Наредба № н-6 от 11. 12. 2009 г за формиране и управление на музейните фондове

 

Приложение № 5

 

 

към чл. 12, ал. 1  ИНВЕНТАРНА КНИГА за основен фонд Инвентарен № и шифър Дата на записването Стар инвентарен № № и дата на акта за приемане-предаване на новопостъпили движими културни ценности Наименование, описание (форма, материал, техника, надписи, дати, размери или тегло, състояние и др.) Брой (с думи) Историческа справка (къде е намерен, как, кога и от кого е изработен, битуване и други исторически сведения) От кого е откупен или подарен – трите имена и адрес Идентифика- ционен протокол Местосъхранение № на фотонегатива/ дигиталния носител № от НМФ Забележка № и дата цена, лв. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14

 

 

Указания за попълване на инвентарната книга за основен фонд Графа 1: Пореден инвентарен номер. Този номер се дава на всяка движима културна ценност при записването й. При инвентиране на голяма колекция се поставя един инвентарен номер за цялата колекция, след като движимите културни ценности, влизащи в колекцията, са вече вписани в колекционния опис. Отделните движими културни ценности, влизащи в състава на колекцията, получават цифрени обозначения в индекс. Номерацията се води от едно до безкрайност, без да се има предвид годината на записването. Не се допускат промени на инвентарните номера. Освободените инвентарни номера (в случай на отписване) не могат да бъдат повторно използвани за записване на движими културни ценности. Движимите културни ценности, съставляващи един комплект (сервиз, гарнитура, костюм и др.), се записват с един инвентарен номер. Графа 2: Дата на записване. Отбелязва се датата на записването в инвентарната книга. Графа 3: Стар инвентарен номер. Вписва се старият инвентарен номер, ако има такъв. Графа 4: Номер на акта. Вписва се номерът на акта за приемане-предаване на новопостъпили движими културни ценности. Графа 5: Наименование и описание. Наименованието на движимите културни ценности трябва да започва с предметно наименование (оръжие бронзово, костюм мъжки, плаката печатан, снимка, ръкопис и др.). Когато е необходимо, се посочва и външно определение - модел, сух препарат и др. Описанието на документалните движими културни ценности трябва да започва с името на автора на документа или съставителя, а на тези, които нямат определен автор - названието на самия документ. Описанието на портретните фотографии (снимки и негативи) започва с името и фамилията на лицето. След това се дават данни за типови признаци на портрета - глава, бюст, цял ръст и т.н. Вписването на снимки и негативи с групови изображения започва с общото наименование на групата, след което се изброяват заснетите в групата лица. Вписването на снимки и негативи, изобразяващи различни събития, производствени процеси, пейзажи, отделни експонати и др., започва с наименованието на сюжета. При описание на снимки и негативи се посочват по възможност времето и мястото на снимката и нейният автор. В последователен ред се дават сведения за формата на движимата културна ценност (например амфора, глинена с цилиндрична форма и остро дъно и т.н.), за материала, от който е направен движимата културна ценност (например: желязо, злато, емайл, орехово дърво, кафяво-червена глина и т.н., хартия, тонирана черно, матова, бронз, памучна тъкан, мрамор), и др. За снимките се описва техният вид: оригинална (черно-бяла, цветна), диапозитив, цветен, негатив, диалента и др. Изписват се надписите и датите, ако има такива. Размер и тегло. Дават се мерките в дължина, широчина и тегло. Кръглите сферични предмети се измерват само по диаметър (елипсовидните - по най-дългия диаметър). Движимите културни ценности от скъпоценни камъни и метали се дават в карати, монетите - в грамове. В случаите, когато ценният метал представлява неголяма част от материала (монограм, плоча, винетка и др.), металът не се претегля, а се измерва в дължина и широчина и се дава общото тегло на движимата културна ценност. Вписването в инвентарната книга на благородни метали, скъпоценни камъни или предмети, украсени с тях, се извършва веднага след заключението на експертизата. Същата трябва да е подписана и подпечатана с официалния печат на организацията, от името на която се извършва. При костюмите се посочват най-характерните размери (широчина в раменете и талията, дължина и др.). Състояние. Отбелязва се състоянието на движимата културна ценност, като се изброяват всички констатирани дефекти - пукнатини, разкъсвания, счупени части, петна. За скъпоценните камъни и металите се дават точните им размери и се посочват местата на празните гнезда; данните се подписват и датират от лицето, което инвентира движимата културна ценност. Следващите изменения се нанасят от ежегодната проверка на консервационната комисия, като наново се датират и подписват. Графа 6: Брой. В тази графа се вписва броят на движимите културни ценности. Графа 7: Историческа справка. В тази графа се дават сведения за обстоятелствата при намирането на движимата културна ценност - мястото (землище, район и т.н.). По какъв начин е открит - при прекопаване на лозе, запазен като домашен спомен, открит случайно и т.н. Времето (ден, месец, година) на намирането и трите имена на откривателя. Исторически сведения за движимата културна ценност - къде, кога и от кого е изработен, къде е битувал и др. Графа 8: В тази графа се отбелязват трите имена и адресът (по паспорт) на лицето, което предава движимата културна ценност на музея. Графа 9 и 10: Отбелязват се номерът и датата на протокола на оценителната комисия, когато движимата културна ценност се купува. Попълва се оценката в левове само когато движимата културна ценност е постъпила срещу заплащане. Графа 11: Местосъхранение. Със съкратени условно възприети знаци се отбелязват с молив помещението, шкафът, полицата и др., където се съхранява движимата културна ценност. Графа 12: Вписва се номерът на негатива/дигиталния носител, ако има такъв. Графа 13: Вписва се номерът от Националния музеен фонд. Графа 14: Забележка. В тази графа се отбелязват всички изменения, настъпили в движимата културна ценност, извършени проверки, отписване, консервация и др.

