Направо към навигационните връзки, личните инструменти или формуляра за търсене

ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЯТА

Ако хората осъзнаят, че натрупването на психическа енергия е необходимо не само за текущия живот, а като постоянна и неотменна придобивка и преимущество, такова осъзнаване значително би изменило границите на живота. Редуването на въплъщенията е засвидетелствано както от древните, така и от най-новите учения. Но въпреки това тази действителност трудно навлиза в съзнанието, иначе тя би преобразила целия живот. (4–553)

Поредицата от въплъщения може да се разглежда като поредица от отделни животи, но по-добре е да се гледа на смяната на въплъщенията като на един живот. Промеждутъците между въплъщенията могат да бъдат наречени сън или ден, в зависимост от гледната точка. В миналото това може да е било сън, но за бъдещето това може би ще бъде ден. Ще зависи от успеха на еволюцията. Ако хората биха могли по-скоро да възприемат неделимостта на живота, те биха придобили целесъобразност и ответственост. В най-древните Завети са описани денят и нощта на Брама и това, вероятно, е давало обяснение на състоянията на живота. Но след Атлантида се е наложило неразумно разбиране за смъртта и земният живот е бил заключен в раковината на предразсъдъка. Появило се отрицание, вместо опознаване. Между другото денят и нощта на Брама започват между всеки удар на пулса. Най-напред промеждутъците на пулса, след това промеждутъците на телесния сън, после на телесното и астралното състояние и така до пулса на Манвантарата (Периодите на създаване и разрушаване на Вселената — бел. на прев.). (4–450)

Подвижността на съзнанието е качество на Висшия свят. Трябва да се разбере защо царските въплъщения могат да се редуват с обущарските, без това да е унижение. На Земята трудно възприемат подвижността на външните форми, тъй като не си представят възхода на духа. (4–373)

Необходим ли е продължителният живот в едно тяло? По-полезно е да се раздели времето на няколко опита. Икономията на енергията е основа на Мирозданието. Да се пренесеш в нов дом, изпълнен с озон, значи да получиш достъп до нови придобивки. Може да се достигне до такава ограниченост, че преминаването в съседния град да започне да ти се струва голямо събитие. След това ще се наложи да не променяш жилището и да се затрудняваш при промяна на облеклото. Неподвижните хора повече от всичко се боят от смъртта. Те не се решават да мислят за нея и издигат преходящият момент в крайно състояние. Но даже и кожата върху тялото се подменя, но ние не викаме гробаря да погребва отпадналите люспи. (4–240)

Само хора с особено разширено съзнание могат да се потопяват в миналото без вреда за по-нататъшното си развитие. За малкото съзнание погледът назад може да бъде губителен. Хората трябва постоянно да се готвят за бъдещето и по-малко да обръщат внимание на миналото. Даже премествайки се в по-добро жилище хората вземат със себе си най-доброто имущество и никой не влачи след себе си износените вехтории. По същия начин трябва да си подготви човек и жилището за другия свят. (11–535)

Защо хората в плътния свят не трябва да помнят за своите пребивавания в Тънкия свят? Една от причините е вероятната невъзможност да се вместят впоследствие в плътното си тяло. Духът не би могъл да приеме плътната еволюция, ако би залазил спомена за мащабите в Тънкия свят. Освен това от Тънкия свят е възможно в някои случаи да се съзре и величието на Огнения свят, което в плътния свят може да се постигне само в много редки случаи. Даже и най-добрите духове могат само понякога да си спомнят за своите земни съществувания, но съвсем рядко те осъзнават себе си в условията на Надземния свят. Понякога отделенията на тънкото тяло донасят някои знания за живота в Тънкия свят. Но да се запомнят тънките съществувания е много трудно и несъвместимо със земните условия. (11–240)

Ако биха могли да се видят лицата от предишните въплъщения, ще може да се забележи как се променя днешният облик в образи от отминали векове. Често преобразуванията започват не от чертите на лицето, а от някои подробности на шапката или дрехите. Самият характер на лицето се променя съвършено незабелязано и в най-неочаквани черти. За отбелязване е, че рядко лицата запазват днешния си облик. Този процес на ясновидство не е ментален, а чрез въздействие на психическата енергия върху очните центрове. Може да има ясновидство и под въздействие на внушение, но тогава психическата енергия ще действа чрез мозъка и винаги може да е налице внушение от страна на самия хипнотизатор. Много по-убедително е, когато психическата енергия действа непосредствено. Тези опити са от дълбока древност и са били използвани в държавните и съдебните дела. (11–250)

Даже в земния живот хората преобразяват своята външност съобразно страстите. Доколко това справедливо свойство ще бъде усилено в Тънкия свят? Някои от жителите на Тънкия свят просветляват, други потъмняват и дори се обезобразяват до най-ужасна степен. Трябва да се подготвим благоговейно поне за своя облик. (8–578)

Трябва да се знае, че във високите сфери на Тънкия свят хората променят много от своите наклонности, Сякаш отпада земната патина и се изявяват истинските разбирания. Може да се види как отпадат земните наслоения, несъвместими с новото състояние. Психическата енергия започва да действа освободена от наносните влияния и нейната същност се насочва към истината. По същия начин психическата енергия би могла да бъде освободена и в земния живот в значителна стелен. Това ще ни доближи към запознаването с Тънкия свят. (10–460)

Хората смятат, че в Тънкия свят може да се пребивава само в една сфера, по духовно сродство, но и това положение е условно. Действително, всеки се привлича в определена сфера, но това не му пречи да изпраща мисли и в други сфери. По тези мислени мостове могат да се осъществяват нови запознанства, стига законът за отблъскването да се прояви. Но и това препятствие може да бъде преодоляно, само изпратената мисъл да бъде отчетлива и добра. Може да се види как отпадат чувствата на злоба, мъст и вредителство. Отпадат поради ненужност, защото съществото започва да разбира, че не с такива ключове се отварят вратите. Особено във високите сфери не могат да съществуват мисли за зло, тъй като злото произтича от хаоса, а сред хармонията не могат да съществуват условия за дисонанс. Нека и в плътния свят вече да се увеличават ясните мисли, които ще доведат до висините. Не трябва да се разбиват тези мисли чрез дребните несгоди. (13–389)

Ако някои започне да твърди, че въплъщенията са през 3000 години, той ще бъде толкова прав, както и твърдящият, че са през три месеца. Ако във втората раса се е изисквал дълъг срок за. въплъщение, то в шестата раса с приближаването на телесното и астралното състояние намалява необходимостта от продължителни срокове. (4–333)

