Наредба №18 от 20 юни 2005 Г. За критериите, показателите и методиката за акредитация на лечебните заведения

2.1.2. електрозахранване с не по-малко от 3 заземени (тип шуко) електрически извода;

2.1.3. стационарна или мобилна аспирационна система;

2.1.4. стационарна инсталация за кислород или сменяем контейнер за кислород;

2.1.5. набор пособия за осигуряване на периферен и централен венозен източник;

2.1.6. набор инструменти и пособия за осигуряване на проходимост на дихателните пътища и изкуствена белодробна вентилация:

2.1.6.1. набор лицеви маски за обдишване на пациента;

2.1.6.2. саморазгъващ се балон тип AMBU;

2.1.6.3. наконечници за аспирация на уста и назофарингеално пространство;

2.1.6.4. набор за фарингеална интубация;

2.1.6.5. набор за ендотрахеална интубация;

2.1.6.6. анестезиологичен апарат;

2.1.7. апарат за мониторна електрокардиоскопия;

2.1.8. апарат за измерване на системни артериални налягания;

2.1.9. апарат за електрическа дефибрилация (достатъчен е един дефибрилатор за повече от едно "Място за провеждане на анестезия", ако те се намират в общи помещения - например в един операционен блок).

2.2. Всяка анестезия се осъществява от анестезиологичен екип:

2.2.1. анестезиологичният екип се състои най-малко от един лекар-анестезиолог (лекар с призната специалност по "Анестезиология и интензивно лечение"), който е ръководител на екипа, и една медицинска сестра - анестезиологична сестра; по изключение ръководител на анестезиологичния екип може да е лекар и без призната специалност по "Анестезиология и интензивно лечение", но тогава той работи под ръководството на анестезиолог, определен административно от ръководителя на съответната клинична структура за анестезия;

2.2.2. анестезиолог (лекар с призната специалност по "Анестезиология и интензивно лечение") може да ръководи едновременно до 3 анестезиологични екипа, в чиито състав са лекари без призната специалност по "Анестезиология и интензивно лечение".

2.3. В лечебните заведения клиничната структура с предмет на дейност "Анестезия" е "Сектор за анестезия" ("Сектор за анестезия" е организационна структура в лечебните заведения, на които дейността им налага да разполагат с повече от един анестезиологичен екип едновременно):

2.3.1. "Сектор за анестезия" може да е в състава на отделение или клиника по анестезия и интензивно лечение или към клинично звено, чийто основен диагностично-лечебен процес включва оперативни, диагностични или терапевтични процедури, изискващи анестезия;

2.3.2. началник на "Сектор за анестезия" е лекар с призната специалност по "Анестезиология и интензивно лечение" и най-малко 5 години стаж по специалността и компетентност по клинични, административни и научно-учебни въпроси;

2.3.3. старша медицинска сестра на "Сектор за анестезия" е медицинска сестра с квалификация и най-малко 5 години клиничен опит в областта на анестезиологията и интензивното лечение и с компетентност по клинични, административни и учебни въпроси;

2.3.4. лекарският състав на "Сектор за анестезия" е най-малко от двама лекари, от които поне един е с призната специалност по "Анестезиология и интензивно лечение";

2.3.5. численият състав на лекарите-анестезиолози и на специализиращите лекари-анестезиолози в "Сектор за анестезия" се определя, като се има предвид, че: (1) Един анестезиологичен екип осъществява анестезия на един пациент - от началото на етапа "Въвеждане в анестезия" до края на етапа "Възстановяване от анестезия". (2) В "Кабинет за преданестезиологична консултация" работи лекар-анестезиолог или специализиращ лекар-анестезиолог. (3) В "Място за въвеждане във/възстановяване от анестезия" (ако съществува в съответната болнична структура) работят един или повече лекари-анестезиолози или специализиращи лекари-анестезиолози (броят им се определя от броя пациенти, за които те едновременно трябва да се грижат). (4) Специализиращите лекари-анестезиолози работят под ръководството на лекари-анестезиолози;