 

 

Приложение № 6

 

 

към чл. 12, ал. 2  ИНВЕНТАРНА КНИГА за културни ценности - природни образци, в основния фонд Инв. № Дата  на записва-нето № на  акта за приемане-предаване  на ново-постъпили движими културни ценности Стар инв. № Наимено-вание на движи-мата културна ценност Състо-яние Характер на движимата културна ценност (размери на части, тегло и др.) Место-нахождение Дата  на събиране Брой  на екземпля-рите Събрал От кого е подарена или откупена. Трите имена и адрес Определил Оценка, № и дата на протокола Место-съхранение № на фотонегатива/ дигиталния носител № от НМФ Забе-лежка 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18

 

 

Приложение № 7

 

 

към чл. 12, ал. 3  ИНВЕНТАРНА КНИГА за културни ценности - монети, в основния фонд Инвента-рен № Дата на записва-нето № и дата на акта за приемане- предаване на ново-постъпили движими  културни ценности Стар инвента-рен № Метал Раз-мери Тегло Брой (с думи) Запазе-ност Место-нахождение (къде, кога и как е намерен) От кого е купен или подарен (трите имена и адрес) Оценка, № и  дата на идентифи-кационния протокол Държава, град, владетел, датиране Описание на аверса (лицето на монетата) Описание на реверса (обратната страна  на монетата) Описание на гурта (ръба на монетата) Определение по научни каталози № на фотонегатива/ дигиталния носител № от НМФ Забе-лежка 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20

 

 

Приложение № 8

 

 

към чл. 12, ал. 4  ИНВЕНТАРНА КНИГА за културни ценности - художествени произведения, в основния фонд Инв. № Дата на записва-нето Оценка, № и дата на идентифи-кационния протокол Стар инв. № Автор, месторождение при неизвестност на автора – епоха, школа (век) Наименование на движимата културна ценност Техника и материал Размери Кога е създадена движимата културна ценност, датировка Описание, подпис, дата, надписи и др. Състояние Произход на творбата, от кого е постъпила, къде се е съхранявала преди това № и дата на акта, с който е приета движимата културна ценност № на фото- негатива/ дигиталния носител № от НМФ Забе-лежка 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 Указания за попълване на инвентарните книги на художествените галерии Тази инвентарна книга служи за научна документация на всички движими културни ценности от фондовете на художествените галерии в страната. В нея се вписват само движимите културни ценности от определен род изобразително изкуство (живопис, графика, скулптура, декоративно изкуство, художествена фотография, видео- и дигитално изкуство, художествени обекти, инсталации и др.). Всяка вписана в инвентарната книга движима културна ценност получава отделен инвентарен номер.