Обитателите на Тънкия свят се делят на няколко вида — едни се стараят да продължат пребиваването си с желанието да допринесат най-голяма полза. Това са големите труженици. Други се опитват да останат по-дълго, за да не приемат земното изпитание. Трети — поради любов към Тънкия свят. Четвърти полагат усилия по-скоро да се завърнат към земните си способности. Вярно е, че децата се превъплъщават често по-бързо, но и между тях могат да се срещнат различни задания. Особено трогателно е да се видят деца, които без страх от неблагоприятните условия желаят да извършат нещо добро. На тях следва да им се помага. Такива стремежи нямат нищо общо с беднякът, който иска да стане богаташ, макар че и като такъв той все някога ще се прости със земните си съкровища. (10–566)

Сроковете за пребиваване в Тънкия свят са крайно различни: от няколко месеца до хилядолетия. Трудно е да се изброят всички причини, но главната лежи в свободната воля. Кое пребиваване в Тънкия свят е най-благотворно: най-краткото или най-продължителното? И в двете може да се открие еднаква ценност. А възможно ли е изобщо да не се връщаш на Земята, ако свободната воля пожелае това? Наистина, всичко е възможно. Само е необходимо да се направи пребиваването в Тънкия свят по-полезно, отколкото връщането на Земята. (13–206)

Сроковете съществуват за всички, но едни ги приветстват, а други ги проклинат. Мнозина желаят да се върнат преди срока, но други се стараят да го избегнат, макар и за кратко време. Могат да се изброят много различни случаи, но сега трябва да отбележим онези поръчения, които произлизат от Братството! При такива задължения може да се преуспее и без въплъщение. (13–330)

Обикновено смятат, че кармичните условия за превъплъщенията не се променят, но в действителност всичко е в движение, като е възможно да съществуват и други различни обстоятелства. Може да е налице участие в такива изследвания, които да не могат да бъдат прекъснати и в такъв случай законът трябва да се приложи съобразно ползата. От друга страна може да съществува такова силно желание да се помогне на земните жители, че този стремеж да съкрати срока на пребиваване. Законът живее и справедливо оценява истинските подбуждения. Възможно е някои деятели да са особено нужни за Тънкия свят. Освен това някои от тях могат да притежават такива познания, които не би трябвало да се предадат все още на земните жители, но биха могли напълно да се приложат в Надземния свят. На Земята само понякога оценяват справедливо способностите на човека, но в Тънкия свят такова обсъждане винаги е целесъобразно. (13–473)

Някои жители на Тънкия свят съзнателно избират трудни въплъщения. Говоря за тези, на които кармата позволява да имат и по-леко съществуване, но изостреното съзнание им подсказва, че един труден земен живот струва колкото много леки. Немалко силни духове са приемали задачата да освободят хората от остарелите предразсъдъци. Тежък е бил животът на тези пречистители. (13–621)

И в Тънкия свят се проявява свободната воля. Но само във висшите сфери тази воля е хармонизирана с психическата енергия, в резултат на което се получава истинско сътрудничество. В средните и нисши сфери често е налице противопоставяне. Съществата не желаят да признаят целесъобразността на закона на Битието. Особено плачевно е да се наблюдава как някои жители се опитват да избягнат въплъщението, макар прекрасно да знаят, че при техния кармичен товар повече не могат да напредват в Тънкия свят. Но те предпочитат да останат в това състояние, само и само да не предприемат ново пътешествие на Земята. Такова противодействие на свободната воля показва, че по време на земния живот съзнанието не е било разширено и не е имало желание за осъзнаване на света. Разбира се, не е имало и любов към Йерархията. (13–446)

Кажете на приятелите си да не заявяват в земния си живот какви биха искали да бъдат в бъдещите си въплъщения. Работата е в това, че Тънкият свят предоставя такива възможности, че земните ограничения и измерения могат само да ги омаловажат. Нека земният живот бъде изразяване на най-добрите придобивки. Нерядко хората започват да мислят за своите бъдещи въплъщения, но по-полезно ще бъде да се отложи това решение до Тънкия свят. Може да се случи да не се наложи връщане на Земята или да се наложи да се поработи по-дълъг срок в Тънкия свят, изпълнявайки някакво особено поръчение. Такова поръчение сближава с работата на Братството. (13–330)

В Тънкия свят се обосновават заданията за земния живот. Хората най-малко от всичко допускат, но обитателите на Тънкия свят отлично знаят, че всеки техен земен живот произтича с тяхно знание или по-точно с тяхно съгласие. Всеки пристъпящ към нов земен живот получава искра просветление, когато разбира какъв именно кармичен товар го задължава да приеме едно или друг изпитание. (13–256)

Всички въплъщаващи се идват на Земята с добри намерения. Това е велик закон. Даже и в низшите слоеве преди въплъщението се получава просветление за доброто като основа на битието. Но както и най-дълготрайният аромат не може да насища дълго пространството, така и доброто намерение се разсейва под влияние на различни въздействия. Детето не е зло, но много бързо може да усвой наследството на атавизма. От най-дребните подробности на живота могат да се наслагат лоши привички, които могат да бъдат наречени врати на злото. Така изчезва просветлението, докоснало се до личността в Тънкия свят. (13–328)

За старите духове, изпитали много въплъщения, ще бъде достатъчно тягостно състоянието след седемгодишна възраст и особено след четиринадесетата година. След четиринадесетата година психическата енергия е включена в действие. Духът вече се е откъснал от предишните съществувания, тежестта на новия неизвестен път подтиска. Смутно вълнение предизвикват натрупаните ценности, а същността се стреми обратно, където възможностите на съзнанието са били големи. Не всички центрове се развиват едновременно, което препятства отлагането на психическа енергия и духът не намира вещество, за да се прояви. Може да се срещнат деца с един много развит център и тогава те могат да извършват някое краткотрайно действие, наподобяващо на възрастен. (4–539)

Сред тайнствата на космоса трябва да се отбележи редуването на съществуванията. Редът на тези съществувания е толкова различен, колкото са и монадите. (10–118)

Законът за въплъщенията е справедлив. Зърното на духа е нерушимо и вечно. Сега особено ще има бързи въплъщения. Много обитатели на Тънкия свят бързат да се върнат и в това се отразява развитието и спешността на еволюцията. (11–97)

Животът задължава човека да се издига, докато смъртта е слизане надолу. Хората възприемат смъртта като разрушение, но битието утвърждава вечното обновление. Всеки умира за вчерашния ден и се обновява за утре. С всеки час човек или се приближава, или отдалечава от Висшия свят. (11–119)

