ВИДОВЕ НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА СПОРЕД ХАРАКТЕРА НА ДЕЛОТО

ВИДОВЕ НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА СПОРЕД ХАРАКТЕРА НА ДЕЛОТО

В зависимост от характера си, наказателните дела могат да бъдат обособени в няколко общи категории. Деловодителите изпълняват подобни функции във всички от следните категории дела:

Това е дело, образувано по постъпил обвинителен акт от районна или окръжна прокуратура и внесено споразумение от прокурора по чл. 414ж и сл. от НПК. (Вж. Речник за определение на термините.) Делата в тази категория се отнасят за престъпления с висока степен на опасност и се смятат за действия, които застрашават обществения ред. Страни по такива дела могат да са съответната прокуратура, подсъдимият (подсъдимите), неговият защитник, конституираните граждански ищец, граждански ответник, частен обвинител, както и техните повереници. Примери за такива дела са убийства, кражби, шпионаж, наркотични вещества, изнасилвания, отвличания.

Подсъдността е както следва:

• 
  първоинстанционни дела, образувани по обвинителен акт на районна прокуратура (тези дела са подсъдни на съответния районен съд);
  
• 
  първоинстанционни дела, образувани по обвинителен акт на окръжна прокуратура пред съответния окръжен съд;
  
• 
  въззивни НОХД – образуват се по жалба на подсъдимия, гражданския ищец или частния обвинител. Прокурорът подава протест срещу присъда на първоинстанционния съд (Въззивните дела се разглеждат от окръжен или апелативен съд.);
  
• 
  касационни дела, образувани във Върховния касационен съд срещу решение на второинстанционния съд (окръжен или апелативен в зависимост от случая).
  

Това е дело, образувано по постъпила тъжба от пострадалия и документ за платена държавна такса. При тези дела става въпрос за престъпления срещу репутацията или имуществото на дадено лице. Някои примери за такива дела са лека телесна повреда, заплаха, обида, клевета и оповестяване на информация, която може да навреди на репутацията на лицето. По този вид дела не се провежда предварително производство. Страни по делото могат да са частен тъжител, граждански ищец, техните повереници и подсъдим или неговия защитник, като не участва прокурор.

Подсъдността е както следва:

• 
  първоинстанционни дела, образувани по тъжба на пострадал (те се разглеждат от районния съд; окръжен съд не може да разглежда като първа инстанция наказателни дела от частен характер);
  
• 
  въззивни дела от частен характер (ВЧХД) – образуват се по жалба на тъжителя или подсъдимия срещу присъдата. Разглеждат се от окръжен съд;
  
• 
  касационни дела се образуват във Върховния касационен съд срещу второинстанционно решение на окръжния съд.
  

Такива дела се образуват:

• 
  при подаване на жалба срещу наказателно постановление. Наказателно постановление се издава от административен орган (напр. полиция, данъчни власти, община), като се посочва нарушението (напр. нарушение на правилата за движение по пътищата или неподаване на данъчна декларация в срок) и административното наказание, наложено на извършителя. Лицето, на което е наложено наказание, подава жалба в районния съд, но чрез административния орган, който е издал наказателното постановление. Административният орган изпраща жалбата в съда заедно с административната преписка. Ако жалбата е подадена директно в съда, деловодителят я изпраща на административния орган заедно с писмо с молба на съда да бъде предадена административната преписка. Участници са жалбоподателят, неговият повереник и административно-наказващият орган и неговият юрисконсулт. Не се призовава прокурор.
  
• 
  по постъпило постановление на прокуратурата с молба за освобождаване от наказателна отговорност при налагане на административно наказание по чл. 78a от НК. Пълнолетен гражданин може да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание глоба от 500 до 1000 лв., когато се изпълнени следните условия:
  
• 
  за умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или друго по-леко наказание; за престъпление, извършено по непредпазливост, се предвижда лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание;
  
• 
  деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван досега от наказателна отговорност с налагане на административно наказание;
  
• 
  имуществените вреди, причинени от престъплението, са били възстановени.
  

• 
  Дела, образувани по Указа за борба с дребното хулиганство. Страни по делото са лицето-нарушител и съответното полицейско управление. За производството се уведомява съответната районна прокуратура.
  