 

 

Попълването на графите става по следния начин: Графа 1: Инвентарен номер. Вписва се съответен инвентарен номер на движимата културна ценност. Нанасянето на инвентарните номера започва последователно от едно до безкрайност. Инвентарните номера на описаните движими културни ценности не могат да се използват повторно за вписване на други. Графа 2: Вписва се датата на записване. Графа 3: Вписват се оценката, номерът и датата на идентификационния протокол. Графа 4: Стар инвентарен номер. Тук се записва номерът, под който се е водила движимата културна ценност в предишната документация на същата художествена галерия. При положение че творбата носи инвентарен номер на друг музей, същият се вписва в тази графа, но обезателно се отбелязва, че това е инвентарен номер на съответен музей, чието притежание движимата културна ценност е била по-рано. Графа 5: Автор. Тук се нанася името на автора на движимата културна ценност в следния ред: фамилно име, собствено, бащино. Ако авторът е известен с бащиното си име, то се вписва първо независимо от това, че не е неговото фамилно име. Ако авторът има псевдоним, под който е популярен и с който подписва творбите си, този псевдоним се вписва най-напред като фамилно име. Под името на автора се нанася годината на раждането му, ако е починал - също и годината на смъртта му. В случай че авторът е неизвестен, в тази графа се пише "неизвестен автор", като се указва приблизително епохата (периодът), през която движимата културна ценност е създадена, като се съди по стилистичните й особености или други ориентировъчни данни. В този случай посочването на епохата (периода или школата) следва да се базира на протокол на експертна комисия, назначена със заповед на директора на галерията. В случаите, когато авторът е неизвестен, но върху творбата той се е подписал с инициали, които не могат да бъдат дешифрирани със сигурност, в тази графа се вписват инициалите на автора, а под тях се пише "неизвестен автор", като се отбелязва епохата (периодът или школата) на създаване на творбата въз основа на протокол на експертна комисия. Графа 6: Наименование на движимата културна ценност. В тази графа се вписва оригиналното наименование на движимата културна ценност, дадено й от автора, или наименованието, с което е била изложена за първи път. В случай че липсват, поставя се наименование, което да съответства най-много на сюжета и което е одобрено предварително с протокол на експертна комисия. Под наименованието на движимата културна ценност се поставя годината на нейното създаване според автора или други източници. При липса на точна датировка се посочва приблизително времето на създаването, като вписването става въз основа на протокол на експертна комисия. Графа 7: Техника и материал. За живописните творби се отбелязва основата, върху която авторът е рисувал, например платно, дъска, шперплат, картон, хартия, ламарина, стъкло, кожа, пластмаса и др., както и видът на боите, които са употребени, например: маслени бои, темпера, гваш, акварел и др. Ако е приложена смесена техника, в такива случаи се отбелязва "смесена техника" и се добавя пояснение за употребените материали при тази техника, например: "темпера и маслени бои", "акварел и гваш" и т.н. За скулптурните творби се отбелязва материалът, от който е изработена (отлята, излята) скулптурата, например глина, теракота, гипс, гипс патиниран, цимент, железобетон, мозайка, бронз, алуминий, дърво, стъкло, майолика и др. За графичните творби се отбелязва техниката, в която е изпълнена графиката, например: литография, офорт, суха игла, дърворез, линолеум, смесена техника и др. Рисунките, които е прието да се причисляват към графиката, се вписват в тази графа с определението "рисунка", след което се добавя съответно според случая "с въглен", "с креда", "с пастел", "със сангин", "с молив" и др. Ако е употребен инструмент за нанасяне на материала, се отбелязва примерно: "рисунка с перо и туш", "рисунка с клечка и туш" и др. Материалите акварел, гваш, темпера и маслена боя, които обикновено се нанасят с четка, също се отбелязват така: "рисунка с акварел", "рисунка с гваш" и др. Смесената техника се отбелязва примерно така: "рисунка с перо, туш и акварел", "рисунка с акварел и гваш", "рисунка с акварел и сангин", "рисунка с акварел и пастел" и др. (Забележка. Творбите, изпълнени с акварел, темпера, пастел и маслена боя и др. върху хартия, картон, платно и др., се завеждат в книгата като графики - рисунка само ако имат характер на такива. Сложноизградените колоритно и тонално творби с посочените материали се записват като живописни произведения. Движимите културни ценности, за които е трудно да се определи към какъв жанр да се причислят (графика или живопис), се представят за определяне пред експертна комисия.) Графа 8. Размери. На живописните творби, рисувани на платно, опънато на подрамка, се отбелязват размерите на платното, като се измерва само лицевата