Едни предполагат, че човек постоянно умира, а други знаят, че човек непрекъснато се ражда. Едните изхождат от ужаса, другите от радостта. Така човек до голяма степен предопределя своето бъдеще. Можете да бъдете уверени, че определящият за себе си смърт не знае за Висшия свят. Може би той спазва някакви външни ритуали или обряди, но сърцето му е далеч от истината. (11–118)

Вечният живот е едно от най-замъглените понятия в човешкото мислене. Отделни хора даже свеждат това понятие до продължаване на живота тук на Земята. Но защо човешкото сърце се моли за вечен живот? Сърцето се моли за вечен живот на съзнанието. (12–576)

Правилното отношение към предишните животи е много рядко. Обикновено те не вдъхновяват за бъдещето, но приковават към отживелиците. Затова само понякога може да се даде на хората знание за техния минал живот. Много не може да се вмести в съвременното съзнание. Хората не могат да разберат защо знатните въплъщения се редуват с трудови? Миражът на царя или владетелката пречи да се разгледа доколко трудовото въплъщение може да издигне съзнанието по-високо от всички господари на този свят. (13–35)

Високият дух не се противи на естествената смяна на битието. Той само се радва на възможността да усъвършенства нова страна от своя живот. Всеки висок дух се стреми към трудния път, но слабият съхранява своята страхлива леност. (13–83)

Могат да се проследят и да се съпоставят редицата въплъщения, твърде разнообразни по тяхната външност — ту господар, ту духовен учител, ту герой, ту отшелник, ту народен водител, ту мъдър управник, ту монах, ту философ, накрая лекар в Тънкия свят и целител на земните народи. И навсякъде все същото служене и все същите преследвания. (Става дума за някои от въплъщенията на самия Махатма, дал тези Послания — Бел. на прев.) (13–93)

Жителите на Ефирния свят не желаят да се въплъщават в някои страни, ако не са налице усилени карммчески обстоятелства, които да ги задължават да се появят в определен народ. Сравнени със земните обитатели, техните знания не са много повече, но в някои отношения те могат да узнават бъдещето и по този начин да се подготвят за по-добри условия на Земята. Едва ли някой ще пожелае да дойде на изгоряло пепелище. Той може да се приобщи към силен народ и да участва във велики решения. Жителите на Ефирния свят не искат да идват на изживени места и никой няма да ги застави да изберат по-лошия жребий, ако кармата не ги принуждава. (13–484)

Психическите съотношения много по-лесно се установяват между хора, срещали се в минали животи. Цели групи въплътени могат да се окажат отново в една местност. Туземците казват: „Ще отида да си отдъхна и ще се върна отново“. Те желаят да се върнат на позната земя. Но и сред развитите съзнания съществува тяга да продължат незавършената работа, затова често се срещат предишни сътрудници и врагове. Магнитът на враждата е много силен, а чувството за мъст е мъртвата точка на всяко убеждение от Ръководителя. (13–616)

В Надземния свят земните врагове могат да се приближават един към друг съвършено мирно и даже да се усъвършенстват съвместно. Причината е проста: на Земята те не са могли да се разберат един друг вследствие обкръжаващите ги вибрации, но в Ефирния свят вибрациите се променят и яростните врагове могат да влязат в съприкосновение. (13–938)

Може да се наблюдава как се появяват цели групи хора, някога свързани помежду си. Но се събират не само приятели, но и врагове. Това сложно преплитане ясно говори за силните връзки, които се изживяват през много животи. (10–550)

Има много случаи на деца, помнещи своето минало. Те помнят и за пребиваванията между земните животи, но трябва умело да се разпитат. Не става дума за това, че те помнят къде има заровени съкровища, но те биха могли да разкажат за много интересни преживявания. (10–542)

Въплъщението в цветя не е често. Някои се стремят към по-едрите дървесни форми, но прелестта на цветята не винаги е достъпна, за да се обърнеш два пъти към нея. Не може да има забрана да се съкрати едно от животинските въплъщения посредством растения. Не може да се твърди, че съзнанието на някои насекоми ще превъзхожда съзнанието на прекрасните цветя. Мъдро е да се изчакат някои въплъщения посредством въплъщаването в цветя. Така пътят на красотата съкращава пътуването. (2–22.ІІІ.15)

Понякога някои мощни Същества изпращат част от своя лъч на Земята и с това сякаш осеняват един или няколко дейци. Такава помощ за еволюцията може да превишава ползата от личното въплъщение на тези дейци. Също така е известно за някои Същества, заминали на други планети. Можем да се възхищаваме на такъв подвиг, тъй като той укрепва връзките на мисълта и разширява новите предели на мисленето. Не един път Мислителят (Индивидуалността, въплъщавала се като Платон — бел. на прев.) е заявявал, че някога той ще премине в друг свят и ще установи връзка оттам. Не малко векове са били необходими, за да изпълни тази задача. Но няма нищо неизпълнимо — само нашата воля трябва да бъде насочена към него. (13–206)

АУРАТА

Всеки вижда астралното клише през цвета на своята аура. Колкото по-пълен е акордът на цветовете на аурата, толкова по-достоверно е изображението. У когото е развито чувството за дълг, той вижда преди всичко него. А, който има склонност към любовта, ще бъде притеглен към пределите на любовта и изпълнен с радост ще вижда преди всичко красотата. (1–6.ІІ.22)

Нараняващите аурата на Учителя и свързаните с него хора сами причиняват пробойни на собствените си аури, но не поради отмъщение или наказание, а от възвратната искра. Даже и най-простата стопанка ще ви каже: „Не внасяйте кал вкъщи, защото ще се наложи сами да изметете боклука.“ (2–1.III.1)

И незначителните, и важните събития удрят по аурата, като по струни на арфа. Нарастващата аура има своите преимущества — звучи многообразно, подобно Еолови крила. Тегобите на света звучат върху нея със своите симфонии. Не трябва да се смята, че човекът с озарена аура ще бъде непоклатим. Външната обвивка на всяка аура се вълнува като море.