2.3.6. сестринският състав в "Сектор за анестезия" е най-малко две медицински сестри - анестезиологични сестри;

2.3.7. численият състав на медицинските сестри в "Сектор за анестезия" се определя, като се има предвид, че: (1) Един анестезиологичен екип осъществява анестезия на един пациент - от началото на етапа "Въвеждане в анестезия" до края на етапа "Възстановяване от анестезия". (2) В "Кабинет за преданестезиологична консултация" работи освен лекар-анестезиолог или специализиращ лекар-анестезиолог и медицинска сестра. (3) В "Място за въвеждане във/възстановяване от анестезия" работят една или повече медицински сестри (броят им се определя от броя пациенти, за които те едновременно трябва да се грижат).

*3. Минимални изисквания по стандарт за провеждане на интензивно лечение

3.1. При интензивно лечение се поддържа готовност (кадрова, материална и организационна) и се осъществява непрекъснато и равностойно в денонощието специфичен диагностично-лечебен процес.

3.2. Материална обезпеченост на клиника или отделение за интензивно лечение:

3.2.1. клиника или отделение за интензивно лечение е разположена на обособена територия в лечебното заведение за болнична помощ;

3.2.2. на територията на клиникатата или отделението за интензивно лечение не се допуска смесване на потоците "Чисто/Мръсно";

3.2.3. площта на единична стая (с едно легло) не трябва да е под 18 m2, а в обща зала трябва да позволява свободно разстояние между отделните места за провеждане на интензивно лечение не по-малко от 2,0 m;

3.2.4. всички помещения, в които са разположени места за провеждане на интензивно лечение, трябва да са с пряка дневна светлина;

3.2.5. клиника или отделение за интензивно лечение разполага със следните служебни помещения:

3.2.5.1. манипулационно помещение за подготовка на медикаменти и консумативи с адекватно осветление;

3.2.5.2. кухненски бокс;

3.2.5.3. помещение за апарати (апаратна стая);

3.2.5.4. складови помещения;

3.2.5.5. помещение (помещения) за обработка на материали, което да позволява технологично разделна обработка на "чисти материали" и "мръсни материали";

3.2.5.6. помещение за почивка на персонала;

3.2.5.7. помещение за прием на близките на пациентите;

3.2.5.8. тоалетни възли, отделно за персонал и пациенти;

3.2.6. интензивно лечение се провежда в "Място за провеждане на интензивно лечение", разположено на територията на клиника или отделение за интензивно лечение (легло за интензивно лечение с принадлежащите изводи на електрическата и газовата инсталация и пространството около него);

3.2.7. клиника или отделение за интензивно лечение не може да има под 6 разкрити места (интензивни легла) за провеждане на интензивно лечение;

3.2.8. клиника или отделение за интензивно лечение не може да има използваемост на легловия фонд съответно не над 80% и под 20%;

3.2.9. леглото за интензивно лечение е болнично легло на колела, което позволява движение на пациента във вертикална посока (нагоре и надолу) и най-малкото издигане/сваляне на горната половина на тялото на пациента, както и имащо прегради за обезопасяването му;

3.2.10. всяко "Място за провеждане на интензивно лечение" е съоръжено със:

3.2.10.1. електрозахранване с най-малко 6 заземени (тип шуко) електрически извода;

3.2.10.2. най-малко един извод за аспирационна система;

3.2.10.3. най-малко един извод на инсталация за сгъстен въздух;

3.2.10.4. най-малко един извод на инсталация за кислород под налягане;

3.2.10.5. подвижна преграда за визуална изолация на пациента (ако интензивното легло е разположено в общо помещение);

3.2.10.6. съоръжения за поставяне (закрепване) на апаратура около интензивното легло;

3.2.11. задължителни инсталации и съоръжения в клиника или отделение за интензивно лечение:

3.2.11.1. електрозахранване с двойно осигуряване (аварийно захранване с генератор);

3.2.11.2. аспирационна система;

3.2.11.3. инсталация за сгъстен въздух;

3.2.11.4. водоснабдаване и канализация с разчет една мивка във всяка обособена зала с места за провеждане на интензивно лечение; при всяка мивка трябва има условия и за дезинфекция на ръце;

3.2.12. задължително оборудване в клиника или отделение за интензивно лечение:

3.2.12.1. задължително оборудване с разчет за всяко едно място за интензивно лечение;

3.2.12.2. монитор (мониторен модел) за електрокардиоскопия;

3.2.12.3. апарат за измерване на системни артериални налягания;

3.2.12.4. система за дозирано подаване на кислород в овлажнена газова смес при спонтанно дишане;

3.2.13. задължително оборудване с разчет за общо ползване:

3.2.13.1. апаратура за изкуствена белодробна вентилация (респиратори) с разчет не по-малко от 1 респиратор на 3 места за провеждане на интензивно лечение;

3.2.13.2. инфузионна техника (перфузори, инфузомати) с разчет не под възможност да се провеждат едновременно по 3 постоянни интравенозни инфузии на един пациент;

3.2.13.3. дефибрилатор;

3.2.13.4. мобилен рентгенов апарат.

3.3. Човешки ресурси в клиника или отделение за интензивно лечение:

3.3.1. началник на клиника или отделение за интензивно лечение е лекар с призната специалност по "Анестезиология и интензивно лечение" или лекар с друга призната специалност по съответния профил на клиниката или отделението и с най-малко 5 години стаж по специалността и с най-малко 5 години стаж в специализирана структура за интензивно лечение;

3.3.2. старша сестра на клиника или отделение за интензивно лечение е медицинска сестра с образователно ниво, изисквано за старша сестра на обособена клинична структура, и най-малко 5 години стаж в специализирана структура за интензивно лечение;

3.3.3. численият състав на медицинските специалисти на клиника или отделение за интензивно лечение трябва да позволява формирането на равностойни екипи за интензивно лечение; екипът за интензивно лечение включва най-малко един лекар и медицински сестри с разчет не по-малко от една медицинска сестра, която да се грижи за не повече от 3 до 4 пациенти, обект на интензивно лечение, за времето на работа на екипа.

3.4. Всяка клиника или отделение за интензивно лечение задължително и постоянно осъществява микробиологичен мониторинг:

3.4.1. по индикации на пациентите, обект на интензивно лечение, но не под 30% от всички лекувани в нея;

3.4.2. на персонала в нея, но не по-рядко от 3 пъти годишно;

3.4.3. на околната среда (помещения, апаратура, консумативи и пр.) в нея, не по-рядко от 4 пъти годишно.

3.5. Всяка клиника или отделение за интензивно лечение задължително води на отчет септичните пациенти и ги диагностицира като:

3.5.1. септични пациенти с ненозокомиални инфекции;

3.5.2. септични пациенти с нозокомиални инфекции, придобити по време на лечението в специализираната структура за интензивно лечение;

3.5.3. септични пациенти с нозокомиални инфекции, придобити по време на болнично лечение извън специализираната структура за интензивно лечение.

2.1. По структурата и оборудването:

2.1.1. операционните зали имат добра комуникация с хирургичното отделение/клиника; има създаден ред за транспортиране на болни до и от операционните зали; има помещения за подготовка на хирургичните екипи; има телефонна връзка между клиничното звено и операционния блок; има телефонна връзка на хирургичното отделение/клиника с другите отделения, сектори и лаборатории на болницата;

2.1.2. операционните зали разполагат с аварийно осветление; система или други източници за снабдяване с кислород, сгъстен въздух, двуазотен окис и аспирация за всяка операционна маса.

2.2. По дейността и човешките ресурси:

2.2.1. в операционните зали се осъществява ежегоден разчет на натоварване на маса от 150 големи и 150 средни и/или малки операции;

2.2.2. човешките ресурси в хиругичното отделение/клиника са съобразени със следните изисквания: един хирург е назначен с разчет за извършване до 150 големи, средни и малки операции годишно;

2.2.3. хирургичен екип - броят на хирурзите съответства на обема на хирургичната намеса; всички операции се изпълняват от или под ръководството на хирург със специалност; инструментира една операционна сестра;

2.2.4. има правилник за поддържане на асептиката и антисептиката в структурата и в операционната зона;

2.2.5. в преоперативния период на всеки болен се извършва задължително клиничен диагностичен преглед (КДП) и клиничен преглед за оценка на оперативния риск (КПООР), регистрирани в историята на заболяването;

2.2.6. за всеки пациент се подготвя писмена предоперативна епикриза, съдържаща информация за анамнеза, статус, изследвания, резултати от КДП и КПООР, предлаган обем на оперативната намеса;

2.2.7. хиругичното отделение/клиника изпълнява ежеседмична оперативна програма;

2.2.8. оперативните протоколи съдържат комплексна информация за достъп, находка, интраоперативна диагностика, обосновка на избрания оперативен подход, етапи и проблеми на операцията, резултати от патоморфологията и от финализирането на операцията.

3. Допълнителни изисквания по стандарт

3.1. По базата, структурата и организацията на работа:

3.1.1. общоболничен авариен енергоизточник;

3.1.2. хирургичното отделение/клиника разполага с териториално обособена операционна зона/блок или ползва общоболничен;

3.1.3. хирургичното отделение/клиника разполага със специфично оборудване и инструментариум;

3.1.4. в операционните зали:

3.1.4.1. на всяка операционна маса се осъществява ежегоден разчет на натоварване над 200 големи + 250 средни и/или малки операции;

3.1.4.2. има наличие на необходим хирургичен комплект от съвременни шевни материали и хирургични консумативи;

3.1.5. допълнителни мерки за профилактика на нозокомиалните инфекции:

3.1.5.1. болничните стаи са оборудвани с допълнителни дезинфектанти за ръце;

3.1.5.2. в операционния блок има допълнителен стерилизатор за малки обеми.

3.2. По човешките ресурси и организацията на работа:

3.2.1. оказва се денонощна спешна помощ от окомплектован персонал;

3.2.2. има установен ред за включване на други лекари и/или специалисти от профилни клиники при необходимост;

3.2.3. хирургичното отделение/клиника работи със седмичен план оперативна програма на базата на лист на чакащите.

2.1. По структурата и оборудването:

2.1.1. операционните зали имат добра комуникация с хирургичното отделение/клиника; има създаден ред за транспортиране на болни до и от операционните зали; има помещения за подготовка на хирургичните екипи; има телефонна връзка между клиничното звено и операционния блок; има телефонна връзка на хирургичното отделение/клиника с другите отделения, сектори и лаборатории на болницата;

2.1.2. операционните зали разполагат със аварийно осветление; система или други източници за снабдяване с кислород, сгъстен въздух, двуазотен окис и аспирация за всяка операционна маса;

2.1.3. една операционна зала за клиника/отделение трябва да е разчетена на 300 - 400 големи торакални операции за една година;

2.1.4. клиниката/отделението към университетска болница ползва лаборатория по патофизиология на дишането, лаборатория за езофагеална патофизиология; компютърна аксиална томография; ядрено-магнитен резонанс, бронхоскопска и езофагоскопска диагностика.