страна, върху която е рисувано. Подгънатите части на платното, чрез които то е заковано на подрамката, не се вземат под внимание. Ако творбата е рисувана върху платно, което е без подрамка, тогава се измерва цялата му ширина и дължина, включително и крайните части, които са определени за подгъв при опъването върху подрамката. При отбелязването на размерите на живописните творби, рисувани върху други материали (дъска, картон, хартия и др.), се вземат размерите на плоскостта, върху която е рисувано, независимо от това, че краищата в някои случаи могат да бъдат непокрити с живописен слой. При вписването на размерите на творбите най-напред се описва размерът на височината, а след това на хоризонталната част (широчината). Измерването става от средата на горната страна до средата на долната страна на картината, а също така от средата на лявата до средата на дясната страна на картината. При вписването на размерите на творби, рисувани върху дебели основи (например иконите), след височината и широчината се посочва и размерът на дебелината на картината. За измерване на скулптурните творби се отбелязват крайните точки, по които се вземат основните размери - височина, широчина. Скулптурните творби, поставени върху подложки от друг материал (кубчета и др.), се измерват без тези подложки, дори ако са закрепени здраво и трайно към тях. Ако съответната скулптурна глава или фигура има подложка, създадена от автора монолитно и представляваща един неразделен художествено осмислен детайл от творбата, в този случай височината на творбата се измерва заедно с тази подложка. Редът, по който се вписват размерите на скулптурните творби, е следният: височина, широчина. При графичните творби се измерват височината и ширината на оригиналния лист хартия, върху която са отпечатани или рисувани (както при живописта), а така също и размерите на изображението върху листа. При графиките в техниката на литографията, офорта и др. се измерват височината и широчината по размерите на плочата, които личат върху листа след отпечатване, независимо от това, че в някои случаи художникът не е запълнил с изображение цялата площ на тази плоча или литографския камък. При графичните творби, където няма ясно геометрично очертание на изображението, а така също няма следи от плочата (както при рисунките), като основни размери на височината и широчината се посочват разстоянията между най-крайните точки на изображенията горе и долу, ляво и дясно. Графа 9: Вписват се датата и периодът, в който е създадена творбата. Графа 10: Описание. При живописните, скулптурните и графичните творби се описва накратко сюжетът, като се отбелязват два-три характерни детайла, които помагат да се отличи описваната творба от други такива с подобен сюжет. При портретите например може да се изтъкне позата на портретувания, някоя подробност от тоалета му, цветът на фона и др. При отбелязването на характерни детайли следва да се посочи къде се намират в картината, например "горе вляво", "долу вдясно", "близо до десния край на картината", "на преден план", "в далечината" и т.н. Определянето кое е в ляво или дясно при описването на фигурите и предметите в картината са прави от позицията на описващия (зрителя). Ако авторът се е подписал и отбелязал годината на създаването на творбата, тези данни също се включват в описанието. Например "долу вдясно", подпис на автора "Н. Петров 1909 г.". Графа 11: Състояние. Описва се състоянието на запазеност на творбата при постъпването й в галерията. Ако творбата е добре запазена, в графата се записва само "запазена". В случай че съществуват повреди, те се описват, като конкретно се посочват по-съществените от тях, например "скъсване на платното горе вдясно", "голяма драскотина долу, близо до левия ъгъл на картината", "напукване на масления слой на три места в областта на челото на портретуваната фигура", "картината е силно замърсена", "пропукване на гипса в областта на шията", "отчупване на част от дясното ухо", "измачкване на картината в горния ляв ъгъл" и т.н. При наличието на много повреди, които трудно се подават на подобно описание, те се отбелязват обобщено. Например "творбата е в много тежко състояние", "множество олющвания и напуквания на масления слой", "платното е скъсано на множество места", "голям брой драскотини, особено в горната част на платното", "фигурата е напукана на много места и липсват отделни парчета" и т.н. Ако личат следи от реставрацията, те също се отбелязват. Графа 12: Произход. Описва се от кого е постъпила и къде се е съхранявала преди това. Графа 13: Вписват се номер и дата на акта, с който е приета движимата културна ценност. Графа 14: Вписва се номер на фотонегатива/ дигиталния носител. Графа 15: Вписва се номерът от Националния музеен фонд. Графа 16: Забележка. В тази графа се отбелязват всички изменения, настъпили в движимата културна ценност след инвентирането, извършени проверки, отписване, при консервиране и др.