Символът на носещия бремето на света е човек, носещ на гърба си кълбо. Всички сложни усещания се усилват до болка. Получава се впечатление като между чука и наковалнята. Затова достигането на аура с цветовете на дъгата е толкова практично, тъй като тя съдържа в себе си възможност за асимилация на всичко съществуващо. Даже и най-добрите едноцветни аури трябва да гасят пожарите от самите себе си, черпейки от своя океан. В същото време аурата с цветовете на дъгата много лесно отразява и приема лъчите. Затова най-практичното действие е подвигът. (2–2.V.6)

Всяка едноцветна аура съдържа в себе си три вълни, отговарящи на трите главни естества — телесно, астрално и ментално. Виолетовият цвят на аурата поглъща всички чужди излъчвания без вреда, но семейството на всички алени цветове поразява като с нож външната обвивка на аурите. Но обогатяването на собствената аура не може да бъде постигнато отвън, а само отвътре, по пътя на самоусъвършенстването. (2–2.V.16)

От голямо значение за защитата е аурата да завършва с мрежа от жизнеспособни искри, която да обгражда цялото тяло. За тази цел дори виолетовите и сините аури трябва да имат рубинени искри наоколо си. Наличието само на необичайни за Земята тонове прави притежателя им твърде чувствителен към земните проявления. Тогава ширината на аурата може да нарасне, но ако психическата енергия не съответства на обема, може да се получи пробив в защитната мрежа, която се регулира чрез обикновеното съзнание и е подчинена на волята. (2.-2.V.20)

Ако аурата е физическо явление, то тя би трябвало да може да бъде повлияна и с физически средства. Както е възможно да бъде увредена аурата с външни средства, така биха могли да бъдат създадени подходящи условия и за нейното възстановяване, но такива изкуствени условия и стимули са непригодни за еволюцията. Както организмът трябва да расте от само себе си, така и аурата трябва да расте и се обогатява само отвътре. (2-З.V1.2)

Не само едноцветното излъчване на аурата е хармонично, но е възможно виолетовата аура да се комбинира и със зелено и розовата може да притежава син оттенък. В тези допълнения се съдържат токове с особено напрежение. Затова е желателно да се комбинират цветовете като залог за бъдещи цветове на дъгата. В това отношение възможните комбинации са дотолкова разнообразни, че е невъзможно да бъдат предадени с бедната цветова гама на Земята. По същия начин е невъзможно да се вмести в земната звукова гама симфонията на сферите. Например вашият лилав и виолетов цвят нямат нищо общо с небесния пурпур. (4–89)

Почти винаги срещата със стара аура от предишните въплъщения уморява. Най-вече когато кармата довежда не особено приятни спътници. Но когато такава среща привърши, настъпва облекчение, сякаш е върнато чуждо имущество. Не по-малко от половината от всички земни срещи произтичат от предишни въплъщения. Представете си как коркови фигурки се привличат под въздействието на силно електричество. (4–238)

Не всеки може да види аурата си по желание, защото законът на психическата енергия, освен от желанието, се нуждае и от множество други условия. Тези условия не възникват мигновено, а трябва да се натрупат при наличието на висши въздействия. Но и за висшите въздействия пътят не е лесен, защото те получават достъп само при открити врата. Всяко избягване на общуването с огнищата на най-фините енергии затваря вратата. По тази причина трябва да стане ясно в какво се състои плодотворното общуване. То зависи не само от напора на устрема, но и от грижливото отношение към обкръжаващите условия. Понякога временното мълчание представлява най-доброто средство за натрупване. Когато съзнанието е на степента на чувствознанието, лесно е да се разбере кое действие отговаря на необходимостта.

От съставките на аурата особено трудно могат да се видят наситеният зелен и благородният рубинов цвят. Изумрудът и рубинът са две противоположности. Първият представлява израз на синтез, вторият — на самоотвержеността на подвига. Както синтезът и подвигът рядко могат да се съчетаят в една личност, така изумрудът и рубинът рядко могат да се срещнат на едно място в чист вид. Единствено в размазани цветове те могат да се съчетаят едновременно. Изумрудът е по-близко до чашата, а рубинът — до окото на Брама. (4–535)

Аурата на лишения от духовни устои човек е обкръжена с крива линия, а не с правилния кръг на духовността и създава, както и болната аура, съответното пространствено насищане. Тези аури упражняват двояко въздействие върху обкръжаващите. В тъждествени аури те предизвикват засилване на отрицателния потенциал, докато в противоположните аури предизвикват удвоен стремеж да се поразява тъмнината и да се служи на Благото. Но тези болни аури се подхранват от еманациите на своите противоположности. Затова за болната аура е толкова важно да усети своята защитна броня. (4–706)

Възторжената, самоотвержена мисъл изменя физически аурата. Даже предизвиква раменно лъчение. Това е една от големите тайни на света. (6–422)

Когато бъде постигнато заснемане на аурата, ще може да се види едно забележително явление — аурата при пълен покой ще съответства на аурата при най-големия стрес. Но затова пък вълните на срединните въздействия ще напомнят на облак прах, получен при тръскане на прашен чувал. Затова толкова ви предпазвам от дребнавите конфликти и раздори. Можете да си представите сивите петна на раздорите, които като завеса закриват светлите възможности. (8–149)

Аурата на страха не само се колебае, но тя се свива, сякаш се смалява и лишена от вибрации увисва като табелка на врата на осъден. (8–152)

Всяко увреждане на аурата се отразява в голяма стелен на защитната и функция. И най-малкият пробив предизвиква значителна деформация на целия й строеж. Сънливостта, забелязвана при поражения на аурата, се дължи на едностранно усилено отдаване на енергия, насочена срещу външните излъчвания. През времето на такова възстановяване организмът и особено сърдечната дейност са силно угнетени. Опитно е доказано, че нарушаването на излъчването се отразява именно на сърцето. Хората трудно възприемат съвета да наблюдават своите излъчвания, макар че и преди да бъдат фотографирани науката е знаела за съществуването на такива излъчвания от всеки предмет. Трябва да сме наясно с човешката конституция и да знаем, че всяко стълкновение донася вреда преди всичко на астралното тяло. При това може да се установи, че организмите, сработили се след продължително общуване, ще се нараняват в много по-силна степен, като това навреждане засяга и намиращите се около тях други близки. Това налага още по-сериозно да се предпазваме от всякакви стълкновения. Можете да си подставите как тъмната рат се насочва към всеки пролом в аурата. Много страшно е да се подхранват такива насекоми от вътрешните слоеве на аурата. Само здравата заградителна мрежа препятства нападенията на тъмните сили. Овен това всеки пролом в аурата грози и от обсебване. (8–520)

