Наръчник на съдебния секретар

Този наръчник е изготвен от членове на Националното сдружение на съдебните служители съвместно с проекта на Американската агенция за международно развитие “Инициатива за укрепване на съдебната система”.

Наръчникът е логично продължение на вече създадените и ползвани от администрацията на съдебната власт наръчници за деловодителите в гражданско и наказателно деловодство, както и “Бюро призовки”.

Целта на наръчника е да служи като средство, което ще помогне на новопостъпилите съдебни секретари да се запознаят със служебните си задължения. Същевременно наръчникът ще помогне и на служители с опит да изпълняват задълженията и отговорностите си по стандартизиран начин. Наръчникът ще служи като практическо помагало и източник на информация. В него се обясняват правилата, които ръководят многобройните задължения на съдебните секретари.

Наръчникът обхваща широк спектър от теми. Включен е преглед на структурата на съдилищата в България, описание на видовете дела и информация за работните отношения на съдебния секретар с другите съдебни служители. В наръчника се съдържат достатъчно подробности, които ще позволят на съдебните секретари да добият ясна представа за съдебните процедури и да изпълняват задълженията си с високо ниво на професионализъм и компетентност, да познават правилата на Етичния кодекс на съдебните служители, да демонстрират външен вид и поведение, които да се отразяват положително върху образа на съдилищата в Република България. Всичко това ще доведе до запазване и повишаване доверието на обществеността в съдебната система като ефективна, безпристрастна и независима структура в държавата.

При изпълнението на служебните задължения много често възникват различни въпроси. Наръчникът е структуриран така, че да позволява лесен достъп и възприемане на информацията, както и да отговори на някои от въпросите.

Според членовете на работната група, съставила наръчника, той, без да претендира за изчерпателност, дава най-належащите отговори на въпроси, които възникват в работното ежедневие на съдебния служител.


От авторите

СЪДЕБНА ВЛАСТ

Държавната власт се разделя на три вида: законодателна, изпълнителна и съдебна. Съдебната власт осъществява правосъдието в Република България. Тя е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите са независими и се подчиняват само на закона. Когато прецени, че законът противоречи на Конституцията, съдът уведомява Върховния касационен съд или Върховния административен съд, а прокурорите и следователите уведомяват главния прокурор, за да бъде сезиран Конституционният съд.

Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата и се осъществява в името на народа. Съдилищата прилагат законите точно и еднакво спрямо всички като осигуряват равенство и еднакви условия за състезателност на страните в процеса.

ОРГАНИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА СЪДЕБНА СИСТЕМА

• 
  правомощията на Висшия съдебен съвет;
  
• 
  правомощията на Инспектората към Висшия съдебен съвет
  
• 
  видовете съдилища;
  
• 
  структурата на прокуратурата и следствените служби;
  
• 
  статутът на съдиите, прокурорите, следователите, съдиите по вписвания и съдия изпълнителите;
  
• 
  условията и редът за назначаване и освобождаване от длъжност на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите, следователите, съдебните служители;
  
• 
  функциите на Националния институт на правосъдието;
  
• 
  правата и задълженията на администрацията на съдебната власт;
  
• 
  бюджетът и управлението на имуществото на съдебната власт;
  
• 
  взаимодействието на министъра на правосъдието с органите на съдебната власт.
  

Служителите в администрацията на органите на съдебната власт се наричат съдебни служители. Организацията на съдебната администрация, както и работата на съдебните служители, начина на назначаване и техните права и задължения се уреждат от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища, приет от Висшия съдебен съвет, обнародван в Държавен вестник, бр. 66 от 18 август 2009 година.

Обществото се нуждае от съдилища, които са безпристрастни, ефективни,открити и отговорни и на които гражданите имат доверие. Всеки съд се стреми да спазва принципите на:

1. 
   Достъпност на правосъдието (отворени и достъпни съдилища);
   
2. 
   Навременност (делата се обработват в приемливи срокове);
   
3. 
   Равенство, справедливост и честност;
   
4. 
   Независимост и отчетност;
   
5. 
   Обществено доверие.
   

Съдилищата в България се разделят на няколко вида:

• 
  районни;
  
• 
  окръжни;
  
• 
  административни;
  
• 
  апелативни;
  
• 
  военни;
  
• 
  Върховен касационен съд; и
  
• 
  Върховен административен съд.
  

При първоначално образуване делото се гледа от първоинстанционен съд.

Ако са обжалва решението по първоинстанционното дело, се образува второинстанционно дело.

При обжалване то се гледа на касационна или трета инстанция.

В България има 113 районни съдилища.

На районния съд са подсъдни всички дела, освен тези, които със закон са подсъдни на друг съд.

Районният съд разглежда граждански, наказателни, и административно-наказателни дела. В тях се включват семейни и трудови дела, дела за издръжка, искове по граждански дела с цена на иска под 25 000 лв. и делби на недвижимо имущество.

Това правило има изключения:

• 
  Искове за издръжка могат да се предявяват по местожителството на някоя от страните.
  
• 
  Искове за вреди могат да се предявяват по :
  

(2) по местожителството на ответника.

• 
  Искове срещу ответници от различни съдебни райони могат да се предявяват в съда по местожителството на някой от ответниците.
  

• 
  Ако притежаваният имот се намира в различни съдебни райони, искът може да се предяви в един от тях по избор на ищеца.
  
• 
  Исковете, свързани с права върху недвижим имот, се предявяват в съдебния район по местонахождението на имота.
  

В България техният брой е 28.

Окръжният съд разглежда като първа инстанция:

• 
  Исковете за установяване или оспорване на произход, за прекратяване на осиновяване, за поставяне под запрещение или за отменянето му;
  
• 
  Исковете по търговски спорове;
  
• 
  Исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв.;
  
• 
  Исковете по граждански дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет;
  
• 
  Исковете за установяване на недопустимост или нищожност на вписване, както и за несъществуване на вписано обстоятелство, когато това е предвидено в закон;
  
• 
  Исковете, които по други закони подлежат на разглеждане от окръжния съд.
  

В съдебния район на всеки окръжен съд има един или няколко районни съдилища, чийто решения се обжалват пред окръжния съд като втора инстанция.

На административния съд са подсъдни всички административни дела, освен тези, които в закон са посочени като подсъдни на Върховния административен съд.

Върховният административен съд се произнася и по спорове за законосъобразността на подзаконови нормативни актове. по оспорвания на актовете на Министерския съвет и на министрите, актовете на органите на Българската народна банка, решенията на Висшия съдебен съвет, касационни жалби и протести срещу първоинстанционните съдебни решения на административните съдилища и други.