Чл. 580. (1) Най-малките разстояния между проводниците на стълба за ВЛ до 20 kV се определят от формулите:
1. за проводници, разположени произволно един над друг:
2. за проводници, разположени в равностранен или равнобедрен триъгълник:
3. за проводници, разположени хоризонтално:
(2) Във формулите по ал. 1: разстоянието d се определя между точките на окачването на проводниците, m; f е провесът на проводника при температура +15 °C, без вятър, m; U е номиналното напрежение на ВЛ, kV; ламбда е дължината на носещата изолаторната верига, m (при стоящи изолатори и опъвателни изолаторни вериги се приема ламбда = 0).
Чл. 581. На ВЛ с две и повече тройки проводници на обща стълбовна линия разстоянието между най-близките проводници от различните тройки на стълба е най-малко: 1. с напрежение до 20 kV с носещи и висящи изолатори - 1,5 m; 2. с напрежение 110 kV - 4 m; 3. с напрежение 220 kV - 6 m; 4. с напрежение 400 kV - 7 m.
Чл. 582. (1) Проводниците на ВЛ с различни номинални напрежения се разполагат произволно на общи стълбове в случаите: 1. за всички ВЛ с номинално напрежение над 1000 V; 2. за ВЛ до 20 kV включително и ВЛ с номинално напрежение до 1000 V, ако последните са оразмерени за изчислителните условия на ВЛ с по-високотo напрежение. (2) Фазовите проводници на по-висoкото напрежение се разполагат над тези с по-ниско напрежение или от различни страни на стълба. (3) Разстоянията между проводниците с различни напрежения се приемат в съответствие с изискванията за ВЛ с по-високото номинално напрежение. (4) Потенциалът на неутралата в мрежи с напрежение от 0,4 до 20 kV с изолирана неутрала, които имат участъци с общо окачване с ВЛ за по-високо номинално напрежение, не трябва да надвишава 15 % от фазовото напрежение на мрежата с по-ниско напрежение. (5) В мрежи с ефективно заземена неутрала, които имат участъци с общо окачване с ВЛ за по-високо номинално напрежение, няма специални изисквания по отношение на индуктираното напрежение.
Раздел VI Изолация
Чл. 583. Най-малките електрически напрежения, които трябва да издържат изолаторните вериги на ВЛ, разположени на надморска височина до 1000 m, са посочени в табл. 39.
Чл. 584. (1) За ВЛ се използват порцеланови, стъклени, композитни и изолатори от други материали. (2) Препоръчителният брой на някои типове изолатори за носещи вериги е посочен в табл. 40. При използването на други типове изолатори броят им се определя по данни на производителя. (3) Броят на изолаторните елементи във верига за 750 kV се определя от условието за работно напрежение. За районите с интензивна селскостопанска дейност най-малката дължина на специфичния път на пропълзяване за веригата е 1,6 cm/kV.
Таблица 40
Препоръчителен брой на някои типове
изолатори в носещите вериги на ВЛ с метални и
стоманобетонни стълбове
Тип на изола-
торите
Брой на изолаторите при номинално
напрежение на ВЛ, kV
до 10
20
110
220
400
750
ИВ-30
1
2
-
-
-
-
ИВ-60
1
2
7
-
-
-
ИВ-80
1
2
7
-
-
-
ПС-70 (60)
1
2
8
-
-
-
ПС-120 (110)
1
2
7
13
21
-
ПС-160
-
-
7
12
19
41
ПС-210
-
-
-
11
18
-
Чл. 585. (1) При комплектуването на носещи и опъвателни изолаторни вериги с изолаторите, посочени в табл. 40, се приема: 1. броят на изолаторните елементи в опъвателните вериги да е равен на броя на носещите вериги, като се добавят: а) за ВЛ с напрежение до 20 kV, изпълнени с изолаторни елементи ИВ-30 - един елемент; б) за ВЛ с напрежение 110 kV - един елемент; за 220 kV - два елемента; за 400 kV - три елемента; в) за ВЛ с напрежение 750 kV броят на изолаторните елементи в опъвателните вериги да е равен на броя на носещите; 2. за ВЛ с напрежение 750 kV, с две и повече вериги на фаза, към изолаторните елементи се добавят два елемента за всяка верига на носещите и четири елемента на опъвателните вериги; 3. на преходните стълбове на ВЛ с височина над 40 m броят на изолаторните елементи в носещите вериги се увеличава в сравнение с приетите за останалите стълбове с един елемент на всеки 10 m от височината на стълба над 40 m. (2) За ВЛ, разположени на надморска височина от 1000 до 2500 m, броят на изолаторните елементи във веригите се увеличава с един изолатор в сравнение с определените по ал. 1. (3) Броят и типът на изолаторните елементи за ВЛ, преминаващи през райони, където изолацията е подложена на замърсяване (близо до промишлени предприятия, морски крайбрежия и др.), се избира според конкретните местни условия по Инструкцията за проектиране и експлоатация на външната изолация на въздушните електропроводи и откритите електрически уредби за променливо напрежение от 6 до 400 kV в замърсени райони.
Чл. 586. Коефициентът на сигурност за механична якост на изолаторите се приема най-малко: 1. за стоящи изолатори (отношението на разрушаващата сила към действащата сила): а) по чл. 553, т. 3 и 6 изчислителни режими - 2; б) по чл. 553, т. 4 изчислителен режим - 3,5; 2. за висящи изолатори (отношението на гарантираната електромеханична сила към действащата сила): а) по чл. 553, т. 3 и 6 изчислителни режими - 2,7; б) по чл. 553, т. 4 изчислителен режим - 5; в) (изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) по чл. чл. 554, 611, 612, 613 аварийни режими за ВЛ до 220 kV - 1,8, а за ВЛ 400 kV - 2.
Чл. 587. Верига, съставена от два и повече клона, при възможност се окачва към стълба поотделно за всеки клон.
Раздел VII Арматура
Чл. 588. (1) Проводниците се окачват към изолаторните вериги с помощта на носещи или опъвателни клеми. (2) За опъвателни клеми се използват видовете: 1. за ВЛ с напрежение 220 kV и по-високо - пресови и спирални; допускат се конусни, клинови и други клеми; 2. за ВЛ с напрежение 110 kV - пресови и спирални; допускат се клинови, конусни, болтови клеми за сечение до 185 mm? и др. (3) Проводниците се закрепват към стоящите изолатори посредством превръзки или чрез специални клеми.
Чл. 589. За носещи клеми се използват глухи клеми. По изключение се допускат клеми с ограничена якост и откачващи се. При големи преходи се използва свободно окачване на проводниците и мълниезащитните въжета на ролкови клеми или на специални клеми.
Чл. 590. (1) За различните фази на един и същи стълб, а също и за една и съща фаза, но на различни стълбове, се използват носещи клеми от различен тип (глухи, с ограничена якост и откачващи се). (2) Не се допуска използването на откачващи се клеми при дебелина на ледената обвивка 20 mm и по-голяма и в участъци от ВЛ, където е възможно погрешно заработване на клемите (при значителна денивелация на съседните стълбове и др.), а също и на труднодостъпни за ремонт места (блата, езера и др.).
Чл. 591. (1) Мълниезащитните въжета се закрепват към носещите стълбове с глухи носещи клеми, а на опъвателните стълбове - с опъвателни клеми. (2) Мълниезащитните въжета с оптични влакна се закрепват със спирална арматура или друга, указана от производителя.
Чл. 592. (1) Проводниците се съединяват със специални клеми, при което във всяко междустълбие се допуска не повече от едно съединение на всеки проводник или мълниезащитно въже. (2) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Изключенията от ал. 1 са посочени в чл. 628 , 633 , 642, 648, 665 , 670 и 676 . (3) Силата на скъсване на съединяващи и опъвателни клеми се избира най-малко 90 % от силата на скъсване на проводника или мълниезащитното въже. (4) Най-малкото разстояние от съединителна клема до носеща глуха клема е 5 m, а до самооткачваща се носеща или клема с ограничена якост - 25 m. (5) За осигуряване на добра електрическа връзка проводниците се съединяват чрез пресоване, термична заварка и др.
Чл. 593. Коефициентът на сигурност за механична якост (отношението на разрушаващата им сила към действащата изчислителна сила) е най-малко: 1. за арматура: а) по чл. 553, т. 3 и 6 изчислителни режими - 2,5; б) по чл. 553, т. 4 изчислителен режим - 4,0; в) (изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) по чл. 554 , 611 , 612, 613 аварийни режими - 1,7; 2. за пръти и куки: а) по чл. 553, т. 3 и 6 изчислителни режими - 2,0; б) по чл. 553, т. 4 изчислителен режим - 4,0; в) (изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) по чл. 554 , 611 , 612, 613 аварийни режими - 1,3.
Раздел VIII Защита от пренапрежения. Заземяване
Чл. 594. (1) За ВЛ с напрежение от 110 до 400 kV с метални и/или стоманобетонни стълбове се предвижда защита от преки попадения на мълнии с мълниезащитно въже по цялата им дължина. (2) Защитата за ВЛ с напрежение 750 kV се изпълнява с две мълниезащитни въжета по цялата дължина на линията. (3) Допуска се изпълнение на ВЛ с напрежение 110 kV без мълниезащитно въже: 1. за райони със слаба атмосферна електрическа дейност - при средна годишна продължителност под 40 часа годишно; 2. за участъци от ВЛ с високо специфично съпротивление на почвата (p > 1000 ?m); 3. за участъци от трасето, проектирани за изчислителна дебелина на ледената обвивка над 20 mm.
Чл. 595. (1) Мълниезащитно въже на ВЛ с напрежение до 20 kV не се монтира по цялата дължина на линията. (2) Мълниезащитно въже на ВЛ с напрежение до 20 kV се монтира само в участъци, за които чрез наблюдения или от експлоатационния опит е доказана интензивна атмосферна електрическа дейност (над 50 часа годишно).
Чл. 596. (1) Мълниезащитното въже на ВЛ с напрежение до 220 kV се заземява на всеки стълб. (2) В участъка на ВЛ с напрежение 400 kV и по-високо извън подходите към подстанциите мълниезащитните въжета се изпълняват чрез: 1. изолирано окачване от стълбовете и паралелно монтиране на искров отвод с междуелектродно разстояние 40 mm; 2. галванично отделяне от въжетата на съседните опъвателни полета, като при дължина на опъвателното поле до 10 km мълниезащитните въжета се заземяват еднократно в средата на полето; 3. заземяване при по-дълги опъвателни полета така, че максималното индуктирано напрежение във въжето при к.с. по ВЛ не предизвиква пробиви в искровите отводи. (3) Когато мълниезащитните въжета са окачени на няколко изолатора (например при схеми за топене на леда или при използване на въжетата за съобщителни връзки), искровите отводи се координират с изолационното ниво на веригата, на която е окачено въжето. (4) При мълниезащитните въжета с оптични влакна (OPGW) заземяването се извършва на всеки стълб, ако се изисква от производителя. (5) Подходите на ВЛ към подстанциите се защитават с мълниезащитно въже, заземено на всеки стълб на разстояние най-малко: 1. за ВЛ с напрежение 110 kV и 220 kV - 2 km; 2. за ВЛ с напрежение 400 kV - 4 km; 3. за ВЛ с напрежение 750 kV - 5 km. (6) Когато мълниезащитните въжета на ВЛ с напрежение 220 и 400 kV не се използват за топене на леда по тях, отнемане на мощност или като съобщителни връзки, те не се заземяват в подходите към подстанциите. (7) Преходните съпротивления за променливо напрежение 50 Hz на заземителите на стълбовете в подходите към подстанциите, измерени в сухо време, не трябва да надвишават 20 ? за специфично съпротивление на почвата 500 ? 1000 ?.m, а за други специфични съпротивления - посочените в табл. 41.
Чл. 597. (1) При изпълнение на мълниезащита на ВЛ с мълниезащитни въжета се избира защитен ъгъл не по-голям от: 1. за ВЛ, защитени с едно мълниезащитно въже - 30 °; 2. за ВЛ с хоризонтално разположение на проводниците, защитени с две мълниезащитни въжета спрямо външните проводници - 20 °, а при дебелина на ледената обвивка 15 mm и по-голяма - 30 °; 3. за портални стоманобетонни стълбове спрямо външните проводници независимо от изчислителната дебелина на ледената обвивка - 30 °. (2) За ВЛ с две мълниезащитни въжета разстоянието между тях е не по-голямо от петкратното вертикално разстояние между мълниезащитните въжета и най-високо окачения фазов проводник.
Чл. 598. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Допълнителните изисквания към мълниезащитата на ВЛ в местата, където пресичат различни съоръжения, са посочени в чл. 644 , 650 , 653 .
Чл. 599. Заземявания на стълбовете на ВЛ се изпълняват на: 1. стълбовете, защитени с мълниезащитно въже, или на стълбовете с мълниезащитни устройства; 2. металните и стоманобетонните стълбове на ВЛ с напрежение 110 kV и по-високо; 3. металните стълбове на ВЛ с напрежение до 20 kV; 4. стоманобетонните стълбове на ВЛ с напрежение до 20 kV в населени места.
Чл. 600. Допустимите преходни съпротивления на заземителите, измерени за чeстота на тока 50 Hz през лятото в сухо време, са посочени в табл. 41.
Таблица 41
Допустимо преходно съпротивление на
заземителите на ВЛ
Специфично съпротив-
ление (?)на почвата,
?m
Преходно съпротивление на заземителите, ?
до 100
от 100 до 500
от 500 до 1000
от 1000 до 5000
над 5000
до 10
до 15
до 20
до 30
6.10-3 ?
Чл. 601. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) В местности с глинести, песъчливо-глинести, песъчливи и други почви със специфично съпротивление до 300 ?.m и несъдържащи химически агресивни води, арматурите на стоманобетонните фундаменти се използват като естествени заземители без или в съчетание с изкуствени заземители (чл. 602). (2) В почви със специфично съпротивление над 300 ?.m стоманобетонните фундаменти не се използват като естествени заземители, а посочените в табл. 41 стойности на преходното съпротивление се осигуряват само чрез изкуствени заземители.
Чл. 602. (1) Стоманобетонните фундаменти на стълбовете се използват като естествени заземители само в случаите: 1. фундаментите са без асфалтова замазка; 2. има галванична връзка между закрепващите елементи и арматурата на фундамента. (2) Преходното съпротивление на стоманобетонните фундаменти се измерва не по-рано от два месеца след поставянето им в почвата.