Има вещества, които дават възможност да се видят отделните елементи от аурата, но такова механично въздействие е нежелателно. Осъзнаването на излъчванията трябва да се придобие по естествен път. При това много по-правилно е да се усещат качествата на аурата, вместо да се основаваме на зрителните възприятия. На практика много от оттенъците не са чисти и това смесване пречи на правилните зрителни възприятия. Например понякога синята аура може да бъде подложена на нежелателно жълто излъчване, което създава усещането за зелена светлина, но такова съчетание няма нищо общо с чисто зеления синтез. Същото може да се случи и с виолетовия, при наличието едновременно и на ален цвят. Така сама по себе си видимостта има малко значение. Трябва сърдечно да се усети същността на ставащото. Случва се понякога поради заболяване излъчването да потъмнее, но . огненото съзнание ще разбере, че природата на излъчването не е лоша, а се е променила временно от случайното въздействие на болестта. Възможно е излъчването да бъде променено от странично влияние, както става при обсебване, но и тогава огненото съзнание ще разграничи истинската причина, (9–277)

Едно от зрително най-прекрасните огнени действия е сближаването и раздалечаването на аурите. То наподобява по красота северното сияние и в него се отразяват множество психологически въздействия. Може да се наблюдава колко предпазливо се доближават излъчванията: заградителната мрежа трепти и искри, преди да зазвучи съгласувано или да се помрачи. По този начин в пространството около човека е скрит един пълнокръвен и цялостен свят на магнетизъм и химизъм. Когато хората започнат да фотографират аурите на филмова лента, ще може да се наблюдава играта на светлините и движенията, но за това ще бъде необходимо голямо търпение и множество предварителни условия, по-голямата част от които са вътрешни и незрими. (9–437)

Съставът на аурата е много сложен. В нея влизат психически и физически еманации. Всеки порив или мисъл се отразява в нея. Всеки стремеж дава своята явна проява. Но при изучаването трябва много тънко да се разграничат излъчванията, съответстващи на двата надземни свята. Едни от лъчите произлизат от центровете на тънкото тяло, докато други се дължат на творчеството на духа. Особено важно е да се разграничават тези излъчвания при заболявания, тъй като при определени комбинации може да се съедини личният магнетизъм с магнетизма на стихиите на земята (1.0–145)

Аурата притежава магнетично притегляне, което се изменя в зависимост от характера на възникващите напрежения. Съзнанието възпламенява мощта на аурата. Когато съзнанието е наситено с висши стремежи, когато е насочено към висше творчество, магнетизмът на аурата нараства хилядократно. Когато духът е устремен към Висшия Източник, магнетизмът на аурата се разгръща в пълната си мощ. Всеки огнен порив дава особено мощно притегляне на аурата и тогава посланията на духа се разпространяват на големи разстояния, притегляйки се от сродните аури. Така по пътя към Огнения свят трябва да се усилва собственото магнитно притегляне. (10–222)

Когато настане времето да се заснемат аурите, мнозина ще се опитат да подменят обичайните си мисли с нещо привидно прекрасно. Дребните хитреци ще се опитат да прикрият своята същност, но филмът ще се окаже по-прозорлив. Ще бъде отбелязано забележително явление, когато притворната мисъл само ще влоши качеството на снимката, сякаш ще я опръска с тъмни точки. Но искрената и присъща на човека добра мисъл ще даде ясно изображение. Така новата хитрост на лицемерите няма да се удаде. (10–498)

Възможно е при развити в духовно отношение хора да се види особена светлинна диадема над главата. Такова явление е много рядко и означава изкристализиране на духовността. Самата аура сякаш се завива като пръстен. Така древната идея за короната като особено отличие е имала дълбоко значение. (10–607)

Хората знаят, че всеки вижда предметите в своето осветление. Вече има обяснение на различията в строежа на очите, но никой не придава значение на обстоятелството, че хората гледат през своята аура. Всеки има около себе си своя цвят и гледа през него. Кажете на лекарите тази истина и те ще ви се смеят, защото цветът на аурата е невидим и в очните болести не се споменава. Самото излъчване зависи от състоянието на сърцето, което като показател е много съществено. Възможно е да се подправи звученето на гласа, но излъчването от сърцето ще бъде непресторено. (11–55)

Качествата на аурата се определят не само по нейната величина, но и според вътрешното напрежение. Така напрегнатата аура е същевременно най-добрият щит против външни въздействия, и притежава мощно въздействие върху намиращите се в съседство. Понякога излъчванията могат да бъдат добри по цвят, но недостатъчни по напрежение. Всяко общуване с Висшия свят, когато отпада егоизмът и се разгаря самоотвержеността, ще предизвика усилване на излъчванията. (11–121)

Малцина осъзнават съществуването на мислени нападения и възможността да бъдат отразени тези нападения от аурата. Обикновено хората приписват тези явления на случайни физически фактори, но развитото съзнание дори и по време на сън ще разграничи истинската причина. Съзнанието е сигурен щит. Аурата и съзнанието образуват защитна броня. (11–275)

КАРМА

Прието е да се счита, че кармата е воля и въздаване за хода на нашия живот. Също така е възприето да се гледа на кармата като на възмездие, но в истинското си значение кармата е труд. (5–20)

Законът за кармата се разпростира върху всички действия и върху всички светове. Тя може както да се ускори, така и да се забави. Действието на кармата преминава и в следващите животи, както и в помеждутъчните състояния, които също са обвързани с нейното влияние. Който е осъзнал връзката между земния и надземния свят, ще бъде предпазлив във всичките си действия. (10–99)

Поселият ще пожъне. Невъзможно е да се измени закона на справедливостта. Възможно е това да се осъществи извън земните мерки, но посятото ще бъде изживяно в пълен обем от съзнанието. Жалко е когато хора, добре познаващи закона на кармата, въпреки всичко, постоянно си сътворяват лоша съдба. Обикновено се надяват на облекчение на кармата, но в действителност правят всичко възможно да противодействат на тази възможност. (9–348)

Течението на кармата трябва да се разбира като приближаване на възмездието, но същевременно и на възможностите. Кой може да предвиди течението на кармата? Признак на невежество е да се изисква незабавност на въздаянието. Там където е налице очакване на възмездие, там отсъства духовен устрем. (10–363)

Кармата е действие. По друг начин е невъзможно да се определи тя. Някои предполагат, че е по-добре да се определи кармата като последствие, но това би напомняло за възмездие и би унижило закона. Този който е тръгнал по правилния път, той ще достигне до целта. Всяко изкривяване ще отдалечи от правилния път и хората ще определят това като лоша карма. Действително, когато пътникът се е заблудил в гъсталака, ще му се наложи да преодолява много препятствия, за да продължи по първоначалния път. Кармата е пораждане на действие и самата тя е действие. (10–395)

Помислете доколко кармата не отминава предателите. Но не отмъщението, а справедливостта е неотменима. Трябва да се разбере как кръжи кармата и поразява неочаквано. (10–445)

