Наредба № за мълниезащитата на сгради, външни съоръжения и открити пространства



страница3/5
Дата24.10.2018
Размер1.53 Mb.
#96338
1   2   3   4   5
Раздел VI

Проектиране на мълниеприемници

Чл. 58. (1) Прътовите мълниеприемници се изпълняват от стомана с различни профили, със сечение най-малко 100 mm2 и с дължина най-малко 0,2 m.

(2) Мълниеприемните мрежи се изпълняват от стомана със сечение най-малко 50 mm2 или от други метали, с които се осигуряват най-малко равностойни механическа издържливост и електрическа проводимост.

(3) Мълниеприемните въжета са многожилни поцинковани със сечение най-малко 35 mm2 или от други метали, с които се осигуряват най-малко равностойни механическа издържливост и електрическа проводимост.

(4) Мълниеприемниците може да се изпълняват и от други метали, с които се осигуряват най-малко равностойни механическа издържливост и електрическа проводимост. Информация за използваните материали, за формата и за минималното напречно сечение на мълниеприемници - проводници и пръти, е дадена в приложение № 3, табл. 1.



Чл. 59. Когато мълниезащитната уредба не е изолирана от защитавания обект:

1. се проектира електрическо свързване към мълниеприемниците за всички метални елементи на покривната конструкция, както и за всички метални надпокривни съоръжения;

2. се спазват следните минимални отстояния от покривната конструкция на защитавания обект:

а) когато покривната конструкция е от негорим материал, мълниеприемниците може да се проектират върху нейната повърхност, но на такава височина от нея, че събиращата се върху покрива вода (сняг) да не може да я достига;

б) когато покривната конструкция е от леснозапалими материали, се осигурява разстояние (отстояние) между мълниеприемниците и покривната конструкция, както следва:

- за сламени покривни конструкции - по-голямо от 0,15 m;

- за покривни конструкции от други горими материали, например битумни материали - по-голямо от 0,10 m.

Чл. 60. (1) Не се разрешава проектиране на елементи на мълниезащитната уредба под покривната конструкция на защитавания обект.

(2) Не се разрешава проектиране на елементи на мълниезащитната уредба с директно допиране до горими елементи от защитавания обект (дървени конструкции, битумни или други изолации и пр.).



Чл. 61. За мълниеприемници може да се използват метални конструктивни елементи на защитаваните обекти (димоотводни тръби, елементи на покривната конструкция, както и други метални конструктивни части над съоръженията).

Чл. 62. Мълниеприемниците се свързват с токоотводите чрез заваряване или посредством специално предвидени за целта сертифицирани клеми.
Раздел VІI

Проектиране на токоотводи

Чл. 63. (1) Трасетата на токоотводите се проектират така, че:

1. проводниците да преминават по най-краткия път, като се отчита и мястото на заземителите;

2. да са по възможност праволинейни, като се избягват резки огъвания, а радиусите на кривите са най-малко 20 cm;

3. да се избягва обхващането на цокли или корнизи на сградата;

4. да се избягва преминаването им в близост или напречно на електрически инсталации; когато проводниците на токоотводите пресичат трасе на електрическа инсталация, тя се разполага в метална обвивка на разстояние най-малко 1 m от едната и от другата страна на мястото на пресичането; металната обвивка се свързва с токоотвода.

(2) Информация за използваните материали, за формата и за минималното сечение на проводници за мълниеотводи е дадена в приложение № 3, табл. 1.



Чл. 64. (1) За закрепване на проводниците на токоотводите се предвижда поне едно закрепване на дължина 1 m, както и възможност за евентуална надлъжна подвижност (дилатация) на проводниците.

(2) Съединенията на елементите на токоотводите се проектират чрез заваряване или с клеми.

(3) За проверка на съпротивлението на заземителите се проектират сертифицирани разглобяеми съединения (измервателни клеми).

Чл. 65. На височина до 2 m от нивото на терена токоотводите се защитават срещу евентуални механични въздействия посредством защитни обвивки.

Чл. 66. (1) Когато не е възможно да се проектира външно преминаване, за токоотвода се предвижда защитна обвивка, която преминава по цялата височина на сградата или по част от нея.

(2) Допуска се използване на изолационни и негорими обвивки, когато те са с вътрешни сечения, по-големи или равни на 2000 mm2. Във всички случаи се спазват условията за допустимо сближаване.

(3) Когато токоотводът преминава през вътрешността на сградата, ефективността му може да бъде намалена. При въвеждането в действие се отчитат това намаляване, затрудненията при проверката и обслужването, както и опасностите в резултат на въвеждане на пренапрежения във вътрешността на сградата.

Чл. 67. (1) Когато в сградите има стени от камък или стъкло, или сградите са облицовани отвън с метални пана или имат закрепени облицовъчни елементи, токоотводът може да се разполага зад облицовката върху фасада от бетон или върху носещата конструкция.

(2) В случаите по ал. 1 токопроводимите елементи на облицовката и на носещата конструкция се свързват с токоотвода в горната и долната част за изравняване на потенциалите и за ограничаване на допирните напрежения.



Чл. 68. (1) Токоотводите се изпълняват като шини, въжета или кръгли проводници.

(2) Забранява се използването на изолирани коаксиални кабели за токоотводи.



Чл. 69. За токоотводи може да се използват метални конструктивни части (направляващи на асансьори, надлъжна армировка на стоманобетонни колони, пожарни стълби, метални комини и др.).

Чл. 70. Токоотводите се защитават от корозия.

Чл. 71. (1) За проверка на съпротивлението на заземителите в токоотводите се предвиждат разглобяеми съединения (измервателни клеми).

(2) При съоръжения с метални стени или при съоръжения, които нямат специален токоотвод, измервателна клема се монтира между всеки метален елемент на сградата и заземителя, към който е свързан токоотводът.

(3) Измервателните клеми се разполагат извън сградата или съоръжението на височина от 1 до 2 m над нивото на терена, във вътрешността на кутия за преглед с надпис „Мълниезащита".

(4) Всяка измервателна клема се означава със знак "земя".

(5) Когато по технически или естетически причини се предвижда измерванията на съпротивлението на заземителите да се извършват без разкачване на проверявания заземител от токоотвода, се спазват следните изисквания:

1. предвиждат се места за присъединяване на измервателния уред, оградени в специална кутия за преглед с надпис "Мълниезащита";

2. местата на токоотвода се означават със знак "земя".

Чл. 72. Когато се предвижда брояч на попаденията на мълнии, той се инсталира върху най-късия токоотвод и над измервателната клема на разстояние около 2 m над нивото на терена.
Раздел VІІI

Проектиране на заземители

Чл. 73. (1) Заземителите за мълниезащита се проектират при спазване на общите изисквания за проектиране на заземители, като се спазват и следните допълнителни изисквания:

1. заземителните електроди да са насочени извън сградите;

2. да се избягват заземители от един електрод с твърде голяма хоризонтална или вертикална дължина;

3. единичен вертикален дълбочинен електрод да се използва, когато специфичното съпротивление на почвата на повърхността е изключително високо и когато околните условия налагат това, например в гъсто застроени градски райони;

4. електродите, съставящи заземителите, се разполагат на достатъчни разстояния от подземни съоръжения.

(2) Видът на заземителите се определя в зависимост от специфичното съпротивление на почвата и нормираната стойност на съпротивлението на заземителя.

(3) Типови решения на заземители за мълниезащита са показани на фиг. 13.

Т – токоотвод;

К - контур в основата на сградата;

З - заземител за мълниезащитата.
Фиг. 13. Типови решения на заземители
Чл. 74. (1) За защита при преки попадения на мълния се проектират заземители с коефициент на импулса   1. Този коефициент зависи от тока на мълнията, от специфичното съпротивление на почвата и от конструкцията на заземителя.