• 
  Касационни дела (КНАХД), образувани по подадена касационна жалба срещу решения на районния съд по наказателно административен характер дело. Такива дела се образуват в окръжния съд. Страни са жалбоподателят и ответникът по касационната жалба. Участието на прокурора е задължително, а постановеното решение е окончателно.
  

Това са дела, които се образуват по искания, частни протести и частни жалби, като например:

• 
  частни жалби по Наказателно-процесуалния кодекс (например, жалби срещу съдебни определения за прекратяване или спиране на производство; жалби срещу отказ на председателя на съда да образува съдебно производство);
  
• 
  жалби срещу конкретни мерки за неотклонение (гаранция, домашен арест или задържане под стража);
  
• 
  молби за реабилитация (молби съдът да заличи осъждането в свидетелството за съдимост на дадено лице);
  
• 
  предложения за налагане на принудителни медицински мерки;
  
• 
  всички искания към съда в хода на досъдебното производство;
  
• 
  молби за процедури, свързани с изпълнението на наказания;
  
• 
  делегации на български и чуждестранни съдилища за наказателни дела
  
• 
  молби за определяне на кумулативно наказание (когато срещу дадено лице са заведени няколко дела, лицето може да поиска от съда да определи най-тежкото наказание да бъде наказанието, което лицето да понесе).
  

Граждански дела се образуват въз основа на подадена молба или жалба от гражданско-правен характер. Те се разглеждат в открито или закрито съдебно заседание и се издава решение или определение.

Частни граждански дела – образуват се по частни жалби по Гражданския Процесуален кодекс, жалби против отказите на нотариус, на съдии по вписванията или действията на съдия – изпълнител, по молбите за обезпечаване на доказателства, за обезпечаване на бъдещ иск и за производство по открити наследства /запечатване и опис/, за издаване заповед за връщане на ненавършило пълнолетие дете на родителите му.

Частните граждански дела включват и:

• 
  спорове относно тълкуването на съдебни решения, които са влезли в сила;
  
• 
  писмени молби от заинтересовани страни за издаване на дубликат от изгубен, унищожен или откраднат изпълнителен лист;
  
• 
  съдът може да отсрочи или разсрочи изпълнението на съдебно решение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства;
  
• 
  молби за обезсилване на решение за възлагане на имот;
  
• 
  или ако първоначалното дело е унищожено или изгубено.
  

Гражданските дела се делят според 1) предмета на спора и 2) по подсъдност. По-долу са посочени много, но не всички граждански дела в зависимост от предмета на спора.

• 
  развод и недействителност на брака;
  
• 
  развод по взаимно съгласие;
  
• 
  издръжка*;
  
• 
  изменение на издръжка*;
  
• 
  осиновяване;
  
• 
  издаване на заповед за връщане на ненавършило пълнолетие дете на родителите му;
  
• 
  установяване на произход;
  
• 
  оспорване на произход;
  
• 
  преобразуване на лично имущество* в семейно имущество;
  
• 
  определяне по–голям дял на съпруг*;
  
• 
  получаване на дял от личното имущество*.
  

• 
  непозволено увреждане;
  
• 
  неоснователно обогатяване;
  
• 
  водене на чужда работа без пълномощие;
  
• 
  обявяване за окончателен на предварителен договор;
  
• 
  искове за прогласяване нищожност на сделки;
  
• 
  искове за унищожаване на сделки;
  
• 
  искове за разваляне на договори, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти;
  
• 
  искове във връзка с неизпълнението на договори.
  

• 
  обезщетение при ползване на обща вещ;
  
• 
  ползване и управление на съсобствен имот;
  
• 
  искове на владелец за извършени подобрения в чужд имот;
  
• 
  искове за собственост;
  
• 
  искове за упражняване на право.
  

• 
  дела за съдебна делба с цел ликвидиране състоянието на съществуваща имуществена общност;
  
• 
  дела по Кодекса на труда (КТ) – всички видове спорове между работник или служител и работодател, както и спорове, свързани с тристранното сътрудничество между Министерски съвет и представителните организации на работниците и служителите и на работодателите;
  
• 
  финансови начети;
  
• 
  издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание;
  
• 
  фирмени дела;
  
• 
  търговски дела по Търговския закон;
  
• 
  дела по несъстоятелност;
  
• 
  дела по Закона за наследството;
  
• 
  дела по Закона за гражданската регистрация;
  
• 
  дела по Закона за лицата и семейството;
  
• 
  молби по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
  

Съществува два вида подсъдност:

• 
  Родова (предметна) подсъдност
  

• 
  Чрез правилата на родовата (предметна) подсъдност се разпределят делата между районните и окръжните съдилища в качеството им на първоинстанционни съдилища.
  
• 
  Законът предвижда всички граждански дела да се разглеждат по подсъдност от районните съдилища като първоинстанционни съдилища, освен в случаите, когато по закон делото трябва да бъде разгледано от окръжен съд.
  

• 
  Местна подсъдност
  

• 
  искове за установяване или оспорване на произход, за прекратяване на осиновяване, за поставяне под запрещение или за отменянето му;
  
• 
  искове по търговски спорове;
  
• 
  искове за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв.;
  
• 
  искове по граждански дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет;
  
• 
  исковете за установяване на недопустимост или нищожност на вписване, както и за несъществуване на вписано обстоятелство, когато това е предвидено в закон.
  
• 
  искове, които по други закони подлежат на разглеждане от окръжния съд.
  

При някои граждански дела, при които държавата има интерес от изхода на делото, по закон участие в делото взима и прокурор.

От видовете дела, при които участва прокурор, окръжен съд разглежда следните като първа инстанция:

• 
  дела за поставяне под запрещение;
  
• 
  прекратяване на осиновяване;
  
• 
  дела по Закона за уреждане на колективните трудови спорове;
  
• 
  дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
  

• 
  промяна на име;
  
• 
  дела за установяване на факти;
  
• 
  дела за обявяване на отсъствие или смърт;
  
• 
  дела за настаняване по Закона за закрила на детето;
  
• 
  дела за защита и за възстановяване на нарушено владение и държане по Закона за собствеността.
  

Бързи производства могат да се използват при някои дела, при които има обществен интерес от бързото решаване на делото. Бързото производство позволява бързо разрешаване на делото чрез по-кратки срокове за всеки етап на делото. Делата, които могат да се разглеждат по реда на бързото производство, са изчерпателно посочени в закона.

• 
  по искове за трудово възнаграждение, за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа, за обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението, и за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи;
  
• 
  по искове за опразване на наети и заети за послужванe помещения;
  
• 
  по искове за установяване и преустановяване на нарушение на права по Закона за авторското право и сродните му права, Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, Закона за марките и географските означения, Закона за промишления дизайн, Закона за топологията на интегралните схеми и Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни;
  
• 
  по искове за установяване и преустановяване на нарушение на права по Закона за защита на потребителите;
  
• 
  по други искове, чието разглеждане в бързо производство е уредено в закон.
  

1. 
   Деловодителят веднага докладва исковата молба и искането за бързо производство на председателя на съда. На молбата задължително се отбелязват датата и часът на постъпване на молбата.
   
2. 
   В деня на постъпване на молбата съдът извършва проверка за нейната редовност и за допустимостта на иска. Съдът дава указания на ищеца да допълни или конкретизира твърденията си и да отстрани противоречията в тях, когато са неясни, непълни или неточни.
   
3. 
   В деня на постъпване на отговора на ответника или на изтичане на срока за това, съдът в закрито заседание:
   

1. 
   насрочва делото за дата не по-късно от три седмици;
   
2. 
   изготвя писмен доклад по делото;
   
3. 
   приканва страните към спогодба и им разяснява преимуществата на различните способи за доброволно уреждане на спора;
   
4. 
   произнася се по доказателствените искания, като допуска доказателствата, които са относими, допустими и необходими;
   
5. 
   определя размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.
   

4. 
   Съдът връчва на страните препис от разпореждането, а на ищеца - и от писмения отговор и доказателствата към него, като им указва в едноседмичен срок да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия, както и за последиците от неизпълнение на указанията. По направените своевременно искания във връзка с указанията и доклада по делото съдът се произнася в деня на постъпването им. Разпореждането по направените искания се съобщава на страните.
   
5. 
   Когато в установения срок страните не изпълнят указанията на съда, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
   
6. 
   В заседанието за разглеждане на делото съдът отново приканва страните към спогодба и ако такава не се постигне, събира представените доказателства и изслушва устните състезания. В същото заседание съдът посочва деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече срокът за обжалването му.
   
7. 
   Съдът обявява решението си с мотивите в двуседмичен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.
   

За всеки вид дела, посочени по-долу, се прилагат различни процесуални правила:

• 
  брачни дела;
  
• 
  дела за гражданско състояние (установяване на произход, осиновяване и издръжка);
  
• 
  поставяне под запрещение;
  
• 
  съдебна делба;
  
• 
  защита и възстановяване на нарушено владение;
  
• 
  сключване на окончателен договор;
  
• 
  търговски спорове;
  
• 
  колективни искове;
  
• 
  производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз;
  
• 
  обезпечително производство.
  

• 
  ОТКРИТО ЗАСЕДАНИЕ: заседание, което се провежда в съдебна зала в присъствие на страните и на което могат да присъстват граждани.
  
• 
  ОТКРИТО ЗАСЕДАНИЕ ПРИ ЗАКРИТИ ВРАТА: Ако публичното разглеждане на делото може да накърни обществения интерес или се отнася до интимния живот на страните, съдът по своя инициатива или по искане на някоя от страните разпорежда делото да се гледа при закрити врата. В такъв случай в съдебната зала се допускат страните, техните пълномощници, вещите лица и свидетелите.
  
• 
  ЗАКРИТО ЗАСЕДАНИЕ – заседание, при което съдията еднолично, без участието на страните, се произнася по процедурни въпроси.
  

„Всички процесуални действия на страните, извършени в съдебно заседание, независимо от това, дали то е било публично или при закрити врати, се удостоверяват в съдебен протокол. Той не обуславя валидността на удостоверените процесуални действия, а е официален документ, който ги доказва. Особеното за доказателствената сила на съдебния протокол се състои в това, че неудостоверените в него процесуални действия се смятат за неизвършени.”

Протокол за съдебното заседание

1. неявилите се лица и причините за неявяването;

2. данни за личността на подсъдимия; датата, на която му е връчен препис от обвинителния акт или от тъжбата с разпореждането;

3. обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и отговорите на вещите лица;

4. всички разпореждания на председателя и определения на съда;

5. прочетените документи и протоколи, както и използваните кинозаписи, звукозаписи или видеозаписи;

6. кратко съдържание на съдебните прения и на последната дума на подсъдимия;

7. обявяването на присъдата по съответния ред и разясненията на председателя относно реда и срока за нейното обжалване.

(2) Протоколът за съдебното заседание се подписва от председателя и от съдебния секретар.

(3) Съдът може да разпореди изготвянето и на звукозапис и видеозапис на съдебното заседание при спазване разпоредбите на чл. 237 - 239.

Чл. 312. (1) Страните имат право в тридневен срок от датата на изготвянето на протокола да направят писмени искания за поправки и допълнения.

(2) Исканията се разглеждат от председателя, а при отказ на председателя да ги уважи - от състава на съда в закрито заседание.

ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
Протокол от заседанието

Чл. 150. (1) За разглеждането на делото се съставя протокол, в който се вписват мястото и времето на заседанието, съставът на съда, името на секретаря, явилите се страни и техните представители, същността на изявленията, исканията и изказванията на страните, представените писмени доказателства, показанията на свидетелите и на другите лица по делото и констатациите и определенията на съда.

2) Протоколът се съставя под диктовката на председателя. Той се предоставя на разположение на страните в тридневен срок от заседанието.

(3) При техническа възможност се прави звукозапис на заседанието, въз основа на който в тридневен срок се съставя протоколът.

(4) Протоколът се подписва от председателя и от секретаря
Поправки и допълнения в протокола
Чл. 151. (1) В едноседмичен срок от предоставянето на протокола на разположение на страните всеки участник в процеса може да поиска неговото допълване или поправяне

(2) Ако в заседанието е направен звукозапис, поправки и допълване на протокола се допускат само въз основа на звукозаписа.

(3) Ако в заседанието не е направен звукозапис, поправки и допълване на протокола се допускат само въз основа на направени бележки по съдържанието му.

(4) Съдът се произнася по искането за поправки и допълване на протокола, след като призове страните и молителя и изслуша звукозаписа, съответно обясненията на секретаря.

1. 
   Секретарят е длъжен да приложи всички призовки, съобщения, писма и молби към делата, които са получени в архивата, както и списък на делата, в два екземпляра.
   
2. 
   Делата следва да се разнесат в кабинетите на съдиите-докладчици един ден преди съдебно заседание, заедно със списъците.