Може да се наблюдава как кармата постига не само прекия престъпник, но и всички косвени съучастници. Не е без основание поговорката, че заради някакво злодеяние на един човек страда цял народ. Но не кармата отмъщава, а качеството на духа обвързва множеството съобщници. Никой не иска да се замисли колко широк е обхватът на кармата. И никой не се разравя в паметта си, за да открие кога по същество се е проявил като съучастник в престъпление. Ние можем само да напомним за закона, но свободната воля трябва сама да избере своя път. Обикновено хората с лекота обсъждат сътворяването на карма, но не вземат никакви мерки за освобождаването от нея. При това винаги се изразява увереност, че някъде съществуват Властители на кармата, които няма да пропуснат да изменят и най-тежката карма. Никой не мисли, че законът не може да бъде изменен без извънредните усилия и на двете страни. Растежът на кармата не затруднява хората, но затова пък впоследствие те умеят да се жалват и негодуват, като с това единствено увеличават потока на следствията. (13–229)

Сеячът на ветрове ще пожъне бури. Но кога ще се разрази тази буря и кой ще бъде пометен от нея, хората не мислят. Кога ще долети яростното следствие на бурята? Не със земни часове се измерва натрупването на бурята. Може да се наблюдава при много исторически деяния как е ставало нарастването на кармата и как се е стоварвала, за да възстанови нарушеното равновесие. Хората понякога считат кармата за наказание, но в действителност законът действа в името на равновесието. Размерът на нарушението, обаче, не може да бъде определен със земни мерки. Само от висшите планово може да се види как разраства направеното. Често една малка дума може да въздейства като най-силна отрова и може да се съжалява, че хората не се замислят над думите, произнесени от тях. Процесът на еволюцията е в ход от много векове, но качеството на мисленето и словото не се подобряват. Да си спомним за извисеното мислене на индийските и гръцките философи. Може ли двадесетият век да се гордее със същата изтънченост на мисленето? (13–242)

Всеки, който подготвя отрова за брата си, сътворява ужасна съдба за себе си. Хората все още трудно приемат, че техните страдания не са случайни и не винаги могат да разберат кои действия са се оказали решаващи. (12–355,6)

Какви са последиците от ругателствата и гаврата с най-висшите понятия? Такова кощунство се отлага необратимо върху аурата и се полепя към кармата като кал върху колело. Не е лесно да се измие тази кал. (12–577)

Всяка външна причина, тласкаща човека към действие, може да се нарече случайност, но действието, извършено чрез подбуждението на духа, носи всички последствия със себе си. (5–107)

Когато в древността са говорили за чистилище и огнен ад, са имали в предвид трансмутацията и кармата. Тези два принципа са неразделни. Единият предопределя другия и напрежението на единия предизвиква устремяването на другия. Кармата и трансмутацията са факторите, осигуряващи придвижването по еволюционната стълбица. (5–462,3)

Кармата събира теченията, които са подготвени за утвърденото подобрение. Когато духът напряга своята устременост, тогава осъществената трансмутация може да развие най-добрите възможности. Само приспособяването към кармическото течение дава утвърдената космическа основа. Така кармата и устремността дават на човечеството насъщните импулси. Така само ръководството на кармата издига по стълбицата на битието. Затова когато човек осъзнае мощта на кармата и се насочи към осъществяване на най-добрите си стремежи, тогава неговият път върви в крак със световната енергия. (5–559)

Когато човек не осъзнава своята мисия, кармата се стоварва върху него с цялата си тежест. Но, когато предназначението се осъществява като стремеж към светлината, то изявата на този стремеж се обозначава като закон на Магнита. Затова разбралите значението на кармата могат да разчитат на нашето поръчителство. (5–560)

Земният лекар, когато лекува, вдъхва увереност в бъдещето. Кармата е болест на миналото и нейното излекуване е в бъдещето. Само този може да се устреми в бъдещето, който желае да се освободи от миналото. Устременият с цялото си същество е предпазен от падане. Помнете, че съм давал указания как може да се ходи по водата, но не съм говорил да се стои върху нея. Кармата може да бъде променена с неудържима устремност. (4–290)

Три обстоятелства могат особено да обременят кармата: първото е отказът от Учителя, второто — допускането, че връзката с Йерархията може да навлече нещастие и третото — отклоняването от ответствено поръчение. Единствено сърцето може да подскаже къде започва отказът, отклонението и съмнението. По-добре да не се приближаваш, отколкото да си позволиш отстъпничество. Нощта няма да просветлее над отстъпниците, но това няма да бъде наказание, а само следствие от посятото. (7–59)

Понякога може да се наблюдава как човек извършва действия почти без възможности за успех, но нещо го заставя да действа именно така. Подобни действия обикновено са нелоши по същество, но те биват заплащани често несправедливо. Всичко това са кармически платежи. Получаващият, разбира се, вече е забравил за тях, но заплащащият, въпреки това, се стреми да си върне дълга, макар и това вече на никого да не е нужно. Може също така да се наблюдава заплащане и за други, близки по сърце лица. (7–91)

Особено трудно е съгласуването на потоците колективна човешка свободна воля. Няма такива катаклизми, които биха обърнали внимание на човечеството към същността на сътворяваното от тях. Ще напомним как по време на състоялите се велики катаклизми останалите живи обитатели не са си направили дори труда да помислят за причините за случилото се. Те са се считали като невинни жертви на някаква жестока съдба. Те не са подобрявали съзнанието си и вместо да пречистят себе си са започвали нови сражения на безумната воля. Вероятно невежите ще ни обвинят, че ние напразно ги заплашваме, но нека те се обърнат към скрижалите на историята. Нека проследят бедствията на човечеството. Не от небето са се зараждали бедствията, но от земни огнища. Но земните думи не стигат, за да предупредим убедително хората да не погубват себе си, да не погубват планетата и да не оскверняват пространството. (13–94)

Трябва да се знае доколко своеобразно засяга кармата цели страни. Можете да си представите как се смесват кармите: лична, родова, народна. Вие ще видите страни, сякаш носещи върху себе си някакво проклятие. Някои ще запитат: „Нима несправедливостта, извършена по отношение на един човек, може да се отрази на цяла страна?“ Може, още повече че мнозина се въплъщават в един и същ народ. Всички подобни обстоятелства увеличават отговорността на човечеството. Телесните особености се предават на много поколения и във връзка с това още по-печално е, че хората не допускат, че могат да се предават и всички кармични признаци. Трябва да се знае, че е за предпочитане въплъщаването в различни народности, иначе в Тънкия свят човек ще се стреми да се заобиколи с роднини и по този начин ще лиши себе си от нови изживявания. (13–304)

