да се грижим не за произнесените думи, а за мислите. В течение на една дума се раждат десет мисли. (2–2.У.9)

Окраската на аурата се променя не само отосъзнатите мисли, цо в същата стелен действат и летящите мушици на нашия резервоар на духа, не достигащи до разсъдъка и паметта. Една мимолетна мисъл физически оцветява цялата аура. Няма тайни мисли. (2-З.У.14)

Поучително е да се състави книга за вредата от лошите мисли, както за самия себе си, така и за другите. Тези мисли се явяват източник на много заболявания. Не само сърдечните заболявания, но и болшинството стомашни и кожни болести са следствие на разрушителните мисли. (7–302)

Мислите не могат да бъдат вредни за здравето. Страшно е безсмислието. Мисълта е естествено начало на живота. (12–476)

Наличието на мислене е най-добрият очистител на организма. Ако видите нездрави учени, може безпогрешно да се каже, че при тях е налице неуравновесеност на мисленето с другите страни от живота. Ако те биха могли да водят уравновесен мислителен живот, те не само биха се ползвали с отлично здраве, но и не биха забелязвали времето. (13–226)

Сгъстяването на мислите може да бъде пагубно за сърцето. Като тежък газ, изгарящ съдовете, мисълта притиска сърцето. Както се казва: „Змия под сърцето“. Някога са знаели за необходимостта от предпазливост при мисленето. (7–161)

Чистото мислене е най-добрата дезинфекция. Трябва да се приеме мисленето като химическа реакция. (7–283)

Чистите мисли са като озон за пространството. Но да подхвърлиш чиста мисъл и да я покриеш с множество въжделения е равно на ужасен дисонанс. Не случайното благо възклицание, а съзнателният процес с продължителността си дава преимущество. Само съзнателността и неизменността дават последствия. Гледайте на чистите мисли не като на рядък небесен жител, слизащ по празниците, а като трапеза за вашите трудови делници. (2-З.VІ.20)

Дръжте мислите си чисти, това е най-добрата дезинфекция и най-знаменитото тоническо средство. (3–23)

Важно е навреме да се изпращат благи стрели, защото духът тогава чувства облекчение. Такава стрела на духа е подобна на мълния. Тя не само достига до определеното лице, но и очиства пространството от задръстването му с рояците чужди мисловни откъслеци. По-чистата стрела или по-силният магнит привлича към себе си сивите отломъци и ги носи обратно. По такъв начин сивите мисли се връщат в първоизточника си със своята тежест, но без вреда за другите. Тези сиви мисли като нагар се отлагат върху аурата и посеялият жъне. Практично е да се изпраща или добър призив, или заградителната формула: „Не ме докосвай!“ Именно тази формула съдържа в себе си най-малък обратен удар. Всяко злобно послание е непрактично. Може да се допусне мечът на възмущението на духа, но само в редки случаи, защото възмущението на духа износва обвивката. (3–45)

Егоистичното мислене привлича нисшите слоеве на материята, тъй като този начин на мислене обособява организма. Но когато мисленето се извършва в световен мащаб, получава се един вид група магнити и може да се получи достъп до висшите слоеве. (3–101)

Не само предлагаме на човечеството да мисли, но и да осъзнае астрохимическия момент на планетата, когато мисълта може да въздейства на атмосферата като химически инградиент. (4–45)

Мисълта като висша енергия е неразтворима и може да бъде отлагана. (6–95)

Мислите се наслояват здраво на различни предмети. Рядко някой може да си представи, че заобикаляйки се с отровени предмети той препятства сношението си с Висшите светове. (13–294)

Поразяващо е лекомислието на хората, които смятат, че с думи могат да унищожат следите на преминалите мисли. Припомнете си старата гатанка. „Какво не може да изгори? — Мисълта!“ Трябва да знаете колко сложно звучи пространството, пронизано от мили, толкова често нищожни и неприлични. Но ако кажете за химическата реакция на мисълта, ще ви помислят за побъркан. Заплаха, предупреждение, съвет няма да помогнат, докато пътникът в Тънкия свят не се сблъска със собствената си мислена преграда. Както е било написано на старата плоча: „Пътнико, не преграждай пътя си!“ (7–160)

