Направо към навигационните връзки, личните инструменти или формуляра за търсене

ТЪНКИЯТ СВЯТ

Половината от човешкият живот преминава в общуване с Тънкия свят, но хората не го разбират. (2–1.І.22)

Земното съществуване не представлява дори и една стотна част от живота в Тънкия свят, затова е полезно да се знаят условията на по-продължителното съществуване. (7–329)

С малки изключения пребиваването в Тънкия свят е много по-продължително от земния живот. Значи ние трябва да се готвим не за къси спирки и да ценим особено това, което ще ни потрябва за дългото пребиваване. (11–534)

Хората трябва да възприемат реалността на Надземния свят не като нещо свръхестествено, но като основание на земния живот. (13–765)

Не трябва да има деление на физическо и метафизическо, тъй като всичко съществува и следователно всичко е осезаемо и познаваемо. Суеверието и предразсъдъците в края на краищата ще бъдат преодолени. (3–114)

Нека не възприемаме опитите за изучаване на Астрала като нещо свръхестествено, защото, ако едно изследване е основано на законите на химията, то не е свръхестествено. (4–352)

Хората често сами си навреждат, забранявайки си даже да мислят за Тънкия свят или представяйки си го като нещо невъобразимо (враждебно). Трябва да си представяме Тънкия свят като най-доброто състояние на нашите най-добри усещания. Само по този начин можем да се подготвим за по-добро място в този свят. (8–391)

Някои не разбират различията между Тънкия свят и Надземния свят. Тънкият свят е ограничено и определено понятие, докато в Надземния свят се съвместяват не само различните сфери, но и мислената енергия, употребявана даже и от земните жители. Надземният свят е преди всичко свят на мисълта, която царства както в Огнения, така и в Плътния свят. (13–642)

Не трябва да се смята, че познанието за Надземното е свойствено само на изключителните организми. Всеки, който започне да размишлява за Надземното, неминуемо ще се просветли съзнанието си за по-прекрасната страна на живота. (13–620)

Съществуват много описания на Тънкия свят, но във всяко от тях се засяга само един отделен слой, до който наблюдателят се е докоснал. Така един го описва като низше състояние, изпълнено едва ли не единствено с чудовищни призраци. Друг разказва за спящи сенки; трети твърди за пълното му подобие на земния свят; четвърти ще каже за наличието на светещи тела. Така всеки описва това, което е запомнил. Прави се грешка в това, че обикновено един от слоевете на Тънкия свят се възприема като целия този свят. От такова заблуждение се получават непримирими съждения и взаимни обвинения. Но ако хората разберат цялото многообразие на Тънкия свят, те ще се убедят доколко полезно е за тях да се стремят към висшите му сфери. (13–220)

Попитайте хора от различни вярвания доколко е утвърдена в тях представата за Висшия свят? Ще получите множество най-уклончиви отговори. Мнозина изобщо ще откажат да отговорят, прикривайки се зад лицемерното нежелание да разговарят за този предмет, други ще повторят заучени формули, който не живеят в техните сърца. Трети ще твърдят, че светът е създаден примерно 2000 години преди Христа. Така вместо одухотворени отговори, пълни с любов и тържественост, ще получите купчина сухи листа. (11–135)

Има много завети и сказания, потвърждаващи реалността на по-висшия свят. Представете си, че влизате в полутъмна стая, в ъглите на която се спотайват смътни образи, постоянно изменящи очертанията си и обкръжени от някакви неясни петна. Даже и там, където не би могло да има особени чудовища, слепият, злобният ще види ужасни образи. Така и вместо огнено същество той ще различи с труд няколко искри, които нищо не му говорят. (8–390)

Затлаченото съзнание не може веднага да опознае действителността. Но освобождавайки се от страха, предразсъдъците и лицемерието можете да се приобщите към невидимия живот. Може да се види как ясновидството и яснослушането се развиват при отсъствието на тези трима противника. (84–354)

Притежаващите неограничени от невежеството очи и уши могат да наблюдават много не само от Тънкия, но и от (по-нисшите сфери на) Огнения свят. Не трябва, поради самоподценяване, да се смята, че Огненият свят е недостъпен земните обитатели. Заветите разказват как дори неуки (духовно издигнати) хора са се приближавали неочаквано и непосредствено към самите огнени върхове. Всяка религия притежава такива потвърждения. (8–420)

Главното изискване при осъзнаването на Надземния свят е признаването на неговото съществуване, без каквото и да било съмнение. Съмнителната мисъл не може да приближи човека към този свят. Може да се види как хора, дори и много образовани, остават далече от разбирането за Надземния живот, докато в същото време някои само чрез чувствознание проникват високо и получават благата помощ. (13–768)

