Наредба № за мълниезащитата на сгради, външни съоръжения и открити пространства

(2) Мълниеприемните мрежи се изпълняват от стомана със сечение най-малко 50 mm² или от други метали, с които се осигуряват най-малко равностойни механическа издържливост и електрическа проводимост.

(3) Мълниеприемните въжета са многожилни поцинковани със сечение най-малко 35 mm² или от други метали, с които се осигуряват най-малко равностойни механическа издържливост и електрическа проводимост.

(4) Мълниеприемниците може да се изпълняват и от други метали, с които се осигуряват най-малко равностойни механическа издържливост и електрическа проводимост. Информация за използваните материали, за формата и за минималното напречно сечение на мълниеприемници - проводници и пръти, е дадена в приложение № 3, табл. 1.

1. се проектира електрическо свързване към мълниеприемниците за всички метални елементи на покривната конструкция, както и за всички метални надпокривни съоръжения;

2. се спазват следните минимални отстояния от покривната конструкция на защитавания обект:

а) когато покривната конструкция е от негорим материал, мълниеприемниците може да се проектират върху нейната повърхност, но на такава височина от нея, че събиращата се върху покрива вода (сняг) да не може да я достига;

б) когато покривната конструкция е от леснозапалими материали, се осигурява разстояние (отстояние) между мълниеприемниците и покривната конструкция, както следва:

- за сламени покривни конструкции - по-голямо от 0,15 m;

- за покривни конструкции от други горими материали, например битумни материали - по-голямо от 0,10 m.

Чл. 60. (1) Не се разрешава проектиране на елементи на мълниезащитната уредба под покривната конструкция на защитавания обект.

(2) Не се разрешава проектиране на елементи на мълниезащитната уредба с директно допиране до горими елементи от защитавания обект (дървени конструкции, битумни или други изолации и пр.).

1. проводниците да преминават по най-краткия път, като се отчита и мястото на заземителите;

2. да са по възможност праволинейни, като се избягват резки огъвания, а радиусите на кривите са най-малко 20 cm;

3. да се избягва обхващането на цокли или корнизи на сградата;

4. да се избягва преминаването им в близост или напречно на електрически инсталации; когато проводниците на токоотводите пресичат трасе на електрическа инсталация, тя се разполага в метална обвивка на разстояние най-малко 1 m от едната и от другата страна на мястото на пресичането; металната обвивка се свързва с токоотвода.

(2) Информация за използваните материали, за формата и за минималното сечение на проводници за мълниеотводи е дадена в приложение № 3, табл. 1.

(2) Съединенията на елементите на токоотводите се проектират чрез заваряване или с клеми.

(3) За проверка на съпротивлението на заземителите се проектират сертифицирани разглобяеми съединения (измервателни клеми).

Чл. 65. На височина до 2 m от нивото на терена токоотводите се защитават срещу евентуални механични въздействия посредством защитни обвивки.

Чл. 66. (1) Когато не е възможно да се проектира външно преминаване, за токоотвода се предвижда защитна обвивка, която преминава по цялата височина на сградата или по част от нея.

(2) Допуска се използване на изолационни и негорими обвивки, когато те са с вътрешни сечения, по-големи или равни на 2000 mm². Във всички случаи се спазват условията за допустимо сближаване.

(3) Когато токоотводът преминава през вътрешността на сградата, ефективността му може да бъде намалена. При въвеждането в действие се отчитат това намаляване, затрудненията при проверката и обслужването, както и опасностите в резултат на въвеждане на пренапрежения във вътрешността на сградата.

Чл. 67. (1) Когато в сградите има стени от камък или стъкло, или сградите са облицовани отвън с метални пана или имат закрепени облицовъчни елементи, токоотводът може да се разполага зад облицовката върху фасада от бетон или върху носещата конструкция.

(2) В случаите по ал. 1 токопроводимите елементи на облицовката и на носещата конструкция се свързват с токоотвода в горната и долната част за изравняване на потенциалите и за ограничаване на допирните напрежения.

(2) Забранява се използването на изолирани коаксиални кабели за токоотводи.