2.2. По дейността, човешките ресурси и контрол на качеството:

2.2.1. отделението по гръдна хирургия към областна болница осъществява планова и спешна "голяма", "средна" и "малка" торакална хирургия;

2.2.2. броят на "големите" торакални операции е минимум 150 ± 50 за отделенията на областните болници и минимум 300 ± 50 за клиниките/отделенията на университетските болници;

2.2.3. извършват се минимум 25 езофагеални резекции на година само на места с възможности за диагностика на заболяванията на хранопровода;

2.2.4. белодробна трансплантация или алтернативните й процедури се извършва само в университетски болници в обем минимум 10 трансплантации на година;

2.2.5. смъртност след пулмонектомия (6 - 8%), след лобектомия (по-малко от 2%);

2.2.6. има правилник за поддържане на асептиката и антисептиката в структурата и операционната зона;

2.2.7. в преоперативния период на всеки болен се извършва задължително клиничен диагностичен преглед (КДП) и клиничен преглед за оценка на оперативния риск (КПООР), регистрирани в историята на заболяването;

2.2.8. за всеки пациент се подготвя писмена предоперативна епикриза, съдържаща информация за анамнеза, статус, изследвания, резултати от КДП и КПООР, предлаган обем на оперативната намеса;

2.2.9. хиругичното отделение/клиника работи с ежеседмична оперативна програма;

2.2.10. оперативните протоколи съдържат комплексна информация за достъп, находка, интраоперативна диагностика, обосновка на избрания оперативен подход, етапи и проблеми на операцията, резултати от патоморфологията и от финализирането на операцията.

3. Допълнителни изисквания по стандарт

3.1. По базата и структурата:

3.1.1. общоболничен авариен енергоизточник;

3.1.2. хирургичното отделение/клиника разполага със специфично оборудване и инструментариум;

3.1.3. в операционните зали има наличие на необходим хирургичен комплект от съвременни шевни материали и хирургични консумативи;

3.1.4. допълнителни мерки за профилактика на нозокомиалните инфекции:

3.1.4.1. болничните стаи са оборудвани с допълнителни дезинфектанти за ръце;

3.1.4.2. в операционния блок има допълнителен стерилизатор за малки обеми.

3.2. По човешките ресурси, организацията на работа и дейността:

3.2.1. оказва се денонощна спешна помощ от окомплектован персонал;

3.2.2. операторът извършва големи и много големи операции;

3.2.3. има установен ред за включване на други лекари и/или специалисти от профилни клиники при необходимост;

3.2.4. разработени са специални формуляри за попълване и електронна обработка на резултатите от КДП и КПООР;

3.2.5. хирургичното отделение/клиника работи със седмичен план оперативна програма на базата на лист на чакащите;

3.2.6. броят на "големите" торакални операции е над 150 ± 50 за отделенията на областните болници и над 300 ± 50 за клиниките (отделенията) на университетските болници;

3.2.7. извършват над 25 езофагеални операции на година.
Специфични показатели за дейността на структура по ортопедия и травматология
от 1.1 до 1.10 за всички отделения
*2. Минимални изисквания по стандарт

2.1. Сектор по травматология към хирургични отделения:

2.1.1. секторът разполага със собствени манипулационна и гипсовъчна;

2.1.2. операционната зала (собствена или не) е оборудвана с инструментариум за извършване на малки операции и манипулации в областта на травматологията;

2.1.3. добра комуникация на сектора с операционната;

2.1.4. възможности за отделяне на асептични и септично болни;

2.1.5. оперативният екип включва: лекар-оператор със специалност по ортопедия и травматология или с хирургия, който специализира ортопедия и травматология - ръководител на екипа; при необходимост се включва и асистент, който може да е лекар-хирург или специализиращ лекар; операционна медицинска сестра; санитар-гипсовач;

2.1.6. извършва се първична травматологична помощ, обработка на повърхностни рани, операции с малък обем и сложност от областта на травматологията, имобилизация на фрактурите.