Често мисъл несвойствена или случайна задълго мъти повърхността на океана на достиженията. Човек отдавна е забравил за своята мисъл, но тя продължава да лети пред него, осветявайки или затъмнявайки пътя. Към сияйния лъч се присъединяват малки светлинки, които го обогатяват, а към боклука се прилепват тъмни, прашни части, пречещи на движението. (4–473)

Драгоценно е да се съзнава, че всяко наше правилно съждение обогатява пространството, но за това пък е огромна отговорността за всяка мръсотия. (7–461)

Всяка мисъл, насочена към благо вече представлява несъмнена ценност. (12–139)

Често по неведение или самооправдание хората мислят, че тяхната мисъл е малка и никъде не може да достигне. В действителност потенциалът на мисълта е огромен и за нея не съществуват нито пространство, нито време. Но мислещите безпорядъчно са подобни на махащи с ръце в тъмнината, без да знаят какъв предмет ще закачат. Освен това мислите се акумулират в пространството. Можете да си представите мощния хор на съзвучните мисли, но също така можете да си представите и ято черни грачещи гарги. Подобни конгрегации изпълват по същия начин пространството и тревожат Висшите светове. Но мили мислители — гарги, вие също сте отговорни за вашите мисли. Така вие сътворявате вашето бъдеще. (6–172)

Всяка мисъл ражда действие. За съвременното човечество мисълта се е превърнала в незначително мозъчно съкращение — окото не вижда следствието на мисълта, значи то не съществува. Но умисълът е равен на действието. (7–87)

Действието, даже и най-възвишеното, засяга сравнително нисшите слоеве. Само мисълта по своята природа може да въздейства на първичната субстанция. Множество действия без мисъл остават на повърхността на битието, без да се отличават се от действията на животинския свят. (7–47)

Сред многото причини за еволюцията мислетворчеството има основно значение. (8–613)

Мислетворчеството не може да бъде различимо в земен план, докато висшите същества незабавно виждат следствието на своите мисли. Тук ние можем да знаем само тяхното направление, докато крайното следствие се забелязва след известен промеждутък от време. Но премахвайки постепенно преградата между световете, човек може да се доближи до огненото съзнание, когато преходът на битието ще стане обикновено явление. Невъзможно е да се постигне разбирането как се е стигнало до такова разделение на световете, което не е нужно за еволюцията. Хората са си съставили самомнителна представа за Земята, считайки, че съдбата на планетата е алфа и омега на цялото мироздание. Дори най-умереното съждение за древността на планетата или за обитаемостта на световете, макар и на основа на опита, ще бъде наречено мошеничество. (8–61 б)

Мислетворчеството в Тънкия свят е трудно да се осъзнае в земното състояние, но известна степен на съзнанието може да усети и даже да пренесе във физическия мозък тънкото съзнание. Ако съзнанието е разширено, в Тънкия свят дотолкова се изпълняват мислите, че мисълта за прибавяне на ръста незабавно предизвиква растеж на тънкото тяло. Такова обстоятелство не е полезно за тънкото тяло и трябва да се приложи силно въздействие, за да се постигне неговото вместване. (9–37)

Едва в текущото столетие разбират, че мисълта е енергия. Вече може да се каже дори че мисълта е механичен двигател. (13–99)

Мисленето се явява ускорител на психическата енергия. То я нагнетява и устремява в пространството. Ние съветваме да се мисли кратко, тъй като колкото по-кратка е пратката, толкова по-мощен ще е разрядът на енергията. Ако мислим на дълги периоди, ще се получи застояла вода, вместо бурен поток. При запознаване с Надземния свят краткостта и яснотата на мислите ще бъдат добри водачи. (13–869)

Колкото повече еднородни мисли има в пространството, толкова по-силни смерчове енергия се образуват. (12–370)

Мисълта спирално се преобразява във вещество, изпълвайки цялото мироздание. Трябва да се приеме и разбере превръщането на мисълта във вещество. Мисълта е неизтощима. Хората се боят от мозъчна преумора, но това е нелепо, тъй като мисълта не може да се преумори. Мозъчните заболявания произлизат от много други излишества: пушене, пиянство, полово безумие, лишение от сън, преяждане, раздразнение, униние, завист, предателство.
Много ужаси на тъмнината дават преумората, която се приписва на мисления труд. Мисълта не уморява. Тя способства обмяната на висшите вещества. Ако в процеса на мисленето забележите преумора, търсете други причини. Може би в прозореца е проникнал отровен въздух или топливото не е чисто. Мисълта е здраве, обновление, обмен на вещество. (8–646)

Когато казвам: „Натоварвайте по-силно!“, трябва да знаете, че натоварването засилва съпротивлението на духовното зърно. Както товарът е необходим за кораба и неговата стабилност, така полезно е натоварването и сред земните бури. Не се бойте от натоварването, то само ще изяви сърдечния огън. (8–647)

Как да се приведе мисълта в действие? Трябва да се започне с дисциплината на най-малките мисли, което ще бъде начало на оздравяването на сърцето. Не разчитайте на разни външни пранаями. Пътят на Агни йога е през сърцето, но трябва да му се помогне чрез привеждане в порядък на мислите. Безпорядъчните мисли поразяват финото вещество. (7–495)

Не е толкова лесно да се научим да мислим. Трудно е да се развие напрежението на мисълта, но още по-трудно е да се постигне високо качество на помислите. Често с разума си човек твърди на себе си: „Ще мисля чисто“, но същността му го е привикнала към егоистично мислене. Тогава се получава най-нежелателната форма на мислене. Две птици летят от различии гнезда и не могат да се слеят в едно. Трябва да се управлява мисленето не. с разума, а с огъня на духа, докато всяка двойнственост изчезне. Мисълта може да има мощ само когато е съвършено монолитна, докато всяка пукнатина не само я лишава от сила, но е и космически вредна, внасяйки в пространството дисонанс. Трябва да се даде известно време за овладяване на мисълта, но е полезно да се утвърждава единството на същността на мислите. Ние се радваме на разнообразието на мисленето, но всяка мисъл трябва да бъде чиста като елмаз. (4–345)

Настилката на пътя се получава от малки камъни. Не трябва да се натрупват скали за гладък път. Когато изучавате пътя на мисленето, вие виждате множество малки мисли, които застилат повърхността на движението. Който може да проследи малките мисли, той управлява големите решения. Качеството и последователността на малките мисли наслояват основата на големите действия. Говорейки за психическата енергия, ние помним причините и следствията на нашите малки всекидневни мисли. Защото тези червей отслабват висшата енергия. Но те могат да бъдат и предтечи на гиганти. (4–547)

Само висшата и напрегната мисъл дава достатъчно силна енергия, а малката, непроявена, безпокойна, колебаеща се мисъл не само че не дава творящ импулс, но ще причини и вреда. Поради липса на правилно съответствие между притегляне и отблъскване, нищожните мисли сякаш образуват уродливи конгломерати и замърсяват пространството. Ние ги наричаме пространствена слуз. Много енергия се губи за претворяването на тези мъртвородени уроди.

Дисциплината на мисленето неминуемо ще ни повлече към висшите огнени сфери. Вместо заразител, човек може да стане очистител на пространството. (8–549)

Невежите смятат, че възвишената мисъл е символ на печал и скука, но човекът, приобщил се към познанието, ще бъде радостен. Даже и ако той си спомни за грешките в миналото, той ще се зарадва разбирайки, че осъзнаването на грешките вече е верен път към изживяване на заблужденията. (13–578)

Овладяването на мисълта не се заключава само в нейното задълбочаване и съсредоточаване, но също и в освобождаването от несвоевременните и унижаващи мисли. Не винаги е лесно да се освободиш от прилетелите отвън и много трудно е да се избяга от горестните и тягостни размишления. Необходимо е еднакво умение както да се изпрати мисъл напред, така и да се остави ненужната. У хората обикновено е развито робуването на своите мисли. Нищо така не препятства движението, както тежките неподвижни мисли. Най-често такива размишления се Под влияние на мисленето може да не се чува даже близката музика. Така се доказва превъзходството на мисълта над физи-ческия организъм. Но музиката, макар к не слушана, помага за възвишеността на мисълта. Точно тъй сред вълните на живота може да не се забележи докосването на ръката на брата, но тя може, въпреки това, да донесе равновесие. (12-309)

изпращат отвън и много очи следят, злобеейки и очаквайки как ще бъде подтисната енергията. Съумейте да прогонвате незабавно такава проява на тягост, тъй като тя е най-лошият вид майя. (9–227)

Трябва да се свиква с разбирането, че всяка мисъл е общуване с огъня. Затова невежествената и нищожна мисъл е срамна. (8–33)

Безсловесната мисъл е много по-мощна, защото в нея се проявява по-чист стадий на огъня. Словесният отпадък по-скоро ще ни отдалечи, отколкото да ни приближи към Огнения свят. (8–354)

Когато казвам: „Помогнете мислено“, с това оказвам особено доверие. Не всекиго можем да молим за мислена помощ. Трябва да има увереност в свойствата на мислите и съсредоточеността на сърдечната енергия. Нужно е умение да се събере цялата преданост и да не се претрупват мислите със странични чувства. (8–94)

Чистата мисъл очиства аурата и е най-добрата защита от тъмните същности. Те се прилепват към всяка тъмна мисъл. Всяка мисъл е своего рода магнит и привлича себеподобните. Всяка чиста мисъл е зараждане на добро и всяка тъмна е люлка на зло. (13–350)

За човека най-трудно е да се управлява своята собствена мисъл. С усилие на волята той може да отхвърли външната мисъл, но това не значи, че на него му се е отдало да освободи съзнанието си от корена й. Той смята, че мисленето му се е изменило, но най-малкото външно напомняне ще му покаже, че змеят живее дълбоко и е готов да се събуди. Човек знае, че не е полезно да се завръща към миналите заблуждения, но въпреки всичко продължава да блуждае около ненужната пепел. Нерядко на някого се струва, че той повече не мисли за нещо, но в същност той е потопен именно в него. (13–579)

Всяка мисъл влияе на своя породител. Не само в земния живот, но и в Надземния свят ударите на вредоносните мисли тежко се стоварват върху Тънкото тяло. Те се притеглят към своя притежател и го намират в надземните пространства, като препятстват придвижването. Така долитат и добрите вестители и му придават криле за сияйния полет. Трябва да се запасяваме с добри мисли, тъй като само те ще ни осигурят леко изкачване на върховете. (13–808)

Необходимо е с пълно внимание да се отстранява от мисленето всичко, което може да привърже към обичайното ежедневие. Гледайте на необичайността като на средство за преуспяване. (9–340)

Съветвам мислено да се съсредоточавате върху определени лица, но не трябва да се смята, че въздействието може да достигне само тях. Благата мисъл е разсадник на добро. (9–462)

Някои се учудват защо понякога животът на много проклинани хора сякаш не се засяга от опасности. Причините са много. Можа би такъв човек е необходим за кармата на цяла страна. Може би мисълта не е силна и ритмична. Може би натрупването на мисли ще подейства не днес, а утре. (9–159)

Много убийства се извършват на далечни разстояния от мисли или от кръстосани мисли. Човек или твори, или разрушава. (11–141)

Могат да се приведат много примери, когато изпадналият в безумие в Азия е бил причина за гибелта на човек в Европа и когато изправилият се духом в Америка е излекувал някого в Египет. (4–168)

Препоръчайте на приятелите си да мислят за всички светове. Нека при тях не дойде вредната мисъл на лицемера: „Какво значи моята мисъл за света?“ Който мисли така, той не се е отрекъл от себе си. Естествено, всеки войн ще пусне по една стрела, но ако всеки съжали за своята стрела, то войската ще остане без защита. (7–301)

Когато човечеството се сговори да изпрати добра мисъл едновременно, заразената атмосфера на нисшите слоеве веднага ще се проясни. Нужно е да се погрижим по няколко пъти на ден да изпращаме мисъл не за себе си, а за целия свят. Така мисленето ще привиква към безкористните стремежи. Не е необходимо да се гледа на изпращането на мисли като на някакво свръхестествено действие. Нека това да бъде като храна на духа, като гориво за огнището през нощта! Не са необходими уморителни медитации. Мисълта за света трябва да е кратка а отречението от себе си се изразява съвсем просто: „Нека бъде на света добре!“ (7–300)

Добре е да има поне половин час дневно, за да се помисли. Не говоря за някакво съсредоточаване. Полезно е да се помисли за доброто във всичко ставащо. Даже малките признаци на доброто сред живота предизвикват разведряване. Те ще породят признаци на признателност и дружелюбие. Такива огньове се равняват на приема на мускус. Мисълта за доброто ражда нервна устременост. Следва и на нервите да се даде работа, но само доброто ще укрепи нервите. (8–405)

Пространственото мислене съвсем не е лесно за болшинството. За него е необходимо преди всичко да се запази личността, но да се премахне егоизмът. За мнозина такова противопоставяне ще изглежда напълно нелепо, защото за тях егоизмът е, именно, личността. Обликът на могъщата личност, предана на общото благо, за мнозина е невъобразим, но извън личността мисленето няма да е плодотворно. При наличието на егоизъм, обаче, мисленето само ще прибави още една порция отрова към заразената аура на планетата. За мнозина е трудно също и да осъзнаят, че веществото на мисълта е неразрушимо и не е свързано със слоевете на пространството — значи не малка е и отговорността за всяка мисъл. Хищната птица може да бъде застигната от стрела, но по какъв начин ще бъде неутрализирана зловредната мисъл! (7–55)
В случай на затруднение мълчаливо поседете заедно и размишлявайте за едно и също нещо. Законът е, че две съгласувани мисли седем пъти увеличават силата си. Това не е магия, а практическо съображение. Сами ще се убедите доколко е полезен такъв съвет. (2–2.V.7)

За да се устреми духът, трябва да се изгонят ненужните мисли и да има готовност за възприемане на вълните от вибрации, изпращани от нас. (1–10.V.21)

Хората нерядко чуват зовящи ги гласове, което ги заставя да се стреснат и огледат, но, разбира се, никой от присъстващите не ги е чул. Такива пространствени послания съществуват. Но хората вместо да ги приемат, ги отблъскват, защото не умеят да се потопят в определено настроение. (12–186)

Учителят насочва токовете, но сърцето му понякога се нуждае от съединително вещество и тогава енергията на ученика има особено значение. Учителят винаги е готов да сподели запаса от енергията си, но и ученикът трябва да бъде готов да има чисто сърце. (7–383)

Мисълта може да бъде възприета незабавно, ако е очаквана. Трябва да съумеем да съхраним тази очакваност даже и при усилен труд. (12–376)

Прелитащите през пространството послания отново се връщат в хранилището на невъзприетото. Затова трябва да има постоянна готовност за всякакви нагнетявания, за да се влезе в съзвучие с Висшия свят. Единствено напрегнатото състояние може да помогне на трансцеденталното възприятие. Дори и посветените не са избавни от грижата да не изпуснат Висшите послания. (8–654)

Всяка добра мисъл е мощен лост и за получаващия, и за изпращащия. Учението обръща особено внимание на мислените послания, които могат да влияят благоприятно на земните обстоятелства. Като огнени действия те имат голямо значение и за равновесието на пространствения огън. Но трябва да се знае, че безпорядъчното мислене не допринася полза за обкръжаващите. Енергията трябва да бъде полезна не само в едно направление, но и за цялото пространство. (9–339)

Изпратената мисъл може да бъде на един език, но се възприема и от говорещите други езици. Това свидетелства, че психическата енергия действа не чрез словесно-мозъчни средства, а чрез огнената енергия на сърцето. Мисълта се възприема на всички езици и изразите на съзнанието са привични за получателя. Значи преводът на мислите става не чрез думи, а по смисъл. (9–385)

Всеки изпраща мисли на езика, на който той мисли. Би било грешка да се предават мисли на чуждо наречие, предполагайки удобство за лицето, към което е отправена мисълта. Такова чуждо изложение отслабва силата на посланието. (13–10)

Мисълта не се нуждае от думи. Понякога съсредоточеният мълчалив поглед предотвратява големи опасности. Внушението също не се нуждае от думи и само неизкусните хипнотизатори се стараят да въздействат с крясъци и да си помагат с ръце, но нито едното, нито другото са нужни за предаването на мисли. По-скоро може да бъде полезно ритмичного дишане, но и то отстъпва по значимост на сърдечния ритъм. Мисълта се изпраща и получава чрез сърцето. (12–67)

Трябва да се приеме, че всяка вест от нас е нещо необходимо. Нека това бъде една дума или една буква, но чрез нея може да се предизвика асоциация с нещо определено. (9–31)

За приемането на мисли преди всичко трябва да няма раздразнение. Възбуда или спокойствие са допустими, но не и гняв или раздразнение. Успокоението на раздразнението привидно изглежда трудно, но е достатъчно да се потърси мястото на раздразнението в развитието на света и то няма да може да се намери. Същото важи и за мястото на егоизма в безпределността. (12–263)

Настроенията се наричат мълчаливи мисли. Те не се претворяват в думи, но влияят на мислената енергия. Ако изпращачът и получателят са в противоположно настроение, предаването на мисли няма да бъде точно. (12–302)

И най-високата мисъл няма да долети през преградата на един озъбен егоизъм, нащърбена завист или озверена злоба. При такова посрещане не може да се очаква прекрасна мисъл. Само сърцето умее да се преизпълни с очакване, което разтваря (вратите), а не с преграждащото очакване на егоизма. Сърдечното очакване е вече предчувствие. Твърдя, че предчувствието е вече отваряне на вратата. Трябва да се мобилизират най-добрите чувства в очакване на среща с мисълта. (2–306)

Казват, че мисълта трябва да се среща в мълчание. Такова условие е полезно, но още по-добре би било да се каже — с тържественост. (2–307)

Мисленият въпрос може да получи незабавно отговор, защото предаването на мисли не изисква време. (11–360)

Наричаме мисълта поглъщателка на времето, защото, когато човек е потопен в мисли, престава да усеща времето.)13-226)

Под влияние на мисленето може да не се чува даже близката музика. Така се доказва превъзходството на мисълта над физическия организъм. Но музиката, макар не слушана, помага за възвишеността на мисълта. По същия начин сред вълните на живота може да не се забележи докосването от ръката на брата, но то може, въпреки това, да донесе равновесие. (12–309)

Трябва да се научите да разпознавате коя мисъл идва отвън и коя се е зародила отвътре. Такова състояние е познато на всекиго, който се е прислушвал към мисловния процес. Такива упражнения върху самия себе си заострят внимателността. (12–381)

При изпращане на мисли трябва да се подбират звучни и обичайни думи. Не ги повтаряйте и не усложнявайте посланията. Но ако се наложи повтаряне, не употребявайте тази дума в различен смисъл. (12–393)

Ако мисълта е особено ясно насочена към определено лице, тя непременно ще засегне неговата аура. (12–463)

Силата на мисълта зависи от спокойствието и сърдечната устременост. Всяко сърце е обкръжено от безпокойства, вълнения и трепети. Обикновено облаци от малки, зли насекоми се опитват да нарушат чистотата на мисълта. Тези трепети могат да се превъзмогнат с пълно обръщане към Йерархията — не половинчато, а пълно, но такова обръщане не е често. Обособяването на ясна мисъл, без случайни залитания, ще бъде вече признак на висока дисциплина. (12–546)

Много условия влияят на предаването на мисли на разстояние. Необходимо е не само да владееш себе си, но и да се отчитат химическите въздействия, които в своето столкновение могат да пресекат и силната воля. Трябва да се усетят пространствените напрежения и да се предпазят приятелите, намиращи се в земни условия. (13–4)

Всяко окисление на метали оказва влияние на характера и качеството на мислите. Димът от прегорелите стари материали или месо са винаги вредни. Също и прахът, като част от разложения, се всмуква в порите на тялото. (6–67)

Обстановката трябва да бъде възможно най-обикновена и привична. Излъчванията на такива вещи няма да внесат раздразнение. Ние провеждаме предаването на мисли в празна стая. Стените са оцветени в син или зелен цвят, последният от които е твърде удобен за много индивидуалности. Също така предпочитаме удобно кресло, за да бъде гръбначният стълб в изправено положение. Източникът на светлина трябва да е отзад, за да не дразни очите. Не трябва да има насилствено напрежение, а само пълно съсредоточаване. Пред погледа може да се постави изображението на лицето, към което е насочено посланието. Но още по-добре е да се има това изображение мислено. Спокойствието и хармонията на (подходящата) музика способстват за изпращането на мисли. (13–10)

Мисълта, изпратена към определено място и лице, не изисква напрежение като пространственото послание, което среща много определени противодействия. Около такива послания кипи истинска битка и затова е необходима бронята на електрическия вихър. Такива вихри привличат в своята орбита достатъчно изтънчените души и те могат да чувстват силно изнемогване, тъй като тяхната енергия се приобщава магнитно към общия поток. Когато чувствате необяснимо напрежение и изчерпване на силите, помислете не участвате ли в пространствено послание?

Даже по време на най-голямо световно объркване ние изпращаме мисли противоположни на желанията на болшинството от хората, които не могат да разберат, че безумието не може да бъде излекувано с безумие. Те се стремят да повторят разрушението, което не един път е посещавало Земята. Ние поддържаме доколкото е възможно равновесието, но сумата на свободната воля може да превъзмогне благите наставления. (13–15)

Ние съпровождаме изпращането на мисли с вдигане на дясната ръка, с което се използва по-нисшия магнетизъм, намиращ се в краищата на пръстите. В други случаи държим ръцете скръстени на гърдите или отпуснати на коленете, за да се затвори изтичането на магнетизъм. (13–115)

Особено трудно се преодоляват междусферните слоеве. Дори и да е много отчетлива, мисълта не може да проникне в следващата сфера, а се плъзга по повърхността. Пример е единичната аура на човека, където се наблюдава как мисълта може да не проникне зад границата на излъчването. Мнозина предполагат, че посланието зависи само от силата на отправителя, забравяйки важността на качеството на излъчване на получателя. Освен това всяко мислено послание привлича към себе си множество същности, които се опитват да погълнат тези частици жизнена енергия, макар и да не разбират смисъла на изпращаното. (13–184)

За възприемане на нашите вълни е необходимо да се обостри чувствителността на организма преди всичко чрез усъвършенстване на мисленето. Само истинското разширение на съзнанието подобрява възприемчивостта и разпознаването. Неумеещият да мисли попада в гора от противоречия, вместо да намери обобщаващия смисъл.

Мнозинството от хората не могат да мислят за Надземното. У такива едностранчиви индивиди някои мозъчни центрове не действат. (13–521)

Мислетворчество и внушение са съвършено различни процеси. Внушението е насилване на Огъня. То е преходящо, поразява аурата и създава карма. Едно от най-деликатните условия за всяка помощ е ненарушимостта на кармата. Мислетворчеството напоява аурата и не нарушава самодейността. Да дадеш, да помогнеш и да не нарушиш личността е много трудна задача. (8–135)