Хората обикновено оспорват съществуването на висшите явления или се опитват да докажат, че такива явления са много редки и е невъзможно да бъдат срещнати в земния живот. Но мъдрите знаят, че срещите с висшите явления имат място и сред земното съществуване. Те разбират, че всеки човек в мигове на вдъхновение се намира в свръхземно състояние. То прави човека ясновиждащ и ясночуващ, но той трябва да разпознае тези свои природни свойства. Никой не може да поръчителства за себе си, докато не застане пред огнените сили. (13–516)

Първоначално границата между физическия и Тънкия свят не е била много рязка. В по-древните летописи могат да се намерят откъслечни указания за много близко сътрудничество между тези светове. Тогава именно фокусът на сърцето е изпълнявал ролята на уравновесител на телесното уплътняване и допира с тънките енергии. А самият телесен свят е бил необходим като форма на преработка на веществото за увеличаване на първоначалната енергия. Но разумът се е устремил към обособяване и по такъв начин е затруднил еволюцията. Новата Сатйа Юга (Златен век) трябва отново да сближи световете, разединени насилствено (със загубата на духовност). (7–78)

Даже кучетата знаят за (и усещат) Тънкия свят, но хората не желаят да насочат вниманието си към действителността. Тънкият свят е една изтънчена сублимация на земната сфера. (7–159)

Срещат се хора учени и привидно просветени, които не възприемат съществуването на други светове. Те не допускат и Тънкия свят, но който отблъсква представата за Тънкия свят, той си подготвя за там мизерно съществуване. Трябва да възпитаваме в себе си широки представи, без които е невъзможно да се лети в Тънкото тяло. Нерешителното Тънко тяло, дори и да излезе от обвивката на плътта, ще се луга наоколо и ще се озърта с ужас. Не е лесно да се влезе свободно в Тънкия свят, да се наблюдава без страх и да се придобива опитност, (13–113)

Можем да сравним (разликата в) напрежението на Физическия, Тънкия и Огнения свят с (разликата в) съпротивлението на хартия, дърво и метал. (7–162)

Видимостта на Тънкия свят е относителна, според развитието на съзнанието. Може да съзерцаваш в светлина, но може да пребиваваш и в мъгла. Може да изградиш много прекрасни творения, но може да се озовеш и върху купчина отпадъци. Може веднага да усвоиш езика на духа, но може да пребиваваш ням и глух. Понякога простото, но огряно от любовта съзнание преуспява, защото в Тънкия свят любовта е ключ за всички врати. Но за хората на Земята любовта е малко приложима към техните пазарни преживявания. (8–322)

С какво чувство трябва да се приближаваме към Тънкия свят? — Страхът е лош водач. Разсъдъкът също няма да доведе до върха. Трябва единствено да се обикне Надземни свят. Както и при всяка друга дейност най-добрият успех се постига, ако извършителят обича своя предмет. Даже и най-несъвършената любов вече съдържа в себе си частица благо. Така, преодолявайки разсъдъчните натрупвания, човек достига до най-естественото чувство, чрез което съществуват всички царства в природата. (13–769)

Някои хора не могат да превъзмогнат ужаса от проявите на Надземния свят. Такова въздействие не може да се обясни с нищо друго, освен с нехармоничните вибрации. Естествено е, че при явления от висш порядък трепетът е неизбежен, но това не трябва да бъде ужас. Може да се приеме, че хората, изпитващи ужас от проявите на Надземния свят, не го обичат. Те могат да признават неговата реалност, но разумът няма да им помогне, когато застанат пред лика на Надземния свят. Само любовта може да им помогне да се доближат по вибрации и да приветстват всяка проява на Надземния свят. (13–770)

Към какво да се устремим, към крайното или към безпределното? — Земното пребиваване е краткосрочно. Срочно е пребиваването и в Тънкия и Менталния свят. Безсрочно е единствено съществуването в Огнения свят — следователно към него трябва и да се стремим. (8–157)

Подготовката за (пребиваването във) висшите слоеве се състои преди всичко в очистване на съзнанието и развиване живота на сърцето. (7–328)

Човек трябва постоянно да се чувства в два свята. Не говоря за очакване на смъртта, тъй като тя не съществува, но говоря за труда, както на Земята, така и в Тънкия свят. И на сън, и в будно състояние хората могат мислено да участват в най-възвишени дела. Така постепенно човек се вживява дотолкова в този прекрасен начин на мислене, че започва изцяло да се отдава на живота в Тънкия свят. Земният живот е несъизмерим по продължителност с живота във Висшия свят и затова е разумно в краткото (земно) пребиваване да се извлече най-много полза за продължителното (надземно) такова. (12–319)

