Наредба №14 от 15 октомври 2012 Г. За летищата и летищното
Изтегляне 5.24 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ТЕКСТ доц. Дребов
Глава шестдесет и седма. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ОГРАНИЧАВАНЕ НА ПРЕПЯТСТВИЯТА Раздел I. Общи положения Чл. 574. (1) Изискванията към повърхностите за ограничаване на препятствията отчитат като предполагаемо използване на зоната FATO: 1. изпълняваните при кацане маневри за висене или кацане; 2. изпълняваните при излитане маневри; 3. типа на подхода за кацане. (2) В случаите, при които излитането и кацането се осъществяват в двете посоки на зоната FATO, функциите на някои от повърхностите могат да загубят своето значение във връзка с по-големите изисквания, налагани от друга разположена по-долу повърхност. Раздел II. Вертолетни летища на равнището на повърхността Чл. 575. (1) За вертолетни летища на равнището на повърхността, оборудвани за точен подход за кацане, повърхностите за ограничаване на препятствията за зона FATO са: 1. повърхност за набор на височина при излитане; 2. повърхност за захождане за кацане; 3. преходни повърхнини; 4. конична повърхност. (2) Повърхностите за ограничаване на препятствията за зона FATO, оборудвана за неточен подход за кацане, са: 1. повърхност за набиране височина при излитане; 2. повърхност за подхода за кацане; 3. преходни повърхнини; 4. конична повърхност, ако не е осигурена вътрешна хоризонтална повърхност. Фиг. 45. Повърхност на подхода за кацане и набиране на височина при излитане (необорудвана зона FATO) Фиг. 46. Повърхност за набиране на височина при излитане (оборудвана FATO) Фиг. 47. Повърхност на подхода за кацане на FATO, оборудвана за точен подход за кацане Фиг. 48. Повърхнина на подхода за кацане на FATO, оборудвана за неточен подход за кацане Фиг. 49. Преходна, вътрешна хоризонтална и конична повърхност за ограничаване на препятствията Фиг. 50. Повърхнини за ограничаване на препятствията за вертолетна площадка с общо предназначение, разположена в средната част на плавателното средство Фиг. 51. Повърхнини за ограничаване на препятствията за вертолетно летище, странично разположено на палубата на кораб, обособено (построено) впоследствие с общо предназначение, разположена в страничната част на плавателното средство (3) Повърхностите за ограничаване на препятствията за необорудвана зона FATO са: 1. за набиране височина при излитане; 2. за подхода за кацане. (4) За зона FATO, оборудвана за неточен подход за кацане, се установяват следните повърхности на ограничаване на препятствията: 1. вътрешна хоризонтална повърхност; 2. конична повърхност. (5) За случаите по ал. 4 е възможно да не се изисква вътрешна хоризонтална повърхност, ако неточният подход за кацане по права е осигурен в двата края. (6) Наклоните на повърхностите се установяват не по-големи, а другите им величини - не по- малки от стойностите, посочени в табл. 20 - 23, и се разполагат, както е показано на фиг. 47 - 51. Таблица 20 Размери и наклони на повърхностите за ограничаване на препятствията Необорудвана зона FATO и зона FATO за неточен подход за кацане *а - Наклонът и дължината дават възможност на вертолетите да извършват забавяне за кацане, спазвайки правилата за "заобикаляне” на критичните зони. *б - Към тази величина се прибавя широчината на вътрешната граница. *в - Определя се разстоянието от вътрешната граница до точка, в която отклонението осигурява широчина, равна на 7 пъти диаметъра на носещия винт при изпълнение на дневни полети и на 10 пъти диаметъра на носещия винт при изпълнение на нощни полети. *г - Общата широчина, равна на 7 пъти диаметъра на носещия винт при дневни полети, или общата широчина, равна на 10 пъти диаметъра на носещия винт при нощни полети. *д - Определя се разстоянието от вътрешната граница до точка, в която повърхнината на подхода за кацане достига относителна височина 150 m над надморската височина на вътрешната граница. Таблица 21 Размери и наклони на повърхностите за ограничаване на препятствията Оборудвана зона FATO (за точен подход за кацане) Повърхнина и Подход за кацане под ъгъл от 3° Подход за кацане под ъгъл от 6° размери Височина над зоната FATO Височина над зоната FATO Повърхнина на захождане за кацане Дължина на вътрешната граница 90 m 90 m 90 m 90 m 90 m 90 m 90 m 90 m Разстояние от края на FATO 60 m 60 m 60 m 60 m 60 m 60 m 60 m 60 m Отклонението на всяка страна до височината над FATO 25 % 25 % 25 % 25 % 25 % 25 % 25 % 25 % Разстояние до височината над FATO 1745 m 1163 m 872 m 581 m 870 m 580 m 435 m 290 m Широчина на височината над FATO 962 m 671 m 526 m 380 m 521 m 380 m 307,5 m 235 m Отклонение до успоредния сектор 15 % 15 % 15 % 15 % 15 % 15 % 15 % 15 % Разстояние до успоредния сектор 2793 m 3763 m 4246 m 4733 m 4250 m 4733 m 4975 m 5217 m Широчина на успоредния сектор 1800 m 1800 m 1800 m 1800 m 1800 m 1800 m 1800 m 1800 m Разстояние до външната граница 5462 m 5074 m 4882 m 4686 m 3380 m 3187 m 3090 m 2993 m Широчина на външната граница 1800 m 1800 m 1800 m 1800 m 1800 m 1800 m 1800 m 1800 m Наклон на първия 2,5 % 2,5 % 2,5 % 2,5 % 5 % 5 % 5 % 5 % сектор (1:40) (1:40) (1:40) (1:40) (1:20) (1:20) (1:20) (1:20) Дължина на първия сектор 3000 m 3000 m 3000 m 3000 m 1500 m 1500 m 1500 m 1500 m Наклон на първия 3 % 3 % 3 % 3 % 6 % 6 % 6 % 6 % сектор (1:33,3) (1:33,3) (1:33,3) (1:33,3) (1:16,66) (1:16,66) (1:16,66) (1:16,66) Дължина на първия сектор 2500 m 2500 m 2500 m 2500 m 1250 m 1250 m 1250 m 1250 m Обща дължина на повърхнината 10000 m 10000 m 10000 m 10000 m 8500 m 8500 m 8500 m 8500 m Конична Наклон 5 % 5 % 5 % 5 % 5 % 5 % 5 % 5 % Височина 55 m 55 m 55 m 55 m 55 m 55 m 55 m 55 m Преходна Наклон 14,3 % 14,3 % 14,3 % 14,3 % 14,3 % 14,3 % 14,3 % 14,3 % Височина 45 m 45 m 45 m 45 m 4 5 m 45 m 45 m 45 m Таблица 22 Размери и наклони на повърхностите за ограничаване на препятствията Праволинейно излитане *а - Определя се разстоянието от вътрешната граница до точка, в която отклонението осигурява широчина, равна на 7 пъти диаметъра на носещия винт при изпълнение на дневни полети и на 10 пъти диаметъра на носещия винт при изпълнение на нощни полети. *б - Наклонът и дължината осигуряват на вертолетите засилване и набиране на височина, спазвайки правилата за "заобикаляне" на критичните зони. *в - Общата широчина, равна на 7 пъти диаметъра на носещия винт при дневни полети, или общата широчина, равна на 10 пъти диаметъра на носещия винт при нощни полети. *г - Към тази величина се прибавя широчината на вътрешната граница. *д - Определя се разстоянието от вътрешната граница до точка, в която повърхнината за кацане достига относителна височина 150 m над надморската височина на вътрешната граница. * - Този наклон е по-голям от градиента за набиране на височина с максимална маса и при един неработещ двигател на повечето от експлоатираните понастоящем вертолети. Таблица 23 Критерии, отнасящи се до зоната за набиране на височина при излитане/подход за кацане по криволинейна траектория Краен етап на подхода за кацане и излитане не по прибори Средство Изискване Промяна на посоката В съответствие с изискванията. Радиус на завой на осовата линия Не по-малко от 70 m. Разстояние до вътрешния вход/изход* а) За вертолети с летателно-технически характеристики от 1 клас - не по-малко от 305 m от края на участъка за безопасност или участъкът, свободен от препятствия на вертолетно летище; б) За вертолети с летателно-технически характеристики от 2 и 3 клас - не по-малко от 370 m от края на зоната FATO. Широчина на вътрешния вход/изход - денем Широчина на вътрешната граница плюс 20 % от разстоянието до вътрешния вход/изход. - нощем Широчина на вътрешната граница плюс 30 % от разстоянието до вътрешния вход/изход. Широчина на външния вход/изход - денем Широчина на вътрешната граница плюс 20 % от разстоянието до вътрешния вход/изход и до минимална широчина 7 пъти диаметъра на носещия винт. - нощем Широчина на вътрешната граница плюс 30 % от разстоянието до вътрешния вход/изход и до минимална широчина 10 пъти диаметъра на носещия винт. Надморска височина на вътрешния и външен вход/изход Определя се като разстояние между вътрешния вход/изход и зададения градиент(градиенти). Наклони Съгласно таблици 20 и 22. Отклонения Съгласно таблици 20 и 22. Обща дължина на зоната Съгласно таблици 20 и 22. * Минималното разстояние, необходимо до започване изпълнението на завой след излитане или завършване на завой в крайния етап. Забележка. Възможно е в рамките на общата дължина на зоната за набиране на височина при излитане и при подхода за кацане да е необходимо да се изпълни повече от един завой. По отношение на следващите завои се прилагат аналогични критерии, с изключение на случаите, когато широчината на вътрешния и външния вход/изход съвпада с максималната широчина на зоната. (7) Не се допуска изграждане на нови обекти или увеличаване на размерите на съществуващи вече обекти над които и да са повърхнини, посочени в ал. 1 - 5, освен когато Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" установи, че новият обект или обектът след увеличаване на размерите ще бъде засенчен от друг съществуващ неподвижен обект. (8) Обектите, по-високи от препятствията, посочени в ал. 1 - 5, се отстраняват, с изключение на случаите, когато Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" установи, че даден обект се засенчва от съществуващ неподвижен обект или в резултат на авиационно изследване е определено, че наличието на този обект няма да понижи равнището на безопасност на полетите или сериозно да повлияе на периодичността на полетите на вертолетите. (9) Използването на повърхнините по чл. 564 за набиране височина при излитане по криволинейна траектория може да реши частично проблемите, създавани от обекти, "пробождащи" повърхнините. (10) На вертолетни летища на равнището на повърхността се предвиждат най-малко две повърхнини на подхода за кацане и набиране височина при излитане, отдалечени една от друга най-малко на 150°. (11) Броят и ориентацията на повърхнините за набиране височина при излитане и подход за кацане са такива, че коефициентът на ползване на вертолетното летище е най-малко 95 на сто за вертолети, за обслужване на които е предназначено даденото летище. Изтегляне 5.24 Mb. Сподели с приятели:
|