Наредба № за мълниезащитата на сгради, външни съоръжения и открити пространства

1. LPZ О_А - външна зона, застрашена от възможни преки попадения на мълния и максимално електромагнитно поле;

2. LPZ О_В - външна зона, защитена при преки попадения на мълния, но застрашена от максимално електромагнитно поле; вътрешните мрежи могат да бъдат подложени на импулсни токове на мълния;

3. LPZ 1 - вътрешна зона, защитена при преки попадения на мълния, в която токовете на мълнията са ограничени чрез разклоняване на тока на мълнията и устройства за защита на границите на зоната; електромагнитното поле на мълнията може да бъде намалено чрез пространствено екраниране;

4. LPZ 2....n - вътрешна зона, в която токовете на мълнията са много ограничени чрез разклоняване на тока на мълнията и устройства за защита на границите на зоната; електромагнитното поле на мълнията е ограничено основно чрез допълнително пространствено екраниране.

На фигурата са използвани следните означения:

 - сграда (мълниезащитна зонa LPZ 1)	S1 - пряко попадение върху сградата
 - мълниеприемни системи	S2 - попадение в близост до сградата
 - токоотвод	S3 - попадение върху мрежи за общест-вено обслужване, навлизащи в сградата
 - заземителна уредба
 - помещение (мълниезащитна зона LPZ 2)	S4 - попадение в близост до мрежи за обществено обслужванe, навлизащи в сградата
 - навлизащи в сградата мрежи за обществено обслужване
- ниво на земята
О - еквипотенциална връзка чрез защитни защитни устройства срещу пренапрежения	r - радиус на фиктивната търкаляща се сфера
SPD - зони на преход от една мълниезащитна зона в друга	ds - безопасно разстояние срещу интензивно магнитно поле

Фиг. 16. Видове мълниезащитни зони LPZ

1. от LPZ О_А към LPZ О_В (SPD О_А/О_В) - мълниезащитна уредба за защита при преки попадения на мълния;

2. от LPZ О_В към LPZ 1 (SPD О_В/₁) - устройства за защита от пренапрежения при входа на мрежите за обществени услуги;

3. от LPZ 1 към LPZ 2....n (SPD 1/2.....n) - допълнителни средства за защита от пренапрежения и допълнителни екрани при преходите на всяка една от зоните.

1. метод на фиктивната търкаляща се сфера;

2. метод на мълниезащитния ъгъл;

3. метод на мълниезащитната мрежа.

(2) Методите по ал. 1 може да бъдат използвани както самостоятелно, така и комбинирано.

Чл. 99. (1) Методът на фиктивната търкаляща се сфера е подходящ за всички случаи. При този метод фиктивна търкаляща се сфера обхожда обекта, който ще се защитава, във всички възможни направления. При това местата на допиране на сферата до обекта определят местата на мълниеприемниците. Мълниеприемникът или мълниеприемниците се разполагат така, че сферата да не се допира до обекта, а само до елементите на мълниезащитната уредба, както е показано на фиг. 17.


Фиг. 17. Определяне на мълниезащитната зона и проектиране на мълниеприемник/мълниеприемници по метода на фиктивната търкаляща се сфера
(2) Стойностите на радиуса на фиктивната търкаляща се сфера в зависимост от нивото на мълниезащита са дадени в табл. 12.

Таблица 12

в зависимост от нивото на мълниезащита

(2) Мълниезащитната зона има формата на прав кръгов конус с връх, разположен на върха на мълниеприемника, и ъгъл при върха . Стойностите на мълниезащитния ъгъл  в зависимост от нивото на мълниезащита и отстоянието H на върха на мълниеприемника от защитаваната хоризонтална повърхност са показани на фиг. 18. Ъгълът α не се променя за стойности на H, по-малки от 2 m. Не се използват стойности на мълниезащитния ъгъл, които не са показани на фиг. 18.

A е върхът на мълниеприемника;

 - мълниезащитният ъгъл;

B - защитаваната повърхност;

OC - радиусът на защитаваната повърхност, който се определя

по формулата ОС = h₁.tan .
Фиг. 19. Мълниезащитна зона на вертикална мълниеприемна мачта
(2) На фиг. 20 е показан пример за мълниезащитна зона, определяна по метода на мълниезащитния ъгъл, за един вертикален прътов мълниеприемник, инсталиран на защитавания обект. Защитният ъгъл ₁ отговаря на височината h₁ от върха на мълниеприемния прът до повърхността на покрива на кота „покрив на сграда”, а защитният ъгъл ₂ отговаря на височината h₂ от върха на мълниеприемния прът до кота „0”, определена като сума от височината h₁ и височината на сградата H.