Има хора, които знаят за кармата, но се надяват да я заобиколят. Представете си престъпника, който трепери след злодейството и чака наказанието си. Но дните отминават и нищо не се случва. Тогава престъпникът се окуражава и започва да си въобразява, че престъплението му е било маловажно или е било оправдано по някакъв висш закон. След това престъпникът дотолкова се вкостенява, че започва да се надсмива над кармата, наричайки я измислица за невежите. Но в най-неочаквания час ударът се стоварва и човекът започва да обвинява кармата, че тя издебва най-доброто състояние, за да порази по този начин още по-силно. При това престъпникът не допуска, че могат да съществуват много причини, обуславящи часът на действието на кармата. Един се възмущава от забавянето на кармата, друг се оплаква от нейната прибързаност, но никой не се замисля доколко сложни са обстоятелствата, съпровождащи проявата на това явление. (13–316)

Особено трудно е да се помогне на хора, които са въвлечени вече в някакво кармично разплащане. При това може да се забележи, че всяко добро действие среща особено противодействие от този, на когото се изпраща помощта. Това потвърждава наличието на особена енергия, наричена охранителка на кармата. Затрудняващите кармата сякаш срещат съпротива. Всеки може да си припомни случаи, когато неговите полезни съвети са предизвиквали най-необясним отпор. Хора, считани за разумни, по-някога започват да говорят противно на своя интерес. Тогава би следвало да се търси обяснението в кармични причини. Пазителката на кармата е много силна. (12–324)

Съдбата може да отклони удара си от вас, ако вие помагате за утвърждаване Учението на Христос, който отдаде Себе Си за Истината. (1–2,1.1921)

Можем да придвижим делата с жест, но той няма да помогне на вашата карма. Нашият щит ще ви опази от нахлуването на тъмните сили, но разплащането по старите сметки е неизбежно. (12.4.1922)

Не може да има пощада, когато законът на кармата трябва да бъде изпълнен до последната буква. Кармата ще те застигне, но нейното качество може да бъде изменено чрез доброволната жертва за непознати хора. (2–1.11.12)

Законът на кармата и законът за сроковете са подобни на двуликия Янус. Единият поражда другия. Кармата носи плодовете на деянията и предизвиква сроковете на проявление. Но забележете — необходимо е съчетанието на личната, груповата и космическата карма и едва тогава този срок става действителен. Често развитието на личната карма влече след себе си груповата карма. Някои духове се управлват изцяло от кармата, т.е. духовного знание е минимално. Тогава кармата се явява единствената възможност за еволюция. (2.2.Х11.5)

Енергията и волята са властници на кармата. Който се е отрекъл от себе си и е устремен към общото благо, предан в битките и радостен в труда, той придобива незабавно озарението на Архата, правещо го господар на своята карма. (4–127)

Всяко лъжливо обвинение, подозрение или твърдение незабавно обременява изпратилия го. Глупаво е да се надявате, че последствията на лъжата могат да се отложат или скрият. Именно тези последствия, подобно на обещанията, врастват в кармата за неотложно изживяване. (4–146)

Могат да се предвидят най-значителните събития от живота, но подробностите принадлежат на кармата. Нерядко може да се измени главното течение, но подробностите ще носят признаците на предопределената карма. Такива подробности нямат решаващо значение, макар че хората запомнят именно тях и съдят според тях. (4–304)

Могат да бъдат приети върху себе си следствията на чуждата карма. Възможно е да се поеме и кармата на колектива, така названието Изкупител няма да бъде суеверие. Само че при това се изисква разбиране за целесъобразността на приемането.

Кармата е много сложно явление. От случайността на действието, до основата на подбуждението, всичко е многообразно и многоцветно. Трябва сигурно да се оцени кога е възможно и полезно да се намесваш в чуждата карма. Всеки може да си представи кога му се е отдал случай на самоотвержено и полезно вмешателство в чуждата съдба. (4–417)

Простилият предпазва своята карма от усложнения. Но кармата на простения си остава зад него, макар че простилият не се е намесил в кармата на простения, който смята, че всичко е приключило с това. Самият закон за кармата остава над двамата участници. Повелителите на кармата могат до известна стелен да изменят нейния ход, но за това е необходимо очистителният огън да пламне особено ярко, което не се случва много често. (12–445)

Много обстоятелства трябва да бъдат отчетени и при най-малкото намесване в чуждата карма. При това е възможно да бъдат засегнати много от съседите. Не напразно тази граница е наречена тънка. Но много от хората биха се надсмели чувайки, че доброто и злото живеят в съседство. Само разширеното съзнание може да разбере къде е различието между разрушението и съзиданието. (13–215)

Задържаната карма действа удесеторено. Необходимо е всеки да разбере доколко сам може да съдейства на следствията на кармата. Необходимо е всеки да се убеди доколко вредно е мислено да се потопява в миналото. Много, много по-добре е да се мисли за бъдещите действия. И нека тези мисли се придружават от най-искрено желание за съвършенство на всички действия. Така сред мислите за бъдещето ще бъде изживяна значителна част от кармата. (13–570)

По време на многобройните си земни съществувания човек натрупва тежък товар от причини, пораждащи неизбежни следствия. Не трябва да се приема, че товарът на кармата се наслагва само от отвратителни престъпления. Той нараства постепенно от действията на леността, грубостта, неблагодарността и множество черти на невежеството, но за всичко ще се наложи да се плати и такава разплата е неизбежна.

В древните Завети се говори и за олекотена карма. Това означава, че добрата воля може да смекчи суровостта на кармата. Но за тази цел всеки трябва да признае, че зад него се влачи дълга опашка от неизживени престъпления от минали животи. По силата на такова осъзнаване човек може търпеливо да понася несгодите и по този начин с волята си даже и да ги намали. Така се придобива олекотената карма. Където невежият трябва да заплати сурова дан, там разширеното съзнание ще помогне да се внесе лек данък. Заветът за олекотената карма се отнася както към земния живот, така и към надземния. И в Тънкия свят човек може да осъзнае за какво се разплаща и може да се учуди, че неговите най-ярки действия са оценени не според неговото разбиране. Малкото действие понякога се оценява по-скъпо. (13–815)

Понякога възниква недоумение защо знаците от Тънкия свят са така странни и се нуждаят от размишление и тълкувание? Причината за това е законът на кармата. Размишлението и тълкуването предизвикват самодейността и по такъв начин облекчават и дори не зараждат карма. (9–178)

