Чл. 69. Обекти,
разположени в участъка, свободен от препятствия, които може да представляват заплаха за безопасността на
самолетите във въздуха, се считат за препятствие и се отстраняват.
Глава осма.
КРАЙНИ УЧАСТЪЦИ ЗА СПИРАНЕ
Раздел I.
Местоположение, широчина и наклони на краен участък за спиране (КУС)
Чл. 70. (1) Крайни участъци за
спиране се предвиждат там, където условията позволяват изграждането им.
(2) Крайният участък за спиране има същата широчина,
както и ПИК, към която е свързан.
(3) Наклоните и измененията на наклоните на КУС, както и преходите от ПИК към КУС се съобразяват с изискванията на чл. 41, ал. 2 и 3 и чл. 42 - 44 за
съответната ПИК, към която е свързан КУС, с
изключение на случаите, когато:
1. на КУС не се прилагат ограниченията съгласно чл. 42, ал. 1 относно наклон 0,8 на сто в първата и последната четвъртина от дължината на ПИК;
2. в местата на свързване на КУС с ПИК и по продължение на КУС максималното изменение на наклона е 0,3 на сто на 30 m (минималният радиус на кривата е 10 000 m) за ПИК, когато е посочен кодов номер 3 или 4.
Раздел II.
Носимоспособност на КУС
Чл. 71. Крайният участък за
спиране се обработва така, че в случай на прекъсване на полета да издържи натоварването,
създавано от самолета, за който е предназначен този КУС, без да предизвиква повреждане на конструкцията на самолета.
Раздел III.
Повърхност на КУС
Чл. 72. (1) Повърхността на КУС с изкуствена
настилка се обработва така, че да осигурява коефициент на сцепление на ВС на мокър КУС, съответстващ на коефициента на триене на свързаната с него ПИК.
(2) Характеристиките на триене на КУС без изкуствена настилка не могат да бъдат значително по-малки от тези на свързаната с него ПИК.
Сподели с приятели: 