Фиг. 20. Мълниезащитна зона на вертикален прътов мълниеприемник

₁, ₂ - стойностите на мълниезащитните ъгли;

с различни височини

Означенията са както на фиг. 19

между две мачти с равни височини

Максимални стойности на размера на мълниезащитната мрежа

в зависимост от нивото на мълниезащита

1. проводници на мълниеприемната мрежа са разположени на:

а) всички ръбове на покрива;

б) стрехите на покрива;

в) билото на покрива, когато наклонът на покрива е по-голям от 1/10;

2. мълниеприемната мрежа е проектирана и изпълнена така, че токът на мълнията има възможност да протича към заземителите най-малко през два токоотвода;

3. извън защитаваната зона не излизат (стърчат) метални конструкции.

(2) Примери за мълниезащитна мрежа върху плоска и скатна покривна конструкции са показани съответно на фиг. 23 и 24.

B е външният контур на мълниеприемната мрежа;

C - вътрешният контур на мълниеприемната мрежа;

W - максималният размер на мълниеприемната мрежа съгласно табл. 13.

L - разстоянието между дистанциращите носачи на мълниеприемната мрежа;

d - максималното отстояние на външния контур на мълниеприемната мрежа от границите на покривната конструкция.
Фиг. 24. Мълниезащитна мрежа върху скатна покривна конструкция
Чл. 105. Когато върху защитаваната чрез мълниеприемна мрежа покривна конструкция има надпокривни съоръжения или стърчащи елементи (например комини) с височина над 0,3 m, за тяхната защита се предвиждат допълнителни мълниеприемници, избрани по метода на фиктивната търкаляща се сфера или по метода на мълниезащитния ъгъл. Пример за такава допълнителна мълниезащита на надпокривно съоръжение е показан на фиг. 25.

A е прътов мълниеприемник за защита на надпокривно съоръжение,

проектиран по метода на мълниезащитния ъгъл;

 - мълниезащитен ъгъл.

по метода на фиктивната търкаляща се сфера, при мълниеприемна мрежа

по метода на мълниезащитния ъгъл, при мълниеприемна мрежа

Таблица 14

1. параметри на тока на мълнията;

2. радиус на фиктивната търкаляща се сфера, мълниезащитен ъгъл или максимален размер на мълниезащитната мрежа;

3. типични разстояния между токоотводите и хоризонталните връзки;

4. разделително разстояние срещу опасно образуване на искри;

5. минимална дължина на заземителните електроди;

6. начин за изравняване на потенциалите;

7. брой и конструкция на елементите на мълниезащитната уредба.

(2) Типични случаи за проектиране на изолирана мълниезащитна уредба са обекти със:

1. леснозапалимо покривно покритие;

2. леснозапалими стени;

3. опасност от експлозия и пожар;

4. наличие на надпокривни съоръжения, попадението на мълния върху които може да доведе до въвеждане във вътрешността на обекта на опасни потенциали или пренапрежения, свързани с опасност за хора или вътрешно оборудване.

1. отделностоящ/и мълниеотвод/и (мълниезащитна/и мачта/и), както е показано на фиг. 28;

 - стойността на мълниезащитния ъгъл;

S - минималното защитно разстояние.
Фиг. 28. Изолирана мълниезащитна уредба посредством отделностоящ

мълниеотвод (мълниеприемна мачта)

h е височината на опорите;

S - минималното защитно разстояние.
Фиг. 29. Изолирана мълниезащитна уредба посредством отделностоящ

мълниеприемен проводник (въже)

В - изолираната опора на прътовия мълниеприемник (мачтата);

h - височината на прътовия мълниеприемник (мачтата);

S - минималното защитно разстояние.

Фиг. 30. Изолирана мълниезащитна уредба посредством изолирани прътови мълниеприемници (мачти), поставени върху защитавания обект
(2) Минималното защитно разстояние се определя съгласно приложение № 5.

Чл. 111. Когато мълниезащитната уредба не е изолирана от защитавания обект и покривната конструкция е изпълнена от леснозапалими материали, между мълниеприемниците и покривната конструкция се осигурява разстояние най-малко 0,10 m.

Чл. 112. Когато мълниезащитната уредба не е изолирана от защитавания обект и покривната конструкция е изпълнена от негорим материал, мълниеприемниците може да се проектират върху нейната повърхност, но на такава височина от нея, че събиращата се върху покрива вода (сняг) да не може да я достига.

Чл. 113. (1) Не се разрешава проектиране на елементи на мълниезащитната уредба под покривната конструкция на защитавания обект.

(2) Не се разрешава проектиране на елементи на мълниезащитната уредба с директно допиране до горими елементи от защитавания обект (дървени конструкции, битумни изолации и пр.).

(2) За осигуряване на защита от корозия се прилагат изискванията на чл. 78 и 79.

Раздел V

Проектиране на мълниеприемници

Чл. 115. Мълниезащитната уредба може да включва както специално предвидени мълниеприемници, така и подходящи конструктивни елементи на защитавания обект, използвани като естествени мълниеприемници.

Чл. 116. (1) Мълниеприемниците може да са в каквато и да е комбинация от:

1. мълниеприемни пръти, включително свободно стоящи мълниеотводи (мачти);

2. мълниеприемни окачени проводници (въжета);

3. мълниеприемни мрежи.

(2) Минималното напречно сечение на обичайно използваните мълниеприемници в зависимост от материала, от който е изпълнен мълниеприемникът, е съгласно табл. 15.
Таблица 15
Минимално напречно сечение на обичайно използваните мълниеприемници

в зависимост от материала, от който е изпълнен мълниеприемникът

(3) Информация за използваните материали, за формата и за минималното сечение на мълниеприемници - проводници и пръти, е дадена в приложение № 3, табл. 1.

1. метални облицовки (например от ламарина) на покрива на защитавания обект;

2. метални конструкции на покрива (греди, електрически свързана стоманена арматура);

3. метални елементи, като водосточни тръби, парапети, технологични тръби и резервоари.

(2) Металните облицовки на покрива на защитавания обект може да се използват при следните условия:

1. да нямат изолационно покритие; тънък слой антикорозионна боя или до 0,5 mm асфалтово покритие или до 1,0 mm пластмасово покритие не се приемат за изолационно покритие;

2. електрическото свързване между различните части да е устойчиво, изпълнено чрез спояване с твърд припой, чрез заваряване, пресоване, нитоване или с винтово съединение;

3. дебелината на материала да е не по-малка от минималната дебелина по табл. 16.

Таблица 16
Минимална дебелина на метални листове, използвани

като мълниеприемници, в зависимост от материала

(3) Металните съставни части на покривната конструкция (греди, електрически свързана стоманена арматура и др.) може да се използват, при условие че нямат неметално покритие и не излизат извън границите на защитавания обект.

(4) Метални елементи, като водосточни тръби, парапети и др., може да се използват, при условие че напречното им сечение е не по-малко от минималното напречно сечение по табл. 15 за обичайните мълниеприемници.

(5) Технологични метални тръби и резервоари може да се използват, при условие че дебелината им е най-малко 2,5 mm и стопяването в точката на попадение няма да причини опасност или недопустими вреди.

(6) Метални тръби и съдове може да се използват, при условие че са изпълнени от материал с дебелина не по-малка от минималните стойности, дадени в табл. 16, и повишаването на температурата на вътрешната повърхност на стените в точката на попадение на мълнията няма да създаде опасности.
Раздел VI

Проектиране на токоотводи

Чл. 118. Токоотводите се проектират така, че между точката на попадение на мълнията и земята:

1. токът на мълнията да протича по няколко паралелни пътя;

2. дължината на пътя на тока да е минимална.

Чл. 119. (1) За всяка неизолирана мълниезащитна уредба броят на токоотводите трябва да бъде най-малко два. Токоотводите се разпределят по периметъра на защитавания обект, като се отчитат архитектурните и практическите ограничения. Препоръчва се:

1. токоотводите да се разполагат на равни разстояния по периметъра на защитавания обект;

2. токоотводи да се предвиждат за всеки ъгъл на защитавания обект, когато това е възможно.

(2) Проектирането на колкото е възможно повече токоотводи по периметъра на защитавания обект и свързването помежду им чрез хоризонтални пояси близо до нивото на терена и след това на интервали по височината на защитавания обект се препоръчва като добра практика за намаляване на вероятността от опасно искрене и за защита на вътрешните мрежи.

(3) Типичните стойности на разстоянията между токоотводите по периферията на защитавания обект и между хоризонталните пояси по височината на защитавания обект съобразно класа на мълниезащитната уредба са дадени в табл. 17.
Таблица 17
Типични стойности на разстоянията между токоотводите

и между хоризонталните пояси според класа на мълниезащитната уредба

(2) Когато изолираните от защитавания обект мълниеприемници са проводници (въжета), разположени на отделно стоящи опори, за всеки край на проводник се предвижда най-малко един токоотвод.

(3) Когато изолираните от защитавания обект мълниеприемници са мрежеста конструкция, разположена над защитавания обект, за всяка опора се предвижда най-малко един токоотвод, а общият брой на токоотводите е най-малко два.

Чл. 121. (1) Трасетата на токоотводите се проектират така, че проводниците да преминават по най-краткия път, като се отчита и мястото на заземителя и се избягва обхващането на цокли или корнизи на защитавания обект.

(2) Токоотводите се проектират по възможност прави, без резки огъвания, а радиусите на кривите са най-малко 20 cm.

(3) Проводниците на токоотводите се проектират така, че да се избягва преминаването им в близост до вътрешни електрически мрежи. Когато проводниците на токоотводите пресичат трасето на вътрешна електрическа мрежа, мрежата трябва да се полага в метална обвивка на разстояние най-малко 1,0 m от едната и от другата страна на мястото на пресичането. Металната обвивка трябва да се свързва с токоотвода.

Чл. 122. Когато по технически или естетически причини се предвижда токоотводът да преминава през вътрешността на сградата, при проектирането се отчитат намаляването на ефективността му, затрудненията при проверката и обслужването, както и опасността от въвеждане на пренапрежения във вътрешността на защитавания обект.

Чл. 123. (1) Когато стените на защитавания обект са изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, токоотводите може да се разполагат и направо върху тях.

(2) Когато стените на защитавания обект са изпълнени от продукти с клас по реакция на огън B, C, D, E и F, токоотводите може да се разполагат непосредствено върху техните повърхности само когато повишаването на температурата от тока на мълнията не крие опасност от запалване на материала, от който е изпълнена стената.

(3) Когато стените на защитавания обект са от продукти с клас по реакция на огън B, C, D, E и F и повишаването на температурата в токоотводите крие опасност за продукта, от който са изпълнени стените, токоотводите се разполагат така, че навсякъде да се осигури разстояние между тях и стената, по-голямо от 0,1 m. Когато не може да се осигури такова разстояние, сечението на проводника трябва да бъде не по-малко от 100 mm². Металните скоби за закрепване на токоотводите могат да бъдат в контакт със стената.

(4) Препоръчва се токоотводите да се разполагат на максимално възможното разстояние от врати и прозорци.

(5) Не се разрешава разполагането на токоотводи във водосточни тръби.

(6) Забранява се използването на изолирани коаксиални кабели за токоотводи.

(2) Информация за използваните материали, за формата и за минималното сечение на проводници за токоотводи е дадена в приложение № 3, табл. 1.

(2) Съединенията на елементите на токоотводите се проектират чрез заваряване, запояване, нитоване или със сертифицирани клемни съединения.

1. метални конструкции, при условие че има сигурна и дълготрайна електрическа непрекъснатост между отделните елементи, изпълнена чрез заваряване, запояване, нитоване, кербоване или с клемни съединения;

2. метален скелет на сградата/съоръжението;

3. фасадни части, профилни елементи и подпорни метални фасадни конструкции, при условие че имат съответстващи размери и дебелина не по-малка от 0,5 mm.

(2) Армировката на строително съоръжение може да се използва за естествен токоотвод, освен в случаите, когато:

1. е налице предварително напрегнат стоманобетон, който увеличава риска от недопустими механични разрушения, които могат да се проявят вследствие на тока на мълнията;

2. няма електрическо свързване на армировката.

(3) Когато металният скелет или стоманената арматура на сградата/съоръжението се използват като токоотводи, не е необходимо да се предвиждат хоризонтални пояси.

(2) За общия случай, при който измерванията се извършват с разкачване на проверявания заземител от токоотвода, се спазват следните изисквания:

1. предвиждат се разглобяеми клемни съединения (измервателни клеми), разположени във вътрешността на специална кутия за преглед с надпис "Мълниезащита";

2. кутиите за преглед се проектират на външната страна на защитавания обект, на височина от 1,0 до 2,0 m над нивото на терена;

3. измервателните клеми се означават със знак "земя".

(3) За специални случаи, например при кули с метални стени и при съоръжения, които нямат отделен токоотвод, се спазват следните изисквания:

1. между заземителя и металния елемент, към който се присъединява заземителят, се проектира измервателна клема;

2. измервателната клема се разполага във вътрешността на специална кутия за преглед с надпис "Мълниезащита";

3. изводът от заземителя се означава със знак "земя".

(4) Когато по технически или естетически причини се предвижда измерванията на съпротивлението на заземителите да се извършват без разкачване на проверявания заземител от токоотвода, се спазват следните изисквания:

1. предвиждат се места за присъединяване на измервателния уред, разположени във вътрешността на специална кутия за преглед с надпис "Мълниезащита";

2. токоотводът се означава със знак "земя".

(2) Максимално допустимата стойност за съпротивлението спрямо земя се определя в инвестиционния проект. В общия случай се препоръчва съпротивлението спрямо земя да е по-малко от 10 Ω (измерено при промишлена честота).

(2) Изискването по ал. 1 не се прилага за изолирана външна мълниезащита и когато съвместяването е забранено със специален нормативен акт, например за съобщителни обекти.

1. един или няколко контура;

2. вертикални или наклонени електроди;

3. радиално разположени електроди;

4. заземителен контур, разположен на дъното на изкопа на защитавания обект;

5. заземителна мрежа.

(2) Информация за използваните материали, за формата и за минималното сечение на заземителните електроди е дадена в приложение № 3, табл. 2.

Чл. 133. (1) Заземителите от вида външен контур се разполагат на дълбочина най-малко 0,5 m от повърхността на земята и на разстояние най-малко 1 m от основите (стените).

(2) Заземителните електроди се разполагат на дълбочина най-малко 0,5 m извън границите на защитавания обект колкото е възможно по-равномерно, като взаимното екраниране се сведе до минимум.

(3) Дълбочинните заземители са най-ефективни, когато специфичното съпротивление на грунта намалява в дълбочина и на голяма дълбочина е значително по-малко от това на нивото на обичайното разполагане на заземители.

(4) При избора на дълбочината на полагане и типа на заземителните електроди се отчитат и условията за осигуряване на минимална корозия и минимална сезонна промяна на съпротивлението спрямо земя.

(2) Заземителите от тип А се състоят от:

1. вертикални заземителни електроди - стоманени пръти, профили или тръби, разположени вертикално, като горният им край е на дълбочина 0,6 ÷ 0,8 m под повърхността на терена и дълбочината при набиване е най-малко 2,5 m, а при навиване - най-малко 4,5 m;

2. хоризонтални заземителни електроди - електроди от кръгла или плоска стомана, разположени хоризонтално на дълбочина 0,6 ÷ 0,8 m под повърхността на терена, с един или няколко лъча, излизащи от една точка, към която се присъединява токоотводът; тези заземители може да се използват самостоятелно или за свързване на електродите на вертикални заземители помежду им;

3. комбинирани - от вертикални и хоризонтални заземители, обединени в обща система; при която токоотводите се свързват в средата на хоризонталната част на комбинирания заземител.

(3) Заземителите от тип Б представляват или заземителен контур около защитавания обект, или фундаментна заземителна мрежа.

(2) Когато съединенията на заземителите помежду им се проектират чрез заваряване, заваръчният шев се предвижда с дължина не по-малка от:

1. удвоената широчина - при правоъгълно сечение;

2. шест пъти диаметъра - при кръгло сечение.

(2) Общият брой на заземителите по ал. 1 трябва да бъде най-малко два.

(3) Всеки заземител може да бъде съставен от един или няколко отделни елемента, като броят им се определя от необходимостта за постигане на изискваната стойност за съпротивление спрямо земя.

(4) Когато се използват съставни заземители, между отделните им части се осъществява надеждна електрическа връзка.

(5) Минималната дължина на всеки хоризонтален заземител (l₁) в зависимост от класа на мълниезащитната уредба и специфичното съпротивление на почвата се определя по фиг. 31.

Фиг. 31. Минимална дължина l₁ на всеки заземител според класа на

мълниезащитната уредба и специфичното съпротивление на почвата ()
(6) Минималната дълбочина за полагане на всеки хоризонтален заземител е 0,5 m.

(7) За комбинирани заземители (вертикални и хоризонтални) общата дължина се проектира така, че да се постигне стойност на съпротивлението спрямо земя, по-малка от изискваната.

(8) Минималните дължини на заземители, дадени на фиг. 31, може да бъдат пренебрегнати, когато изпълнената заземителна уредба осигурява съпротивление спрямо земя със стойност, по-малка от изискваната.

Чл. 137. (1) При заземителите от тип Б външният заземителен контур представлява затворен заземителен пръстен, опасващ защитавания обект, комбиниран с вертикални електроди, както е показано на фиг. 32.


S е минималното разстояние на външния заземителен контур от защитавания обект;

r_e - средният радиус на площта, ограничавана от заземителния контур.

(3) Когато стойността на l₁ е по-голяма от стойността на r_e, се проектират допълнителни заземителни електроди с дължина lr - за хоризонтални електроди, и lv - за вертикални електроди. Изчисляването на стойностите lr и lv се извършва по формули (27) и (28). Препоръчва се броят на допълнителните заземителни електроди да е не по-малък от броя на токоотводите, но най-малко два.

(4) Когато специфичното съпротивление на почвата превишава 1500 Ωm, се препоръчва използване на подобрители на почвата.

(2) Фундаментната заземителна мрежа е особено подходяща за животновъдни ферми, където има силно изразено негативно влияние върху животните дори и на малки потенциални разлики.

(3) При проектирането на фундаментна заземителна мрежа се спазват следните условия:

1. заземителната мрежа се предвижда над подложния бетон във фундамента на защитавания обект;

2. външният контур на заземителната мрежа обхваща външния контур на фундамента;

3. размерът на каретата на заземителната мрежа не превишава 20 х 20 m; когато размерите на фундамента превишават максималните размери на каретата, се проектират надлъжни и напречни вътрешни контури до осигуряване на максималните размери на каретата на заземителната мрежа;

4. връзките между отделните елементи на заземителната мрежа се осъществяват чрез заваряване или с подходящи клемни съединения;

5. фундаментната заземителна мрежа се свързва електрически с армировката на фундамента; връзката между заземителната мрежа и фундамента се осъществява чрез заваряване или с подходящи клемни съединения;

6. за връзка на фундаментната заземителна мрежа с токоотводите, електрическите мрежи и шините за изравняване на потенциалите се предвиждат изводи на места, подходящи за свързване;

7. фундаментните заземителни мрежи се проектират с горещопоцинкована шина с напречно сечение най-малко 160 mm² (40/4 mm) и с минимална дебелина на цинковото покритие 300 g/m² или чрез горещопоцинкован стоманен проводник - с диаметър най-малко 10 mm и с минимална дебелина на цинковото покритие 500 g/m².

1. около 50 % от свързванията на вертикални и хоризонтални пилони са заварени или сигурно свързани с клемни съединения;

2. вертикалните пилони са заварени или се припокриват на дължина минимум 20-кратна на техния диаметър и са надеждно свързани по един от дадените в т. 1 начини;

3. електрическата връзка на армировъчната стомана, в рамките на отделни готови бетонни части и между съседни готови бетонни части, е осигурена.

(2) Вътрешна мълниезащита може да е необходима и тогава, когато оценката на риска не показва необходимост от външна мълниезащита.

1. мерки за защита в съществуващото електрозахранване;

2. устройства за защита от пренапрежения;

3. изолиращи свързвания;

4. трасиране и брониране;

5. екранирани пространства;

6. изравняване на потенциалите.

Чл. 145. Когато електрозахранването се осъществява по схема TN-C, то може да генерира смущения на честотата. Тези смущения могат да бъдат избягнати чрез изолиращи свързвания. Препоръчва се електрозахранването да се осъществява по схема TN-S.

Чл. 146. (1) За управление на пренапреженията във вътрешните мрежи се използват устройства за защита от пренапрежения в местата на навлизане в мълниезащитната уредба, на преходите от една зона в друга и евентуално преди защитаваното оборудване. Проектирането на устройствата се извършва съобразно характеристиките на мрежите.

(2) Когато в местата на навлизане се проектират арестери, те трябва да бъдат от изпитвателен клас I, а за преходите между останалите зони - арестери съответно от изпитвателен клас II и изпитвателен клас III.

(2) Препоръчително е да се използват кабели, специално екранирани при полагането им в защитавания обект, например в метални канали.

(3) Мерките "трасиране" и "екраниране" имат толкова по-голямо значение, колкото контурите са по-големи и естественото екраниране е по-слабо.

Чл. 149. (1) Екранирането на пространството за една мълниезащитна зона срещу електромагнитните полета на мълнията изисква екрани-мрежи с широчини до 5 m.

(2) Когато мълниезащитна зона LPZ 1 (фиг. 16) се създава чрез нормална външна мълниезащита (мълниеприемник, токоотвод и заземител), за която широчините на мрежите са по-големи от 5 m, екраниращият ефект е пренебрежим; когато е необходимо по-ефективно екраниране, външната мълниезащитна уредба трябва да бъде подобрена.

(3) Мълниезащитна зона LPZ 1 и по-висока могат да изискват екранирано пространство за защита на чувствителни електронни устройства, които не отговарят на изискванията за радиочестотни емисии и на изискванията за устойчивост срещу електромагнитни въздействия.

Чл. 150. (1) Изравняването на потенциалите за токове на мълнията с високи честоти (няколко MHz) изисква мрежа с малък импеданс и клетки, по-малки от 5 m. Всички мрежи за обществени услуги, навлизащи в обект с мълниезащитна уредба, трябва да се заземяват директно или чрез искрова междина (искрище), колкото е възможно по-близо до границата на мълниезащитната уредба.

(2) Когато за съществуващи обекти изискванията по ал. 1 не могат да бъдат спазени, трябва да се приложат други мерки за защита.

(2) Другите мерки за защита срещу електромагнитни полета може да се прилагат самостоятелно или комбинирано.

Таблица 18

ПРОЕКТИРАНЕ НА ВЪНШНА МЪЛНИЕЗАЩИТА С МЪЛНИЕПРИЕМНИЦИ

С ИЗПРЕВАРВАЩО ДЕЙСТВИЕ

Раздел І

(2) Мълниеприемници с изпреварващо действие се проектират предимно при мълниезащитата на сгради и външни съоръжения с особено предназначение, както и на големи открити пространства (складови площадки, зони за отдих и спорт и др.).

(2) При проучването по ал. 1 се отчитат и архитектурните решения на обекта, както и възможностите за негативно влияние върху тяхното възприемане.

(2) Мълниеприемникът с изпреварващо действие се закрепва към носещ прът посредством устройство за присъединяване при спазване указанията на производителя.

- се свързват помежду си при d  1,50 m;

- не се свързват помежду си при d > 1,50 m.
Фиг. 32
Чл. 162. (1) При проектирането на мълниезащитата на открити пространства, като спортни терени, терени за голф, басейни, къмпинги и др., мълниеприемниците с изпреварващо действие се инсталират върху носачи, в т.ч. мачти за осветление, пилони, или върху съседни сгради, които позволяват мълниеприемникът с изпреварващо действие да обхване защитаваното пространство.

(2) При необходимост се предвижда издигане на мълниеприемника с изпреварващо действие - например чрез удължаваща мачта. Когато мачтата е с токопроводими мачтови въжета, те могат да бъдат свързани в долните точки на закотвяне към токоотводите.

R_р1, R_р2, R_р3 са радиусите на защита на мълниеприемника с изпреварващо действие за съответната височина h₁, h₂, h_3.

(2) При h  5 m радиусът на защита R_p се определя по формулата:

L - изпреварването на привличането за конкретния мълниеприемник с изпреварващо действие, m; L се определя от израза:

(3) При h < 5 m радиусът на мълниезащита се определя по графичен метод с номограми за нива на мълниезащита от I до IV. За всеки конкретен случай се използват номограмите, предоставени в документацията на производителя на мълниеприемника с изпреварващо действие. Радиусът на защита се определя, като в съответната номограма се избират необходимата височина h и L. На фиг. 34 е дадена примерна номограма за ниво на мълниезащита I.

L (m)	5	10	15	20	25	30	35	40	45	50
h (m)	Rр (m)
20 25 30 35 40 45 50 55 60	25 25 25 25 25 25 25 25 25	30 30 30 30 30 30 30 30 30	35 35 35 35 35 35 35 35 35	40 40 40 40 40 40 40 40 40	45 45 45 45 45 45 45 45 45	50 50 50 50 50 50 50 50 50	55 55 55 55 55 55 55 55 55	60 60 60 60 60 60 60 60 60	65 65 65 65 65 65 65 65 65	70 70 70 70 70 70 70 70 70

за ниво на мълниезащита І (D = 20 m)

Раздел ІІІ

Проектиране на токоотводи и заземители

при мълниеприемници с изпреварващо действие

Чл. 166. (1) Всеки мълниеприемник с изпреварващо действие се свързва със заземител (заземители) посредством един или повече токоотводи, като най-малко два токоотвода се проектират в следните случаи:

1. когато хоризонталната проекция на токоотвода е по-голяма от вертикалната му проекция (фиг. 35);

2. когато сградата (външното съоръжение) е с височина, по-голяма от 28 m.

(2) Когато токоотводите са два или повече, те се разполагат върху различни фасади на сградата.

В - хоризонталната проекция на токоотвода.

(2) Съпротивлението на заземителя, измерено за честота 50 Hz, трябва да е по-малко или равно на 10 . Тази стойност трябва да се постигне за всеки заземител, в състояние при което той няма електрическа връзка с който и да е друг токопроводим елемент.

1. третиране на почвата, което позволява намаляване на импеданса и води до по-добра възможност за оттичане на тока на мълнията;

2. добавяне на вертикални пръти към кръстато разположени ленти или към вече положени пръти;

3. увеличаване броя на взаимно свързаните заземители.

ИЗГРАЖДАНЕ И ВЪВЕЖДАНЕ В ДЕЙСТВИЕ НА МЪЛНИЕЗАЩИТНИТЕ УРЕДБИ

(2) При изграждането на мълниезащитните уредби се спазват общите изисквания на нормативните актове за изпълнение, контрол и приемане на строежите.

(2) Металните съоръжения с проектна височина, по-голяма от 15 m, преди изправянето им се присъединяват към заземител, който отговаря на изискванията за защита при преки попадения на мълнии.

(3) При изпълнението на сгради и външни съоръжения с проектна височина, по-голяма от 25 m, се спазват изискванията по чл. 10, ал. 2.

Чл. 172. След завършване на строежите мълниезащитните уредби се приемат и въвеждат в експлоатация по реда на ЗУТ.

Чл. 173. (1) За всяка мълниезащитна уредба след завършването й се извършва начална проверка, за да се потвърди съответствието на уредбата с изискванията на проекта и на приложимите нормативни актове.

(2) Обхватът на началната проверка се определя в проекта и включва най-малко:

1. външен преглед за съответствие с проекта;

2. оценка за качество на изпълнението;

3. оценка за съответствие на съпротивлението на заземителите и за качество на електрическите връзки;

4. проверка на доставените мълниеприемници преди и след инсталирането им съгласно указанията на производителите - за мълниеприемници с изпреварващо действие.

(3) Използваните при проверките средства за измерване трябва да съответстват на изискванията на приложимите за тях европейски стандарти.

(4) Началната проверка се извършва от квалифицирани лица, компетентни в областта на проверката, от персонала на изпълнителя на мълниезащитната уредба (строителя на обекта) или от външни специалисти.

(5) След завършване на началната проверка се изготвя доклад за резултатите от нея - начален доклад, който се комплектува с протоколите за проведените измервания и се подписва от лицата, извършили проверката.

Чл. 174. Всички дефекти или пропуски, установени при началната проверка, трябва да бъдат отстранени, преди изпълнителят да обяви, че мълниезащитната уредбата отговаря на изискванията.

Чл. 175. При приемането и въвеждането в експлоатация на мълниезащитната уредба изпълнителят представя на възложителя (собственика) на сградата, съоръжението или откритото пространство техническо досие, което съдържа най-малко следната документация:

1. основните технически данни на мълниезащитната уредба;

2. екзекутивите (окончателните чертежи и схеми) на мълниезащитната уредба, в т.ч. на елементите, разположени в земята;

3. актове за скрити работи за елементите на заземителите;

4. актове за скрити работи за елементите на токоотводите, когато те не са достъпни за визуален контрол, например когато са разположени зад фасадни елементи;

5. начален доклад съгласно чл. 173, ал. 5;

6. указания за поддържане на мълниезащитната уредба в експлоатация.

Г л а в а с е д м а

ПОДДЪРЖАНЕ НА МЪЛНИЕЗАЩИТНИТЕ УРЕДБИ

Чл. 176. (1) Поддържането на мълниезащитните уредби се организира от собственика или ползвателя на съответния обект.

(2) За мълниезащитните уредби в експлоатация се извършват периодични и извънредни проверки за установяване на техническото им състояние.

(2) Сроковете по ал. 1 не могат да бъдат по-дълги от:

1. една година - за сгради и външни съоръжения от първа категория на мълниезащита и за мълниезащитни уредби от клас I (за ниво на мълниезащита І);

2. две години - за сгради и външни съоръжения от втора категория на мълниезащита и за мълниезащитни уредби от клас II (за ниво на мълниезащита ІІ);

3. три години - за сгради, външни съоръжения и открити пространства от трета категория на мълниезащита и за мълниезащитни уредби от клас III (за нива на мълниезащита ІІІ и ІV).

(3) Периодичните проверки включват най-малко:

1. визуален преглед за състоянието на мълниеприемниците и токоотводите;

2. измерване на съпротивлението на заземителите.

(4) Използваните при периодичните проверки средства за измерване трябва да съответстват на изискванията на приложимите за тях европейски стандарти.

Чл. 178. (1) Периодичните проверки се извършват от квалифицирани лица, компетентни в областта на проверката, от персонала на собственика или ползвателя на обекта или от външни специалисти.

(2) След завършване на периодичната проверка се изготвя доклад за резултатите от нея - периодичен доклад, който се комплектува с протоколите за проведените измервания и се подписва от лицата, извършили проверката.

(3) Периодичният доклад може да съдържа препоръки за поправки и/или за усъвършенствания с цел привеждане на мълниезащитната уредба в съответствие с изискванията, ако е необходимо.

Чл. 179. Извънредни проверки на мълниезащитните уредби се извършват при стихийни бедствия с нанесени поражения на сградата (съоръжението), след пряко попадение на мълния върху мълниезащитната уредба, както и при ремонтни и други строителни и монтажни работи, които могат да се отразят негативно върху състоянието на мълниезащитната уредба.

Чл. 180. (1) Установените при периодичните и извънредните проверки несъответствия се регистрират в техническото досие на мълниезащитната уредба по чл. 175 и се предприемат съответните мерки за отстраняването им в най-кратки срокове.

(2) Техническото досие на мълниезащитната уредба в експлоатация се допълва със:

1. докладите за резултатите от периодичните и извънредните проверки;

2. данни за извършените промени и ремонти.