Силите, предназначени за служене на Светлината, не се намесват в кармата. Силите на Светлината наблюдават човешките действия, давайки направлението, но без да се намесват в живота. Единствено самодейността на духа може да приближи по-добрата карма. (10–104)

Често ни задават въпроса защо не бързаме да унищожим вредното същество? Нито едно същество не е обособено. Неизброими са слоевете на паяжината на кармата, свързващи най-разнородни същества. По хода на течението на кармата могат да се усетят нишки от най-негодните до достойните. Затова поразяващият трябва първо да умъртви каналите, съединяващи струите на кармата. В противен случай отделното справедливо унищожение може да повлече масова вреда. Затова средството за унищожение трябва да бъде прилагано много внимателно. (4–115)

Мнозина ще се усъмнят в закона на кармата, задавайки ви въпроса: „Възможно ли е негодниците да се наслаждават на благополучие, когато в същото време достойните се измъчват?“ Отговорете: „Тежка е кармата на неспособните да прекратят земното си благополучие, тъй като, както е казано, «благополучието е гробница за духа.»“ При това земното благополучие запушва духовните Уши. Много са случаите, когато под маската на благополучието се крие огромно нещастие. Затова никой от знаещите няма да прилага мерките на земното благополучие. Трябва да се сравнява с върховете и да не се вземат под внимание подземните потоци. (6. 391)

Могат да попитат: „3ащо много престъпления и хули сякаш остават без наказание?“ Причините са много. Първата е, че хората обичат да съдят по гърма, а не по мълнията. Втората, че може да не се забележи доколко постепенно се завърта кръгът на събитията. Третата причина лежи в подбудите и старата кармическа връзка. Само изтънченото съзнание може да открие кога зад нежелателното действие се крие не лоша подбуда. Но става и обратното, когато действие не лошо на вид се явява следствие на недопустима мисъл.

Наблюдавайте как се отразява всяка постъпка на колебанията на кармата. Може да се види как предателството от всякакъв вид предизвиква бързо образуване на карма. И нищо не може да предотврати последствията, защото причината и следствието са прекалено близки. (6–364,5)

Може да се случи кармата да бъде заплатена, но да остане т.нар. черупка на кармата и такова обстоятелство е особено обичано от демоните. Нищо така не засилва злобата, както миражът за карма. Демоните използват кармическата черупка, за да нападат по-яростно. (7–272)

Не е възможно да се убиват милиони хора, без при това да се учреди най-тежката карма. Даже и тази карма да не е лична, още по-лошо е, ако тя умножава кармата на страната или цялата планета. При това Тънкия свят се изпълва с множество пристигнали извънсрочно. Не трябва да се изпълват нисшите слоеве на Ефирния свят с ужасите на неизпълнената карма. (8–144)

Страхливите хора се мъчат да отложат кармичното следствие, но огненият дух мъдро и с всички средства ще го приближи Той разбира, че краищата на прекъснатата нишка само му пречат да се издига. Уродливото колебание не трябва да смущава бързащия. Той знае в сърцето си, че всичко неминуемо трябва да се случи и се радва от това, че всичко може да бъде преминато — силата на Агни е в него. (8–625)

Опитите да се измени кармата насилствено и умишлено са недопустими. Господарите на кармата прибавят всяко насилие към чашата на отсъденото, но те могат да облекчат кармата там, където усъвършенстването и приношението са безкористни. Предпазвайте мислите си от егоизъм и предоставете на сърцето да ви води по най-краткия път. Сърцето е отредено като единороден магнит към Огнения свят. Не напразно много сърца тъгуват и на Земята, и в Тънкия свят. Защото природата на сърцето е огнена и то съжалява при всяко забавяне на присъединяването му към родната стихия. (9–137)

Невежите ще попитат: „Ние много пъти сме се надсмивали над всичко най-висше и въпреки това все още съществуваме — никакъв огън не ни е изгорил и нищо не ни заплашва.“ Тогава ще ги заведем на площада, където в калта се влачат слепите просяци и ще кажем: „Това сте вие“. Ще ги заведем в тъмницата, ще ги заведем в рудниците, ще ги заведем в пожара, ще ги заведем на екзекуцията и ще кажем: „Това сте вие. Нима не се познавате? Едва прекъснахте нишката с Висшето и полетяхте в бездната“. Да заплашваме не е нужно. Животът е пълен с такива примери на ужаси. Помнете, че нагнетяването на огъня е незримо, но нищо не избягва последствията. Може да се види, че още древните са разбирали справедливостта на закона и вече са знаели, че оскърблението на Началата е толкова огромно и ужасно, че последствието не може да бъде незабавно. (9–237)

Народната карма се разрешава чрез мощни събития. Където не може да се установи равновесие за кратък срок от време, там ще се съберат буреносните облаци, които ще решат съдбата на тъмните народи и техните водачи. (10–76)

Съдбата на страните се претегля на космическите везни Вървящите с Космическия магнит ще застанат пред Светлината на бъдещето, но вървящите против всички светли начинания ще изпитат цялата тежест на кармата. (10–242)

Вътрешният живот влияе на кармата стократно повече. Погледнете как всяко престъпление се явява малка част от вътрешната подготовка. Колко съседни съзнания са били отровени от тази спотайваща се подготовка и колко благоприятни възможности са били отхвърлени, но затова заблудените не мислят. (10–522)

Недопустимо е да се затруднява пространството с проклятия, които могат да поразят неочаквано невинни същества. И стрелата, пусната в движещата се тълпа, може да порази невиновния. По същия начин и при мислене може да се порази там, където кармата е подготвила слабо място. Може би без такъв удар кармата би могла да се измени, но неблагополучието на удара може да порази незаслужено. Затова хората трябва да разбират своята отговорност за всяка изговорена дума. (12–394)

Законът на кармата предполага съществуването на този, над който ще прояви своето действие. Мнозина биха предпочели пълното унищожение, пред преминаването по спиралите на кармата. Затова се е наложила старинната поговорка: „Кармата е палач, кой-то пази своята жертва“. С това хората сякаш са искали да кажат, че кармата като че предпазва особените престъпници от унищожение. Действително, може понякога да се забележи, че явни злодеи продължават да съществуват, макар че, според човечеството, те би трябвало да бъдат отдавна унищожени. Но възможно ли е да се прилагат човешките мерки там, където действа законът на неизопачената справедливост ? Нерядко злодеите изпадат в продължително заболяване или се ползват със здраве, но се подлагат на психически тормоз. (13–378)

Изтегляне 1.28 Mb.

Сподели с приятели: