Направо към навигационните връзки, личните инструменти или формуляра за търсене

ОГНЕНИЯТ СВЯТ

Стихията на огъня е най-вездесъща, най-творческа, най-животворна, но най-малко се забелязва и цени. От обикновените светлинни образувания, достъпни за зрящото око, до сложните сърдечни огньове, всичко се включва в обхвата на Огнения свят. (8–1)

Всеки от нас носи в себе си единния огън, неизменен за цялата вселена. Този сърдечен огън със своя магнит обединява цялото мироздание. (8–7)

Огнеността на сърцето оголва светоносната материя, лежаща в основата на всичко съществуващо, което може да. бъде много опасно при груби обкръжаващи условия. Опасността при пълното самадхи е свързана с това същото състояние на огъня. (8–11)

Казват, че огънят като стихия е неуловим за наблюдение. Отговорете, че той се показва даже повече от другите стихии. Нима земята и водата са по-явни за човека при наблюдение на организма? Огънят лесно се изявява и в температурата, и в пулса, и главно в оня трепет, който съпровожда всички огнени явления. Това не е трепетът на ужаса, но обединение с пулса на стихията. (8–24)

За плътното състояние Огненият свят е невидим с редки изключения, но в Тънкия свят огненият облак може да бъде почувстван. Разбира се, приближавайки се към него, низшите създания изпитват особено страдание, като пред нещо недостъпно. Синовете на огнения облак са за тези низши същества като въоръжени с огнени лъчи, което не е нищо друго освен излъчвания на крайниците. (8–134)

Ние трябва да свикнем с мисълта, че рано или късно на нас ни е съдено да пристанем към огнените брегове. Така ще се научим да хвърляме най-дългата мрежа, за да достигнем най-добрия улов. Ние трябва не само на сън, но и през трудовите си делници да насочваме мисълта си към далечните огнени явления. Към светлината трябва да се приучват не само очите, а, повече от тях, съзнанието. Хората особено страдат от неумението си да се устремят напред. Царството Небесно се превзема с пристъп. Тази истина е изказана отдавна, но хората са забравили за нея. (8–332)

Препоръчвам да се свидетелства за Огнения свят като за нещо съществуващо с всички признаци на битие. Мъдрият няма да търси точно подобие на Бога в земното тяло, защото само огненото тяло ще съдържа тези същите искри, както и висшите същества. Но той няма да възприеме и унижението на земното битие, тъй като неговата основа, според енергията си, е подобна на всичко съществуващо. (9–179)

В Писанията ясно е казано за Огненото кръщение. Описани са и огнените езици над главите, но хората се преструват, че почитат Писанията, без да ги приемат като ръководство в живота. Тези пламъци са напълно действителни, с всички свойства на огъня, освен горещината. Но трябва да се притежава открито сърце, за да се застане пред този пламък без вреда. Хората са открили едно от проявленията му във вид на електричество, но без усвояване огнените свойства на човешкия организъм не може да се стигне до по-тънките му прояви. Утрото на човечеството ще настъпи тогава, когато разбирането за същината на огъня навлезе в живота. (8–4)

Когато говорим за необгарящия огън, ще трябва да напомним и за парещия. Когато монахинята стене: „Горя, горя!“, никой лекар не знае с какво да и помогне. Дори я обливат със студена вода, забравяйки, че масло с вода не се гаси. Огънят може да се потуши само с огън, с други думи с енергията на сърцето, която се отделя при т. нар. магнетизъм. Главната опасност при такива случаи е около сърцето, слънчевото сплетение и гръкляна. Тези центрове, като най-синтетични, са подложени на най-голям натиск. Сърдечното изтощение, разбира се, отваря вратата на врага. Така творящият огън може да се превърне в разрушителен пламък. Пламенната жертва се споменава във всички Завети. (8–5)

За да се получи и приеме огънят като път на Йерархията, като път на любовта и състраданието, трябва да отдадем безвъзвратно цялото си сърце. Едва тогава дребните светлинки ще се превърнат в пламтящи грамади. (8–9)