(2) При съоръжения с метални стени или при съоръжения, които нямат специален токоотвод, измервателна клема се монтира между всеки метален елемент на сградата и заземителя, към който е свързан токоотводът.

(3) Измервателните клеми се разполагат извън сградата или съоръжението на височина от 1 до 2 m над нивото на терена, във вътрешността на кутия за преглед с надпис „Мълниезащита".

(4) Всяка измервателна клема се означава със знак "земя".

(5) Когато по технически или естетически причини се предвижда измерванията на съпротивлението на заземителите да се извършват без разкачване на проверявания заземител от токоотвода, се спазват следните изисквания:

1. предвиждат се места за присъединяване на измервателния уред, оградени в специална кутия за преглед с надпис "Мълниезащита";

2. местата на токоотвода се означават със знак "земя".

Чл. 72. Когато се предвижда брояч на попаденията на мълнии, той се инсталира върху най-късия токоотвод и над измервателната клема на разстояние около 2 m над нивото на терена.
Раздел VІІI

Проектиране на заземители

Чл. 73. (1) Заземителите за мълниезащита се проектират при спазване на общите изисквания за проектиране на заземители, като се спазват и следните допълнителни изисквания:

1. заземителните електроди да са насочени извън сградите;

2. да се избягват заземители от един електрод с твърде голяма хоризонтална или вертикална дължина;

3. единичен вертикален дълбочинен електрод да се използва, когато специфичното съпротивление на почвата на повърхността е изключително високо и когато околните условия налагат това, например в гъсто застроени градски райони;

4. електродите, съставящи заземителите, се разполагат на достатъчни разстояния от подземни съоръжения.

(2) Видът на заземителите се определя в зависимост от специфичното съпротивление на почвата и нормираната стойност на съпротивлението на заземителя.

(3) Типови решения на заземители за мълниезащита са показани на фиг. 13.

Т – токоотвод;

К - контур в основата на сградата;

З - заземител за мълниезащитата.
Фиг. 13. Типови решения на заземители
Чл. 74. (1) За защита при преки попадения на мълния се проектират заземители с коефициент на импулса   1. Този коефициент зависи от тока на мълнията, от специфичното съпротивление на почвата и от конструкцията на заземителя.

(2) Граничните дължини на хоризонтални заземители, гарантиращи   1, в зависимост от различни специфични съпротивления на почвата са съгласно табл. 5.

Таблица 5

Специфично съпротивление на почвата, m	До 500	500	1000	2000	4000
Гранична дължина, m	25	35	50	80	100

(3) Стойностите на коефициента на импулса за вертикални и комбинирани заземители в зависимост от специфичното съпротивление на почвата са съгласно табл. 6.

Таблица 6

Специфично съпротивление на почвата, m	До 100	100	500	1000	2000
Коефициент на импулса за вертикални заземители	0,9	0,9	0,7	0,5	0,35
Коефициент на импулса за комбинирани заземители	0,9	0,7	0,5	0,3	-

(4) Съпротивлението за електрически ток с честота 50 Hz може да се изчисли въз основа на нормираното импулсно съпротивление по формулата:

1. вертикални - от стоманени пръти, профили или тръби, разположени вертикално, като горният им край е на дълбочина от 0,6 до 0,8 m под повърхността на терена и дълбочината при набиване е най-малко 2,5 m, а при навиване или наставяне - най-малко 4,5 m;

2. хоризонтални - от електроди от кръгла или плоска стомана, разположени хоризонтално на дълбочина от 0,6 до 0,8 m под повърхността на терена, с един или няколко лъча, излизащи от една точка, към която се присъединява токоотводът; тези заземители може да се използват самостоятелно или за свързване на електродите на вертикални заземители помежду им;

3. комбинирани - от вертикални и хоризонтални заземители, обединени в обща система; токоотводите се свързват в средата на хоризонталната част на комбинирания заземител.

1. удвоената широчина - при правоъгълно сечение;

2. шест пъти диаметъра - при кръгло сечение.
Раздел IX

Защита от корозия

Чл. 78. За намаляване на корозията на елементите на мълниезащитната уредба:

1. се използват подходящи сечения на проводниците и крепежни елементи, устойчиви на корозия;

2. не се допускат контактни съединения между разнородни метали, образуващи неподходящи галванични двойки;

3. в специални случаи се предвиждат защитни обвивки в зависимост от външните въздействия.

Материали за мълниезащитни уредби и условия на прилагане

1. В таблицата са дадени само основни насоки. При специфични условия е необходимо внимателно проучване на устойчивостта срещу корозия.

2. Въжетата са значително по-уязвими (податливи) от корозия, отколкото плътните проводници. Това се отнася в най-голяма степен за зоните на преход между различни видове среди, например преходи в земя, бетон. Поради това не се препоръчва полагане на поцинковани въжета в почва.

3. Поцинкованата стомана може да корозира в глинести или влажни почви.

4. Поради възможност от поява на корозия в зоните на преход (бетон/земя) не се препоръчва поцинкованата стомана, положена в бетон, да излиза извън бетона.

5. Поцинкованата стомана в контакт със стоманена арматура на бетон при известни условия може да повреди армирания бетон.

6. Използването на олово в почва често е забранено или ограничено от условията на околната среда.
(2) Съответствие с изискванията по чл. 78, т. 2 се постига, когато при директните свързвания се използват метали съобразно условията за съвместимост по табл. 8 или съответстващи биметални клеми.

Таблица 8

Г л а в а ч е т в ъ р т а

ПРОЕКТИРАНЕ НА МЪЛНИЕЗАЩИТА С КОНВЕНЦИАЛНИ МЪЛНИЕПРИЕМНИЦИ

ПО НИВО НА МЪЛНИЕЗАЩИТА

Раздел I

Общи положения

Чл. 80. (1) Проектирането на мълниезащита с конвенционални мълниеприемници по ниво на мълниезащита включва определяне на необходимото ниво на мълниезащита и проектиране на мълниезащитна уредба съобразно определеното ниво.

(2) Нивото на мълниезащита се определя съобразно:

1. предварително направена оценка на риска за съответната сграда или външно съоръжение; или

2. регламентирани с нормативен акт нива на мълниезащита за съответни видове сгради и външни съоръжения, без да е необходимо да се прави оценка на риска.

1. пряко попадение на мълния върху защитавания обект (S₁);

2. попадение на мълния на земята в близост до защитавания обект (S₂);

3. пряко попадение на мълния върху мрежи за обществени услуги (електрозахранващи, електронни съобщителни мрежи, тръбопроводни и други подобни мрежи), свързани със защитавания обект (S₃);

4. попадение на мълния на земята в близост до мрежи за обществени услуги, свързани със защитавания обект (S₄).

Чл. 82. Преки попадения на мълнии върху обекта могат да причинят:

1. механични вреди, пожар и/или експлозия, породени от канала на мълнията;

2. пожар и/или експлозия, предизвикани от искри, вследствие на пренапрежения на активни или индуктивни вериги и протичане на частични токове на мълнията;

3. травми на хора поради допирни и крачни напрежения;

4. отказ или неправилно функциониране на вътрешни мрежи вследствие на електромагнитни въздействия, свързани с попадението на мълнията.

Чл. 83. Попаденията на мълнии в близост до защитавания обект могат да причинят отказ или неправилно функциониране на вътрешни мрежи вследствие на електромагнитното въздействие.

Чл. 84. Попаденията на мълния върху мрежи за обществени услуги, свързани с обекта, могат да причинят:

1. пожар и/или експлозия, предизвикани от искри, проявили се от пренапрежения и токове на мълния, предадени чрез мрежите за обществени услуги, свързани със сградата/съоръжението;

2. травми на хора поради пренапрежения и свръхтокове, предадени чрез мрежите за обществени услуги, свързани със сградата/съоръжението;

3. отказ или неправилно функциониране на вътрешни мрежи поради пренапрежения, предадени чрез мрежите за обществени услуги, свързани с обекта.

1. травми на живи същества, предизвикани от допирни или крачни напрежения (D₁);

2. физически вреди (пожар, експлозия, механично разрушаване, химическо замърсяване), причинени от тока на мълнията, включително и опасни искри) (D₂);

3. откази на вътрешни мрежи вследствие на електромагнитни въздействия (D₃).