2.2. Отделение в районна болница:

2.2.1. операционната зала (собствена или не) е оборудвана с ортопедична маса с екстензия; хирургичен инструментариум според вида на извършваните оперативни намеси (мекотъканни или костни); моторни системи; рентген телевизионна установка; електрокаутер; система за аспирация; рентген;

2.2.2. една операционна зала с разчет 400 операции годишно;

2.2.3. бактерицидна лампа в операционна и помощни помещения;

2.2.4. добра комуникация с операционната;

2.2.5. възможности за отделяне на асептични и септично болни;

2.2.6. оперативният екип включва: лекар-оператор със специалност по ортопедия и травматология - ръководител на екипа; при необходимост се включва и асистент, който може да е лекар-хирург или специализиращ лекар; операционна медицинска сестра; санитар-гипсовач;

2.2.7. извършват се дейностите по т. 2.2.6 и операции със среден обем и сложност в областта на травматологията; операции с малък обем и сложност в областта на ортопедията.

2.3. Отделение на областна, междуобластна и университетска болница:

2.3.1. операционната зала има добри възможности за транспортиране до и от нея и е оборудвана със: хирургичен инструментариум според вида на извършваните оперативни намеси (мекотъканни или костни); моторни системи; рентген телевизионна установка; ортопедична маса с екстензия; система за аспирация; електрокаутер;

2.3.2. една операционна зала с разчет 200 големи и 200 малки операции годишно;

2.3.3. бактерицидни лампи - в манипулационните, превързочните стаи;

2.3.4. наличие на болнични ортопедични легла;

2.3.5. в профилирана клиника (травматологична, за спинална хирургия, детска) леглата са съответно оборудвани с модулни, тракционни приставки, защитни бариери и други; в клиника с преобладаващ гериатричен профил или пациенти със залежаване наличие на антидекубитални дюшеци;

2.3.6. осигуряване на тричленен хирургичен екип за всяка операционна маса ежедневно;

2.3.7. в отделението работят лекари с разчет - един хирург на 150 големи и средни операции с двама асистенти;

2.3.8. в областни и междуобластни болници се извършват дейности по т. 2.3.7 и операции с голям обем и сложност в областта на травматологията и на ортопедията;

2.3.9. в клиниките се извършват дейности по т. 2.4.10 и операции с много голям обем и сложност в областта на травматологията и в областта на ортопедията;

2.3.10. за клиниките наличие на:

2.3.10.1. набори от конвенционални и специализирани импланти за костна хирургия, съобразени с профила на клиниката: остеосинтезни средства за екстра/интрамедуларна и външна фиксация, спинални имплантати, ендопротези и др. регистрирани и разрешени за употреба в страната;

2.3.10.2. инструментариум за специализирана и елективна хирургия по профила на клиниката: инструментации за екстра/интрамедуларна остеосинтеза, външна фиксация, спинални инструментации, набори за ендопротезиране, миниванзивна и ендоскопска хирургия, реплантационна хирургия, педиатрична хирургия и други;

2.3.10.3. апаратура за извършване на високоспециализирани хирургични дейности по профила на клиниката: артроскоп, операционен микроскоп, агрегати за бориране и римериране и други; електротермокаутери (по един на операционна маса);

2.3.10.4. специализирани операционни маси с възможност за разполагане на болния по гръб, корем и странично, с приставки за позициониране на крайниците и тракционни устройства (за халотракция, тракция на крайниците).

3. Допълнителни изисквания по стандарт

3.1. Сектор по травматология към хирургични отделения и отделения в районна болница - оценъчни показатели 9:

3.1.1. ползва ехограф с трансдюсер за ултразвуково изследване на стави и представен документ за квалификация;

3.1.2. ползва остеодензитометър и представен документ за квалификация;

3.1.3. игли за ставна пункция, различни видове 5 бр.;

3.1.4. ортопедична операционна маса с екстензия;

3.1.5. извършват освен минимума и други оперативни интервенции при спазване на изискванията за това;

3.1.6. има поне един лекар със специалност по ортопедия и травматология;

3.1.7. видът на болничните легла е съобразен с характера на дейността;