Огненият свят е преди всичко в самите нас, но само да се разпознае неговата обител. Трябва да се помни за неговото присъствие във всичко. Само че проводникът трябва да се приложи към сърцето, а не към мозъка. С Тънкия свят може да се поддържа връзка постоянно, но Огненият свят изисква особено добро настроение. Словесната черупка по-скоро ще отдалечи, отколкото да приближи до Огнения свят. Тогава, когато има съмнение, не може да се общува с Огнения свят. (8–354)

Не трябва да се мисли, че в Огнения свят всички същества са непременно обгърнати от огнени езици. Огънят може да изкристализира, но обичайното му състояние може да бъде охарактеризирано като светлина. (8–164)

Огнената аура може да се смята за същински показател на Огнения свят. (8–165)

Вие сте слушали за някои деца, които могат да виждат през твърди предмети. Търсете отговора в кармическата огнена природа. Това е съвършено частен физически феномен, обикновено не водещ към висши огнени познания. (8–13)

Огненото слънце е невидимо, както са незрими и Великите небесни тела. Трябва да се пояснява още в училищата доколко е нищожно нашето полезрение. Само така ще може да се убеди човечеството, че то е божествено по своята същност, но по отношение на тялото се подлага на всички ограничения. (9–238)

Човешкото същество възприема по-нисшите огнени градации и затова дребните огнени проявления се усещат и допускат, но по-високите и изтънчени явления остават неуловими за съвременния апарат на съзнанието, което кармически не се е доближило до стихията на огъня. (8–21)

Всеки може да установи доколко около едни хора вещите се износват бързо, докато други буквално сякаш с нещо ги запазват. Именно огненото начало съхранява продължителността на съществуването на вещите. (8–86)

Алкохолизмът и опиумът представляват уродливи опити за приближаване към Огнения свят. Ако самадхи е естествено проявление на висшия огън, то пламъкът на алкохола ще бъде разрушител. Наркотиците предизвикват илюзията за огнено приближаване, но те същевременно ще застанат задълго като препятствие към овладяването на истинската енергия Агни. Нищо не доставя такова нещастие в Тънкия свят, както тези противоестествени опити да се предизвика огъня без съответстващо очистване. (8–20)

Известно е значението на тридесетгодишната възраст за огнените проявления, но особено е нужно да се предпазва организмът до седем годишна възраст. У децата, даже и най-развитите, не трябва никога да се насилва природата. Огънят не търпи насилие. (8–19)

Физическите огнени упражнения (хатха йога) сами по себе си са вредни, задълбочавайки отделните центрове и нарушавайки обкръжаващото равновесие. Огънят е висша стихия и доближаването до нея трябва да става чрез висшето съзнание. (8–13)

Обкръжи се с огъня и остани невредим! Това е много древен завет, но, загрубявайки, хората са забравили за какъв огън са говорили мъдрите. Огънят станал физически и са се появили магически огнени кръгове. Разбира се, всеки жив огън е целителен, но никаква запалена смола не може да се сравни с огъня на сърцето. (8–15)

Същността на огнения имунитет е била описана от Зороастър. Той е указвал, че хората от всяка пора на кожата могат да предизвикат огнени лъчи, които поразяват всички вредители. (8–17)

Отсъствието на психическа енергия способства за развитието на ракови клетки, но сърдечният огън, като висше изражение на съзнанието, ги убива. Корените на много растения съдържат в себе си значителни растителни огньове и затова могат да бъдат полезни там, където сърдечните огньове още не действат. (8–18)

Най-добрият огън пламва от радостта. (8-Ю)

Нисшите факири натриват тялото си с пепел. С това му придават известна устойчивост при преминаване през огън. Но йогите преминават през огъня, призовавайки като противодействие сърдечната енергия. При това вътрешният огън пробива през порите на кожата и, бидейки по-мощен от земния огън, образува защитна броня върху тялото. (8–23)

Подвизите и всички героични деяния са действия огнени. Висшата енергия пренася хората над пропастта. Но същата тази енергия участва и в устрема на злодеите, за това съветваме да не превръщате огъня на Благодатта в разрушителен пламък. Отдавна е казано, че грешниците сами подклаждат ада. Сами хората са отговорни за количеството зло. (8–28)

Може да се забележи как едни хора вечно се стремят и не могат да съществуват без тези възвишаващи движения. Бъдете уверени, че те принадлежат към стихията на огъня. Ние не искаме да превъзнасяме тези огнени хора, но сме длъжни в интерес на истината да кажем, че те движат света. Нека не забравяме, че на тези хора съвсем не им е лесно сред останалите съчетания. Да си спомним сказанието за Огнения ангел с опърлени криле. Когато той се устремява за спасяване на света, неговите криле дращят по скалите и се обгарят, обезсилвайки го. (8–2)

Мнозина биха искали да знаят, не е ли опасно за тяхното здраве приближаването към Огнения свят? Можем да им отговорим как един благотворител престанал да дава милостиня, защото се страхувал, че бедните могат да го заразят. Ясно е, че този човек не е бил истински благотворител. Така също и този, които се опасява от Огнения свят, не е огненосец. (8–357)

Даже и невидими, огнените явления изпълват земните същества с трепет. Токовете и лъчите на огнеността разтърсват даже изтънчените същества. Но ако незримото явление е така непоносимо за сърцето, колко по-силно ще бъде въздействието при пренасянето му в зрителното поле, където са в сила законите на въплътеното битие? Даже най-силните духом са изпадали в безсъзнание и са ослепявали, онемявали, побелявали и загубвали способност за движение. Появата на огнени същества не трябва да унищожава нашето съзнание. В близко бъдеще чрез съзнанието хората ще приучат своето тяло към възприемане на висшите енергии. (9–312)

Земното тяло изгаря при съприкосновение с огнено същество. Дори не само прякото съприкосновение, но и близостта с такова същество може да спре сърцето на въплътения. Огнените пришълци обикновено много рядко се показват на хората, защото те биха могли да се опитат да докоснат огненото същество или да изпаднат в ужас и да изгорят. Да не забравяме, че страхът може да изгори сърцето. Разбира се, сърцето, запознато с огъня, може постепенно да се приобщи към него. (8–337)

Приближаването на огнените или тънки същества се ознаменува със сърдечен трепет и усещане на хлад или горещина. Но след като сме постоянно заобиколени със същества от Невидимия свят, защо ги усещаме само понякога? Причината е в закона за качеството на мисълта. Ако тези същества се насочат към нас, с други думи мислят за нас, то ние ги усещаме не само чрез огнените центрове, но и физически. Прието е да се говори за коси изправени от страх, но не страхът е причината, а само особеното въздействие на енергията, отчасти подобно на електричеството. Даже обикновеният поглед кара човека да се обърне, а доколко по-силно трябва да е въздействието на огнената енергия на висшите светове! (8–451)

Прочетете за разнообразните видения на огнени същества в страните от целия свят и ще намерите в тях едни и същи признаци и следствия. Хората еднакво усещат полъха на Висшия свят, обхваща ги еднакъв трепет на сърцето и тялото. Те разбират гласа на светлия посланик. Те с труд се възвръщат към обичайното земно състояние. Те никога не могат да забравят това явление и възторга на духа от допира с висшето същество. Важно е да се помни, че най-различни народи са виждали висшите същества в еднакъв облик. (8–604)

Поучително е да се наблюдава от научна гледна точка съдържанието на атмосферата, обкръжаваща същността от Тънкия или Огнения свят, когато тя е кондензирана за проявяване в плътния свят. Можем да обърнем внимание на подухването, което предшества появата, като в едни случаи се усеща сякаш планинска прохлада, възможно съпроводена и с благоухание. Но в друг случай може да се почувства пронизителен студ и неприятен мирис. Така различни са слоевете на световете. (8–610)

Ако високите същества засвидетелстват, че не са заставали пред Висшето Начало на началата, то не трябва да се приеме това като някакво отрицание. Напротив, това е свидетелство за съкровената безпределност на Висшия свят и за неговата необятност. Ще бъде невежество да си въобразим, че нашият мозък може да съди за най-висшето. (8–612)

Така, както земното око, колкото и съвършено да е, не възприема ефирните явления, така и Тънкият свят, на свой ред, не забелязва огнените жители. Но никой не преминава земния си път без да влезе в допир с Огъня. Затова е добре да се познава предварително неговата същност. (8–2)

Напрежението на огъня влияе на всички отправления на тялото. Така пространственият огън може от една страна да заздравява рани, а от друга — да предизвика вредоносно напрежение в тъканите. Трябва да бъдем внимателни. (8–3)