(2) Граничните дължини на хоризонтални заземители, гарантиращи   1, в зависимост от различни специфични съпротивления на почвата са съгласно табл. 5.

Таблица 5


Специфично съпротивление на почвата, m

До 500

500

1000

2000

4000

Гранична дължина, m

25

35

50

80

100

(3) Стойностите на коефициента на импулса за вертикални и комбинирани заземители в зависимост от специфичното съпротивление на почвата са съгласно табл. 6.

Таблица 6


Специфично съпротивление на почвата, m

До 100

100

500

1000

2000

Коефициент на импулса за вертикални заземители

0,9

0,9

0,7

0,5

0,35

Коефициент на импулса за комбинирани заземители

0,9

0,7

0,5

0,3

-

(4) Съпротивлението за електрически ток с честота 50 Hz може да се изчисли въз основа на нормираното импулсно съпротивление по формулата:



R50 = Rимп./ (19).
Чл. 75. Заземителите се проектират по един от следните начини:

1. вертикални - от стоманени пръти, профили или тръби, разположени вертикално, като горният им край е на дълбочина от 0,6 до 0,8 m под повърхността на терена и дълбочината при набиване е най-малко 2,5 m, а при навиване или наставяне - най-малко 4,5 m;

2. хоризонтални - от електроди от кръгла или плоска стомана, разположени хоризонтално на дълбочина от 0,6 до 0,8 m под повърхността на терена, с един или няколко лъча, излизащи от една точка, към която се присъединява токоотводът; тези заземители може да се използват самостоятелно или за свързване на електродите на вертикални заземители помежду им;

3. комбинирани - от вертикални и хоризонтални заземители, обединени в обща система; токоотводите се свързват в средата на хоризонталната част на комбинирания заземител.



Чл. 76. Информация за използваните материали, за формата и за минималното сечение на заземителните електроди е дадена в приложение № 3, табл. 2.

Чл. 77. Когато съединенията на заземителите помежду им и с токоотводите се проектират чрез заваряване, заваръчният шев се предвижда с дължина не по-малка от:

1. удвоената широчина - при правоъгълно сечение;

2. шест пъти диаметъра - при кръгло сечение.
Раздел IX

Защита от корозия

Чл. 78. За намаляване на корозията на елементите на мълниезащитната уредба:

1. се използват подходящи сечения на проводниците и крепежни елементи, устойчиви на корозия;

2. не се допускат контактни съединения между разнородни метали, образуващи неподходящи галванични двойки;

3. в специални случаи се предвиждат защитни обвивки в зависимост от външните въздействия.



Чл. 79. (1) Съответствие с изискванията по чл. 78, т. 1 се постига, когато се използват материали и условия на прилагане съобразно табл. 7.
Таблица 7

Материали за мълниезащитни уредби и условия на прилагане




Вид на материала

Условия на прилагане (използване)

Корозия

във въздух

вкопаване

в бетон

Корозионната устойчивост е

Корозионната устойчивост се намалява от

Корозията може да бъде разруша-ваща при галва-нично свързване с

Мед

Плътен

Въже


Плътен

Въже


като покритие

Плътен

Въже


като покритие

подходяща за различни среди

серни съставки

органични материали



_

Горещо- поцинкована стомана

Плътен

Въже


Плътен

Плътен

Въже


приемлива във въздух, бетон и нормална почва

значително съдържание на хлориди

мед

Неръждаема стомана

Плътен

Въже


Плътен

Въже


Плътен

Въже


подходяща за различни среди

значително съдържание на хлориди

_

Алуминий

Плътен

Въже


Неподходящ

Неподходящ

подходяща за атмо-сфери, съдържащи малки серни и хло-рни концентрации

алкални почви

мед

Олово

Плътен

като покритие



Плътен

като покритие



Неподходящ

подходяща за атмо-сфери, съдържащи големи серни концентрации

кисели почви

мед

неръждаема стомана




Забележки:

1. В таблицата са дадени само основни насоки. При специфични условия е необходимо внимателно проучване на устойчивостта срещу корозия.

