Наредба №33 от 2 август 2010 Г. За утвърждаване на медицински стандарт "нервни болести"
Изтегляне 496.67 Kb.
|
| 2.1.9.5. Лекарски кабинет (минимум 12 кв.м площ) - самостоятелен или общ за отделението. Лекарският кабинет трябва да разполага с лекарски бюра, столове, шкафове за медицински документи, техника за записване и съхраняване на медицинска информация.
2.1.9.6. Сестрински кабинет (минимум 12 кв.м площ) - самостоятелен или общ за отделението. Сестринският кабинет трябва да разполага с бюра, столове, шкафове за медицински документи. 2.1.9.7. Стая за технически сътрудник - самостоятелна или обща за отделението. 2.1.10. В неврологичните и детските неврологични клиники е препоръчително организирането на конферентна зала с оптимална площ 30 кв.м. 2.1.11. В неврологичните и детските неврологични клиники и отделения е препоръчително организирането или осигуряването на достъп до компютърна зала с интернет. 2. 2. Оборудване 2.2.1. Неврологичната клиника или отделение и детската неврологична клиника или отделение разполагат с еднократни игли за лумбална пункция, сфигмоманометри, термометри, чукче за рефлекси, теглилка, негативоскоп, спешен шкаф с животоспасяващи медикаменти, хладилник за термонеустойчиви медикаменти. 2.2.2. Оборудването на профилираното отделение или на леглата за интензивно лечение включва: 2.2.2.1. Кислородна и аспирационна инсталация съгласно медицински стандарт "Анестезиология и интензивно лечение". 2.2.2.2. Апаратура: електрокардиографски апарат, апарати за измерване на артериално налягане, комбинирани монитори за електрокардиография, кислородна сатурация, артериално налягане и дишане, система за дозирано подаване на кислород в овлажнена газова смес (ротаметър, овлажнител) при спонтанно дишане, един респиратор на две легла (по възможност за продължителна изкуствена белодробна вентилация на поне 50% от пациентите в отделението за интензивно лечение), перфузори, инфузомати за постоянна венозна инфузия, дефибрилатор, портативен дихателен апарат, мобилна рентгенова апаратура, подвижен електроенцефалограф с минимум 21 - 32 канала, доплеров сонограф. 2.2.3. Оборудването на отделението или на леглата за лечение на остри мозъчни инсулти включва: електрокардиограф, офталмоскоп, крачен аспиратор, АМБУ, дефибрилатор, доплеров сонограф или цветен дуплекс-сонограф (при възможност), окомплектуван с мултичестотни сонди за изследване на магистралните артерии и вени на главата и базалните мозъчни артерии, за трансторакална и трансезофагеална ехокардиография; достъп до клинична лаборатория, рентгенов кабинет, компютърен или магнитнорезонансен томограф; адекватно оборудвани интензивно отделение или легла. 2.2.4. Кабинетите по социално значими неврологични заболявания към неврологичните клиники са оборудвани с медицинска кушетка, бюро, маса, столове, компютър. Консумативи: хартия, дискети, дискове. 2.2.5. Профилираното отделение или клиника за неврорехабилитация разполога с диагностични и терапевтични кабинети с ниво на оборудване съгласно медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". 3. Неврологичните отделения от І ниво разполагат задължително с клинична лаборатория от І ниво и рентгенов апарат на територията на болницата. 4. Неврологичните отделения от ІІ ниво разполагат задължително с клинична лаборатория от ІІ ниво, включително кръвно-газов анализ на територията на болницата; микробиологична лаборатория, рентгенов апарат за скопия и графия, компютърен томограф или магнитнорезонансен томограф и патоанатомия на територията на населеното място. 5. Неврологичната клиника от ІІІ ниво разполага задължително с клинична лаборатория от ІІІ ниво, включително кръвно-газов анализ и хемостазеология и други, на територията на болницата; имунохистохимична лаборатория, микробиологична лаборатория, рентгенов апарат за скопия и графия, компютърен томограф или магнитнорезонансен томограф и патоанатомия на територията на населеното място. Глава ІІІ ПЕРСОНАЛ В ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ ЗА ИЗВЪНБОЛНИЧНА И БОЛНИЧНА НЕВРОЛОГИЧНА ПОМОЩ 1. В неврологичните кабинети и в амбулаториите за специализирана извънболнична медицинска помощ по нервни болести работят лекари с придобита специалност "Нервни болести" и медицински сестри. 1.1. В детските неврологични кабинети работят лекари със специалност "Детска неврология" (или невролози с придобита втора специалност по детска неврология). 1.2. Лекарите невролози и детски невролози могат да извършват високоспециализирани неврологични дейности по електроенцефалография, електромиография, невросонология, клинична невропсихология, изследване на автономната нервна система, на предизвикани потенциали, полисомнография, невроотология, невроофталмология, неврогенетика. 1.2.1. В специализираните кабинети по електроенцефалография, електромиография, ултразвукова диагностика (невросонология), изследване на автономната нервна система, на предизвикани потенциали, полисомнография, клинична невропсихология работят лекари със специалност "Нервни болести", които са придобили квалификация за извършване на съответната високоспециализирана дейност при условията и по реда на наредбата по чл. 181 от Закона за здравето. В кабинета работят и медицински сестри или лаборанти, преминали едномесечен курс или специфично индивидуално обучение по съответното направление. В кабинета по невропсихология работят и психолози със специалност по клинична психология, преминали необходимото обучение по високоспециализираната дейност. 1.2.2. В специализираните кабинети по невроотология, невроофталмология и клинична неврогенетика работят лекари със специалност "Нервни болести" и с придобита допълнителна квалификация в съответната интердисциплинарна област или призната втора специалност "Ушно-носно-гърлени болести", "Очни болести" или "Медицинска генетика". В специализирания кабинет работят и медицински сестри или лаборанти, преминали едномесечен курс или индивидуално обучение по съответното направление. 2. Персонал в неврологично отделение от І ниво: 2.1. Неврологичното отделение се ръководи от лекар с призната специалност "Нервни болести". 2.1.1. Началникът на отделението планира, организира, контролира и отговаря за: цялостната медицинска дейност, икономическата ефективност, информационното осигуряване и кадровата политика в отделението. 2.2. В неврологичното отделение работят лекари със или без придобита специалност. По възможност броят на лекарите без специалност не трябва да надвишава 50% от лекарския състав в отделението. 2.2.1. Лекарите в отделението, които нямат придобита специалност "Нервни болести", работят под ръководството и контрола на лекар с призната специалност "Нервни болести". 2.2.2. Броят на лекарите в отделението е не по-малко от двама с придобита специалност "Нервни болести" и се определя от броя на разкритите легла. 2.2.3. Лекарите с придобита специалност "Нервни болести" участват в програма за продължаващо обучение в областта на клиничната неврология. 2.3. Медицински сестри. 2.3.1. Броят на медицинските сестри се определя от броя на леглата и обема на дейностите в отделението. 2.3.2. Старшата медицинска сестра на отделението е с образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" по специалността "Управление на здравни грижи". 2.3.3. Старшата медицинска сестра планира, организира, координира, контролира и отговаря за качеството на здравните грижи за болните, както и за хигиенно-епидемиологичното състояние на неврологичното отделение. 3. Персонал в неврологично отделение от ІІ ниво: 3.1. Неврологичното отделение се ръководи от лекар с призната специалност "Нервни болести" и стаж по специалността не по-малко от 5 г., който извършва дейностите по т. 2.1.1. 3.2. В неврологичното отделение работят лекари съгласно т. 2.2 и 2.2.1. 3.2.1. Броят на лекарите в отделението е не по-малко от 6, от които поне трима са с придобита специалност "Нервни болести", и се определят от броя на разкритите легла. 3.2.2. Към леглата за интензивно лечение на неврологични заболявания при неврологичните отделения от ІІ ниво работят лекари с призната специалност "Нервни болести" и стаж по интензивно лечение повече от 3 години. Интензивното лечение на неврологичните заболявания в специализираните отделения се осъществява от екипи за интензивно лечение, които равностойно прилагат или имат готовност да прилагат по индикации в пълен обем и по всяко време интензивно лечение в тесния смисъл. Екипът включва най-малко един лекар и една медицинска сестра, които се грижат за не повече от трима или четирима пациенти на интензивно лечение на работна смяна. 3.2.3. Леглата за лечение на мозъчни инсулти към неврологичните отделения от ІІ ниво се обслужват от лекари с призната специалност "Нервни болести" и с опит в лечението на мозъчни инсулти. Препоръчително е лекарите невролози в тези звена да притежават професионална квалификация за извършване на високоспециализирана дейност невросонология от ІІ ниво. 3.2.4. Лекарите с придобита специалност "Нервни болести" участват в програма за продължаващо обучение в областта на клиничната неврология. 3.2.5. В специализираните кабинети по електроенцефалография, електромиография и невросонология към отделенията работят лекари с квалификация съгласно т. 1.2.1 за кабинет от ІІ ниво. 3.3. Медицински сестри: 3.3.1. Броят на медицинските сестри в неврологичната клиника, квалификацията и дейността на старшата медицинска сестра се определят съгласно т. 2.3.1, 2.3.2 и 2.3.3. 3.3.2. Медицинските сестри, които обслужват леглата за интензивно лечение или лечение на мозъчни инсулти към неврологично отделение, участват ежегодно в програма за продължаващо обучение. 4. Персонал в неврологични клиники от ІІІ ниво: 4.1. Неврологичната клиника се ръководи от началник - хабилитирано лице с призната специалност "Нервни болести". 4.1.1. Детската неврологична клиника се ръководи от началник -хабилитирано лице с призната специалност "Детска неврология". 4.1.2. Броят на лекарите в неврологичната и в детската неврологична клиника е съответно не по-малко от 10 и 4, от които поне четирима са съответно с придобита специалност "Нервни болести" и двама с придобита специалност "Детска неврология", и се определят от броя на разкритите легла и потребностите на учебния процес. 4.1.3. Неврологичните отделения при неврологична клиника се ръководят от началник - хабилитирано лице или лекар с придобита специалност "Нервни болести" и стаж по специалността не по-малко от 10 г. 4.1.4. Детското неврологично отделение се ръководи от началник - лекар с призната специалност "Детска неврология" и стаж по специалността не по-малко от 5 г. 4.1.5. Профилираните отделения за интензивно лечение на неврологични заболявания към неврологичните клиники се ръководят от хабилитирани лица с две специалности: "Нервни болести" и/или "Анестезиология и интензивно лечение". 4.1.6. Отделението за лечение на остри мозъчни инсулти се ръководи от лекар с придобита специалност "Нервни болести", стаж по специалността не по-малко от 5 г. и опит в лечението на остри мозъчни инсулти. 4.1.7. Профилираното отделение или клиника за неврорехабилитация се ръководи от лекар или хабилитирано лице с придобита специалност "Физикална и рехабилитационна медицина" или "Нервни болести" с минимален стаж в подобно отделение 5 г. 4.1.8. Началникът на клиниката планира, организира, контролира и отговаря за: цялостната медицинска дейност, икономическата ефективност, информационното осигуряване и кадровата политика в клиниката; отговаря и за дейностите по учебния процес и създава условия за изпълнение на научни програми. 4.2. В неврологичната клиника работят лекари съгласно т. 2.2 и 2.2.1. 4.2.1. Обучаващите се специализанти по "Нервни болести" при неврологична клиника участват пряко в лечебно-диагностичния процес на клиниката. Специализиращият лекар работи в рамките на своята компетентност под ръководството, прякото наблюдение и контрола на невролог с призната специалност или на началника на неврологичната клиника. 4.2.2. В неврологичната клиника работят и асистенти и докторанти. Съотношението между асистенти и ординатори се определя от необходимостта от преподавателски кадри. 4.2.3. В специализираното отделение за интензивно лечение на неврологичните заболявания към неврологична клиника работят лекари невролози и специалисти по анестезиология и интензивно лечение или лекари, придобили двете специалности, както и специализиращи лекари. 4.2.4. В специализираното отделение за лечение на остри мозъчни инсулти работят лекари с призната специалност "Нервни болести" и с опит в лечението на мозъчни инсулти или специализиращи лекари. Препоръчително е лекарите невролози да притежават професионална квалификация за извършване на високоспециализирана дейност невросонология. 4.2.5. В специализираната детска неврологична клиника работят лекари със специалност "Детска неврология", невролози с придобита специалност "Детска неврология" и специалисти по педиатрия съобразно профила на лечебното заведение или лекари без специалност. По възможност броят на лекарите без специалност не трябва да надвишава 50 % от лекарския състав в клиниката или отделението. 4.2.6. В отделенията или клиниките по неврорехабилитация работят лекари с призната специалност "Нервни болести" или "Физикална и рехабилитационна медицина", лекари без специалност, логопеди, рехабилитатори, медицински сестри, процедурчици и санитари. 4.2.7. В специализираните кабинети по електроенцефалография, електромиография, невросонология, невропсихология, изследване на предизвикани потенциали, автономна нервна система и разстройства на съня при неврологична клиника работят лекари и специалисти с квалификация съгласно т. 1.2.1. 4.2.8. В специализираните кабинети по невроотология, невроофталмология, неврогенетика при неврологична клиника работят лекари с квалификация съгласно т. 1.2.2. 4.2.9. В специализираните кабинети работят и медицински сестри и лаборанти с квалификация съгласно т. 1.2.1 и 1.2.2. 4.2.10. Броят на лекарите в неврологичните клиники е не по-малко от 10; той се определя от броя на разкритите легла и от потребностите на учебния процес. 4.3. Медицински сестри. 4.3.1. Броят на медицинските сестри в неврологичната клиника, квалификацията и дейността на старшата медицинска сестра се определят съгласно т. 2.3.1, 2.3.2 и 2.3.3. 4.3.2. Старшата медицинска сестра в специализираното отделение за интензивно лечение на неврологични заболявания към неврологична клиника е с образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" по специалността "Управление на здравни грижи" и има най-малко 5 години стаж в интензивно отделение или сектор. 4.3.3. Старшата медицинска сестра в отделението за лечение на остри мозъчни инсулти е с образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" по специалността "Управление на здравни грижи" и има опит в лечението на остри мозъчни инсулти. 4.3.4. Медицинските сестри, които работят в отделенията за интензивно лечение или обслужват леглата за лечение на мозъчни инсулти към неврологична клиника, участват ежегодно в програма за продължаващо обучение. 4.4. Интензивното лечение на неврологичните заболявания в специализираните отделения се осъществява от екипи за интензивно лечение, които равностойно прилагат или имат готовност да прилагат по индикации в пълен обем и по всяко време интензивно лечение в тесния смисъл. Екипът включва най-малко един лекар и една медицинска сестра, които се грижат за не повече от трима или четирима пациенти на интензивно лечение на работна смяна. 