Направо към навигационните връзки, личните инструменти или формуляра за търсене

ПРАКТИЧЕСКИ НАПЪТСТВИЯ

Не разгръщайте случайни книги. (1–22.ІІ.21)

Всяка принесена жертва ви издига с едно стъпало по-нагоре. И ако аз ви предложа злато, монети или скъпоценни камъни, откажете. (1–1.ІІІ.21)

Укрепете в съзнанието си нашето присъствие във вашия живот. Нека сърцето бъде за вас главният съдия и източник на сила на вашата вяра. (1–2.ІІІ.21)

За да се устреми духът, трябва да се изгонят ненужните мисли и да сте готови да приемете вълните от вибрации, изпращани от нас. (1–10.V.21)

Моли се на Христа и умей да намираш радост в обръщането към Твореца. Само чистата мисъл достига до нашето ухо. (1–27.V.21)

Пазете се от гняв и съмнение. Против гласа на духа не вървете. Заглушете мирските гласове. Не обвинявайте другите заради постъпките, извършени поради невежество. Много са тъмните и трябва да се прощава. (1–29.V.21)

Съумейте, бидейки ученици, да устоите против раздразнението. Моят ученик трябва да има добро око. Трябва в увеличително стъкло да се гледа на всичко добро и десетократно да се намаляват проявите на несъвършенство, иначе ще си останете предишните. (1–15.VІ.21)

Трябва да се върви по свой път. (1–21.VІ.21)

Учениците не трябва да съдят прибързано. Не само чети, но и размишлявай. (1–23.VІ.21)

Вратите на духовния свят са отворени за всекиго. (1–26.VІ.21)

Не бързайте! Дори и когато се кове желязото е нужно време. (1–31.VІІ.21)

Духовната страна винаги страда, когато имате твърде много вещи. (1–13.Х.21)

Обръщайте се към своя Ръководител не с въпрос, а с твърдение. (1–26.Х.21)

Укрепи в съзнанието си мисълта за щастието да се живее и нишката на пътя няма да се прекъсне. Химните към Твореца не само в храма се възнасят. Восъкът за свещите се топи в трудовото ежедневие. (1–28.Х.21)

Възкачилият се на върха не тъгува за цветята в низините. (1-З0.Х.21)

Мъглата се стеле в подножието на планината, а върхът винаги е огрян от слънчевите лъчи. (1–2.ХІ.21)

Когато са налице условия за щастлив земен живот, духът няма да влезе в отредения му храм. (1–4.ХІ.21)

И преди потопа хората са се женили, пирували и търгували, а Ной вече е избирал дъбовете за своя Ковчег. (1–20.ХІ.21)

По-добре е да вървиш нощем с водач, отколкото да търсиш сам пътя в тъмнината. (1–22.ХІ.21)

По-добре е да имаш яростни врагове, отколкото гнили приятели. (1–23.ІІ.22)

Общият път няма да доведе до Светата планина. (1–18.ІV.22)

Създайте си обичай сутрин, започвайки деня, да се запитвате какво може да се добави към предстоящите ви дейности, за да може моето име да бъде във всичките ви дела, но не като спънка, а като мярка. (1–27.І.23)

Жертва, жертва, жертва; след това идва получаването и най-после — тържеството на духа. (2–1.ІІ.З)

Отдавайки, получаваме. Презирайки вещите, получаваме небесно одеяние. (2–1.ІІ.9)

Посрещайте лошите одумки с усмивка и без раздразнение. (2–1.ІІІ.4)

Нашите ученици имат мисловно упражнение, при което от цялото съобщение се обявява само една част или една дума. Отгатвайки направление на мисълта, всеки добавя по свое усмотрение това, което смята за най-вероятно. След време личното се измества от общото съзнание и така се създава нещо като вихър на духа. (2–1.ІV.5)

Когато се събирате, пристигайте като за молитва, най-добре помълчете малко, не трополете с вещите, не крещете, когато говорите, тъй като крилата на духа растат в тишина. (2–1.V.10)

Четейки писанията на мъдреците трябва да се уедините и да прилагате последователно четеното към различни свои състояния — като новороден, като старец, като изгнаник, като Господар, като слепец, като просветлен. (2–1.V.11)

Добре е да се пребивава на слънце, но звездното небе също донася хармония на нервите. Луната, напротив, не е за нас. Чистата лунна светлина унищожава праната. Макар и да притежава голям магнетизъм, луната не действа благоприятно при възстановяването на силите. Тя често причинява спадане на жизнения тонус, подобно на хората, поглъщащи жизнената енергия. (2–2.І.4)

В случай на затруднение при вземането на решение поседете мълчаливо заедно, мислейки за едно и също нещо. Скоро ще разберете колко такова мълчаливо обсъждане е полезно. Законът е: две съгласувани мисли увеличават силата си седмократно. (2–2.V.7)

Ако застанете срещу слънцето при изгрев и подложите на облъчването му слънчевото сплетение, можете да усетите победата над океана, тъй като при това става допир на светлината със светлината на духа. (2–2.VІ.19)

Напомняйте си постоянно: „Нищо не може да спре моя бяг към Учителя. Моите сетива се изострят и силата ми нараства в движението“. Така подвижност и находчивост са тясно свързани. (2–3.І.9)

Дъждовните облаци на небето са тежки за Агни йога. Съветвам да носите обувки с гумени подметки. Разхождайте се сутрин, избягвайки дима. Трябва мъжествено да се посрещат превратностите на живота, защото не може предварително да се каже кое е за лошо и кое за добро. (4–166)

За по-близък допир с праната не трябва да се затваря прозореца, освен в много студено и влажно време. Полезни са продължителните вани или къпане в топла вода, без резки движения, защото те нарушават движението на аурата. Ние ги избягваме. Ритмичните движения не нарушават връзката с атмосферата. Тетаничните и безпорядъчни движения като игли раняват аурата. (4–194)

Трябва много грижливо да се подържа чистотата на въздуха в спалнята. По време на излизането на астрала тялото остава без защита и ако въздухът е отровен, то появата на неканени гости е неминуемо. Трябва да се знае, че астралът напуска тялото много по-често, отколкото си представяме, но с различна цел. Непосредствено задължение на всекиго е да създаде възможно най-добри условия за своя астрал. Трябва също да се следи да не остава в дома мръсна вода. Домашните аквариуми и басейни са най-често нежелателният разсадник. (4–196)

Изправеното положение на гръбначния стълб е препоръчително. Движението на енергията става вертикално нагоре, като на живака в термометър, затова всяко прегърбване е нежелателно. Неблагоприятни са и дейностите, изискващи странично напрежение, например рязането на дърва. (4–302)

Приучвайте се да гледате без да виждате и да слушате без да чувате, т.е. да насочите поглед към духовните области. Така , че независимо че очите ви са отворени, да не виждате ставащото пред вас. Или, независимо от силния шум около вас, ушите да не възприемат нищо. Чрез тези упражнения можете да се придвижите много в усвояването на психическото зрение и слух. За тази цел е полезно да държите постоянно във въображението си образа на Учителя като най-ценното, коего ви свързва с Висшето. (6–68)

Опитайте се да пишете с двете ръце едновременно, но различен текст; да водите два разговора едновременно; да диктувате две писма. Опитайте едновременно да управлявате кола и да водите беседа върху сложни теми. Опитайте се да не започвате кавга, когато неустойчивото настроение на вашия събеседник предизвиква вашето раздразнение. (6–69)

Когато вашето съзнание ви подскаже необходимостта да имате постоянно изображението на Учителя, тогава седнете в спокойно място и устремете взор на избраното изображение. Но помнете, че решението ви трябва да бъде окончателно, тъй като в случай на предателство това постоянно изображение ще бъде постоянен укор към вас. След съсредоточеното наблюдение на изображението затворете очи и го пронесете в „третото око“. Упражнявайки се така, ще получите живо изображение на Учителя и ще усетите особено трепетно изпълване на сърцето. Скоро изображението на Учителя ще бъде постоянно с вас, понякога без цветове, но след това жизнено и даже в движение. Вашата молитва вече няма да се нуждае от думи, а само сърдечният трепет ще изпълва съществото ви. Такова състояние е много полезно в живота, но е необходимо съзнанието да съответства на него. (6–89)

Приучвайте се да не оставате поразени и да не се учудвате на нищо. Но не разбирайте това като убийство на духа. Напротив, в пълна готовност, раждайки в себе си предвидливост, бъдете на стража с пълна активност на съзнанието. Много чудни неща ви очакват. Можете да ги възприемате според желанието и според съзнанието си, но още по-лесно ще достигнете до тях чрез лика на Учителя. Ако можете да си представите лика на Учителя с пълна отчетливост във вашето съзнание, то бихте могли да пренесете своето съзнание в неговото съзнание и да действате като че с неговата сила. Но за това е необходимо да виждате лика на Учителя отчетливо до най-малките подробности, без изображението да трепти, да се изкривява и да променя очертанията си, както най-често се случва. Трябва много да се внимава, когато повърхността на океана започне да се вълнува. Затова е добре преди събирания да се постои в пълно мълчание, без да се отвличате даже с музика. (6–90)

Ако ясното изображение на лика на Учителя ни поставя в най-близко сътрудничество с него, то и всяко друго ярко изображение на някакъв предмет в нашето „трето око“ го прави близък и достъпен. Ако предметът е възпроизведен с пълнотата на всичките си краски и щтрихи, то става възможно той да бъде употребен за най-близко въздействие. Става възможно като че да го владеете. Независимо от разстоянието, можете да го управлявате и да доближавате неговите възможности. Можете постепенно да развивате тези способности на обикновени предмети, като при това ще забележите, че, когато се създаде ясно изображение, се получава особена трепетна вибрация, подобно въздействието на магнит. (6–91)

В древността са съветвали да се поставя ръката върху иглите на млад кедър, за да може да се приеме сгъстена прана през краищата на пръстите. (7–14)

При тесни групировки трябва особено да се следи за взаимните помисли, за да не се обременява или прекъсва течението на психическата енергия. (7–16)

Трябва да се говори за духовното. Духовната беседа предпазва от замърсяване и раздразнение. Там, където се водят често духовни беседи, се натрупва особена аура. Нека тези беседи да са несъвършени, но те ще послужат като пробни камъни за присъстващите. При това избягвайте да спорите за безспорното. Може да не сте изцяло единодушни, но поне да не си блъскате челата, защото може да ви порастат рога. А какво би било, ако знаещите истината обединят усилията си на Земята? Каква мощ би се получила! (7–21)

Гледайте на беседите за духовното като на практическо упражнение за сърцето. Пътят на духа, както нищо, друго развива съзнанието и очиства живота. Трябва да се очисти съзнанието като път за преуспяване. Не трябва да се губи времето в преследването на съмнителни цели, когато има толкова възможности, теглещи нагоре. (7–39)

Давайте възможност на сърцето си да беседва с Висшия свят. Тази беседа може да бъде на различни езици. Може би тя ще бъде мълчалива, без наставления и съвети, но възнасяща нагоре. Или израз на мълчалива признателност. Пламъкът на сърцето се разгаря от устремяването към единение с Върховното. Нищо не може като сърцето да намери пътя към Йерархията. Но и сърцето ще укрепи себе си с мощта на Висшето. (7–41)

Трябва всеки ден да се мисли за задачите на Новия свят. Трябва да се стремим към Новия свят като към нещо стоящо пред вратата. Не трябва да се предоставя на другиго да се грижи за Новия свят, когато той трябва да бъде осмислен от всички нас. (7–132)

В минути на напрежение можете да се съберете и да поседите в мълчание. За повечето от хората мълчанието е бездействие. В действителност напрегнатото мълчание представлява огнено заграждение и умножено по числото на съединяващите се създава истинска твърдина. При това е добре да се мисли за единствения път, водещ към спасение. (7–185)

Да се помълчи и да се насочат мислите към най-Висшето е най-полезното упражнение. Чудна топлина се разлива от това. (10–516)

Хората смятат, че непроизнасянето на звук вече е мълчание. Но за постигане на пълната му мощ мълчанието трябва да обхваща и изпълва цялото същество, при което идва общуването с Висшите светове и се образува усилена енергия. Такова мълчание е най-високо напрежение. (13–89)

Когато ви препоръчвам да се събирате в мълчание трябва да знаете, че такава съсредоточеност привлича особена енергия, която е по-мощна от думите, дори и гръмотевични. Малцина, обаче, го разбират като част от действието. При нас понякога цялата Обител потъва в мълчание, което означава, че става нещо особено. Много пъти хората са чувствали, че, преди да извършат някакво решително действие, трябва да постоят в мълчание. Опитният оратор, преди да произнесе решаващата дума, замълчава, поемайки си дълбоко дъх. Някои разбират значението на тази глътка прана, но други постъпват съвършено несъзнателно. (13–139)

В древността е бил разпространен обичаят да се дава обет за мълчание. Научно може да бъде обяснено, че по този начин хората са се стремили да постигнат съсредоточеност на мисленето. Наред с това те своеобразно са се подготвяли за надземното състояние. Не може да се отрече, че всеки стремеж към задълбочаване на мисълта е полезен, но в същото време не трябва да се забравя, че при развитото съзнание всяко насилие над природата е ненужно. Мисленето може да се усъвършенства и без насилие върху себе си. Да се отнесем с уважение към древните мълчаливци, които са действали с желанието да се усъвършенстват, но еволюцията изисква по-широко приложение на силите на човека. Нека той приложи на дело всички свои възможности, нека с всички способи да се стреми към Прекрасното. (13–798)

Много велики пълководци, управници и водачи след отдаването на важно разпореждане са потъвали в мълчание. Хората са приписвали това мълчание на умора или подтиснатост, но в действителност е ставал важен психологически факт. Управляващият е съпровождал своята заповед с мисленото и провеждане. И действително, мислената заповед може да бъде усилена чрез съсредоточаване на волята, като в същото време и най-смислената заповед може да бъде отслабена чрез пресичане на енергията. Могат да се посочат исторически примери, когато важни решения са били унищожавани, поради нищожното обкръжение. Така мъдрото мълчание отдавна е било оценено от различни народи. Най-важните действия са се извършвали в мълчание, а не под необузданите викове на тълпите. (13–594)

Действено безмълвие. Така наричаме краткото мълчание, предхождащо всяко важно действие или изказване, извършвано от час. Присъстващите ще кажат: „Той се съсредоточава“, но знаещите ще разберат, че деятелят е подал сигнал към Надземния свят и е помолил за сътрудничество и ръководство. За такъв пренос на съзнанието не са необходими думи. Същевременно не винаги се знае кой може да помогне, тъй като работата може да засяга различни области. Но ако трудът е насочен към общото благо, ще дойде и опитен Ръководител. Можете да бъдете уверени, че един миг напрегнато мълчание може незабавно да призове високата Помощ. Мълчанието се съпровожда с дълбоко въздъхване. (13–918)

Трябва да свикнете поне няколко пъти дневно да изпращате доброжелателни мисли за света. Така привиквате към безкористни стремежи. Както Спасителят мисли за целия свят, така, следвайки го, и ние можем да приложим своите мисли за създаването на творческа енергия. Не трябва да се гледа на изпращането на мисли като на някакво свръхестествено тайнство. Нека това бъде като храна за духа, като гориво за огъня в студената нощ. Така във всичко трябва да се следва висшия пример. Сърцето ще се превърне в точен часовник, когато дойде време да се изпраща мисълта за всички. Не са необходими уморителни медитации. Мисълта за света е кратка: „Нека бъде на света добре!“ (7–300)

Където и да се намирате, преди произнасяне на някакво решение въздъхнете, колкото се може по-дълбоко. При това вдишване е възможно, дори и в най-замърсената атмосфера, да поемете частица благодатна Прана. Наред с това искреното сърдечно въздишане предизвиква образуването на необичайно дълга, като че призивна тръба. Така всички най-добри прояви на човешкия организъм не са само химически реакции, но и проникват през различните слоеве със своята психическа сила. (8–32)

Въздъхването се е възприемало като отговор към Бога. Причина за това действие е съсредоточаването на огнена енергия. Забележете, че убиецът, както и всеки друг злодей, не въздиша. Тази напрегнатост има място само при висши емоции. Може да се напише труд за въздишката и тя ще наподоби много молитвата. Трябва да се подбират всички благотворни прояви на природата. Няма нужда да ги считаме за морално отвлечени, след като на тях се гради основата на здравето. (8–521)

Дълбокото въздишане предизвиква нещо подобно на вътрешен спазъм. Такива нервни съкращения са признак на усилено отдаване на психическа енергия. В зависимост от импулса тази енергия ще подтикне към дейност определени органи, които ще придадат съответен химизъм на въздишането. Така и при произнасянето на „аум“ се осъществява въздъхване, химизмът на който ще бъде много благодатен. (11–117)