1. загуба на човешки живот (L₁);

2. загуба на обществени услуги (L₂);

3. загуба на културно наследство (L₃);

4. икономическа загуба (сгради, външни съоръжения и намиращото се в тях имущество, мрежи за обществени услуги и загуба на дейност) (L₄).

(2) Загубите от видовете L₁, L₂ и L₃ се разглеждат като загуби на социални стойности, а загубите от вида L₄ - като чисто икономически загуби.

1. обобщен риск за загуба на човешки живот или нараняване на хора и животни (R₁);

2. обобщен риск за загуба на обществени услуги (R₂);

3. обобщен риск за загуба на културно наследство (R₃);

4. обобщен риск за загуби с икономическа стойност (R₄).

(2) Връзката между обобщените рискове и видовете загуби и вреди е показана на фиг. 14.

1. за риск R₁ - по формулата:

1. R_A - компонент, свързан с увреждане на живи същества поради крачни и допирни напрежения в сградата и до 3 m извън нея при попадение на мълния върху сградата/съоръжението;

2. R_B - компонент, свързан с физически вреди, причинени от опасни искри, причиняващи пожар или експлозия при пряко попадение на мълния върху сградата/съоръжението;

3. R_C - компонент, свързан с вреди на вътрешните мрежи, причинени от електромагнитни импулси и вторични токове на мълнии при пряко попадение на мълния върху сградата/съоръжението;

4. R_M - компонент, свързан с вреди на вътрешните мрежи, причинени от електромагнитни импулси и вторични токове на мълнии при попадение на мълния в близост до сградата/съоръжението;

5. R_U - компонент, свързан с увреждания на живи същества, причинени от допирни напрежения вътре в сградата, породени от токове при пряко попадение на мълния върху мрежите за обществени услуги;

6. R_V - компонент, свързан с физически загуби (пожар или експлозия поради искри, получени между външните инсталации и металните части, вследствие на токове при пряко попадение на мълния върху мрежите за обществени услуги;

7. R_W - компонент, свързан с вреди на вътрешните мрежи вследствие на пренапрежение, получено по мрежите за обществени услуги и породено от пряко попадение на мълния върху тях;

8. R_Z - компонент, свързан с вреди на вътрешните мрежи, причинени от пренапрежения върху системите за обществени услуги вследствие на попадения на мълнии в близост до тях и предадени чрез тях в сградата/съоръжението.

(3) Всеки от компонентите R_A, R_B, R_C, R_M, R_U, R_V, R_W и R_Z може да бъде изразен чрез формулата:

1. компонент, свързан с преки попадения на мълния върху защитавания обект, отнасящ се до физическите вреди в резултат на опасно искрене в обекта, водещо до пожар или пълно или частично разрушаване на сгради и външни съоръжения (R_D);

2. компонент, свързан с преки попадения на мълния върху мрежи за обществени услуги, свързани към защитавания обект, отнасящ се до физическите вреди (пожар или пълно или частично разрушаване в резултат на опасно искрене между вътрешната инсталация и металните части, които обикновено са разположени при въвода на мрежите за обществени услуги в защитавания обект), възникващи от токовете от мълнии, пренасяни през или по входящите мрежи за обществени услуги (R_I).

(2) Компонентът R_D се определя като следната сума:

(2) Връзката между нивата на мълниезащита и стойностите на компонента на риска R_D е дадена в табл. 9.

Таблица 9

(3) Връзката между нивата на мълниезащита и стойностите на компонента на риска R_I е дадена в табл. 10.

Таблица 10

Таблица 11

(2) Когато рискът R (R₁, R₂ или R₃) е по-голям от допустимия риск R_Т, за обекта е необходима мълниезащита и трябва да бъдат приложени мерки за намаляване на риска, за да бъде изпълнено условието

(2) За сгради със сложна конфигурация, както и при наличие на пожарна и експлозивна опасност или на културно наследство, се използва пълният набор от инструменти, даден в специализираните стандарти.