От стандартните смеси се инжектират от 2 до 3 l и хроматографският анализ се провежда съгласно условията от 6.2.1.
Изчисляват се съотношенията на пиковите площи (метанол/етанол) или (метанол/пропан-2-ол) на всяка смес. Начертава се стандартна крива при координати:
Х - ос: % метанол във връзка с етанол или пропан-2-ол.
У - ос: съотношение на пиковите площи (метанол/етанол) или (метанол/пропан-2-ол).
7.2. За газхроматографска процедура 6.2.2 (Porapak QS или Chromosorb 105) се използват стандартни смеси, посочени в табл. 2.
Тези смеси се приготвят чрез измерване с микроспринцовка и пипета. Точното количество се измерва чрез непосредствено претегляне на пипетата след всяко добавяне.
Таблица 2
Съдържание
Метанол
Етанол или
Вода
на метанол
(µl)
пропан-
сm3 (ml),
в пробата
2-ол сm3 (ml)
добавена
(М/М %)
до обем
Приблизително 2,5 %
50
2
100
Приблизително 5,0 %
100
2
100
Приблизително 7,5 %
150
2
100
Приблизително 10,0 %
200
2
100
Инжектират се 2 до 3 l в хроматографа, като се използват условията от 6.2.2.
Изчисляват се съотношенията на пиковите площи (метанол/етанол) или (метанол/пропан-2-ол) на всяка смес. Начертава се стандартна графика:
Х-ос: % метанол във връзка с етанол или пропан-2-ол.
У-ос: съотношение на пиковите площи (метанол/етанол) или (метанол/пропан-2-ол).
7.3. Стандартната крива трябва да има линеен характер.
8. Повторяемост (Виж ISO 5725.)
За 5 % съдържание на метанол във връзка с етанол или пропан-2-ол разликата в резултатите от две паралелни определения, извършени с една и съща проба, не трябва да надвишават 0,25 %.
ХIV. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДИХЛОРМЕТАН И 1,1,1-ТРИХЛОРЕТАН
1. Област на приложение
Методът се отнася за определянето на дихлорметан (метиленхлорид) и 1,1,1-трихлоретан (метилхлороформ) във всички козметични продукти, които вероятно могат да съдържат тези разтворители.
2. Дефиниция
Съдържанието на дихлорметан и 1,1,1-трихлоретан в пробата, определени по този метод, се изразяват в % (M/M).
3. Принцип
Определянето се извършва чрез газова хроматография с хлороформ като вътрешен стандарт.
4. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация за "газова хроматография".
4.1. Хлороформ (CHCl3).
4.2. Тетрахлорметан (CCl4).
4.3. Дихлорметан (CH2Cl2).
4.4. 1,1,1-трихлоретан (CH3CCl3).
4.5. Ацетон.
4.6. Азот.
5. Апаратура
5.1. Стандартно лабораторно оборудване.
5.2. Газхроматограф с катарометър.
5.3. Бутилка за прехвърляне, 50 - 100 сm3 (ml) (виж т. II. Лабораторно приготвяне на пробите за изпитване, 5.2).
5.4. Спринцовка за газ под налягане, 25 или 50 l (виж т. II. Лабораторно приготвяне на пробите за изпитване, 5.3.2.2).
6. Процедура
6.1. Проба, която не е под налягане: в конична колба със запушалка се претегля проба с точност 0,001 g. Прибавя се точно претеглено количество хлороформ (4.1) като вътрешен стандарт, еквивалентно на предполагаемото количество дихлорметан или 1,1,1-трихлоретан, съдържащо се в пробата. Разбърква се добре.
6.2. Проба под налягане: използва се методът за взeмане на проби, описан в т. II. Лабораторно приготвяне на пробите за изпитване, но със следните уточнения:
6.2.1. След прехвърляне на пробата в бутилката за прехвърляне (5.3) в нея се въвежда като вътрешен стандарт определен обем хлороформ (4.1), еквивалентен на предполагаемото количество дихлорметан или 1,1,1-трихлоретан, съдържащ се в пробата. Разбърква се добре. Мъртвият обем на вентила се промива с 0,5 сm3 (ml) тетрахлорметан (4.2). След изсушаване по разликата се определя точната маса на прибавения вътрешен стандарт.
6.2.2. След напълване на спринцовката с проба накрайникът на спринцовката се продухва с азот (4.6), така че да няма остатъци преди инжектиране в хроматографа.
6.2.3. След вземане на всяка проба повърхността на вентила и съдът за прехвърляне трябва да се промият няколко пъти с ацетон (4.5) (използвайки, както се изисква, спринцовка за подкожни инжекции) и след това се подсушават напълно с азот (4.6).
6.2.4. За всеки анализ се правят измервания с използване на две различни бутилки за прехвърляне и се правят по пет измервания за бутилка.
7. Хроматографски условия
7.1. Предколона
Тръба - неръждаема стомана.
Дължина - 300 mm.
Диаметър - 3 или 6 mm.
Пълнеж - същия материал както в аналитичната колона.
7.2. Колона
Стационарната фаза е приготвена от Hallcomid M18 върху Chromosorb.
За съдържание на дихлорметан и/или 1,1,1-трихлоретан 25 % (М/М) разликата между резултатите от две успоредни определения, извършени на една съща проба, не трябва да превишава по абсолютна стойност 2,5 % (М/М).
ХV. ИДЕНТИФИКАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ХИНОЛИН-8-ОЛ И БИС (8-ХИДРОКСИХИНОЛИНИЕВ) СУЛФАТ
1. Област на приложение
Методът се отнася за идентификация и количествено определяне на хинолин-8-ол и неговия сулфат.
2. Дефиниция
Съдържанието на хинолин-8-ол и бис (8-хидроксихинолиниев) сулфат в пробата, определени по този метод, се изразява в % (M/M) като хинолин-8-ол.
4.15.1. В мерителна колба от 100 сm3 (ml) се претеглят 0,1 g хинолин-8-ол (4.1) с точност 0,001 g. Разтваря се в малко сярна киселина (4.8). Долива се до марката със сярна киселина (4.8) и се разбърква.
4.15.2. В мерителна колба от 100 сm3 (ml) се претеглят 0,1 g хинолин-8-ол (4.1) с точност 0,001 g. Разтваря се в етанол (4.10). Долива се до марката с етанол (4.10) и се разбърква.
4.16. Fehling разтвор
Разтвор А
В мерителна колба от 100 сm3 (ml) се претеглят 7 g меден сулфат пентахидрат (4.5). Разтваря се в малко вода. Долива се до марката с вода и се разбърква.
Разтвор Б
В мерителна колба от 100 сm3 (ml) се претеглят 35 g калиево-натриев тартарат (4.6). Разтваря се в 50 сm3 (ml) вода. Прибавят се 20 сm3 (ml) натриев хидроксид (4.4). Долива се до марката с вода и се разбърква.
Непосредствено преди работа с пипета се вземат 10 сm3 (ml) от разтвор А и 10 сm3 (ml) от разтвор Б и се поставят в мерителна колба от 100 сm3 (ml). Долива се до марката и се разбърква.
4.17. Подвижни фази за тънкослойна хроматография:
I. Бутан-1-ол (4.11) : оцетна киселина (4.12) : вода = 80:20:20 (V/V/V).
II. Хлороформ (4.13) : оцетна киселина (4.12) = 95:5 (V/V).
4.18. 2,6-дихлор-4-(хлоримино)циклохекса-2,5-диенон, 1 % (M/V) разтвор в етанол (4.10).
В мерителна колба от 1 dm3 (l) се претеглят 27 g безводен калиев дихидрогенортофосфат и 70 g дикалиев хидрогенортофосфат трихидрат. Долива се с вода до марката.
4.23. Готови плаки за тънкослойна хроматография.
Готови плаки за тънкослойна хроматография с дебелина 0,25 mm (Kieselgel 60 "Merck" или еквивалентни). Преди употреба се напръскват с 10 сm3 (ml) реактив (4.21) и се сушат при 80 °С.
5. Апаратура
5.1. 100 сm3 (ml) облодънна колба с гърло на шлиф.
5.12. Стъклена хроматографска колона с размери: дължина 160 mm и диаметър 8 mm, с тампон от стъклен памук в долния край и адаптер за прилагане на налягане в горния край.
6. Процедура
6.1. Идентификация
6.1.1. Течни проби
6.1.1.1. Довежда се рН на част от пробата за изпитване до 7, след което от нея се нанасят 5 и 10 l върху стартовата линия на предварително третираната плака за тънкослойна хроматография (4.23).
6.1.1.2. Накапват се 10 и 30 l от стандартния разтвор (4.15.2) на още две точки на стартовата линия, след което плаката се поставя в една от двете подвижни фази (4.17).
6.1.1.3. Когато фронтът на разтворителя се придвижи на 15 сm, плаката се суши при 110 °С (за 15 min). Петната на хинолин-8-ол флуоресцират в жълт цвят при УВ светлина (366 nm).
6.1.1.4. Плаката се напръсква с разтвор на натриев карбонат (4.19). Изсушава се и се напръсква с разтвор на 2,6-дихлор-4-(хлоримино) циклохекса-2,5-диенон (4.18). Хинолин-8-олът се проявява като синьо петно.
6.1.2. Твърди проби или кремове
6.1.2.1. 1 g от пробата се диспергира в 5 сm3 (ml) буферен разтвор (4.22) и се разклаща. След това се прехвърля с 10 сm3 (ml) хлороформ (4.3) в делителна фуния и се разклаща. След отделяне на хлороформения слой водният слой се екстрахира още два пъти с по 10 сm3 (ml) хлороформ (4.3). Обединените и филтрувани хлороформени екстракти се изпаряват почти до сухо в облодънна колба от 100 сm3 (ml) (5.1) на ротационен изпарител (5.7). Остатъкът се разтваря в 2 сm3 (ml) хлороформ (4.3) и от получения разтвор се нанасят 10 и 30 l върху плака за тънкослойна хроматография със силикагел (4.23) съгласно метода, описан в т. 6.1.1.1.
6.1.2.2. Нанасят се 10 и 30 l от стандартния разтвор (4.15.2) на плаката и се продължава по начина, описан от т. 6.1.1.2 до т. 6.1.1.4.