2. Въжетата са значително по-уязвими (податливи) от корозия, отколкото плътните проводници. Това се отнася в най-голяма степен за зоните на преход между различни видове среди, например преходи в земя, бетон. Поради това не се препоръчва полагане на поцинковани въжета в почва.

3. Поцинкованата стомана може да корозира в глинести или влажни почви.

4. Поради възможност от поява на корозия в зоните на преход (бетон/земя) не се препоръчва поцинкованата стомана, положена в бетон, да излиза извън бетона.

5. Поцинкованата стомана в контакт със стоманена арматура на бетон при известни условия може да повреди армирания бетон.

6. Използването на олово в почва често е забранено или ограничено от условията на околната среда.
(2) Съответствие с изискванията по чл. 78, т. 2 се постига, когато при директните свързвания се използват метали съобразно условията за съвместимост по табл. 8 или съответстващи биметални клеми.

Таблица 8


Съвместимост при свързване на метали, използвани в мълниезащитните уредби


Метали

Горещо- поцинкована стомана

Алуминий/легиран алуминий

Мед

Неръждаема стомана

Титан

Калай

Горещопоцинкована стомана

да

да

не

да

да

да

Алуминий/легиран алуминий

да

да

не

да

да

да

Мед

не

не

да

да

да

да

Неръждаема стомана

да

да

да

да

да

да

Титан

да

да

не

да

да

да

Калай

да

да

да

да

да

да

Г л а в а ч е т в ъ р т а

ПРОЕКТИРАНЕ НА МЪЛНИЕЗАЩИТА С КОНВЕНЦИАЛНИ МЪЛНИЕПРИЕМНИЦИ

ПО НИВО НА МЪЛНИЕЗАЩИТА

Раздел I

Общи положения

Чл. 80. (1) Проектирането на мълниезащита с конвенционални мълниеприемници по ниво на мълниезащита включва определяне на необходимото ниво на мълниезащита и проектиране на мълниезащитна уредба съобразно определеното ниво.

(2) Нивото на мълниезащита се определя съобразно:

1. предварително направена оценка на риска за съответната сграда или външно съоръжение; или

2. регламентирани с нормативен акт нива на мълниезащита за съответни видове сгради и външни съоръжения, без да е необходимо да се прави оценка на риска.



Чл. 81. Когато необходимото ниво на мълниезащита се определя в зависимост от оценката на риска за защитавания обект, се отчита мястото на попадение на мълнията, както следва:

1. пряко попадение на мълния върху защитавания обект (S1);

2. попадение на мълния на земята в близост до защитавания обект (S2);

3. пряко попадение на мълния върху мрежи за обществени услуги (електрозахранващи, електронни съобщителни мрежи, тръбопроводни и други подобни мрежи), свързани със защитавания обект (S3);

4. попадение на мълния на земята в близост до мрежи за обществени услуги, свързани със защитавания обект (S4).

Чл. 82. Преки попадения на мълнии върху обекта могат да причинят:

1. механични вреди, пожар и/или експлозия, породени от канала на мълнията;

2. пожар и/или експлозия, предизвикани от искри, вследствие на пренапрежения на активни или индуктивни вериги и протичане на частични токове на мълнията;

3. травми на хора поради допирни и крачни напрежения;

4. отказ или неправилно функциониране на вътрешни мрежи вследствие на електромагнитни въздействия, свързани с попадението на мълнията.

Чл. 83. Попаденията на мълнии в близост до защитавания обект могат да причинят отказ или неправилно функциониране на вътрешни мрежи вследствие на електромагнитното въздействие.

Чл. 84. Попаденията на мълния върху мрежи за обществени услуги, свързани с обекта, могат да причинят:

1. пожар и/или експлозия, предизвикани от искри, проявили се от пренапрежения и токове на мълния, предадени чрез мрежите за обществени услуги, свързани със сградата/съоръжението;

2. травми на хора поради пренапрежения и свръхтокове, предадени чрез мрежите за обществени услуги, свързани със сградата/съоръжението;

3. отказ или неправилно функциониране на вътрешни мрежи поради пренапрежения, предадени чрез мрежите за обществени услуги, свързани с обекта.