Даже премествайки се в по-добра квартира хората вземат със себе си най-доброто имущество и никой не влачи със себе си мръсни вехтории. Така внимателно и достойно трябва да си подготви човек и жилището в Тънкия свят. (11–535)

Планът на измерението определя загубите на енергия. Там, където плътният свят изисква усилия, там Тънкият свят не само че не го изисква, но и предоставя леко придвижване. В Тънкия свят главен лост е натрупаният духовен устрем. Да се превъзмогне съпротивлението на Тънкия свят е възможно само чрез духовност. (10–319)

Тънкият свят наподобява в много отношения на Земния. Например праобразът на годишните времена може напълно да бъде осъзнат и в Тънкия свят. Също и образите на растения, планини и реки не са чужди на Тънкия свят, само че във видоизменено състояние. Сърцето, запазило спомена за Тънкия свят (от предишните съществувания), познава и цветята, и планините, и снега, и морето на този свят. (7–332)

Тънкият свят нерядко се описва като мрачно, студено царство на блуждаещите сенки. Но не произтичат ли от суеверието тези описания? Или от неумението да се възползват от качествата на това превъзходно състояние? Даже в земното състояние човек вижда това, което иска, още повече това важи за света, където всичко се формира от мисълта. Там обитателите могат да създават и да виждат според равнището на своето мислене. (12–14)

Хората или въобще отричат съществуването на Тънкия свят, като по този начин по същество кощунстват, или се отнасят към него с предубеждение, но и такова осакатено отношение понякога малко се отличава от кощунството. Такива заблуждения отравят атмосферата и отблъскват това, което би трябвало да сътрудничи на земното битие. Невъзможно е да се очаква приближаване на Тънкия свят, ако от Земята постоянно го проклинат и заплашват с него. Истинското отношение е да се приеме Тънкият свят спокойно, честно и доброжелателно. Магнитът на доброжелателството действа във всички светове. Как може да се отрича това, кое-то съществува? Тънкият свят може да се приближи много отчетливо, ако не го прогонват. Има много отчаяни храбреци в земен смисъл, които треперят дори при разговори за призраци. Но истинският храбрец не трябва да се бои от никакви призраци. Те могат да му се представят в най-ужасен вид, но опитният наблюдател знае, че те не могат да навредят там, където е налице мъжество. Всяко земно място е изпълнено с Ефирни същества. В различните учения те са отбелязани било със заплашителни, било с тържествени наименования. Въпросът е доколко те се намесват във земния живот. (13–62)

Около земните хора постоянно се тълпят жители на Тънкия свят. Хората най-често не ги забелязват, но понякога усещат слаб полъх или леки докосвания. Много рядко хората виждат тъй наречените призраци. Трябва обаче и да се отбележи, че освен външните възприятия, всеки изтънчен човек усеща и своеобразен вътрешен трепет, а също и нервен подем или подтиснатост, причината, за които може да бъде доближаването на Ефирни същности. Животните също и особено кучетата понякога усещат проявлението на по-силните надземни същности. Ето защо проявите на Тънкия свят не трябва да се възприемат като нещо изключително. Всеки човек, притежаващ изострена възприемчивост и при съответствие на космическите условия, може да усеща присъствието на жителите на Тънкия свят. Могат да са налице и тягостни проявления, но тогава волевите послания ще помогнат да се отрази покушението, но трябва волята да бъде незабавно напрегната. Не трябва да се допуска и мигновен страх, защото след това волята не може да бъде мобилизирана. (13–221)

Хората обикновено не могат да си представят, че над тях могат да блуждаят цели тълпи ефирни същности, които свободно проникват през плътните тела и могат да имат цели свои градове. (13–292)

Неяснотата на виденията на ефирните образи си има своите причини. Образите от средните сфери могат да бъдат отегчителни и човек сам се огражда с един вид защитна мрежа против такива уморителни и безполезни гости. И в самия Ефирен свят се забелязва такова разграничаване между сферите, защото в противен случай полученият безпорядък би имал огромни последици. (12–332)

Много спомени, много природни отвращения и наклонности могат да бъдат продукти на Тънкото съществуване. Също и впечатления за някакви невиждани лица или местности могат да произлизат не от плътния свят. (8–159)

Понякога възниква въпросът защо знаците от Тънкия свят са така странни и се нуждаят от размишление и тълкуване? Причината за това е законът за кармата. Размишлението и тълкуването възбуждат самодейността и по този начин се избягва намесата върху кармата. Високите същества често се опитват да намекнат за някои неща, но разсеяността на хората им пречи да достигнат до ценните съвети. Имало е цели епохи, когато възприемането и разбирането на Ефирните послания се е изостряло и укрепвало, но след това отново се е сгъстявала пурпурната мъгла и ефирните усещания са загрубявали. Сега много прекрасни послания от най-добрите слоеве на Тънкия свят биват разбити от тъмните. (9–178)

Често хората изпитват необяснимо възторжено или подтиснато състояние. Те по-скоро ще отнесат това към своя стомах, отколкото да съобразят, че това е доближаване на добри или тъмни сили. Нерядко хората усещат някакви докосвания или боцкания. Те приписват тези явления на попаднали паяжини или прашинки, но даже и на ум не им идва, че това могат да бъдат докосвания на същества от Тънкия свят. Хората не по-малко често чуват някакво движение или шумолене, но ще си мислят за стоножки или мишки, само за да отпъдят всяко предположение за явления от невидимия свят. И същите тези хора ще се оплакват, че Тънкият свят не се проявява. Но да не би ефирните явления да наподобяват удари с чук? Ако на хората се падне щастието да видят огнено същество, те най-напред ще си помислят за демон. Такава е деформацията на съвременното съзнание. Ще наричат такава простотия скептицизъм, критичност и ученост, когато най-точно би било да наречем това тъпота. (8–418)

Децата в младша възраст по-лесно виждат астралните образи, а наред с това по-чувствителните виждат и пространствените огньове. Подобни организми трябва грижливо да се наблюдават още от ранна възраст. Бъдете уверени, че в тях са заложени възможности за Агни йога и ако бъдат поставени в чиста обстановка, бързо ще изявят своите възможности. (4–457)

Бързите движения до известна степен способстват за сношението с Тънкия свят. Вихърът на движението сякаш помита прашната обвивка на нисшите слоеве. Но такива насилствени нагнетявания на енергия са недопустими. Правилният път е чрез естествени духовни достижения. (12–312)

Границите между световете обикновено са неразличими. Отделните светове се разделят на много състояния и даже навлизат един в друг. От една страна говорим за уплътнен астрал, от друга страна и телесният свят постига енергията на мисълта и с това значително видоизменя същността на плътта. Това означава, че между Тънкия свят и телесния свят, почти пред очите на човечеството, се образуват нови състояния. По същия начин и между Тънкия и Огнения светове започватда се зараждат нови форми. Ако си представим най-великия подвижник на Земята, то, естествено, той ще притежава несравнима мощ и в Тънкия свят. А допирът с очистителния огън на пространството ще го повлече и към Огнения свят. Няма такъв предел, който да възпрепятства възхода на несъмняващия се дух. (13–102)

Хората смята, че в Тънкия свят може да се пребивава само в една сфера по духовно сродство. Но и това положение е условно. Наистина всеки се привлича към определена сфера, но това не му пречи да изпраща мисли и в други сфери. По тези мислени мостове могат да се осъществят нови общувания, стига законът за отблъскване да не се прояви. Но и това препятствие може да бъде преодоляно, само изпратената мисъл да бъде отчетлива и добра. (13–389)

Ниските слоеве на Тънкия свят са по-тежки и от най-ниското земно състояние. Освен това тези слоеве въздействат и на цялото земно пространство, но земните жители трябва да умеят да противостоят на такова отровно състояние. Какво трябва да предприемат хората, за да се оградят от невидимите разложители? Преди всичко те трябва добре да осъзнаят съществуването на такива съседи. Хората дори и не си представят постоянната близост на такива недоброжелатели, защото в нисшите сфери рядко се срещат добри чувства. Там е много развита завистта към всичко живо. Невъзможно е да се убедят ефирните неудовлетворени духове, че те не трябва да поглеждат към Земята, но да мислят как да излязат от тъмницата. Но за тях всяко земно изпарение е приятно и притегателно. Хората могат да противодействат на нисшите жители само, когато те самите са се укрепили в разбирането на своя бъдещ път. Тогава те много по-лесно ще се пренесат във висшите слоеве и няма да почувстват стрелите на нисшите жители. Но бедата е в това, че хората не мислят по този начин и така остават незащитени. (13–261)

Висшите сфери на Тънкия свят са парещи като Слънцето, нисшите слоеве са тягостни за високото съзнание, но е невъзможно да се прелетят всички слоеве до изгарянето на Тънкото тяло. Разграничаването на слоевете на Тънкия свят е предопределено от самото съзнание. Преходът към по-висш слой трябва да се извършва постепенно. За съхраняване на равновесието са дадени Ръководители, които подобно на лекари наставляват, за да може преходът да се извърши разумно. Не е лесно на хората да разберат доколко ще им потрябва в Тънкия свят знанието, при-добито на Земята. И не единствено самото знание, но и възприемчивостта. Когато хората започнат да изискват от себе си тези две качества, тогава ще станат открити за възприемане и тази откритост ще ги доведе до огнените врата. (12–128)

Някои местности в Тънкия свят се отличават със своята сумрачност. Светлината е в нас и ние откриваме нейния път. Тези жители на Тънкия свят, които искат светлина, не изпитват недостатък от нея. Ограничените хора, на които е чужда потребността от светлина, пребивават в мрачината. Желанието за светлина я извиква, но затъналият в сумрака на мислите си получава това, до което сам се е ограничил. (8–153)

Предизвикват изумление изпълнеността на някои слоеве на Тънкия свят и тълпите, бродещи без работа. Обикновените граждани се блъскат по същия начин по улиците на съвременния град. Особено жалко е, че тази тълпа най-малко от всичко подлежи на еволюция. Тяхното мислене е до такава степен егоцентрично, че те даже и не се стремят да излязат от пределите на своя кръг. Получава се тъпчене, но не движение. Те си влияят един от друг и не умеят да погледнат нагоре, точно тъй както и на Земята. (13–82)

Не е възможно да се разграничат условията на Земята от заобикалящото, защото менталния свят не притежава тесни граници. Ние се изказваме против астралния свят, защото в бъдеще е желателно да се съкрати значително този стадий. Сега той е неизбежен, но с развитието на духа проявите на ментала ще се приближат.

Дева чан е място на приятни изживявания, но заедно с това и опасно, защото слабият дух не иска да се раздели с такава приятна станция, тъй като тази станция му придава най голямо нежелание за връщане към трудностите. И когато настане времето да се напусне тази Валхала, менталът тласка към подвиг, но астралът намира мястото удобно за себе си. Именно духът не позволява спирането (на това ниво), тъй като някъде дълбоко той пази спомена за прекрасните (висши) светове. Зад тези спомени живее неизразимото и твърдо осъзнаване на възможността за завръщане към Източника на светлина, от където е излетяла искрата. (2–2.V.12)

В Тънкия свят общуването е мислено и не се нуждае от знанието на различни езици. Чудесна възможност е да мислиш на своя език и да бъдеш разбирай от жителите на различни страни. Не е необходимо и да се внушават мислите, напротив, колкото по-естествено е течението на мислите, толкова по-лесно ще бъдат те възприемани. (13–304)

Мислената заповед трябва да бъде остра и кратка. Представете си жител на Тънкия свят, привикнал да мисли заплетено и продължително — той ще изпита голямо затруднение при общуването си с околните. Но наред с това той няма да успее и да възприеме мълнията на краткого послание. Жалко е да се гледа на такива пелтеци, лутащи се в лабиринта на тъмните и неясни по-мисли. Техните излъчвания са нищожни и няма да осветят пътят пред тях. (13–240)

В Надземния свят мисълта е средство за общуване, творчество и предвижване. Но не може толкова скоро да се усвой мисленото предаване. Едва постепенно пътникът ще разбере как да изразява мислите си без думи, по същия начин ще се научи той и да възприема мислените послания на новите си съседи. Наставникът също ще се обърне към него мислено. Затова всеки при всякакви условия трябва да се опитва да води мислени беседи, а възможно е и отговорът да дойде. (13–804)

Разсъждавайки за Тънкия свят хората се радват, че там мисълта ще бъде единственият двигател. Но ще им бъде ли лесно да действат единствено чрез мисълта? Трябва още сред земния живот посред всяка дейност да се намира време за израстване на мисълта. При това трябва да се разграничава мисълта, породена от самолюбието, от мисълта, насочена към общото благо. (12–511)

Творчеството на мисълта в Тънкия свят е развито във всички области. Трябва да се съветват хората поне по-малко да се приучват да мислят за прекрасното, за да се избегне появата на безобразия. Не са малко прекрасните творения и забележителните явления на природата, но те трябва да се забележат. (8–139)

Съхраняват ли животните своя облик в Тънкия свят? Рядко, тъй като отсъствието на съзнание ги прави безформени, понякога мъгливи очертания, като импулси енергия, но често даже неуловими. Наличието на животни, естествено, се отнася за нисшите слоеве на Тънкия свят. Такива сенки могат да плашат с неясни-те си очертания. Смятам, че Тънкото тяло на човека не трябва да остава в тези слоеве, но нерядко хората приличат по съзнание на животните. (11–257)

Тънкият свят е изпълнен с преобрази на животни, но само здравото съзнание може да ги види. Не всички обитатели на Тънкия свят притежават еднакво зрение, Доброто отчетливо зрение е свързано с яснотата на съзнанието. Отдавна е казано, че доброто не живее в мътен кладенец. (11–278,9)

Ние наричаме Тънкия свят „струпване“, защото в процеса на еволюцията това състояние трябва да се промени. Но, посочвайки несъвършенството на Тънкия свят, ние не можем да го пренебрегнем, тъй като нищо съществуващо не може да бъде отхвърлено. (4–351)

Никой не би могъл да разбере защо един път ние насочваме към Тънкия свят, а след това предпазваме от него, но противоречие няма. Висшите сфери на Тънкия свят заслужават внимание и уважение, но нисшите могат да бъдат вредни. Най-високите части на Тънкия свят се докосват до Огнения свят, както и някои черти на плътния свят са близки до Тънкия. Най-високите части на Тънкия свят почти се докосват до Огнения свят, както и някои подробности на плътния свят са близки до Тънкия. (10–551)

Присъединяването на съзнанието на Тънкия свят към съзнанието на въплътените ще бъде поредното завоевание на еволюцията, защото по същество всички те са само посланици в претворяването на енергията и преобразуването на материята. (7–80)

Ние се изказваме против Тънкия свят, защото в бъдеще е желателно този стадий да бъде съкратен. Сега той е неизбежен, но с развитието на духа проявлението на ментала ще се приближи. (2–2. V. 12)

Особено погрешно и вредно е съждението за пълното разделение на трите основни свята. Има много стълби и мостове между всички сфери. Човекът и в плътното си състояние носи в себе си зърно от Огнения свят и Тънко тяло, което може често да усеща. Нима е възможно да си представим единното и неделимото, ако допуснем непреодолимите прегради? Всяко изтънчване на чувствата и разширение на съзнанието открива нови възможности за общуване. Не е виновно Мирозданието, ако хората не желаят да забележат как се отваря вратата към следващото помещение. Не само в моменти на висш екстаз, но и в ежедневния живот човек получава ефирни докосвания. Но вместо да ги обикне, човек ги отпъжда като нахални мухи. От своя страна елементите на Тънкия свят също влизат в допир с някои от слоевете с Огнения свят. И в земното състояние хората понякога получават огнена стрела. Не напразно на всеки човек е отредено огнено зърно. Благодарение на неговото присъствие огнените стрели не убиват, но предизвикват напрегната вибрация.

Трябва да се усвояват тези истини, тъй като болшинството от човечеството дори не допуска за тяхното съществуване. В същото време във всички признати вярвания настойчиво се дават указания за разделението на основните светове и се намеква за възможното общуване с тях. По този начин религиите и науката говорят за едно и също нещо, но хората възприемат това като нещо отвлечено и не допускат, че и науката може да говори за същото, но на свой език. (13–649)

В Надземния свят време в земното му значение не съществува. Има срокове, основани на неизбежните следствия. Тези срокове се характеризират с някакво съседно странично събитие. Такова положение показва, че надземните светове предвиждат течението на събитията, без да се спират на т.нар. време. Чувствителното съзнание ще съумее да запомни данните на страничното събитие и по него ще разпознае останалото.

Човек може да разбере относителността на времето даже и въз основа на земния си опит. Той не усеща времето, когато се устремява към нещо много важно. Но в Надземния свят именно такова напрежение преобладава. Също така той може толкова да се задълбочи в труд, че да забрави за времето. Не без основание е казано, че устременият съсредоточен труд способства за дълголетието. (13–575)

Даже и най-просветените хора трудно могат да приведат дейностите на Тънкия свят към физическото време. Почти немислимо е да си представим, че за отлъчките в Тънкия свят почти не се изисква физическо време. Могат да се извършат най-далечни полети в Тънкия свят, но земните часовници ще отбележат това само със секунди. При това трябва да се отбележи, че, когато става насилствено отделяне на Тънкото тяло, мислите на спящия не отговарят на скоростта на Ефирните действия, а са подложени на действието на физическите закони. Следователно физическият ум действа по законите на физическия свят и само психическата енергия се подлага на закона на светлината. (7–141)

Хората не могат да разберат, че някакво събитие може да стане в Тънкия свят, изпреварвайки земното си претворяване. При това такова разминаване във времето между Тънкия и Плътния свят може да бъде доста значително. Така събитията в Тънкия свят представляват прототип на събитията в Плътния свят. Десетки години могат да лежат между събитията в Тънкия свят и неговото продължение в Плътния свят, но въпреки това събитието вече е в ход и е станало неотвратимо. (13–703)

От Тънкия свят обикновено смътно се виждат земните очертания. Причината е не само в плътността на земната атмосфера, но и в нежеланието да се гледа. Вижда този, който иска да види. Даже в земната мрачина трябва да се напрегне зрението, за да се вижда, с други думи да се вложи мисъл в гледането. (8–341)

Хората недоумяват защо не може да се види Тънкия свят с физическо око? Естествено, защото окото не може да преодолее трансмутацията на етера. Представете си, че фотографирате срещу светлината на прозореца. Никога няма да получите ясно изображение на вътрешните предмета или далечните очертания. По същия начин, излизайки от тъмнина на слънце, ние биваме заслепени и поразени от силата на светлината. Увеличавайки тези светлинни явления многократно, ще получим представа за сила-та на светлината в Тънкия свят, която за неподготвеното око ще изглежда като тъмнина.

Също понякога недоумяват защо някои видимо ограничени хора имат видения от Тънкия свят? Преди всичко затова, че те, ако и сега да са се принизили, в миналото са имали някакво пречистващо изживяване. С други думи тяхното сърце някога вече се е пробуждало. Особено забележително е, че качеството на сърцето не изчезва. То би могло много едностранчиво да се проявява, но все пак потенциално е налице.

А защо жените по-често се пробуждат за Тънкия свят? Защото при тях работата на сърцето е далеч по-тънка и по тази причина трансценденталността по-лесно се изявява. (7–106)

Не е ли странно, че за повечето от хората даже Тънкият свят вече е невидим, макар че в градацията на световете той все още е достатъчно плътен? Значи физическото тяло е дотолкова грубо, че не успява да различи даже следващия стадий на телесното преображение. (7–76)

И най-обикновеното око може да види някои признаци на Тънкия свят. Нерядко могат да се видят някакви цветни образувания. Учудващо е, че, когато около някои хора се увива нещо мъгливо, други в същото време виждат напълно ясно. Всеки може да си припомни случаи, когато е разтърквал очи поради някоя неочакваност, но, разбира се, това усещане е отнасяно към заболяване на очите. На никого не идва на ум, че видимото проявление може да се намира извън очите и че е могло да бъде видяно и от мнозина. (12–348)

Трябва да се разбеоре доколко навлизането в плътното тяло прекъсва всички впечатления от Тънкия свят. И все пак могат да се съберат много показания за живота в Тънкия свят. Най-добре е те да се събират от свидетелствата на хора, които са получавали такива проблясъци неочаквано, защото неочакващият сам бива поразен и изразява своите впечатления непосредствено и искрено. Много поучително е да се разпитват селяни, които, намирайки се сред природата, забелязват много неща, но не разказват, опасявайки се от насмешки. Може да се каже, че всеки човек се е сблъсквал с нещо феноменално, но разликата е в това, че едни обръщат внимание, а други не желаят или не умеят да се отнесат сърдечно към всичко, което е зад пределите на техния разсъдък. (13–328)

Хората смятат, че Надземният свят не влиза в допир със земните жители. Те предчувстват и предвиждат далеч повече, отколкото предполагат, но за съжаление вниманието им е отвлечено от житейските проблеми и наблюденията им се изплъзват. Когато хората постъпват правилно по някаква непонятна повеля, те мислят, че разумът им е намерил най-доброто решение. С такова наивно отношение те по-скоро ще отнесат предчувствието към стомашното си разстройство, отколкото към проявите на Тънкия свят. Такива слепци е невъзможно да бъдат убедени и да прозрат. Те искат такава сила на лъчите, че даже и слепците да разберат ставащото. Защо трябва да, се очакват чудеса, когато целият живот е изпълнен с ефирни явления. (13–930)

Невидимият свят участва в Земния живот далеч повече, отколкото е прието да се мисли. Трябва да се обръща внимание на множеството малки проявления, които обикновено даже не се и забелязват. Не поразяващите и ослепяващи явления, но тези, които ограниченият ум нарича съвпадения или случайност, създават незабравимите последствия. (7–40)

Трябва да се приучаваме съзнателно да разбираме присъствието на невидимия свят във всичко, което е около нас. Пространството може да се разглежда като проводник към невидимите, но наблюдаващи за нас светове. (7–60)

Яснотата на Тънкото зрение се постига след много животи. Отделни проблясъци могат да се наблюдават и по-често, но твърдата зоркост се придобива с голям труд. В началото ефирните образи често трептят, изкривяват се и губят някои свои части. Образът променя изражението си и даже най-доброто лице придобива злобно изражение. В резултат хората си въобразяват, че към тях се приближава злобен дух, докато причината е в неумението да се развие Тънкото зрение. (13–359)

Трудно е от Земята да се обърнеш към Надземния свят, но също така е трудно да се приближиш към земната сфера от Тънкия свят. Такова спускане може да се сравни с гмуркането на водолаз. Както водолазът навлича тежки доспехи, за да притовостои на налягането, така слизащият на Земята трябва да се облече в плът. Мъдро е състоянието на новороденото, което може постепенно да приеме земните тежести. (8–338)

Тънките същества могат да се проявят реално чрез ектоплазмата на медиумите, но могат да бъдат видими и чрез ясновидство, в което се проявява непосредственото зрение в четвъртото измерение. Някои видения се привързват към определени места, при което въздейства енергията, наслоена по предметите, предимно в старинните огради. (13–357)

Тънките същества могат да приемат всякакви форми и да сътворяват различни облици. Това е достатъчно удостоверено със снимки. Каква енергия ги подпомага в това творчество? Разбира се, това е психическата енергия, ако тя е образувана във въплътеното състояние. Но не толкова страшните привидения, колкото реакцията на нашия организъм е важна. (4–604)

Приближаването на различни ефирни (тънки) същества може да причини сътресение на организма, даже и ако те съвсем не са лоши. Още по-силно е въздействието на тънките същества, когато те се насочват към някого определено.

Мислителят е усещал присъствието на невидимите същества. Той се е обръщал към неканените гости с молба да не го безпокоят, но да му помагат според способностите си. (13–384)

Астралните гости, независимо от вниманието към тях, се тълпят в най-оживените места. При това на тях не винаги им е лесно да проникнат до различните хора и тогава нашите земни гости им служат за мост. Преминаването от един слой в друг е трудно, но аурата, оставена от прибивавалите в помещението гости или слуги, представлява мост за невидимите гости. Тяхното докосване е много различно — от докосването на мушица, до тигрови зъби. Затова е по-практично да се допускат по-малко хора в спалнята и работната стая, ако вашата собствена аура е достатъчно устойчива. (2-З.VІ.18)

Хората трябва да допуснат съществуването на Тънкия свят, като същевременно се освободят от суеверието и лицемерието. Тези ехидни разрушават религиите и лишават хората от съзнателно приближаване към Тънкия свят. Животът на болшинството от хората се основава на тези предразсъдъци и така те сами се лишават от свобода на мисленето. За да се види, трябва да се допусне, но при отрицание се замъглява и най-острото зрение. От друга страна не трябва да си внушаваме и мними видения. (13–357)

Припомняме някои от т.нар. феномени, удостоверени чрез фотографии, хикс-лъчи и подписи на свидетели: някой откликва на космически явления, чува далечни гласове; някой е видял надземни същества, излъчвал светлина; някой се издигал във въздуха, ходил по вода, ходил върху огън; някой е поглъщал отрови без вреда, не се нуждаел от сън, можел да вижда през твърди тела; някой не се нуждаел от храна, пишел с две ръце, можел да укротява животни; някой можел да разбира различни езици, да чете мисли, да чете затворена книга със затворени очи; някой не усеща болка, може да лекува, да предсказва бъдещето; някой разтапял снега с вътрешен огън; някой не усещал умора. Така биха могли да се изброят всички известни феномени и множество поучителни примери от живота. Но съберете в един момент всички тези качества в едно тяло и ще получите новото човешко преображение, указано в много Учения. Главното в това преображение е, че всички негови качества вече са проявени и то сред несъвършеното съществуване. (7–99)

Колкото и да се прикриват проявите на Тънкия свят, твърде много и различни хора са ги виждали. Не чрез сеанси и не чрез повиквания, но чрез естественото си зрение мнозина знаят за съществуването на Тънкия свят. Разбира се, твърде рядко би могъл да се види Огненият свят, но Тънкото съществуване не е далеч от нашето състояние. Мнозина даже не биха говорили за тези явления, тъй като те са нещо обикновено за тях. Страхът най-много от всичко отделя хората от Тънкия свят. (7–416)

Ако някой започне да се оплаква, че не усеща Тънкия свят, на-помнете му, че крилата на Тънкия свят докосват хората далеч по-често, отколкото е прието да се мисли. Но самите хора отпъждат невидимите мухи и незримите паяжини. Нерядко хората се сепват от натрапчивата мисъл и се обръщат с въпроса: Кой ме вика? (7–480)

Само на сън и в тънко тяло може безвредно да се наблюдава Тънкия свят. Но ние гледаме Тънкия свят директно с отворени очи. Този вид съзерцаване е най-трудният. (13–82)

Страхът от ефирните явления се основава не на призраците, а на други причини. Усещането за студ, лъхащо от Астрала, се дължи на химическа реакция. (4–352)

Извън Астрала има известни сфери на познанието за улеснено общуване с плановете на еволюцията. Легендата за вземане на небето има научно основание. (1–22.ІІІ.1923)