Дейци от различни области, когато почувстват умора, прекъсват дейността или словото си и въздишат дълбоко, при което получават от някъде нов прилив на сили. Много от тях постъпват така по интуиция, без да си дават сметка за ставащото. Но представете си колко би се усилил този процес, ако се извършваше съзнателно. Трябва да се запомни, че такова обновляващо въздишане се нарича надземно, тъй като чрез него труженикът призовава Висшите сили. Но всеки труженик трябва да знае, че за подобряване на следствието той трябва съзнателно да се обърне към Надземния свят и да потвърди вътрешната си връзка с Резервоара на всичко съществуващо. Мнозина при въздишане затварят очите си, което е правилно, тъй като предизвиква по-голямо съсредоточване. Вече сме говорили, че озарението може да бъде мигновено. По такъв начин се получава малка пранаяма, но с тази разлика, че тази може да се извършва навсякъде и без оглед на присъстващите. Надземното въздъхване трябва да бъде единично, тъй като само в едно единствено въздъхване може да се призове мощта на енергията. При повторение се получава задъхване, което ще провали труда. (13–816)

Полезно е от време на време да се поседи спокойно, обръщайки се духом към Безпределността. Това е като душ от далечни светове. Трябва сами да привличаме токовете, иначе те могат безследно да се изплъзнат. Мисълта-магнит привлича положителните токове и същата отблъсква като щит отрицателните. (8–344)

Прелитащите послания! Колко често те се разнасят из пространството и отново се връщат в Хранилището на невъзприетото! Учудващо е, че никъде не се говори за летящите инструкции. Вярно е, че тези послания могат да бъдат подобни на стрела и да достигнат до местоназначението си, но също така е вярно, че сърцето, за което са предназначени, трябва да пламти непрестанно. Има старинна китайска легенда за пътник, минаващ покрай убежището на осмина блажени. Той забелязал, че всеки бил зает с някакво изнурително занятие. Когато пътникът ги запитал какъв е смисълът на неуморния им труд, всеки отговорил, че лови прелитащи послания. Тогава преминаващият си помислил: „Щом като вече постигналите блаженство трябва толкова упорито да се стремят към познанието и да очакват непрекъснато изпратените им инструкции, то колко повече трябва аз да съм подложен на напрежение, за да не изтърва Висшата Воля“. (8–654)

Трябва да се привиква с факта, че всяка вест от нас е нещо необходимо. Това може да бъде една дума или буква, но щом като е изпратена, значи е необходима. Хората и сами често произнасят разпореждания от една дума, но тя предизвиква в тях асоциация с нещо много по-продължително. В нашите телеграми винаги се съдържа пълното значение. (9–31)

Всяко съдържателно и изпълнено с високи мисли послание се пише не за себе си и не за определено лице, а за цялото човечество. Не трябва да се затрудняваме с размишления за това кому ще бъдат полезни нашите мисли. Достатъчно е да знаем, че, наред с графичното представяне, всяка написана мисъл се изпраща в пространството. Не е наша грижата къде изпратената мисъл ще намери пристанище. Единствената ни задача е мисълта да послужи за благо. (13–246)

Хората не ценят надземните послания. Не си представят колко труд е положен от надземните Приятели, за да се придвижи мисълта през плътните обвивки. Надземните Приятели са търсили най-добрите условия, за да не пречи нищо на тяхната пратка. Те са чакали часа, когато земните ще могат без раздразнение да отворят психическото си ухо. И точно тогава, когато всички пречки са предвидени и преодолени, пристига пазарният посланник и възвишената мисъл е прогонена. Човекът прогонва тази мисъл като нахална муха. Той смята, че в главата му се върти някаква небивалица. Той не помисля, че Надземният Приятел се опитва да го предпази от голямо нещастие, не допуска, че някой се опитва да реши вместо него сложната житейска задача. Житейският ум не допуска възможността за сътрудничество извън пределите на Земята.

Трудно е за Надземните приятели да изпратят писмата си на Земята, особено когато са срочни. При това злите присмехулници бързат да пресекат добрата вест. Те се опитват да я изпреварят и за нещастие човек често е склонен да слуша повече гласа на лукавия. Съзнанието на човека рядко е достатъчно развито, за да може да различи качеството на посланието. Човекът е обзет от житейски грижи и гласът на мълчанието не може да бъде чут. Да, трудно е за Надземните приятели и за нас, когато ухото е глухо и пазарът се предпочита. Мислителят молел учениците си: „Бъдете на стража денем и нощем, защото не знаете кога ще долети надземната вест. Нима ще я отхвърлите?“ (13–617)

Нашите отговори могат да дойдат след различно време. Понякога въпросът още не е завършен, а отговорът вече пристига. Друг път отговорът идва след няколко дни. Има много причини за забавянето на отговора. Но хората обикновено са себелюбиви. Ако не им са удобни, не искат да се съобразяват дори с космическите условия. (13–630)

Ако някой извърши добро, дори случайно, хвалете го. За всяка трохичка добро хвалете. На този, който очаква в тъмнината, му е все едно кой ще донесе Светлина. Разширението на полезрението е донасяне на светлина. То е полезно както за даващия, така и за приемащия. Предаването на Светлината е по същество разширяване на нейния обхват. Имало е едно пламъче, но ето че са станали две, следователно извършено е благо. (8–192)

Благото в човешките ръце е като лампата вечер. Става тъмно, но лампата е готова и ръката е умела, за да я запали. За това хвалете всяко благо. Това ще бъде проява на великодушие. Нека всяка искрица благо се разгори в пламък. Дори и случайното добро да е многочислено, то все пак е добро. (8–193)

Всеки стремеж към благо създава отзвук в Тънкия и Огнения свят. И ако този стремеж остане неосществен, то пространствено той пребивава с пълна сила. Дърводелец, обущар или лекар могат еднакво да мислят за благо. Постоянството и устойчивостта в благото вече е завоевание. (8–304)

Записвайте си всички особени случаи. Само чрез записване ще се съхранят много забележителни явления. Не притегляйте дали е нищожно или велико, но оценявайте според необичайността. Именно необичайното може да ви даде много сведения за Огнения свят. (8–409)

Обетите от най-различен характер са били одобрявани от много учения. Всеки обет е много полезен от гледна точка на дисциплината. Хората трудно приемат доколко подобни упражнения на дисциплината са необходими за бъдещите достижения. Обетът съкращава много пътечки на разпуснатостта. Такава безотговорна и безпорядъчна разпуснатост носи много плачевни резултати в Тънкия свят. Тя е подобна на детска игра с огъня. Много трудно и болезнено е да започнеш да се отучваш от разпуснатостта едва в Тънкия свят. Най-добре от всичко е да изпиташ себе си с различни полезни обети. Хората често изпадат в смешно положение, започвайки да дават обети едва при опасност. Древните по-добре са разбирали смисъла на обета, като са давали обети в чест на най-висшето, засилвайки по този начин тържественото и възторжено настроение. Това не е било суеверие, нито сделка с Висшите сили, но порив на духа, намерил още едно освобождение. (8–421)

Могат да се проведат полезни наблюдения над изострянето на чувствителността към огнените прояви. Полезно е да се наблюдава как усеща нашата длан или чело топлината на човек от разстояние. Така може постепенно да се научите да усещате човешката топлина със затворени очи и уши на значително разстояние. (8–568)

В древността са скрепявали съюзяването с прескачане през огън. При клетва също са държали ръка над огъня. За освещаване са преминавали през огън. Подобно огнено свидетелство е преминало през всички векове. Трябва да се приеме това като основание за очистващо действие на огнената стихия. Трябва и в мисленето да се създаде такава привичка, сякаш се пропуска мисълта през огъня на сърцето. При това може да се усети благодатния момент, когато сърцето сякаш се изпълва с топлина. Усещането на топлина, тежест или трепет в сърцето ще бъде потвърждение за участието на сърдечната енергия. Не трябва да се гледа на тези указания само като на подготовка за Огнения свят. Много от придобиването на описваните качества ще бъде необходимо и за самия Огнен свят. (8–633)

Ако ме попитате какви прийоми са подходящи за нашето време, ще кажа, че трябва да се готвите за непосредствено общуване. Всякакви условни мерки са вече посредствени сами по себе си. В дните на огнено напрежение именно огънят може да помогне на сърцето да разбере Висшата повеля, която се изразява чрез цялостния живот. Затова казваме: Слушайте и се вслушвайте! (9–236)

Древните мъдреци са препоръчвали занимания с изкуство или занаяти. Всеки е трябвало да се приобщи към някакво ръкоделие. Това се е възприемало като средство за съсредоточаване, тъй като в стремежа към усъвършенстване на уменията всеки е напрягал волята и вниманието си. Дори и на немногото дошли до нас предмети може да се види високото качество на занаятите. Сега отново е настанало време да се върнем именно към качеството на ръкоделието. Не може да се остави на машините да ограничават духовното развитие. Трябва да се запълва времето с качествено ръкоделие, което ще обнови въображението. (9–293)

Изучаването на древните езици е много полезно, тъй като в тях е запечатана историята на човешката мисъл. Може да се проследи как едни понятия са се развивали, а други са се изпразвали от съдържание. Ако сравним, например, латинския език със санскрит, може да видим доколко латинският се е задоволил с отсъствието на много дълбоки понятия. Така устременият към материализма Рим е несравним с паметниците на мисълта в Индия. (11–231)

Понякога е трудно да се заставиш да мислиш, но още по-трудно е да заповядаш на себе си да не мислиш. Всеки ден можеш да си налагаш да не мислиш за нещо определено. Но не трябва да се заблуждаваш, че заповедта да не мислиш вече те освобождава от всякакви мисли. Пълният отказ от мисли представлява голямата мислителна дисциплина. (11–404)

Ако искате да подарите на някого книга, съветвам ви да я изпратите след като я прочетете. В по-стари времена особено се е ценило подаряването на книга, прочетена от дарителя. Тогава са разбирали, че в процеса на четенето се е наслагвала особена сила. Трябва да се отчитат всички възможности за обмен на енергия. (11–411)

Трябва да се помага навсякъде и във всичко. Всякакви политически, национални, верски и други препятствия са недостойни за човечеството. Нелепо е да се гледа цветът на кожата, когато заплашва опасност. Нелепо е да се разпитва за вярата, когато трябва да спасяваш от пожар. Всички Завети потвърждават безусловно задължението да се оказва помощ. (11–452)

Наблюдението на звездното небе може повече от всичко да ни отдалечи от земните условия. Видът на безпределността може да притъпи значението на земните тегоби. Земните страхове изчезват пред сиянието на световете. (12–97)

Древната философия препоръчва да се мисли за далечните светове като че пребиваваме в тях. Такова отношение спомага за благотворното възприемане на мощните планетни токове, но за това е необходимо да мислим за тях като за нещо близко. Същевременно, посрещнати с мисъл на отрицание, същите въздействия ще доведат до тежки последствия. Но не разбирайте, че трябва да се мисли непрестанно за далечните светове. Важно е да се насочи към тях основната мисъл и тя ще потече по естествен път в определеното направление. Нека мисълта за далечните светове бъде проста и без съмнение. Съмнението е подобно на кафяв газ. (12–162)

Ще бъде полезно за приятелите, ако те в определен час си изпращат взаимно добри мисли. Такова действие не само че укрепва доброжелателството, но и дезинфекцира пространството, което е особено необходимо. Всички отровни еманации, освен че заразяват човека, но и се наслояват върху заобикалящите ни предмети. Тези наслойки са много трудно отстраними и могат да съпровождат предметите на далечни разстояния. По-чувствителните хора усещат върху себе си въздействието на тези наслоения. Добрите мисли са най-добрият очистител на обкръжаващото, но трябва да се приучваме към такива послания. Те могат да не съдържат определени думи, а само насочване на доброто чувство. Така и в хода на ежедневието може да се сътворява значително добро. Всяка такава пратка е като прочистваща мълния. (12–195)

Всеки миг някой някъде претърпява ужасно бедствие. Но в Братството знаят за тях и изпращат благи стрели. Но ако вие не можете да определите точно местоназначението, все пак изпратете в пространството вашата спасителна мисъл. Тя ще намери верния път и чрез привличане ще се присъедини към нашата помощ. Прекрасно е, когато от различни краища летят спасителни мисли. По този начин всеки може да се приобщи към Братството. (12–585)

Човек трябва да се убеждава, че, лягайки да спи. се отправя на работа. Ако неговата свободна воля усвои тази аксиома, тогава ще му бъде по-лесно да употреби силите си в Тънкия свят. Нека никой не се тревожи, че по този начин ще се лиши от отдих. Той ще го получи в пълна степен, защото в Тънкия свят се употребяват и съответните качества, които не се изтощават. Много по-лошо е, когато човек си ляга да спи овладян от земните страсти, не мислейки за никакви Висши светове. Тогава вместо към светъл труд и познание, човек ще се озове в нисшите слоеве и можете да си представите в какви срещи ще прахоса своята енергия. Нека заспиването бъде съзнателен преход към Висшия свят. Нека свободната воля като криле да ни понесе нагоре. И ние, в нашата Обител, не сме чужди на този своеобразен сън, който е пренасяне на съзнанието във Висшите светове. (13–24)

Понякога казваме: устремете се към нас с всички сили. За невежите такъв призив изглежда нелеп, но знаещите разбират доколко спешно е обстоятелството, което го налага. Трудно е да се съсредоточиш върху един предмет. Много години хората се трудят над развиването на това качество в себе си, но въпреки всичко в най-напрегнатия момент някоя малка муха може да наруши устрема. Всички ние някога сме преминали през такива упражнения. Техният успех зависи не от особени качества, а от силата на желанието. Всеки може да се устреми към своя Учител, но така, че да забрави всичко. Да забрави дали е ден или нощ; топло или хладно; дълго или краткотрайно. Това е по силите на всеки. Такова устремяване е полезно и за нас, защото създава в пространството токове, които се устремяват заедно с нашите и засилват тяхното въздействие.

Казваме на хората да не се молят, защото знаем какво им е нужно, тъй като те не умеят да се съсредоточат на най-главното и такива молби само пречат. Така ние ще направим всичко, което е възможно, а хората могат да изпращат към нас единствено добрата си воля. Не обвиняваме хората, които не успяват да се ориентират в своите желания, а само посочваме най-лекия способ да се излезе от земния лабиринт. Той се заключава в сърдечния устрем към нас. Нека това устремяване бъде безмълвно. Нека сърцето да подаде знак. Трябва да е налице, обаче, пълно спокойствие. Ако такова спокойствие отсъства, то трябва да бъде постигнато чрез волята.

Всеки може да признае, че събитията от неговия живот не са протичали така, както той е предполагал. Често могат да се открият следите на Висшето въздействие. Да се съчетаят тези въздействия със самодейността, ще бъде постижение на хармонията.

Ще попитате дали винаги сме с вас? Можем да бъдем, ако го пожелаете. Всеки от нас е преминал през препятствия. Не един път, лягайки вечер, не сме били сигурни дали ще се събудим сутринта. Но всеки от нас се е учил да върви твърдо по пътеката на Учителя. В най-трудните дни Учителят казва: „Вие сте по-щастливи от мнозина. Да бъдем признателни.“ (13–72)

Мнозина, считащи себе и за окултисти, са се изолирали напълно от естествените възприятия. Множество книги ги въвеждат в заблуждение, предписвайки някакви формули, съставени някога за съвсем други цели. Затова ние често предпочитаме срещите с нови хора, не претоварени с неприложими формули. Който търси формули за сърцето, за любовта, за състраданието, той няма да отвори ухото си за висшите хармонии. Само тези, които имат сърце изпълнено с любов, могат да чуят музиката на сферите или химните на природата.

Който желае да се приобщи към нашата Обител, нека по-често беседва със сърцето си и чрез него да ни изпраща макар и безмълвни призиви. Наричат тези призиви безсловесни, защото те нямат мислено изражение, а се изразяват единствено с чувство. Може да се помисли, че всичко това е много сложно, но на практика то се побира само в три думи : „Обичам те, Учителю!“ Това е и проводникът към нас. Такъв проводник е много по-здрав, отколкото молбата: „Помогни ми, Учителю“. И сами знаем кога може да се помогне, но по-бързо лети помощта на крилете на любовта. Тя ще премине и през най-непреодолимите препятствия. Нека да се обичаме взаимно един друг. (13–80)

Мисълта за Прекрасното довежда до Учителя. Ние съветваме в мигове на объркване с оздравителна цел да се насочва мисленето към нещо прекрасно. Хората не знаят какво мощно средство им е предоставено. Те предпочитат да се оплакват, негодуват, плачат, без да разбират, че по този начин сами си ограничават достъпа към нас. Ние познаваме мощта на възвишената мисъл и затова се събираме да помислим заедно за най-прекрасното. Но не размишляваме върху един и същ образ, а всеки избира най-прекрасното близко нему. Така опасенията и грижите може да са различни, но, за радост, защитата е еднаква. (13–135)

Може да се твърди непрестанно, че устремяването към нас е най-добрата защита. Помощта може да бъде увеличена безмерно, ако няма недоволство, оплаквания, униние и недоверие. Хора, дайте възможност на невидимите помагачи да ви протегнат ръка за помощ. Колко светли криле са посърнали поради човешкото недоверие! (13–136)

Всички видове пранаяма по своята същност са насочени към разпалването на сърдечните огньове. Но от многото практикуващи само малцина получават положителни резултати. Причината е в несъзнателното отношение към сърцето. Изпълнява се сложно упражнение и съзнанието се насочва към броенето или редуването на движенията, т.е. към външните материални прийоми. Но никакви земни изчисления няма да запалят талисмана на сърцето. Както слънчевата енергия не съществува без слънцето, така и сърцето не може да се разгори без устремяване към центъра. Много по-лесно е да се запали сърцето чрез порив към центъра, отколкото да се разчита на материални изчисления. Някога пранаямата е била въведена основателно като спомагателно средство за ускоряване на следствията. Но от момента, когато сърдечният мантрам е загубил значението си, пранаямата по същество се е превърнала в механично средство против хрема. (7–378)

При заболявания, особено простудни, е полезно да се прави огнена пранаяма. Тази пранаяма е много проста: вдишване през носа и издишване през устата, с насочване на праната към мястото на заболяването. Но за усилване на действието трябва да си представяте, че вдишвате огъня на пространството и издишвате вече изгорения излишък. (8–369)

Ние не отхвърляме пранаямата и подчертаваме нейната полезност. В някои случаи пранаямата може да бъде като лекарство за организма. За нас дишането е важен процес, но във всички случаи естествената пранаяма ще бъде най-доброто решение. Хората не трябва да посвещават на очистването на дишането само определено време на деня. Те се нуждаят от това многократно през целия ден. Затова е полезно да се вдъхне свежа прана няколко пъти преди произнасянето на всички по-значителни думи. Ораторите често употребяват този метод, но рядко те правят това съзнателно, докато именно съзнателността ще преобрази всяко вдишване. По такъв начин ние изцяло подкрепяме някои разновидности пранаями, но мъчителните древни прийоми трябва да бъдат преразгледани. (13–441)

Нищо не събира така есенцията на праната, както растенията. Дори пранаямата може да бъде заменена от общуването с растенията. Ценни са живите растения, не загубили своята жизнеспособност, но могат да се използват и препаратите, изсушени на слънце. Само че трябва да се избягва стадият на разложение, защото привлича най-несъвършените духове. Не външността, а миризмата е признак на започналото разложение. Когато не е времето на цветята, е полезно да имате малки хвойнови дървета, които като електрическа машина натрупват в себе си жизнеспособност и могат да заместят успешно ритуалните дишания на пранаямата. И тук състоянието на покой засилва действието. (2–2. V.11)

Полезно е да се спи върху корени от кедър. Нелепо съчетаните цветя могат взаимно да унищожат полезното си въздействие, но подбрани или еднородни могат да отговорят на нуждите на организма. Много по-полезни са естествените комбинации на растенията в природата. Хората се отнасят неразумно към взаимодействията на растителните организации и правят букети от разнородни растения, без да ги е грижа за смисъла на извършеното. Човек с букет често наподобява младенец с огън. Запомнете, че ние не обичаме срязаните цветя. (3–142)

Хората трябва да се заселват на изпитани места. Даже мечката грижливо избира бърлогата си. Растенията ще покажат най-добрите възможности. Гледайте къде има кедър и бор, калина и дъб, къде тревите и цветята са ярки. Необходимо е да има естествена електрификация на мястото. Едроиглестата хвойна е най-добрия кондензатор на електричеството. Височините, лишени от растителност, са източник на прана над 3350 метра. (3–182)

Хората се страхуват от физическа зараза, но забравят главния канал на всички зарази — психическата зараза. Нима е възможно да се убива, проклина, безумства без пространствени наслоения? Всичко това се наслоява трайно върху мястото на събитието, образувайки пелена, подобна на отровните газове. Може ли да се очаква тези отровни излъчвания от злобна енергия да се разсеят? Напротив, те ще се сгъстяват и ще унищожават праната. Затова не се заселвайте на окървавени места. (3–195)

Обръщайте внимание на високите места, на изложените на ветровете заснежени върхове. На височина 7000 метра могат да се наблюдават особени наслойки метеоритен прах. Там свойствата на снега и почвата придобиват особен заряд. Особено това се отнася до местата, където почвата е наситена поначало с повишено съдържание на метали. Метализацията отвътре и отвън създава необичайни магнетически съчетания. Не само психическата енергия, но и много други енергии получават на такива места особен състав. Трябва да бъдем внимателни към природните феномени и да ценим местата, където са съчетани толкова разнообразни условия. (4–571)

Много се говори за праната, но чистата прана е недостъпна на земята, освен на височини, където малцина дръзват да остават. В нисшите слоеве праната е минерализирана и се намира под въздействието на противоположни магнитни полета. Разбира се, смяната на местожителството може да се натъкне на благоприятно съчетание на прана и да повлияе целебно на състоянието на нервите. Извън това, всяка промяна на въздуха има благоприятно значение, тъй като влияе на различна група нерви. Един наш Брат, който беше обущар, понякога сменяше занаята с градинарство. Това е мъдро решение, тъй като растящото семе излъчва особена сила от рода на психическата енергия. Трябва да се запомни това. Както утринното слънце на фона на нощната пралайя действа особено жизнеспособно, възбуждайки психическата енергия, така и събудилото се за живот семе изпраща своите молитвени еманации. Трябва грижливо да се отбелязват всички благодатни въздействия. (4–606)

Необходимо е да се излезе от замърсените градове и да се разпредели населението равномерно по земната повърхност. Трябва да се разбере, че боледуването на планетата в значителна степен зависи от човешкото равновесие. Неразумно е хората да изоставят огромните пространства, за да се струпват братоубийствено на места, заразени с развала и залети от кръв. Не случайно древните вождове са настанявали своите станове на нови места. (8–323)

Трябва да се разбере необходимостта да се пътешества. Не само да се откъснеш от дома, но и да преодолееш самото понятие за дом. По-точно да се разшири домът. Където сме ние, там е и домът. Еволюцията отхвърля съществуването на домовете-затвори. Успешното разкрепостяване на съзнанието ще даде възможност да се придобие подвижност. И не подвигът, не лишенията, не възвеличаването, а качеството на съзнанието ще ни откъсне от заседналия живот. (3–93)

Пътуването по Земята между другото приучва към всевъзможни условия. Човекът, който е опознал душевността на много народи, няма да се загуби в тълпите на Тънкия свят. (7–488)

Във всички Учения е указана ролята на семейството, като основа на цялото бъдеще. Трябва да се възприема семейството като огнище на съзнателност и сътрудничество. Но наред с всичко друго, семейството е разсадник и на кармически връзки. (7–549)

Често може да се наблюдава как един член от семейството, стремящ се към просвещение, е подложен на издевателства от останалите. При това той трябва да събере цялото си мъжество, за да им се противопостави. Не са много често случаите, когато мнозинството се стреми към светлината и може с общи усилия да се противостои на тъмнината. Разбира се, противоборството на тъмнината ще усъвършенства силите, но въпреки всичко семейният въпрос ще си остане винаги възлов. Не може да има по-голямо бедствие от тъмнината в семейството. От тук произлизат и бедствията на бъдещите поколения. За жалост, семейните противоречия лишават от сила даже добрите борци. Да се замислим колко стремежи се пресичат още в зачатък. Колко кощунства и злословия се изливат там, където би могло да съществува огнище на доброто. И колко ценна психическа енергия може да бъде прахосана. Ние наблюдаваме много трудни положения и се опитваме да въздействаме, но понякога раздорите са толкова дълбоки, че всякаква външна помощ е безрезултатна. Тогава е по-добре временно да се отдалечим, тъй като някои индивиди се съпротивляват на подобни наставления и може да се стигне до увреждане на здравето. (13–266)

При създаването на група не се учудвайте на привидното разнообразие на членовете. Не по произход, привички и недостатъци, а по дух трябва да си приличат те. При създаването на хор не подбират по тембъра на гласа, а по неговото качество. (2–3. V. 10)

Груповото действие умножава силата. Дванадесетостенът представлява едно от най-съвършените образувания. Такава динамична сила може да противостои на много силен натиск. Систематически споената група от дванадесет човека може наистина да владее световните явления. Но трябва да се знае, че разширяването на групата може да я отслаби, нарушавайки динамиката на построението. Ние отдаваме предпочитание на по-малките групи. Разбира се, различните кармични условия могат да привлекат различни кармични елементи, чието насилствено изгонване е невъзможно, но може да се ускори тяхното изживяване. Задължение на всеки развит участник от групата е да осъзнае неканените гости и да напрегне волята си за приключване на сметките си в живота. Понякога даже нелоши подбуди привързват към достойното лице негодни елементи, както ненужният товар обременява кораба. Но кормчията трябва да се ориентира относно качеството на товара и да отсече негодното. Споената група трябва да бъде свободна от обещания, които като раковини полепват по кораба. Само осъзнаването на бъдещото строителство трябва да бъде цел на сродството. Говоря не за магическите кръгове, но за реално групово въздействие. (4–137)

Докато човек действа еднолично, не се появяват много проблеми, но всяка колективност вече е пълна със затруднения. Човек даже с една своя мисъл може да наруши целостта на всяко събрание. Опитвали са да сближат съзнанията на хората с различни къденета и изгаряне на смолисти вещества, но и тези мерки не са могли да доведат събранието до повишено настроение. Различните векове и вярвания не са могли да призоват хората към единен възвишен порив. Но ако вземем група хора, събрали се без насилие, те ще могат постепенно да разберат мисълта, водеща към Висшия свят. Радостно е, когато се събират в името на доброто, с решението да носят това целебно благо през целия си път. Твърдя, че е възможно да се извършат множество полезни деяния, ако не се прахосва енергията в безцелни спорове и кавги. Къде е мястото на Висшето събеседване, ако мозъкът и сърцето са обгърнати от аления пламък? Ние приемаме рубинения цвят на мъжеството, но всяко раздразнение вече ще бъде загуба на сили. (11–195)

Мислените послания най-леко се възприемат от лицето, с което са уеднаквени основните вибрации. Те могат да се възприемат и от тълпата, където вибрациите изобщо не са организирани. Но най-трудно от всичко е да имаш взаимодействие с малка група, която е свързана с някакво общо дело, но не притежава хармония. Такива групи могат напълно да парализират възприятието. При това те ще си въобразяват, че са сплотени за общи действия. В действителност такива хора нерядко се оказват лицемери, като това свойство може да бъде волно, съзнателно ли безсъзнателно. Особено трудно е, когато се предполага някакво сплотено действие, но вместо него в сърцето се забиват невидими стрели. Такова безпорядъчно състояние предизвиква такива следствия, за които участниците дори не подозират. (13–661)

Приближаването към Надземния свят може да се усили при груповото начало. Нека там, където това е възможно, да се образуват малки групи, устремени към Надземното знание. Те не трябва да бъдат многочислени, тъй като вибрациите на отделните участници не трябва да пречат на хармонията. Никой не може да заповяда насила стремеж към същността на Битието, но общността на вибрациите създава мощен импулс към въздигане. (13–760)