4.5. Лечението на остри мозъчни инсулти се осъществява от мултидисциплинарен екип от специалисти, включващ невролог с опит в лечението на мозъчни инсулти, невролог с придобито свидетелство за професионална квалификация по високоспециализираната дейност невросонология от ІІ и ІІІ ниво, както и специалисти по вътрешна медицина, кардиология, ендокринология, образна диагностика и физикална и рехабилитационна медицина, които да обслужват болните на консултантски принцип (мобилен екип). При възможност се извършва консултация с неврохирург. 4.6. Правата и задълженията на персонала в отделните неврологични звена се определя в длъжностните им характеристики. Глава ІV УСТРОЙСТВО, ОБОРУДВАНЕ И ОБЕМ НА ДЕЙНОСТИ В КАБИНЕТИТЕ ЗА ВИСОКОСПЕЦИАЛИЗИРАНИ НЕВРОЛОГИЧНИ ДЕЙНОСТИ В ИЗВЪНБОЛНИЧНА И БОЛНИЧНА НЕВРОЛОГИЧНА ПОМОЩ Апаратурата за извършване на високоспециализирани неврологични дейности трябва да бъде с разрешителен лиценз на базата на клинично изпитване и с указание, съобразено с изискванията за охраната на труда. 1. Кабинет по електроенцефалография (ЕЕГ) 1.1. Второ ниво 1.1.1. Оборудване Електроенцефалограф с електронен вход минимум от 19 връзки с разгъване на усиления сигнал върху хартия или компютърен екран; контактни дискови сребърни хлорирани електроди с диаметър 4 - 10 мм с контактно съпротивление под 5000 Om; електродна каска за възрастни и за деца; усилване 7 mV/mm с отклонение от 3 до 20 мм за входящ сигнал от 20 до 140 mV, CMRR>80 dB, честотен обхват 1 - 70 Hz, калибриращ сигнал 2 mcV до 1 mV, скорост на разгъвката 15 и 30 mm/s, с оптична изолация на каналите за електрическа безопасност на болните; заземяващ електрод; фотостимулатор; медицинска кушетка; стерилизатор за химическа или газова стерилизация. Консумативи: спирт, памук, лепенки, принтер, хартия, електродна паста, чаршафи за еднократна употреба. 1.1.2. Обем на дейности Рутинно ЕЕГ изследване с ефективна регистрация в продължение на 20 минути, включваща монополярен и биполярен трансверзален и лонгитудинален монтаж най-малко от поне 19 електрода. Прилагат се и стандартни активационни техники: хипервентилация и фотостимулация; пролонгиран ЕЕГ запис в продължение на 2 часа, изследване със сензорни стимули, изследване с умствено натоварване, с медикаментозна активация, изследване след сънна депривация. 1.2. Трето ниво 1.2.1. Оборудване Електроенцефалограф за специализирани ЕЕГ изследвания с регистрация на ЕЕГ от поне 21 електрода - система 10 - 20, включваща стандартните 16 темпорални и парасагитални, както и Fz, Cz, Pz, A1, A2 с минимална честота на дискретизация 200 samp/sec/chan, за съхранение 10 bit/sampl и 2 mV, за честотна обработка 12 - 14 bit/sampl и 0,5 mV; мозъчна картография с интерполации - три и квадрингуларни линейни и квадратични, задължително при няколко референти. Консумативи по т. 1.1.2. 1.2.2. Обем на дейности Всички дейности по т. 1.1.3. Компютърен ЕЕГ анализ, ЕЕГ картография, ЕЕГ полиграфия, полисомнография, видео ЕЕГ. 2. Кабинет по електромиография (ЕМГ) 2.1. Второ ниво 2.1.1. Оборудване Електромиограф с компютърна обработка на сигналите с поне два канала и електростимулатор, концентрични иглени записващи електроди с различни размери, повърхностни записващи електроди, повърхностни стимулиращи електроди, заземяващ електрод; медицинска кушетка; стерилизатор за химическа или газова стерилизация. Кабинетът може да разполага с апарат за транскраниална магнитна стимулация (ТМС) с възможност за честота на стимулите от 0,1 до 30 Hz, с бобина, чиято максимална сила на изхода е 2Т. Консумативи: спирт, памук, лепенки, принтер, хартия, електродна паста, чаршафи за еднократна употреба. 2.1.2. Обем на дейности Рутинно ЕМГ изследване - регистрация на мускулната активност в покой и при мускулно съкращение с иглени електроди и определяне на парметрите на отведените потенциали; изследване на проводимостта по периферни двигателни и сетивни нерви чрез електростимулация, тест репетитивна стимулация при нарушения на нервно-мускулното предаване; ЕМГ изследване на стволови рефлекси, флексорен рефлекс, Н-рефлекс и F-вълна при проксимална и дистална стимулация на нерва, изследване на тремор от мускули антагонисти при симултанен запис на 2 канала с повърхностни електроди, исхемичен тест; транскраниална и спинална магнитна стимулация - диагностична, за определяне на моторен праг. 2.2. Трето ниво 2.2.1. Оборудване Електромиограф с възможност за компютърен количествен ЕМГ анализ на биоелектричната активност, изследване на единично мускулно влакно, магнитна стимулация - транскраниална и спинална. Кабинетът може да разполага с транскраниален магнитен стимулатор за репетитивна стимулация, с възможност за честота на стимулите от 0,1 до 30 Hz, с бобина, чиято максимална сила на изхода е 2Т и сила 100 - 110 % от МП. Консумативи съгласно 2.1.1. 2.2.2. Обем на дейности Всички дейности по т. 2.1.2. Компютърен количествен електромиографски анализ на биоелектричната активност, изследване на единично мускулно влакно; при възможност лечебна репетитивна транскраниална магнитна стимулация. 3. Кабинет по невросонология 3.1. Второ ниво 3.1.1. Оборудване Пулсов доплеров сонограф, окомплектуван с 3 сонди (2 Hz, 4 MHz и 8 MHz), записващо устройство, програма за количествен и спектрален анализ на сонограмите, устройство за транскраниално мониториране (при възможност), принтер, сфигмометър, медицинска кушетка, стол, спешен шкаф (при самостоятелен кабинет). Консумативи: контактен гел, спирт, памук, хартия, дискове. 3.1.2. Обем на дейности Рутинна екстракраниална и транскраниална доплерова сонография за изследване на магистралните и базалните мозъчни артерии и вени, количествен и спектрален анализ на сонограмите, определяне на посока на кръвния ток и дълбочина на изследване, прилагане на доплеров офталмичен тест и други компресивни проби, определяне на процента на артериална стеноза по скоростния метод, интракраниално мониториране, интерпретация на резултатите. 3.2. Трето ниво 3.2.1. Оборудване Комбиниран цветен дуплекс-сонограф (В сканиране в реално време и пулсова доплерова сонография с цветен спектрален анализ със или без мощностна доплерова сонография и М-mode изобразяване), окомплектуван с 2 фиксирани или мултичестотни сонди с диапазон 2 - 3,8 MHz и 5 - 12 MHz, програма за автоматично регистриране на сонографните показатели и изчисляване на процента на луменна стеноза, видео, принтер, медицинска кушетка, стол, сфигмометър, спешен шкаф (при самостоятелен кабинет). Консумативи: контактен гел, спирт, памук, хартия, дискове. Каталог: media -> filer public -> 2015 2015 -> Наредба за изменение и допълнение на наредба №36 от 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2015 -> М и н и с т е р с т в о н а з д р а в е о п а з в а н е т о н а р е д б а 2015 -> Наредба №25 от 10 ноември 2008 Г. За условията и реда за пускане в действие на медицински изделия без наличие на условията по чл. 8 От закона за медицинските изделия 2015 -> Наредба №1 от 10 октомври 2007 Г. За проучване, ползване и опазване на подземните води 2015 -> Наредба №9 от 12 февруари 2010 Г. За максимално допустимите стойности на вибрациите в жилищни помещения 2015 -> Име на проекта Паралелка/Клас 2015 -> Наредба №39 от 13 септември 2007 Г. За принципите и изискванията за добрата дистрибуторска практика 2015 -> Наредба №38 от 13 септември 2007 Г. За изискванията към данните върху опаковките и в листовките на лекарствените продукти 2015 -> Наредба №26 от 14 юни 2007 г за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени Изтегляне 496.67 Kb. Сподели с приятели:
|