Чл. 85. Попаденията на мълнии в близост до мрежи за обществени услуги, свързани със защитавания обект, могат да причинят отказ или неправилно функциониране на вътрешни за защитавания обект мрежи вследствие на пренапрежения, предадени чрез мрежи за обществени услуги, свързани със сградата/съоръжението.
Раздел II

Оценка на риска и избор на ниво на мълниезащита

Чл. 86. Вредите, предизвикани от мълнии, могат да се групират в следните три основни вида:

1. травми на живи същества, предизвикани от допирни или крачни напрежения (D1);

2. физически вреди (пожар, експлозия, механично разрушаване, химическо замърсяване), причинени от тока на мълнията, включително и опасни искри) (D2);

3. откази на вътрешни мрежи вследствие на електромагнитни въздействия (D3).



Чл. 87. (1) Вредите, предизвикани от мълнии, се свързват със съответни загуби (щети), които се подразделят на:

1. загуба на човешки живот (L1);

2. загуба на обществени услуги (L2);

3. загуба на културно наследство (L3);

4. икономическа загуба (сгради, външни съоръжения и намиращото се в тях имущество, мрежи за обществени услуги и загуба на дейност) (L4).

(2) Загубите от видовете L1, L2 и L3 се разглеждат като загуби на социални стойности, а загубите от вида L4 - като чисто икономически загуби.



Чл. 88. (1) Основните обобщени рискове съобразно видовете вреди и загуби при попадение на мълния върху сграда или външно съоръжение са:

1. обобщен риск за загуба на човешки живот или нараняване на хора и животни (R1);

2. обобщен риск за загуба на обществени услуги (R2);

3. обобщен риск за загуба на културно наследство (R3);

4. обобщен риск за загуби с икономическа стойност (R4).

(2) Връзката между обобщените рискове и видовете загуби и вреди е показана на фиг. 14.




1) Само за сгради и външни съоръжения.

2) Само за лечебни заведения и други подобни сгради, където отказ на вътрешни мрежи незабавно подлага на опасност човешки живот.

3) Само за случаи на загуба на животни.
Фиг. 14. Обобщени рискове и съответстващите им видове загуби и вреди
Чл. 89. (1) Стойностите на отделните обобщени рискове (R1, R2, R3 и R4) се определят като сума от съответните техни компоненти, както следва:

1. за риск R1 - по формулата:


R1 = RA + RB + RC + RM + RU + RV + RW + RZ (20);
2. за риск R2 - по формулата:
R2 = RB + RC + RM + RV + RW + RZ (21);
3. за риск R3 - по формулата:
R3 = RB + RV (22);
4. за риск R4 - по формулата:
R4 = RA + RB + RC + RM + RU + RV + RW + RZ (23).
(2) Използваните във формулите по ал. 1 означения за компонентите на обобщените рискове са:

1. RA - компонент, свързан с увреждане на живи същества поради крачни и допирни напрежения в сградата и до 3 m извън нея при попадение на мълния върху сградата/съоръжението;

2. RB - компонент, свързан с физически вреди, причинени от опасни искри, причиняващи пожар или експлозия при пряко попадение на мълния върху сградата/съоръжението;

3. RC - компонент, свързан с вреди на вътрешните мрежи, причинени от електромагнитни импулси и вторични токове на мълнии при пряко попадение на мълния върху сградата/съоръжението;

4. RM - компонент, свързан с вреди на вътрешните мрежи, причинени от електромагнитни импулси и вторични токове на мълнии при попадение на мълния в близост до сградата/съоръжението;

5. RU - компонент, свързан с увреждания на живи същества, причинени от допирни напрежения вътре в сградата, породени от токове при пряко попадение на мълния върху мрежите за обществени услуги;

6. RV - компонент, свързан с физически загуби (пожар или експлозия поради искри, получени между външните инсталации и металните части, вследствие на токове при пряко попадение на мълния върху мрежите за обществени услуги;

7. RW - компонент, свързан с вреди на вътрешните мрежи вследствие на пренапрежение, получено по мрежите за обществени услуги и породено от пряко попадение на мълния върху тях;

8. RZ - компонент, свързан с вреди на вътрешните мрежи, причинени от пренапрежения върху системите за обществени услуги вследствие на попадения на мълнии в близост до тях и предадени чрез тях в сградата/съоръжението.

(3) Всеки от компонентите RA, RB, RC, RM, RU, RV, RW и RZ може да бъде изразен чрез формулата:


Rx = Nx . Px . Lx (24),
където:

Nx е вероятният брой попадения;

Px - вероятността за вреди в сградата/съоръжението;

Lx са последващите загуби.

Чл. 90. (1) В зависимост от мястото на попадение на мълнията рискът, свързан с попадения на мълния, се подразделя на два компонента:

1. компонент, свързан с преки попадения на мълния върху защитавания обект, отнасящ се до физическите вреди в резултат на опасно искрене в обекта, водещо до пожар или пълно или частично разрушаване на сгради и външни съоръжения (RD);

2. компонент, свързан с преки попадения на мълния върху мрежи за обществени услуги, свързани към защитавания обект, отнасящ се до физическите вреди (пожар или пълно или частично разрушаване в резултат на опасно искрене между вътрешната инсталация и металните части, които обикновено са разположени при въвода на мрежите за обществени услуги в защитавания обект), възникващи от токовете от мълнии, пренасяни през или по входящите мрежи за обществени услуги (RI).

(2) Компонентът RD се определя като следната сума:


RD = RA + RB + RC (25).
(3) Компонентът RI се определя като следната сума:
RI = RM + RU + RV + RW + RZ (26).
Чл. 91. (1) Всяко ниво на мълниезащита се отнася към съответна стойност на риска и неговите компоненти (RD и RI)

(2) Връзката между нивата на мълниезащита и стойностите на компонента на риска RD е дадена в табл. 9.

Таблица 9


Нива на мълниезащита

Стойности на RD

I

0,02

II

0,05

III

0,1

IV

0,2

(3) Връзката между нивата на мълниезащита и стойностите на компонента на риска RI е дадена в табл. 10.

Таблица 10


Нива на мълниезащита

Стойности на RI

Без устройство за защита от пренапрежения при въвода на мрежи за обществени услуги в сгради и външни съоръжения

1,0

I

0,01

II

0,02

III и IV

0,03


Чл. 92. (1) Определените за защитавания обект стойности на риска се съпоставят със стойностите на допустимия риск (RT), дадени в табл. 11.

Таблица 11



Рискове

Допустим риск RT

Риск от загуба на човешки живот или трайни увреждания R1

10-5

Риск от загуба на публични услуги чрез мрежи за обществени услуги R2

10-3



Риск от загуба на културно наследство R3

10-3

(2) Когато рискът R (R1, R2 или R3) е по-голям от допустимия риск RТ, за обекта е необходима мълниезащита и трябва да бъдат приложени мерки за намаляване на риска, за да бъде изпълнено условието



RRТ.
Чл. 93. Проверката за нивото на мълниезащита на сгради и външни съоръжения се извършва съобразно алгоритъма, показан на фиг. 15.

Фиг. 15. Алгоритъм за избор на ниво на мълниезащита
Чл. 94. (1) За сгради и външни съоръжения с проста конфигурация (правоъгълни и цилиндрични) и без наличие на експлозивна опасност се допуска използване на опростена процедура за определяне на компонентите на риска и на нивото на мълниезащита, дадена в приложение № 4.

(2) За сгради със сложна конфигурация, както и при наличие на пожарна и експлозивна опасност или на културно наследство, се използва пълният набор от инструменти, даден в специализираните стандарти.





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница