Чл. 837. (1) Действащата на изключване релейна защита по правило се избира с осигуряване на селективност на действието (изключва само повредения елемент от групата елементи).
(2) Допуска се неселективно действие на релейната защита при необходимост от ускоряване на изключването на к.с., когато последващото действие на АПВ и АВР отстранява неблагоприятните последствия. (3) Допуска се използването на комбинирани схеми за защита и автоматика, при които к.с. се изключват от групови или секционни прекъсвачи, след което повреденият елемент при липса на напрежение автоматично се изолира с отделители, мощностни или ножови разединители. Захранването на неповредените елементи се възстановява с помощта на АПВ, АВР или с автоматика за последователно включване.
Чл. 838. Допуска се релейна защита със закъснение, осигуряващо избирателно действие, когато: 1. изключването на к.с. със закъснение е възможно според изискванията за сигурност в работата на електрическата система; 2. защитата действа като резервна.
Чл. 839. Релейната защита се избира по критерии, осигуряващи надеждно действие, постигано с употребата на минимален брой защити с най-прости схеми, минимален брой вериги, релета, контакти, микропроцесорни системи и др.
Чл. 840. Релейната защита, захранвана от напреженови трансформатори, се снабдява с устройства, които позволяват автоматично извеждане от работа и сигнализиране при изключване на автоматите/изгаряне на предпазителите или при други неизправности във вторичните напреженови вериги, ако това може да доведе до неправилно заработване на защитата в нормален режим на работа.
Чл. 841. При релейна защита със закъснение във всеки конкретен случай се преценява необходимостта от осигуряване заработването на защитата от началната стойност на тока или съпротивлението на веригата при късо съединение. Това се отнася за случаите, когато е възможно неправилно заработване или отказ на защитата (поради затихване на тока на късо съединение с течение на времето в резултат на евентуално появили се люлеения, появата на дъга в мястото на повредата и др.).
Чл. 842. Защитите в мрежи с напрежение 110 kV и по-високо се предвиждат с устройство за блокиране при възникване на люлеене в електроенергийната система, ако по принципа на своето действие може да заработят неправилно.
Чл. 843. Заработването на релейните защити се регистрира чрез вградени указатели или чрез отделни сигнални релета, броячи на заработванията и други устройства с аналогично предназначение в такава степен, каквато е необходима за отчитане и анализиране на работата на съответните защити.
Чл. 844. При изпълнението на сигнализация за действието на релейните защити се предвижда: 1. сигнално реле или вграден указател за регистриране заработването и изключването на всяка защита; 2. сигнализиране заработването и изключването на всяка отделна функция, стъпало (зона) и степен на закъснение при сложна или комплексна релейна защита.
Чл. 845. За анализиране на нарушенията на нормалния работен режим и за определяне на мястото на повредата в електроенергийната система се предвиждат автоматични устройства, достатъчни за регистриране на аварийните величини по време на преходните процеси. Тези устройства може да са вградени и в релейните защити.
Чл. 846. (1) На всеки елемент от електрическата уредба се предвижда защита, която избирателно и бързо изключва повредите на защитавания елемент (основно действие) и по възможност със закъснение повредите на съседните елементи при отказ на техните защити или прекъсвачи (далечно резервиране). (2) На електропроводните линии от преносната мрежа с напрежение 220 и 400 kV и на междусистемните електропроводи се прилага принципът на пълното близко резервиране по отношение на релейните защити, за което се предвиждат: 1. две самостоятелни защити, действащи при всички видове к.с. - за основния участък на линиите; 2. устройство, действащо при отказване на прекъсвача (УРОП); 3. диференциални защити на шините в уредбите, към които е присъединена електропроводната линия; 4. на защитите по т. 1 - свързване към отделни ядра на токовите трансформатори, самостоятелни напреженови вериги, захранени от напреженовия трансформатор през отделни предпазители, поставени в командния шкаф на полето, самостоятелни оперативни вериги, захранени от две акумулаторни батерии, две устройства за автоматично повторно включване; 5. прекъсвачи с две изключвателни бобини, на които да действа самостоятелно всяка от защитите. (3) В случаите, когато е осъществено пълно близко резервиране в последователно свързани обекти от електроенергийната система, не се изисква осигуряване на далечно резервиране. (4) За електропроводите с напрежение 220 kV, присъединени към електрически уредби, съоръжени с поле "обходен прекъсвач", може да не се предвижда втора защита, действаща при всички видове к.с., ако са изпълнени условията: 1. основната защита на електропровода, действаща при всички видове к.с., е микропроцесорно (цифрово) устройство с вградена функция за самоконтрол и самодиагностика, която автоматично сигнализира за появили се неизправности в релейната защита; 2. като самостоятелно устройство е предвидена резервна релейна защита, действаща при к.с. към земя; препоръчително е за резервната защита осигуряването на функция за самоконтрол и самодиагностика; 3. електрическата уредба се обслужва от постоянен оперативен персонал; 4. поле "обходен прекъсвач" може да замести полето на съответния електропровод без изключване на електропровода само чрез действията на оператора.
Чл. 847. (1) Отделна (освен основната) резервна защита на защитавания елемент, осъществяваща далечно резервиране и за съседните елементи, се предвижда в случаите, когато основната защита по принципа на своето действие не може да резервира основните защити или прекъсвачите на съседните елементи (надлъжни и напречни диференциални защити и др.). (2) Допуска се като допълнителна защита използването на токови отсечки без закъснение за ускоряване изключването на защитавания елемент, в т.ч. и при незаработване в границите на мъртвата зона на посочния орган, а също и в други случаи на отказ на основната защита.
Чл. 848. Допуска се, когато пълното далечно резервиране на релейните защити и прекъсвачите на съседните елементи изисква значително усложняване на защитите или е технически невъзможно: 1. съкращаване на зоната на резервно действие, незаработване на резервните защити при к.с. след трансформатори и линии с реактори в края на дълъг съседен участък, на съседен участък, при който поради наличие на генериращ източник (подхранване) токът в мястото на защитата е значително по-малък от тока в мястото на повредата; 2. резервиране само за най-често възникващите видове повреди без вземането предвид на редките режими на работа и каскадното действие на защитите; 3. неизбирателно действие на защитите при к.с. на съседните елементи с възможност за прекъсване на захранването на подстанциите; при това неселективните изключвания се коригират с помощта на АПВ и АВР, когато е възможно.
Чл. 849. (1) Когато отказът на прекъсвач в електрическа централа/подстанция поради незадоволително действие на защитите при повреди в съседните елементи (недостатъчна чувствителност, недопустимо дълго време на изключване според условията за устойчивост, прекомерно голям брой изключвани елементи) води до особено тежки последствия, се предвиждат специални устройства за резервиране отказа на прекъсвачите (УРОП). (2) При заработване на една от защитите на повредения елемент (основна, резервна или допълнителна) и неизключване на късото съединение в определеното време УРОП изключва съседните прекъсвачи на същата шинна система. За тази цел се допуска действие на резервните защити на присъединенията на дадена шинна система в обратна посока (когато късото съединение по отношение на мястото на присъединяване на защитата е в посока към шините, а не към линията). (3) На отговорни електропроводи от преносната мрежа се препоръчва действието на УРОП посредством канал за връзка на изключване на прекъсвача в срещуположния край.
Чл. 850. При поставяне на втори комплект защита се осигурява възможността за отделната ъ проверка/ремонт независимо от първата защита, когато защитаваният елемент е в работа.
Чл. 851. (1) Чувствителността на основните типове релейни защити се оценява с помощта на коефициент на чувствителност като отношение на: 1. изчислителните величини (ток или напрежение) при метално к.с. в границите на защитаваната зона към стойностите на заработване - за защити, които реагират на нарастващи при повреда величини; 2. стойностите на заработване към изчислителните величини (напрежение или съпротивление) при метално к.с. в границите на защитаваната зона - за защити, които реагират на намаляващи при повреда величини. (2) Изчислителните величини се приемат при най-неблагоприятните видове повреди за реално възможни режими на работа на енергийната система.
Чл. 852. Коефициентът на чувствителност на основните защити има стойност не по-малка от: 1. за максималнотокови защити със и без пускане от минимално напрежение и филтрови защити на обратна последователност - 1,5; 2. за токови посочни защити със и без пускане от минимално напрежение: а) за пусковия орган - 1,5; б) за посочния орган на обратна или нулева последователност - 2,0; в) за посочния орган, включен на пълен ток и напрежение - не се нормира; 3. за дистанционни защити: а) за пусковия орган независимо от типа - 1,5; б) за дистанционния орган на втората зона, предназначена да действа при к. с. в края на защитавания участък до шините на подстанцията - 1,2; за този орган чувствителността по ток е 1,5 (по отношение на тока на точна работа) при повреда в същата точка; 4. за стъпални токови или токови и напреженови защити, посочни и непосочни, включени на пълен ток и напрежение или на съставящи на нулевата последователност: а) за токовия и напреженовия орган за стъпалото на защитата, предназначено да действа при к. с. в края на защитавания участък без вземане предвид резервното действие - 1,5; при наличие на сигурно избирателно действие на резервно стъпало се допуска намаление на коефициента на чувствителност на токовия орган до 1,3; б) за посочния орган на обратна и нулева последователност - 2; в) за стъпалото на защита на нулевата последователност, предназначено да действа при к.с. в края на защитавания участък и ако шинната система на противоположния край на линията има защита на шините, се допуска коефициент на чувствителност 1,5 - осигурен в режим на каскадно изключване; 5. за надлъжни диференциални защити на генератори, трансформатори, линии и други елементи, а също така и пълна диференциална защита на шини - 2,0; 6. за непълна диференциална защита на шини с генераторно напрежение, изпълнена като дистанционна защита, за токовия пусков орган - 1,5; за непълна диференциална защита на шини, изпълнена като токова отсечка - 1,5 (при к.с. на шините); 7. за диференциална защита на генератори, трансформатори и електродвигатели чувствителността се проверява по тока на к.с. на изводите им; за генератори с директно охлаждане на намотките на статора независимо от стойността на коефициента на чувствителност се приема ток на заработване на защитата, по-малък от номиналния ток на генератора; 8. при включване на трансформатори под напрежение, а също и при кратковременни режими на работа на тринамотъчни трансформатори при изключена една от неговите страни (намотки) се допуска намаляване на коефициента на чувствителност за диференциална защита на трансформатора или блока генератор-трансформатор до 1,5; 9. при включване на един от захранващите елементи на повредени шини се допуска намаляване на коефициента на чувствителност за диференциална защита на шини до 1,5; 10. напречни диференциални посочни защити на паралелни електропроводи и кабелни линии: а) за пусковия орган на комплекта на защитата от междуфазни къси и земни съединения - 1,5; б) за посочния орган на нулева последователност - 2,5; в) за посочния орган, включен на пълен ток и напрежение - не се нормира; 11. посочни защити с високочестотна блокировка (в изключвателните вериги): а) за пусковия посочен орган или посочния орган - 3,0; б) за пусковите токови и напреженови органи - 2,0; в) за дистанционния пусков орган - 1,5; 12. токови отсечки без закъснение на генератори (с мощност до 1 MW), трансформатори и електродвигатели при к.с. в мястото, където е поставена защитата - 2; 13. защити за земни съединения в мрежи с малък ток на земно съединение - 1,25 за действащите на сигнал и 1,5 за действащите на изключване.
Чл. 853. (1) За генератори, работещи самостоятелно или в блок генератор-трансформатор, чувствителността на защитата от земни съединения в статорите на генераторите, действаща на изключване, се определя от минималния ток на заработване на защитата, ненадвишаващ 5 А. По изключение се допуска увеличение на тока на заработване над посочената стойност, но не повече от 10 %. (2) За генератори, работещи на общи шини генераторно напрежение за реализиране на селективна защита от земни съединения в статорите на генераторите, се допуска ток при земно съединение на клемите на генератора до 20 А. Времето за изключване на генератора при наличие на земно съединение в статора в тези случаи не надвишава 1 s.
Чл. 854. Минималният коефициент на чувствителност за резервните защити при к.с. в края на съседния елемент или в края на най-отдалечения от няколко последователно свързани елемента, включени в зоната на резервиране, се приема най-малко 1,2.
Чл. 855. За токови отсечки без закъснение, поставяни на електропроводите и кабелните линии като допълнителни защити, минималният коефициент на чувствителност е 1,2 (при к.с. в защитаваната зона с дължина най-малко 15 ? 20% от дължината на защитавания участък).
Чл. 856. При възможно заработване на защитата на следващия елемент поради отказване на защитата на предходния елемент вследствие на недостатъчна чувствителност (например защити на пръстеновидна мрежа с една захранваща точка) е необходимо съгласуване на чувствителността на тези защити помежду им.
Чл. 857. (1) В мрежи с голям ток на земно съединение се избира такъв режим на заземяване на неутралите на силовите трансформатори, при който достигнатите стойности на токовете и напреженията при земни съединения осигуряват действието на релейните защити на елементите на мрежата при всички възможни режими на електрическата система. (2) За повишаващи трансформатори/трансформатори с двустранно захранване с непълна изолация на намотките от страната на неутралата не се допуска режим на работа с изолирана неутрала на отделни шини или участък от мрежа 110 ? 400 kV с еднофазно земно съединение. За тази цел при работещи към обща шина или участък от мрежата трансформатори се прилага защита, изключваща трансформатора с изолирана неутрала (или я заземява автоматично) преди изключването на трансформатора със заземена неутрала в нормален режим.
Чл. 858. (1) Измерителните токови трансформатори (ТТ), захранващи релейни защити, предназначени за къси съединения, се избират с клас на точност в границите до 10% грешка. (2) По-голяма грешка на ТТ се допуска при използване на защити (например високоомни диференциални защити със спирачно действие), чието правилно функциониране при увеличена грешка се осигурява с помощта на специални мероприятия.
Чл. 859. (1) Вторичните напреженови вериги между релейните защити и измерителните напреженови трансформатори (НТ) се проверяват за загуба на напрежение. (2) Проверка по ал. 1 се извършва и за оразмеряване на оперативните вериги за изключвателната бобина на прекъсвача.
Чл. 860. (1) Токовите вериги на релейната защита и на електрическите измерителни апарати (включително и електромерите) се присъединяват към различни намотки на ТТ. (2) Допуска се свързването на вериги на релейна защита и измерителни апарати към една намотка на ТТ при условие, че са спазени изискванията по чл. 858 . (3) Измерителните апарати може да се свързват към веригите на диференциални и дистанционни защити само през междинни токови трансформатори. Същото важи и за токови вериги на защити, присъединени към филтър за токове на нулевата последователност. В тези случаи ТТ отговарят на изискванията по чл. 858 при отворена вторична верига на междинните токови трансформатори.
Чл. 861. Вторичните вериги на НТ и ТТ се заземяват съгласно изискванията на глава двадесет и втора.
Чл. 862. Допуска се за захранване на напреженовите вериги на релейната защита на елементите с напрежение 110 kV и по-високо използването на: 1. капацитивни делители на напрежение; 2. напреженовите трансформатори на страната високо напрежение за защитите, поставени на страна средно или ниско напрежение.
Чл. 863. (1) За източник на променлив оперативен ток за релейна защита от к.с. се използват токовите трансформатори на защитавания елемент. (2) Допуска се като източник на променлив оперативен ток използването на зарядни кондензаторни устройства, напреженови трансформатори, трансформаторите за собствени нужди при необходимост със стабилизация на напрежението, комбинирани блокове за захранване с изправители (с токови и напреженови елементи). (3) При всички случаи се изисква от източниците на променливо оперативно напрежение да осигуряват надеждна работата на релейните защити в нормални и аварийни режими.
Чл. 864. За защитата от земни съединения в мрежи с малък ток на земно съединение като източник на променлив оперативен ток се разрешава използването на напреженови трансформатори или мрежата за захранване на собствените нужди на уредбите.
Чл. 865. Газовата защита на трансформаторите в подстанции без постоянен оперативен ток се захранва от напреженов трансформатор или непосредствено от страната ниско напрежение на защитавания трансформатор, като се комбинира със захранване от токовите трансформатори на същия трансформатор.
Чл. 866. (1) Във веригите на оперативен ток, където са възможни комутационни пренапрежения, се вземат мерки за намаляването им (например с предвиждане на шунтиращи съпротивления за включвателните бобини с голяма индуктивност, ако те не се комутират двуполюсно). (2) При използване на статични и микропроцесорни защити и устройства в уредби с напрежение 110 kV и по-високо се предвиждат мерки против електромагнитни смущения в оперативните и измерителните вериги, предизвиквани от комутации на първичните и вторичните апарати, ако това може да предизвика неправилно заработване на защитите, чрез: 1. използване на екранирани кабели за вторичната комутация със заземен екран (заземяване на свободните жила на кабелите); 2. заземяване на корпусите на защитните устройства; 3. използване на кабели за вторичната комутация с отделни усукани двойки или тройки жила; 4. раздалечено полагане на силовите и вторичните кабели; 5. защитно шунтиране на управляващите бобини на първичните съоръжения и бобините на спомагателни релета с голяма мощност; 6. намаляване на съпротивлението на заземяването на уредбата, изпълнение на високочестотно заземяване.
Чл. 867. За релейните защити и автоматики се осигуряват специални приспособления за удобно и лесно извеждане от работа от оперативния персонал. За експлоатационни проверки и изпитания в схемите на защитите се предвиждат изпитвателни блокове/изпитвателни клеми.
Раздел III Защита на генератори, присъединени непосредствено на събирателни шини
Чл. 868. За генераторите с мощност над 1 MW, присъединени непосредствено на събирателни шини с напрежение над 1 kV, се предвиждат релейни защити, които действат при: 1. междуфазни къси съединения в намотките на статора и на изводите му; 2 . земни съединения в намотките на статора и на шини генераторно напрежение за: а) всички генератори - 95 % земностаторна защита; б) генератори с мощност 50 MW и по-голяма - 100 % земностаторна защита; 3. междувитково съединение в намотката на една фаза на статора (при намотки с паралелни клонове); 4. външни къси съединения; 5. претоварване с ток на обратна последователност (за генератори с мощност 30 MW и по-голяма); 6. симетрично претоварване по ток на статорната намотка; 7. земно съединение във веригите за възбуждане, като се допуска прилагането на защита, действаща на изключване при поява на второ земно съединение; 8. асинхронен ход (за генератори с мощност 50 MW и повече); 9. повишено напрежение на статора; 10. недопустим ток в ротора (за генератори с мощност 50 МW и повече), предизвикан от продължителна форсировка или повреда във възбудителните вериги; 11. загуба на възбуждането; 12. случайно включване на невъзбуден генератор с мощност над 50 MW; 13. недопустим ток във вала на ротора (за турбогенератори с мощност над 50 МVА и хидрогенератори над 10 МVА); 14. недопустим поток на обратна мощност (от мрежата към генератора): а) на всички турбогенератори; б) на хидрогенератори с мощност над 50 МVА и за всички независимо от мощността при използване на турбини тип "Каплан" и "Пелтон".
Чл. 869. (1) За генератори с мощност 1 MW и по-малка се предвиждат релейни защити в съответствие с чл. 868, т. 1, 2, 4, 6 и 7. (2) За генератори с напрежение 660 V и по-ниско с мощност до 1,5 MW поради по-големия запас в изолацията се препоръчва защитата да се изпълнява опростено в съответствие с чл. 884.
Чл. 870. (1) Защитата от междуфазни къси съединения в намотките на статора действа на изключване на всички прекъсвачи на генератора, на устройството за автоматично гасене на полето (АГП) и за спиране на турбината. При хидрогенератори тази защита при едновременно заработване и на специалните датчици за пожар въвежда в действие противопожарното устройство. (2) За генераторите с изведени отделни фази от страната на неутралата се предвижда надлъжна диференциална защита без закъснение (изключенията по чл. 871). (3) Зоната на действие на защитата освен генератора обхваща и присъединяването му към събирателните шини (до прекъсвача). (4) Допуска се за хидрогенераторите връзките със събирателните шини да са извън зоната на действие на надлъжната диференциална защита, ако тя непосредствено (без контрола на специални датчици) действа на автоматичното пожарогасене с вода. (5) Надлъжната диференциална защита се предвижда за ток на заработване не по-голям от 0,6 In на генератора. Допуска се за генератори с мощност до 30 MW с индиректно охлаждане на статорната намотка ток на заработване 1,3 ? 1,4 In. (6) Контрол на изправността на токовите вериги се предвижда за защити с ток на заработване, по-малък от In. (7) Надлъжната диференциална защита се отстройва от небалансирания ток при външни къси съединения (например с използване на релета с насищащи се токови трансформатори). (8) Защитата се изпълнява трифазно. Допуска се двуфазно изпълнение на диференциална защита за генератори с мощност до 30 MW с допълнително предвидена защита от двойни земни съединения. (9) За генераторите с възбудителни системи, захранвани директно от генераторно напрежение, се предвижда допълнителна защита (надлъжна диференциална или максималнотокова отсечка) с гарантирана чувствителност при работа на празен ход и междуфазно к. с. в намотката на статора.
